Решение по дело №1904/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              19.06.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1904 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1904/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Е.“ ЕООД ***52 срещу решение №382547 от 11.04.2018 г постановено по гр.д.№43221/17 г на СРС , 138 състав , в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на Г.Й.Й. ЕГН ********** *** : на основание чл.128 т.2 КТ сумата от 746,42 лева незаплатена част от трудово възнаграждение за периода 02.03.2017 г – 21.05.2017 г ; на основание чл.224 ал.1 КТ сумата от 161,11 лева обезщетение за неизползван годишен отпуск от 5 дни за 2017 г ; на основание чл.215 КТ сумата от 2204,78 щатски долара незаплатена част от командировъчни дневни пари за периода 23.03.2017 г – 21.05.2017 г ; ведно със законната лихва върху посочените главници от 20.06.2017 г до окончателното им заплащане . Решението се обжалва и в частта за разноските .

  Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като служителят не е дал отчет за командировъчните пари , нито е представил разходни документи за транспорт и не е ясно колко време е пребивавал в Турция . Без отчет не може счетоводно да се признае разход за командировъчните по чл.37 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина , защото не са спазени изискванията за представяне на документи за пътни пари и квартирни пари .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС връчено на въззивника на 24.04.2018 г и е обжалвано в срок на 08.05.2018 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

По исковете за неплатени трудово възнаграждение обезщетение за неизползван годишен отпуск

В тази част жалбата се явява бланкетна и съгласно указанията в т.1 на Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение №70 от 05.04.2016 г по гр.д.№5556/15 г на ВКС , I ГО, въззивният съд не дължи проверка на правилността на първоинстанционното решение , освен в случай на прилагане на императивна материалноправна норма . В случая СРС е изложил обосновани мотиви , които напълно се споделят и от настоящия съд , като липсва императивна материалноправна норма , която да се приложи и след нейното прилагане съдът да достигне до различни изводи . Безспорно ищецът е положил труд и има право на трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван годишен отпуск .

По иска за командировъчни дневни пари

За да го уважи в посочения размер СРС е приел , че са налице предпоставките на чл.215 КТ – наличие на трудово правоотношение между страните ; командироване на работника-ищец за изпълнение на трудови функции извън мястото му на работа за определен период ; и липса на данни командировъчните дневни пари да са платени от ответника .

И в тази част решението на СРС е правилно . Противно на твърденията на ответника пред първата инстанция ищецът е работил - извършвал монтаж на фотоволтаични системи в Турция след заповед за командироване от 23.03.2017 г до 21.05.2017 г  . Според показанията на св.Валери Ковачев ответникът бил неизряден работодател не само към ищеца , но и към другите си работници , а негов представител ги „лъгал за пари“ и им казал да си ходят от Турция . Работниците изнемогвали за пари в чуждата страна , поради което си тръгнали и дори не им платили транспорта да се върнат .

По отношение на липсата на отчет от команидрования ищец , това възражение е преклудирано , тъй като ответникът не е подал отговор на исковата молба . Дори да се разгледа , възражението на ответника е неоснователно . Ищецът е представил копие от задграничния си паспорт , както и е ангажирал свидетелски показания за продължителността на престоя си в Турция /претендират се само дневни пари и не е необходимо ищецът да доказва разходи за пътни и квартирни/ . Чл.37 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина урежда форма за доказване на дневните пари при команидроване в чужбина , като данните са , че ответникът не е изискал отчет от ищеца , а незабавно прекратил трудовия му договор . Дори в течение на делото – след като доказателствата са представени – ответникът отказва да заплати доброволно дължимите суми .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете.

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №382547 от 11.04.2018 г постановено по гр.д.№43221/17 г на СРС , 138 състав , в частта, в която „Е.“ ЕООД ***52 е осъдено да заплати на Г.Й.Й. ЕГН ********** *** : на основание чл.128 т.2 КТ сумата от 746,42 лева незаплатена част от трудово възнаграждение за периода 02.03.2017 г – 21.05.2017 г ; на основание чл.224 ал.1 КТ сумата от 161,11 лева обезщетение за неизползван годишен отпуск от 5 дни за 2017 г ; на основание чл.215 КТ сумата от 2204,78 щатски долара незаплатена част от командировъчни дневни пари за периода 23.03.2017 г – 21.05.2017 г ; ведно със законната лихва върху посочените главници от 20.06.2017 г до окончателното им заплащане ; както и в частта за разноските .

 

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД ***52 да заплати на Г.Й.Й. ЕГН ********** *** сумата от 600 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.