№ 3821
гр. Варна, 13.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501924 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 34301/23.05.2022 г. , от „СТРОМАТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Подвис“, бл.
32, вх. Е, ап. 72 срещу Решение № 1284/05.05.2022 г. , поправено с Решение
№ 2315/12.07.2022 г., постановени по гр.д. № 10987/2021 г., на ВРС, XL-ти с.,
в частта, с която е отхвърлен насрещен иск, с правно основание чл. 59
ЗЗД, за осъждането на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Иван Вазов“,
№ 3, да заплати сумата 6000.00 лв., представляваща увеличената стойност на
собственият на ответника недвижим имот – Сграда с идентификатор
10135.65.27.2 по КК и КР на гр. Варна, с която той се е обогатил за сметка на
ищеца, който е заплатил на трето лице разходите за извършени в имота
подобрения.
Въззивникът навежда твърдения, за неправилност на решението в
атакувана му част. Сочи, че обогатяването на ответника било налице, така
както налице били и подобренията в имота и оценяването им от вещото лице.
Счита за неоснователно позоваването на ответника на разпоредбата на чл. 5,
ал. 13 от сключеният между страните договор за наем, тъй като между
страните не било налице споразумение за намаляване на наемните вноски за
сметка на извършени подобрения. Счита, че въззивникът единственият
оправомощен да иска заплащане на подобренията в имота. По същество моли
за отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на предявеният
иск.. Претендира разноски. Прави доказателствени искания.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор вх.
№ 40077/15.06.2022 г. от въззиваемата страна „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“
ЕООД, в който оспорва оплакванията изложени в жалбата и счита
атакуваното съдебно решение за законосъобразно и обосновано. Излага, че
наличието на извършени подобрения в имота е било оспорено, а не е
1
безспорно, както счита възивникът. Счита, че извършването на подобрения от
страна на въззивника е останало недоказано. По отношение на
доказателствени искания изразява становище, че те за пръв път са направени
във въззивната жалба, поради което не следва да бъдат уважавани. Излага
оплаквания, че въпреки благоприятния за въззиваемия краен резултат,
следвало да бъде отбелязано, че част от възприетите от ВРС мотиви в
решението били необосновани и неправилни, т.напр., че в имота били налице
подобрения – СМР, които не били извършени от въззиваемия, но реално
увеличавали стойността му, тъй като СТЕ била изготвена изцяло по
твърденията на въззивника. Сочи, че необоснован е извода на съда, че
подобренията са били налице към момента на сключване на договора за наем
от 2007 г., както и за наличие на договор за наем с предходен наемател.
Излага, че тези мотиви на съда, изцяло възпроизвеждат твърдения на
въззивника, изложени в първото съдебно заседание, които били в разрез с
фактите, изложени в предявения насрещен иск. По същество моли за
потвърждаване на съдебния акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
По доказателствените искания на въззивника: В границите на
въззивното производство е налице забрана за събиране на доказателства – чл.
266, ал. 1 ГПК, освен, когато се касае за изрично посочените изключения.
Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство
може да се иска събирането на доказателствата, които не са били допуснати
от първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения.
В случая във въззивната жалба конкретни оплаквания за извършени от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до неоснователно
непопълване на делото с допустими и относими доказателства, по искане на
въззивника, не са направени. Изложеното обосновава извода, че направените
с въззивната жалба доказателствени искания не следва да бъдат уважавани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът
на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба
вх. № 34301/23.05.2022 г., от „СТРОМАТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Подвис“, бл. 32, вх. Е, ап. 72
срещу Решение № 1284/05.05.2022 г. , поправено с Решение №
2315/12.07.2022 г., постановени по гр.д. № 10987/2021 г., на ВРС, XL-ти с., в
частта, с която е отхвърлен насрещен иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД,
за осъждането на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Иван Вазов“, № 3, да
заплати сумата 6000.00 лв., представляваща увеличената стойност на
собственият на ответника недвижим имот – Сграда с идентификатор
10135.65.27.2 по КК и КР на гр. Варна, с която той се е обогатил за сметка на
ищеца, който е заплатил на трето лице разходите за извършени в имота
подобрения.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника,
релевирани във въззивната жалба.
НАСРОЧВА с.з. на 14.12.2022 г., 13.30 ч. , за която дата и час да се
призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение. На
въззивника да се връчи и препис от отговора на въззиваемата страна, за
сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3