О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр.Сливен, 30.11.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито
съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЮ ЖЕКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
сложи
на разглеждане ВЧНД № 600/2018 г. по описа на Окръжен съд гр. Сливен, докладвано
от Председателя.
За да се произнесе съдът,
съобрази следното:
С протоколно
определение от 21.11.2018г. по НОХД № 1246/2018г. СлРС е изменил взетата по
отношение на подс.Х.Д.Х. мярка за неотклонение в Задържане под стража. Мотивите
на първоинстанционния съд да измени мярката за неотклонение на подсъдимия са,
че същият не е бил намерен на двата адреса, които е посочил, макар че съгласно
чл.66 от НПК е бил длъжен когато променя местоживеенето си да уведоми за това
РС – Сливен.
Посоченото
по-горе протоколно определение е
обжалвано от защитата на подс.Х., а именно адв.М., която моли определението,
като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено. В жалбата си адв.М.
твърди, че не са налице основанията на чл.63 ал.1 от НПК за налагане на
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Според нея
доказателствата по делото не сочат, че подсъдимият се укрива, нито че би могъл
да извърши друго престъпление. Твърди се
също така, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради това, че
съдът не е съобразил разпоредбата на чл.66 ал.1 от НПК. На трето място се сочи,
че са налице условията на чл.269 ал.3 от НПК, т.е. че подсъдимият не е намерен
на посочен от него адрес и разпоредителното заседание би могло да се проведе в
негово отсъствие, като това няма да попречи за разкриване на обективната истина,
още повече че подсъдимият е упълномощил защитник, който би могъл да защити
интересите му.
СлОС Сливенският
окръжен съд, след извършване на внимателна проверка на материалите по
наказателното производство и след като се съобрази с доводите на страните,
установи следното:
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима, но разглеждана по същество е
неоснователна. Това е така по следните съображения: На първо място твърдяното в
жалбата за липса на наличие на предпоставките на чл.63 ал.1 от НПК е неотносимо
към посочения казус. Член 63ал.1 от НПК
касае основанията за вземане на мярка за неотклонение Задържане по
стража в хода на досъдебното производство, а в случая се касае за провеждане на
разпоредително заседание по реда на чл.248 от НПК. На второ място,
първоинстанционният съд е съобразил
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НПК, която предвижда когато подсъдимият не се яви
пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си без
да го уведоми за това, взетата му мярка с неотклонение се заменя с по-тежка по
реда предвиден в този кодекс. В
конкретния случай е видно, че подсъдимият е търсен, за да му се връчи призовка
и на двата посочени от него адреса, съответно на 01.11. 05.11. и 10.11.2018г. и при всички
опити за призоваването му подсъдимият не е бил намерен на посочените от него
адреси. Това обстоятелство е било напълно достатъчно първоинстанционният съд да
измени мярката за неотклонение на
подсъдимия от Подписка в Задържане под стража. На трето място, твърдението на
защитата на подс.Х., че първоинстанционният съд е могъл да даде ход на делото в
отсъствието на подсъдимия по реда на чл.269 ал.3 от НПК противоречи на нейното
процесуално поведение в съдебно заседание, проведено на 21.11.2018г., в което
тя е завила категорично, че ход на делото в отсъствие на нейния подзащитен по
реда на чл.269 ал.3 от НПК не може да бъде даван, тъй като той не е направил изявление,
че иска делото да бъде гледано в негово отсъствие.
Предвид
изложеното на основание чл.338 от НПК Сливенският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 21.11.2018г. по НОХД № 1246/2018г. на СлРС.
Делото
ДА СЕ ВЪРНЕ на РС – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: