Решение по дело №1460/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 112
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия: Теодора Шишкова
Дело: 20213110201460
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Варна , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Е. Реджепова
в присъствието на прокурора Жаклин Таквор Кехецикян (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Частно наказателно дело №
20213110201460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 155 и сл. Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по внесено искане от прокурор при ВРП за назначаване
на съдебно-психиатрична експертиза за установяване на обстоятелството
дали лицето Е. Б. Д. с ЕГН ********** страда от някое от заболяванията,
изброени в разпоредбата на чл. 146 ЗЗ, както и с оглед евентуалното му
настаняване на лечение по принудителен ред при стационарни условия.
В открито съдебно заседание представителят на ВРП изразява
становище, че са налице предпоставките за настаняване на освидетелствания
на принудително лечение в специализирано здравно заведение. Моли съда да
се произнесе в този смисъл като настани Д. на стационарно лечение в МБАЛ
„Св. Марина“ и за срока, предложен от вещите лица в СПЕ.
Защитникът на освидетелствано лице се солидаризира със становището
на вещите лица, че се касае за лице с психично заболяване, и счита, че в
случая от събраните по делото доказателства се извежда и наличието на т.нар.
социален критерий, поради което пледира съдът да се съобрази със
становището на вещите лица.
1
Лицето, чието настаняване за лечение се иска, в хода на съдебното
следствие е комуникативно, преимуществено говори за себе си, обяснява, че
няма нужда от лечение, грижи се за себе си и желае да отиде да живее на
вилата си на Траката, но майка й не й позволява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Лицето, чието настаняване се иска Е. Б. Д. е на 26години, която е
провеждала амбулаторно лечение в последните 7-8години по повод на
поставена диагноза БАР-Биполярно афективно разстройство.
Родена от нормално протекла бременност, в гр. Варна. Правилно
развитие. Завършила средно образование, след което започнала да следва
висше икономическо образование във ВИНС гр. Варна, но напуснала. До
настоящия момент не работи, не е семейна. След смъртта на баща си е в
конфликтни отношения с майка си като имат и имотни спорове.
Още в ученическите си години Д. имала проблеми с дисциплината си и
приятелката си среда.
Преди около 7-8 години се появили ендокринни проблеми, при които
имала проблеми с косата си/почти останала без коса/. Диагностицирани били
и психични проблеми-емоционална промяна. Първият пристъп е с депресивна
симптоматика-тогава поддържала суицидни намерения и направила опит за
самонараняване. Отказвала контакти и прием на храна и трудно приемала
медикаментозно лечение.
В следващите години до настоящия момент е провеждано активно
лечение за психичните й проблеми още три пъти-като има два пристъпи с
маниина симптоматика.
От показанията на майка й – св. Д. се установи, че в последните месеци
дъщеря й не е излизала от къщи, а когато го правела обикаляла магазините и
вземала вещи които са й необходими, без да ги плаща, като твърдяла, че е
богата и те й се полагат, а когато не й се позволявало да ги вземе ставала
агресивана и чупела.
Освидетелстваната в последните месеци отказвала да посети лекуващия
2
психиатър д-р Я. Ст. и отказвала прием на медикаментите си.
Отчетена е промяна в поведението й което е повлияно от
емоционалните й колебания. Към настоящото освидетелстване от вещите
лица е напрегната, говорно и физически агресивна /заплашвала майка си с
нож и хвърляла нож срещу нея/с болестна промяна в мисленето-поддържала
параноидни налудности свързани с близкия й семеен кръг /твърдяла, че майка
й е сводница, че я продава за проститутка, че я ограбва/. При О. се
диагностицира тежко изразена инсомния, отказ от прием на храна с елементи
на анорексия. Освидетелстваната с дни не излизала от дома си и отказвала да
отвори врата на жилището си както и да говори с близките си и в частност с
майка си.
Настоящият болестен епизод при О. е от 2-3 месеца-като е емоционално
много напрегната, конфликтна, опасявала се за живота си споделяла, че е
преследвана следена, ограбена и „продавана за проститутка", отказала да бъде
прегледана от психиатър, да приема медикаменти, била агресивна-към майка
си и близките си и автоагресивна-заплашвала със самоубийство.
Освидетелстваната отказала и да се яви за първоначално определеното
й от съда амбулаторно комплексно освидетелстване и е доведена със
съдействието на Полицията. При прегледа е била конфликтна, враждебна, със
скъсена дистанция и категорично некритична към психичното си състояние.
От наличните по делото доказателства безспорно се установява, че
освидетелстваната Е. Б. Д. страда от Биполярно афективно разстройство,
маниина фаза-маниен синдром с психотични симптоми, което заболяване е от
категорията на заболяванията, подлежащи на лечение по принудителен ред,
т.е. налице е медицинският критерий за настаняване на лицето за лечение.
Наред с това, видно от непосредствените впечатления на съда от
поведението на г-ца Д., показанията на нейната майка, както и от
съдържанието на заключението по назначената комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза, поведението на Е.Д. към настощия
момент е изцяло подчинено на установеното у нея заболяване, като ако не се
положат грижи за лечението й с цел благоприятното му повлияване за в
бъдеще същото би могло да представлява опасност както за самата него, така
и за околните в това число лицата от близкото й семейно обкръжение.
3
Наред с изложеното, съдът установи, че лицето е категорично
некритично към заболяването си и не полага никакви усилия за неговото
подобряване, а нещо повече изолира се социално, което прави още по-труден
контрола върху същото от страна на нейните близки
Поради изложеното съдът намира, че в случая е налице и социалният
критерий обуславящ необходимостта от настаняване на лицето за лечение.
Към момента освидетелстваният няма съзнание за болест и не е в
състояние да дава информирано съгласие за лечението си, поради което и
съдът намира, че следва да назначи за лице, което да дава информирано
съгласие длъжностно лице, определено от кмета на Община Варна.
Това е така и с оглед обтегнатите отношения, които освидетелстваната
има с нейната майка св. Д..
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че са налице
законовите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 155 ЗЗ за
настаняване на освидетелстваният Е. Б. Д. с ЕГН ********** на
задължително лечение в МБАЛ „Св. Марина“ и вземайки предвид
становището на вещото лице прецени, че освидетелстваният следва да бъде
настанен на задължително стационарно лечение в МБАЛ „Св. Марина“ за
срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА освидетелстваното лице Е. Б. Д. с ЕГН **********, на
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО лечение, СТАЦИОНАРНА ФОРМА, в МБАЛ „Св.
Марина“ за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
НАЗНАЧАВА на основание чл. 162, ал.3 ЗЗ за лице, което да дава
информирано съгласие за лечението на Е. Б. Д. с ЕГН ********** длъжностно
лице, определено от кмета на Община Варна.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Варненски окръжен
съд в 7-дневен срок от днес.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5