№ 340
гр. Разград , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар:ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101307 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.442 от ГПК във вр. чл.79 и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите във вр. със Закона за потребителския кредит.
Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу Ж. Н. В. за установяване, че ответникът дължи на
ищеца сумата 274,28 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението, сумата 10,98 лв. договорна лихва за периода 11.08.2017 г. –
20.10.2017 г. и 110,45 лв. обезщетение за забава за периода 11.08.2017 г. – 01.06.2020 г.
Твърди, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“АД на 28.06.2017 г. е сключен
договор за потребителски паричен кредит №2840650 за сумата 400 лв., че тази сума е
предоставена ответника, че е уговорена договорна лихва в размер на 26,72 лв., че
ответникът се е задължил да върне кредита до 20.10.2017 г. на 16 броя равни седмични
вноски по 26,67 лв. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което е начислено
обезщетение за забава. Твърди, че вземането към ответника е прехвърлено от „Изи Асет
Мениджмънт“АД с договор за цесия от 01.03.2018 г., с приложение от 01.06.2018 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Обосновава допустимостта
на установителния иск с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№651/2020 г. Ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея и в срока по
чл.131 от ГПК не е депозирал становище. Същият не заявява становище и в о.с.з.
1
Предвид искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, съдът счита, че
предпоставките за постановяване на същото са налице – на ответника му е указана тази
възможност, той не е представил становище и не се явява и не изпраща представител в о.с.з.
и от представените доказателства – договор за паричен заем №2840650/28.06.2017 г., рамков
договор за прехвърляне на парични задължения, потвърждение, анекс към рамков договор,
потвърждение, приложение, договор за продажба и прехвърляне на вземания, потвърждение,
препис – извлечение от Приложение №1, уведомително писмо, известие за доставяне, както
и от приложеното ч.гр.д.№651/2020 г. може да се направи вероятен извод, че искът е
основателен и същият не се основава на клаузи от договора, които да са неравноправни, тъй
като се иска присъждане на главницата по договора за заем, като в договора е записано, че
сумата е получена от ответника, на договорна лихва, която е уговорена в договора и чийто
размер заедно с останалите разходи формира ГПР под границата, регламентирана в чл.19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит и законната лихва върху главницата за периода за
забавата.
Основателно е и искането за присъждане на съдебни разноски, както по настоящото дело,
така и по ч.гр.д.№651/2020 г. по описа на РзРС в съотствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от
ГПК. По отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение, съдът счита, че
същото следва да бъде определено в минималните размери, предвидени в чл.25 и 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като производството е без фактическа и
правна сложност.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. Н. В., ЕГН ********** с
адрес гр.Разград, ул.**************, че същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 274,28 лв. /двеста седемдесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки/ главница по договор за кредит №2804650/28.06.2017 г. сключен с
„Изи Асет мениджмънт“АД, ведно със законната лихва от 01.06.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата 10,98 лв. /десет лева и деветдесет и осем стотинки/ договорна лихва за
периода 11.08.2017 г. – 20.10.2017 г. и сумата 110,45 лв. /сто и десет лева и четиридесет и
пет стотинки/ лихва за забава за периода 11.08.2017 г. – 01.06.2020 г., за които е издадена
заповед за изпълнение №1518/03.06.2020 г. по ч.гр.д.№651/2020 г. по описа на Районен съд
– Разград.
ОСЪЖДА Ж. Н. В., ЕГН ********** с адрес гр.Разград, ул.************** ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 25
лв. /двадесет и пет лева/ разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение
2
по ч.гр.д.№651/2020 г. по описа на Районен съд – Разград и сумата 125 лв. /сто двадесет и
пет лева/ разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване като постановено при условията на чл.239 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3