Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.дело № 3491 по описа за 2021 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 23.11.2020 г. на ищеца Н.М.Г., чрез процесуален представител
адв. Д., против решение от 29.09.2020 г. по гр. дело № 44981/2018
г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н.М.Г. срещу Г.И.С.
и П.И. Я. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД при условията на солидарност за
сумата от 1482,55 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди в
апартамента й, находящ се в гр. София, ул. „*******№ **, възникнали в резултат
на траен теч и овлажняване на фасадата и стените на сградата в периода от
01.04.2016г. до 11.05.2018г.
В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Твърди се, че СРС неправилно е анализирал събраните по делото доказателства.
Поддържа се, че по делото всъщност е било установено наличието на теч в
резултата на некачествени ремонтни дейности от страна на ответниците, които са
довели до проникване на влага в долните етажи на жилищната сграда. Иска се
въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с
което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцата солидарно сумата от
1482,55 лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва.
Претендират се разноски и за двете инстанции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците в
първоинстанционното производство, чрез упълномощен процесуален представител, с
който оспорва въззивната жалба. Изложени са съображения за правилност и
обоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че въззивницата се
позовава в жалбата си на ирелевантни обстоятелства и неприети доказателства.
След подробен анализ на доказателствата правят извод, че фактическият състав на
чл. 45 ЗЗД не е изпълнен. Искат от въззивния съд да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендират разноски по делото.
Софийски
градски съд, II-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, както и на процесуалния закон.
По същество въззивният
съд намира, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено, като съображенията
за това са следните:
Наведените с
въззината жалба на ищцата полаквания касаят обосноваността на решението при
преценка доказателствената стойност на събраните по делото доказателства.
Спорни пред
въззивния съд следователно са всички факти от състава на чл. 45 от ЗЗД, както
са били спорни и пред първата инстанция.
Предявеният иск в
настоящето производство следва да се квалифицира като такъв с правно основание
чл. 45 от ЗЗД според твърденията в исковата молба. Ищецът при условията на пълно
и главно доказване следва да установи наличието на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, което е основание за ангажирането на гражданската
отговорност на ответника за това увреждане, а именно да докаже наличието на - действие
на ответника; противоправност на това действие; причинна връзка между
противоправното действие и настъпилия вредоносен резултат; а по отношение на
вината в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД законодателят е предвидил оборима презумпция за
виновност.
В конкретният
случай, не всички от посочените елементи на фактическият състав на
непозволеното увреждане са установени с ангажираните по делото доказателства.
По делото не е
установено по несъмнен начин виновно противоправно поведение на ответниците,
изразяващо се в действие, довело до настъпилия вредоносен резултат за ищцата.
Видно от приетото
и неоспорено от страните заключение на СТЕ е, че течовете, възникнали в
апартамента на ищцата се дължат от една страна на неправилното отводняване на
покрива на процесната сграда, на компроментираното отводняване на покрива на
сградата, изградена на калкан с процесната сграда, както и едновременно с това
е възможно да се дължат и на неправилна или некачествена подмяна на стария
барбакан от ответниците през 2016г., преди да бъде изпълнено отводняването,
установено при огледа на място. След запознаване с писмените доказателства по
делото, извършения оглед на място и направените подробни измервания вещото лице
е установило, че компроментираната водосточна тръба от покрива на съседната
сграда, се е оттичала директно върху горната част на калканната стена и водата
безпрепятствено е прониквала в дилатационната фуга. Доколкото в исковата молба
се твърди, че течовете са възникнали след разбиване на барбакана при извършения
от ответниците ремонт, при което от одводняването на външната тераса на
ответниците се извършвало не във, а покрай водосточната тръба, върху фасадата
на сградата, вещото лице не може да отговори дали през 2016г. първоначално е
бил премахнат само стария барбакан от ответниците и как е било извършено
отводняването на терасата, тъй като към деня на огледа, е подменен не само
стария барбакан с ново водосточно казанче, но и е подменена цялата водосточна
тръба по фасадата.
В съдебно
заседание на 05.02.2020г. вещото лице е дало допълнителни разяснения, че течовете
се дължат на две причини: отводняването на процесната сграда не е изпълнено
както трябва и не е поставено покритие на дилатационната фуга. Отводняването на
процесната сграда се е извършвало с тръба, която не е била вкарана в барбаката,
като тази тръба е следвало да бъде включена във водосточната тръба. По
експертен път е разяснено още, че отводняването не е свързано с отводняването
на терасата, а на покривния скат. Посочено е още, че тръбата е елемент от
отводняването на фасадата и, че същата е била прекъсната и се е изливала
директно върху фасадата на сградата.
В тази насока по
делото е установено единствено, че по стени и таван в банята и по таван в
коридора в жилището на ищцата, има следи от стари течове (повече от една
година, но конкретна давност вещото лице не може да се посочи)
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не се установяват вредите по
апартамента на ищцата да са настъпили вследствие на течове, причинени от
действията на ответниците, свързани с ремонт на терасата на техния апартамент,
а се дължат на неправилното отводняване на покрива на сградата, както и от компроментираното
отводняване на съседната сграда.
По въпросът имало ли е преди процесния период
поява на течове, вещото лице в експертизата, след използване на снимки на
процесната сграда от сайта на „Google streetview”е
установило, че още през месец юни 2015г. (от когато са снимките), преди
твърдения период на поява на течовете, е имало изкърпвания по фасадата на
процесната сграда, под терасата и около водосточната тръба и барбаката. Т.е
били са налични увреждания по фасадата и пред дилатационната фуга още преди
2016г. Този извод се потвърждава и от термографското обследване, при което е установено,
че е налично проникване на влага по дилатационната фуга.
В подкрепа наличието
на течове преди исковия период са и показанията на св. А., който твърди, че е
ходил в апартамента на ответниците в края на 2015г. и е придобил непосредствени
впечатления както от състоянието на терасата на ответниците, така и от съществуващите
видими следи по съседната стена от течове, вследствие на недобрите детайли по
отводняване на покривите на двете сгради, разположени на калкан. В същия смисъл
са и показанията на свидетелката Стоянова, която твърди, че е нямало
отводняване на покрива, а баркабана бил запушен. Свидетелката е категорична
също, че съседната сграда има два покрива, като на единия от покривите улукът
му бил прекъснат и водите се изливали между двете сгради.
Горното не се
разколебава и от другата група гласни доказателствени средства. От показанията
на свидетелките П. и Д. също се установява, че на съседната сграда имало
пристроен закрит балкон и под ъгъл падала тръбата към улицата, имало чупка и се
стичала надолу.
По изложените
съображения по делото не се доказа уврежданията по жилището на ищцата, да са
били причинени именно от противоправно действие на ответниците. След като ищцата
не е доказала един от елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД исковата
й претенция правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд.
Поради съвпадане
на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди
изцяло.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението следва да се потвърди и в
частта за разноските. Неоснователността на въззивната жалба обуславя правото на
въззиваемата страна да претендира присъждането на разноски за производството на
основание чл. 78, ал.3 ГПК. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие е, че договореното възнаграждение е в размер на 840 лв.
Същото е действително изплатено по банков път, видно от представената по делото
фактура от 18.02.2021г.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, II-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 20210265 от
29.09.2020 г. по гр. дело № 44981/2018 г. на Софийския районен съд, 49 състав.
ОСЪЖДА Н.М.Г., ЕГН: ********** да заплати на Г.И.С., ЕГН: **********
и П.И. Я., ЕГН: ********** на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 840 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.