Р Е Ш Е Н И Е
10.03.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О.
V
Районен съд – Дупница състав
08.03. 2021
на Година
Страхил
Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 153 2021
дело №
по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е
Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4167819, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на З.Й.З.,***
и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 400,00 лева, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се
твърди бланкетно, че са допуснати съществени нарушения. Сочи се, че посочената
в ЕФ скорост не се отнася за процесния автомобил, тъй като някои АТСС дават
дефект, като заснемат автомобила, който се движи най-близко до устройството, а
не този с най-висока скорост. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
При опитите на
съда да призове лично жалбоподателя за съдебно заседание същият не е открит на
посочения в жалбата адрес по смисъла на чл. 61, ал.2 ЗАНН, като от
домоуправителя на сградата е установено, че такова лице не живее там и
посоченият от него апартамент №1 се дава под наем. Въпреки направените допълнителни
справки и опити за призоваването му лично на установения от съда след справка настоящ
адрес *** призовката е била връчена на неговата майка – Елена Игнатова при
отказ удостоверен по надлежния ред с подписа на един свидетел. В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
На 11.11.2020 г. в 14:20 ч. жалбоподателят
З. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес С 500 4 Матик“, с рег. № В0725ТА,
в обл. Кюстендил, общ. Бобов дол, извън населено място по път II-62 км. 26+300, в посока на движение към гр. Дупница,
при общо ограничение за посочения участък от пътя на максимално допустимата
скорост на движение на леки автомобили – 90 км/ч, (което, доколкото пътния
участък се намира на второкласен път извън територията на населеното място общ.
Бобов дол, обл. Кюстендил, следва от законовата разпоредба за максималната
позволена скорост в населено място – чл. 21, ал.1 ЗДвП, доколкото на самото
място не е предвидено с пътен знак да бъде установена по-висока или по-ниска
скорост като максимално допустима). При ограничение на скоростта до 90 км/ч,
автомобилът, е засечен да се движи със 139 км/ч., от която скорост е приспаднат
3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 135 км/ч. Нарушението е
установено и заснето с техническо средство – АТСС TFR1-M, с фабр.
№ 627, снимка /клип/ № 8152. За
така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на
жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в
размер на 400,00 лева.
Словесното
описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по
признаци.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков
материал – снимка /клип/ № 8152; удостоверение на одобрен тип средство
за измерване; протокол от периодична проверка на техническо устройство, протокол
за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от
Наредбата, разписка за връчване на ЕФ лично на жалбоподателя, протокол за
обучение на служители на РУ-Бобов дол, технически данни на АТСС, писма и заповеди
на МВР, вкл. ГДНП, както и от останалите
прочетени и приети по делото други писмени доказателства. Съдът кредитира
изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в
своята съвкупност изясняват еднопосочно и непротиворечиво фактите по делото. С
оглед изложеното лаконично в жалбата спорът е концентриран единствено относно
правилното функциониране на техническото средство, за което са събрани всички
необходими доказателства. Установени са конкретните елементи от състава на
нарушението, вкл. авторството на същото. Освен това, при наличието на
еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира
подробно поотделно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве
районният съд е винаги инстанция по същество,
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери
законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и
процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от
чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш
съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни
за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика,
на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението, вкл.
мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
От представените
по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също
така, че оспорваният електронен фиш е
издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. С оглед
датата на връчване на ЕФ, посочена в разписката – 17.12.2020 г., жалбата е
подадена в срока за обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира аргументите на жалбоподателя
изложени в жалбата му за неоснователни поради следното:
Нарушението
на правилата за движение по пътищата е извършено на 11.11.2020 г. С изменението
на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на
административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или
система, включително мобилно такова. Горното произтича от тълкуването на
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6,
т.65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или
системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган или
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Законодателят
е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител само при издаване
на електронния фиш, а не при
установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на
ВАС по т.д.№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за
работа на мобилните системи, която липса определя съдържанието на
задължителните указания на ВАС. Тази липса е преодоляна с последващо изменение
на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по
делегация от която норма е приета Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и
доп./. Посочените нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат
различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по
пътищата при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което
процесуалният ред за налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш
по реда на чл.189, ал. 4-11 от ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с
цел въвеждане на техническото средство в работен режим, без възможност за
въздействие върху измерването, регистрирането и записването на нарушението,
която дейност се осъществява изцяло автоматично. Не са представени
доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на мобилната
система. В този смисъл виж. Решение №
58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н.
д. № 108 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от
11.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил и др. Наред с това оспореният електронен фиш
съдържа лимитивно посочените в чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП реквизити.
Нормата е специална спрямо общата такава по чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което
дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната
уредба за съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н.
д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от
22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил
и др.
Фишът е
законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се
установява по категоричен начин, че на посочените по-горе дата и час.
жалбоподателят е управлявал описания в ЕФ лек автомобил „Мерцедес С 500 4
Матик“, с рег. № В0725ТА, в обл. Кюстендил, общ. Бобов дол, извън населено
място и по път II-62 км. 26+300, в
посока на движение към гр. Дупница със скорост – 135 км/ч, при общо ограничение за посочения участък от пътя на
максимално допустимата скорост на движение на леки автомобили – 90 км/ч, (което, доколкото пътния
участък се намира на второкласен път извън територията на населеното място общ.
Бобов дол, обл. Кюстендил, следва от законовата разпоредба за максималната
позволена скорост в населено място – чл. 21, ал.1 ЗДвП, доколкото на самото
място не е предвидено с пътен знак да бъде установена по-висока или по-ниска
скорост като максимално допустима). От наличните по делото писмени доказателства
се установява още, че за този пътен участък изобщо няма поставен пътен знак /протокол по чл. 10 от Наредбата- л. 27 от
делото и снимки/, който да установява по-висока или по-ниска скорост за
движение, техническото средство е от одобрен тип за измерване видно от
приложеното удостоверение и писмо на ГДНП – л.
8 от делото, като според протокола е засичало при стационарен режим на
работа скоростта на приближаващите се автомобили, както и че същото е било в техническа
изправност, за което е приложен протокол за успешно премината периодична
проверка на 25.06.2020 г. АТСС е
използвано от полицейски служител на РУ-Бобов дол, който е преминал обучение
видно от приложения протокол за извършено обучение – л. 10 от делото.
Съдебният състав
намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО –
посочено е на кой път, километър и метър и в каква посока на движението е
установено нарушението, което е напълно достатъчно. В тази връзка е и
отбелязването извършено в ЕФ и в приложения протокол по чл. 10 за използване на
техническото средство, оформен и заверен по надлежния ред. Снимковият материал
също потвърждава констатациите отразени от АНО в ЕФ. Неоснователни са и
възраженията, че е възможно да е засечена скоростта на друг движещ се в същия
пътен участък и посока с по-висока скорост лек автомобил, тъй като такъв изобщо
не е заснет в нито един от кадрите приложени като снимков материал. Не се
оспорва, кой е управлявал процесния лек автомобил на посочената в ЕФ дата и
час. Не е изтекла предвидената в закона абсолютна давност, която е със срок от
4 години и 6 месеца от датата на нарушението.
Въз основа на
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да
съобрази скоростта си на движение с предвидената в закона. Изпълнителното деяние
от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта за движение на леки автомобили по посочения път извън населено място, съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на тези последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието на общо законово ограничение на скоростта.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения размер от 400,00 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към настоящия момент законова разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 5, тъй като е налице превишаване на скоростта на движение с 45 километра в час.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш Серия К № 4167819,
издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на З.Й.З.,*** и настоящ адрес:***, с ЕГН **********,
на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му, пред Административен съд -
Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: