Решение по адм. дело №567/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 56, ал. 2 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверовъчните изпити /Наредба № 38 от 16.04.2004/.

Образувано е по жалба на Я. И. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, чрез пълномощника му по делото адвокат А. А. от АК - Стара Загора против Заповед № РД-01-311 от 25.04.2025 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИААА/. Със заповедта са анулирани резултатите на жалбоподателя от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "С", съгласно протоколи с № 773 от 20.08.2024 г. и № 811 от 02.09.2024 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Стара Загора към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора /ООАА към РДАА – Стара Загора/.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за издаването му в несъответствие и при неправилно приложение на материалния закон. В противоречие със събраните по делото доказателства било прието от административния орган, че той не е следвало да бъде допускан до изпит, поради непредставяне на удостоверение за психологическа годност и документ от съответната служба на МВР. Възприетото от органа, а именно непредоставяне на документ за психологическа годност по чл. 157 от ЗДвП, не отговаряло на действителността, тъй като за доказателство било предоставено заверено копие на „УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ГОДНОСТ“ № 836696, издадено на основание Протокол № 14/04.08.2024 г. Релевира доводи, че съгласно разпоредбата на НАРЕДБА № 38 от 16 04.2004 г за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити – чл. 56, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице може да анулира изпита само при определени обстоятелства, които изчерпателно били посочени в закона: за допускане до изпит на кандидата е представен неистински документ или документ с невярно съдържание, или такъв документ е представен при записването, или по време на обучението му по реда на Наредба № 37, кандидатът се е явил на изпит в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, наложено по съдебен или административен ред, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е отнето с принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, букви „а", „б", „г", ,д", „е" и „ж" от Закона за движението по пътищата или с мярка за процесуална принуда по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, кандидатът не е отговарял на изискванията за допускане до изпит; кандидатът е решил изпитен тест, който не е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2; кандидатът е решил изпитен тест, който е предоставен за решаване от друг кандидат; кандидатът не е решил самостоятелно изпитния си тест; кандидатът е извършил някое от нарушенията, посочени в чл. 35а, ал. 1“.

Според жалбоподателя при тази законова регламентация при новопридобиване на нова категория и изпълнен пълен курс за придобиване на категория, не се изисква документ от МВР, а и същият не води до неотговаряне на изискванията за това. Предоставянето на такава бележка от МВР касаело единствено предвидения срок от шест месеца, след изтичането на които е налице възможност за възстановяване на правоспособност от съответната категория, но и това обстоятелство е било известно на органа, предвид възстановяването на правоспособност за кат. „Б“ от жалбоподателя. Предоставянето на документа имало единствено информативен характер и дори водило до по-благоприятни условия, а именно съкратен учебен материал и време за обучение. От страна на административния орган не са наведени каквито и да е съображения, от които да става ясно в какво точно се изразява неотговарянето от страна на кандидата „на изискванията за допускане до изпит“. От съда се иска отмяна на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и платено възнаграждение за един адвокат.

Ответникът по делото – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, в съпроводителното на жалбата писмо и в писмени бележки оспорва същата като неоснователна. Моли заповедта да бъде потвърдена като издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила и в съответствие на материалния закон. Посочва, че по делото са налични доказателства за непредставяне документи от жалбоподателя при допускането му до изпит, което било основание за ангажиране на разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 3 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № РД-01-311 от 25.04.2025 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“ са анулирани резултатите на Я. И. П. от проведени теоретични и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, съгласно протоколи на ООАА към РДАА – Стара Загора № 773 от 20.08.2024 г. и № 811 от 02.09.2024 г. за категория „С“. Заповедта е издадена на основание чл. 56, ал. 1, т. 3 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г., във връзка с чл. 16, ал. 3 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. От фактическа страна административният акт е обоснован с това, че с писмо с peг. № 15-00-00-1138/03.12.2024 г. Началникът на отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Стара Загора бил уведомен, че към момента на проведеното обучение, а впоследствие и изпити за придобиване па правоспособност за управление на МПС от категория „С“, Я. И. П., с [ЕГН], не е отговарял на разпоредбата, съгласно действащия до 12.12.2024 г. чл. 16, ал. 3 от Наредба № 37, тоест лицата, които са загубили правоспособността си за управление па МПС по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, при записване за обучение представят за това документ от съответната служба на МВР и удостоверение за психологическа годност. След извършена служебна проверка е установено, че за записването си в курс за обучение и за явяването си на теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособността си за управление на МПС от категория „С“, жалбоподателят при записване за обучение представя за това документ от съответната служба на МВР и удостоверение за психологическа годност.

От справка за нарушител се установява, че П. притежава СУМПС, като към 07.01.1998 година той е придобил правоспособност за категория „С“. Не е спорно, че със Заповед № 20064/20.10.2006 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР [населено място] на Я. П. е иззето СУМПС [номер] на основание чл. 157, ал.4 от ЗДвП. Това се установява от досие на кандидата и справка за придобити категории, тоест Я. П. в съответствие с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, поради отнети всички контролни точки през 2007 г. е загубил правоспособността да управлява МПС. В резултат на горното обстоятелство, посредством Протокол № 1152/25.07.2007 г. по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, лицето е възстановило правоспособност само за категория „В“.

За започване на производството по издаване на заповедта за анулиране на резултатите от успешно положените изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС категория „С“ на П. е изпратено нарочно писмо по смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК /л. 27/, с което му е предоставена възможност да предостави документи, от които да се удостовери, че в посочения период от време е отговарял на условията за допускане на кандидатите за придобиване а правоспособност и направи писмени искания и възражения. Писмото е получено от П. на 24.03.2025 г., като в определения от административния орган срок е представено заявление с характер на възражение срещу констатациите на административния орган. Според жалбоподателя, конкретно непредоставения от него документ, не бил изискуем в конкретния случай, поради факта, че обучението му и съответно изпитите били в обема, предвиден за новопридобиване на нова категория, а не за възстановяване на категория.

По делото е приета като доказателство представената от ответника справка за проведени изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, от която е видно, че във връзка с явяването си на изпити за категории „С“ е положил успешно изпитите. Представена и приета също е и справка за придобити категории, която потвърждава датите на проведените теоретични и практически изпити за отделните категории.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на процесната заповед на 19.05.2025 г. и като депозирана от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената Заповед № РД-01-311 от 25.04.2025 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 3 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г., според разпоредбата на която Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице анулира резултата от теоретичния и/или практическия изпит, когато кандидатът не е отговарял на условията за допускане до изпит.

Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, реквизити, в т. ч. фактическите и правните основания за реализиране на съдържащото се в нея властническо волеизявление чрез посочване на конкретните правно релевантни факти, предвидени в хипотезата на чл. 56, ал. 1, т. 3 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения в процедурата по издаването й.

Обжалваната заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1, предложение първо от ЗДвП /Закон за движението по пътищата/, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Според чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи /ЗБЛ/ СУМПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България чрез съдържащите се в него данни. Съответно, издаването на СУМПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. В случай, че водачът не притежава такова свидетелство, то той е в невъзможност правомерно да установи съответната притежавана от него правоспособност. Условията и редът за издаване и отнемане на СУПМС са регламентирани в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 от визираната Наредба в СУМПС се отразяват категориите, посочени в чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите за управление на моторно превозно средство. В свидетелството се отразяват и категории превозни средства, които водачът има право да управлява, съгласно чл. 155 от ЗДвП. Съгласно чл. 11 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. в първия работен ден след провеждането на изпитите Областният отдел на Дирекция "Автомобилна инспекция" /ДАИ/ изпраща в съответното звено "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР оригинален екземпляр от изпитните протоколи, въз основа на които се издават свидетелствата за управление на МПС на лицата, положили успешно съответните изпити. Следователно и по аргумент от разпоредбите както на чл. 13, ал. 1, така и на чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г., същинското производство по издаване на СУМПС в различните му хипотези във всички случаи е опосредено от наличието на редовни протоколи, обективиращи резултатите от проведените задължителни теоретични и/или практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС за различните категории. В този смисъл производството по издаване на СУМПС се развива на самостоятелно основание, като всички изисквания, в т. ч. и към документалната окомплектовка на заявленията на лицата, имат пряко отношение именно в рамките на това производство.

Разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП/ оправомощава Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба да определи условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, като в случая това е Наредба № 38 от 16.04.2004 г. С въпросната Наредба законодателят е дал детайлна регламентация за условията и реда за провеждане на изпити за придобиване за правоспособност за управление на МПС и осъществяване на ефективен контрол, така че да не се допускат кандидати, които не отговарят на нормативните изисквания за теоретична подготовка и практически умения за придобиване на такава правоспособност, както и на другите изисквания на закона да бъдат допускани до самия изпит, съответно същите да го преминават успешно. Последното безспорно е от изключителен обществен интерес, в т. ч. и в интерес на всички участници в движението, включително и на самите кандидати с цел предотвратяване на ПТП и запазване на живота и здравето на гражданите. Фундаментално заложено е, че до изпит за придобиване на правоспособност се допускат единствено лицата преминали обучение в съответствие с учебната документация за обучение по чл. 153, т. 1 от ЗДвП, при условията и по реда, определени в Наредба № 37 от 2.08.2002 г. – чл. 2, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г., т. е. допускането до участие в предвидените по закон теоретичен и/или практически изпит, от своя страна е опосредено от проведено и успешно завършило обучение, в което могат да участват лицата, притежаващи изискуемите документи по чл. 16, ал. 3 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г.

В конкретния случай оспорената пред съда заповед е издадена на основание разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 3 от Наредбата, също посочена от административния орган като основание за издаване на заповедта, законодателят е посочил и друга хипотеза за анулиране на протоколите от изпит за правоспособност, а именно: когато лицето не отговаря на изискванията за допускане на изпит, тоест, когато лицето не отговаря на условията на чл. 18 от Наредбата. В нормата на чл. 18 от Наредбата са предвидени документите, които следва да се представят за допускане до теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС: 1. заявление за допускане до изпит /приложение № 2/; 2. документ за платена такса за теоретичен изпит съгласно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и 3. декларация, че кандидатите отговарят на изискванията за допускане до изпит /приложение № 2а/.

Разпоредбата на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП предоставя възможност на лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС по силата на ал. 4 от същия член, след като е върнало свидетелството си за управление на МПС, да се яви на изпит пред съответните органи за придобиваме на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

На следващо място, съгласно действащия до 12.12.2024 г. чл. 16, ал. 3 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (Наредба № 37) лицата, които са загубили правоспособността си за управление на МПС по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, при записване за обучение представят за това документ от съответната служба на МВР и удостоверение за психологическа годност. Цитираната правна норма е императивна и поставените изисквания не следва да се тълкуват разширително.

Съобразно гореизложеното, Я. П. не е следвало да се запише на обучение за придобиване на категория „С“, а за възстановяването й. Той е следвало да представи в учебния център акта, посредством който контролните органи са отнели контролните му точки (Заповед от СДВР/ОДМВР по местоотчет за отнемане на свидетелството за управление на МПС, или друг документ, от който да бъде видно, че лишаването е изтърпяно), съответно да бъде записан за обучение за лица загубили правоспособността си за управление на МПС от съответната категория по реда на чл. 157, ал.4 от ЗДвП. Същият е записан за новопридобиване на правоспособност за категория „С“, вместо за възстановяване на правоспособност, предвид което в Протокол № 811/02.09.2024 г. за придобиване на категория „С“ П. придобива посочената категория отново. Следва да се отбележи, че административният орган е дал възможност на лицето да представи горните документи, а той не ги е предоставил, поради негова вина. Наистина, при „новопридобиване на нова категория и изпълнен пълен курс за придобиване на категория, не се изисква документ от МВР. С оглед обстоятелството, че Я. П. веднъж е придобил правоспособност за управление на МПС от категория „С“, е налице хипотезата на чл. 157, ал.4 от ЗДВП, а именно възстановяване на загубена по реда на ал. 4 правоспособност. В тази връзка, Я. П. е следвало да възстанови правоспособността за категория „С“ съгласно посочената правна норма, съответно е следвало да приложи изискуемите от закона документи.

Предвид изложените съображения съдът намира Заповед № РД-01-311 от 25.04.2025 г. на Изпълнителния директор на ИИАА за законосъобразна, като издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, на които се основава, и при съобразяване с целта на закона, поради което същата следва да остане в сила, а жалбата срещу нея да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в чиято структура се намира ответният административен орган, следва да се присъдят разноски за ползваната юрисконсултска защита в размер на 100.00 лв., определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 144 от АПК.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. И. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, против Заповед № РД-01-311 от 25.04.2025 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", като неоснователна.

ОСЪЖДА Я. И. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, да заплати в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата от 100.00/сто/лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.