Р Е Ш Е Н И Е
№ 244 14.02.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми
януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 2849 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Административното дело е образувано по жалба от „ВАНЯ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 163,
представлявано от управителя И.Д.К., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-572-0344962/15.11.2019г. издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“
гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
ИД на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ
се в с.Горно Александрово, общ.Сливен, на главен път посока гр.Сливен,
стопанисван от „ВАНЯ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана на достъпа до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Иска се отмяната на оспорената
заповед като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят „ВАНЯ ТРАНС“ ЕООД, редовно и своевременно призован, се
представлява от адв. Светлана П., която поддържа жалбата и прави искане за
присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса и
изплатено възнаграждение на адвокат.
Ответната страна Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ НАП, редовно и
своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище, в което излага съображения
за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорената заповед,
като моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени
събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
На 08.10.2019 година в 12.12
часа служители на ТД на НАП- Бургас
извършили оперативна проверка в търговски обект на дружеството жалбоподател – бензиностанция „Маргейт“,
находящ се в с.Горно Александрово, общ.Сливен, на главен път
посока гр.Сливен, при която е констатирано, че търговецът в качеството си на
лице по чл.118, ал.6 от ЗДДС не подава данни в НАП за доставката и движението
на доставените/продадените количества течни горива. Извършената проверка
е обективирана в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0344962/08.10.2019г.
/л.33-35 от делото/, в който е посочено, че за периода от 01.09.2019г. до
15.09.2019г., предвид изготвена справка от „Селекция” за получени горива в
търговския обект, е установено разминаване между данните от НИС /нивомерна
измервателна система/ и регистрираните с баркод четец АДД с УКН:
0000000004809373/12.09.2019г. с количество
Предвид
констатациите, контролните органи са счели, че дружеството е нарушило разпоредбата
на чл.118, ал.6 от ЗДДС. С оглед установените от проверката обстоятелства и на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ от ЗДДС е издадена и процесната Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-572-0344962/15.11.2019г..
За
извършеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F515920/14.10.2019г. Няма данни да е издадено наказателно
постановление.
С оспорената
Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-572-0344962/15.11.2019г.
издадена от Д.Т.В., началник
отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ
се в с.Горно Александрово, общ.Сливен, на главен път посока гр.Сливен,
стопанисван от „ВАНЯ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана на достъпа до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповедта е връчена на 15.11.2019г. на дружеството, чрез упълномощеното лице К. П.
Г..
Недоволно от заповедта,
дружеството „ВАНЯ ТРАНС“ ЕООД, я е оспорило пред Административен съд – Бургас директно
с жалба вх.№ 12166/25.11.2019г., във връзка с която е образувано настоящото
съдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-572-0344962/15.11.2019г. издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“
гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
ИД на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ
се в с.Горно Александрово, общ.Сливен, на главен път посока гр.Сливен,
стопанисван от „ВАНЯ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана на достъпа до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - началник отдел „Оперативни
дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ НАП в кръга на неговите
правомощия, съобразно разпоредбата на чл.186, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от ЗДДС и
на основание заповеди № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. и Заповед № 2106/30.03.2018г.
на изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена форма и необходимите
реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на
принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от
решаващия орган с това, че
констатираното при извършената проверка неизпълнение на нормативно
установеното задължение за подаване на информация към НАП от измервателната
система за придобитите и реализираните количества гориво, винаги води до
отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат реализирани количества
гориво, от там не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и се стига
до отклонение от данъчното облагане.
Изложени са мотиви, че срокът на мярката е обусловен от тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност.
Отразено е освен това, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС. Като
допълнително основание за налагане на ПАМ е посочен размерът на декларираната
от дружеството данъчна печалба по години както следва: за 2016г. –
104 484.89 лева; за 2017г. – 98 712.49 лева и за 2018г. –
155 907.05 лева, което според органа по приходите не съответства на
местоположението на търговския обект. Изложени са и мотиви, че вредата от
нарушението се изразява в неподаване на данни по чл.118 ЗДДС и е в размера на
дължимият ДДС, който не се внася върху стойността на неотчетените количества
гориво и в размера на дължимият корпоративен данък, който не се внася върху
неотчетените приходи от продажби. Срокът на мярката е обусловен от извършеното
нарушение и е съобразен с целената превенция и преустановяване на лошите
практики в обекта, а също така и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчетната дейност на търговеца.
Нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС
предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Следователно, заповедта като индивидуален административен акт, следва да
отговаря на изискванията по чл.59 от АПК.
При
издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и
реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. В същата са посочени фактическите и правни
основания за издаването й, като в случая принудителната административна мярка е
наложена на основание чл.186, ал.1, т.1, бук.”г” от ЗДДС - подаване на данни по чл.118 в Националната агенция за приходите. В този смисъл съдът приема, че
оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. "г" от ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до
един месец" независимо от предвидените глоби и имуществени санкции се
прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП. Съгласно чл.118, ал.6 от ЗДДС, всяко лице
по ал.1 извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата,извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на ЗАДС е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и
данни които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.Съгласно чл.3,
ал.3 изр.2 от Наредба № Н-18/2006г. за целта като средство за измерване от
одобрен тип се използва нивомерна измерителна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
и подлежи на метрологичен контрол.
По делото безспорно е установено, че проверяваната бензиностанция
стопанисвана от жалбоподателя представлява търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС и че в него
има монтирана нивомерна система за обем на течни горива от одобрен тип, както и
че за периода от 01.09.2010г. до 15.09.2019г. е налице разминаване между данните от НИС
/нивомерна измервателна система/ и регистрираните с баркод четец АДД с УКН:
0000000004809373/12.09.2019г. с количество
Жалбоподателят
оспорва процесната заповед за налагане на ПАМ като излага твърдението, че причината
за неподаване своевременно на данни до НАП се дължи на технически проблем, за
който дружеството не следва да носи отговорност. Според процесуалния
представител на оспорващия това, че при функционирането на фискалното устройство,
свързано със системата на НАП, се е получила грешка при получаването и
отразяването на информацията за получената доставка на процесното гориво,
нейният доверител - „ВАНЯ ТРАНС“ ЕООД не е имал възможност да знае на какво се дължи и
следователно не може да бъде държан отговорен за това. Защитната теза на
жалбоподателя е, че след като е направил опит да изпрати информацията съдържаща
се в АДД с УКН:
0000000004809373/12.09.2019г. за доставеното дизелово гориво
Това
становище не се споделя от настоящата инстанция. Адресат на оспорената заповед
е ЮЛ, поради което в случая няма как да се коментира субективното отношение на
санкционираното лице към извършеното нарушение. В задължение на регистриран по
ЗДДС търговец извършващ доставки/продажби на течни горива на търговски обект е
да предава по дистанционна връзка на НАП и данни които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива. Единствено осигуряване на такава връзка на
въведения в обекта ЕКАФП би представлявало точно и пълно изпълнение на
задълженията. Обстоятелството, че служителите в търговския обект са установили, че необходимите данни не са
получени в НАП не може да обоснове извода, че дружеството не следва да бъде
санкционирано за извършеното нарушение.
Неизпълнението от страна „ВАНЯ ТРАНС“ ЕООД на
задължението чл.118, ал.6 от ЗДДС, което е безспорно установено в
случая, е юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи
ПАМ по чл.186, ал.1, т.1 б."г" от ЗДДС "запечатване на обект".
Правно ирелевантно за законосъобразността на наложената ПАМ е
обстоятелството, че в издадения впоследствие АУАН № F515920/14.10.2019г. е
допусната евентуално техническа грешка при квалифициране на извършено
нарушение. Оспорената заповед е издадена на основание Протокол за извършена
проверка /ПИП/ серия АА № 0344962/08.10.2019г., не на основа констатациите в
АУАН.
Съдът намира че административния орган е определил правилно и
продължителността на срока на наложената ПАМ, като е обсъдил конкретните факти,
тежестта на нарушението, отчел е поведението на нарушителя и е направил
конкретна преценка на необходимостта да се предотвратят нежелателните последици
за фиска.
Оспорения административен акт съответства и на целта на закона, а именно
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения в защита на
държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на приходите и нормално
функциониране на цялата държавна бюджетна система.
По изложените мотиви съдът приема, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с
материалните разпоредби и целта на закона, поради което по отношение на нея не
са налице основанията по чл.146 от АПК за отмяната й и
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото искането
на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и следва да бъде
уважено. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВАНЯ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 163, представлявано от управителя И.Д.К., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-572-0344962/15.11.2019г. издадена от Д.Т.В., началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
ИД на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ
се в с.Горно Александрово, общ.Сливен, на главен път посока гр.Сливен,
стопанисван от „ВАНЯ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана на достъпа до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ВАНЯ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 163
да заплати на ТД на НАП гр.Бургас направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: