Решение по дело №410/2018 на Районен съд - Момчилград

            Р Е Ш Е Н И Е

Номер

83

Година

08.05.2019

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

07.05.

Година

2019………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

гражданско

дело номер

410

по описа за

2018

година.

За да се произнесе взе предвид следното :

    Предявен е иск с правно основание чл.49,ал.1 от СК.

    В исковата си молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 10.07.2006 год. През 2006 год. заминали в Р.Турция, където се чувствала много стресирана, тъй като била сама в чужда държава, далече от близките си. На 14.04.2011 год. се родила детето им Нисанур М.А.. През лятото на 2017 год. заминали за България, като тя изготвила пълномощно на ответника да пътува с детето в Р.Турция, защото започвала учебната година, като тя щяла да се прибере по-късно. След като заминал ответника с детето, същият й заявил, че не желае да живее повече с нея и няма да я допусне до семейното им жилище в Истанбул. Твърди, че оттогава е правила опити да се свърже с него, като ответника нито я търсил, нито е бил идвал в България. През лятото на 2018 год. за първи път успяла да види детето си. Счита бракът им за дълбоко и непоправимо разтроен, поради фактическата раздяла между тях и настъпилото отчуждение, по вина на ответника. Твърди, че пряката грижа за отглеждане и възпитание на роденото по време на брака дете били поети от нея, с което имали близки родителски взаимоотношения и привързаност. Въпреки, че работила, разполагала с време и възможности да полага грижи за физическото и духовното развитие на детето. Жилището, в което живеела са били налице необходимите условия за отглеждане на деца. Моли съда да постанови решение , с което да се прекрати гражданският брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника. Моли да й бъдат предоставени упражняването на родителските права по отношение на детето, като се определи режим на лични отношения на бащата, който да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. Моли да бъде постановено промяна на фамилното й име от А. на Садула. Претендира за разноски.

В първото по делото съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник адв.Б.И. ***. Поддържа исковата си молба и моли същата да бъде уважена.

         В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответника чрез назначения му особен представител адв.Х.К. *** е изпратил писмен отговор, с който счита предявения иск за допустим. В съдебно заседание моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли предявения иск за прекратяване на гражданския брак поради недоказаност.

        Заинтересована страна Дирекция „СП“ Кирково редовно призована не се представлява. От същите е постъпило писмо, с което уведомяват, че не могат да предоставят социален доклад за детето Нисанур М.А., поради обстоятелството, че същото с баща си живее извън територията на страната.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От удостоверение за сключен граждански брак от 28.08.2018 год. издадено от Община Кирково се установява, че страните са сключили граждански брак на 10.07.2006 год. в с.Медевци, общ.Кирково, за което е бил съставен акт за граждански брак №0001 от 10.07.2006 год. в с.Медевци, общ.Кирково, като ищцата е приела да носи фамилното име А..

Видно от удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0140 от 13.06.2011 год. от Община Момчилград, обл.Кърджали, детето Нисанур А. е родено на *** год. в Р.Турция, от родители страните по делото.

Не се събраха абсолютно никакви доказателства относно твърденията в исковата молба, свързани с отношенията между страните и наличието на разстройство на брака, както и по отношение за местожителството и възможността на всеки един от родителите да отглежда и възпитава детето.

Съгласно чл.49 ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В процесния случай това основание за прекратяване на брака липсва. Няма нито едно доказателство, нито от ищцовата страна, нито от ответната страна, което да наведе съда за обстоятелствата, които са посочени в исковата молба. Освен твърденията на страните, от никъде съдът не може да направи какъвто и да е извод относно наличието на фактическа раздяла, на дълбоко и непоправимо разстройство на брака и по никакъв начин не може да направи извод, поради липса на доказателства на кого от родителите следва да бъдат предоставени упражняване на родителските права; каква издръжка да бъде определена; местоживеене на детето и какъв режим на свиждане.

Ето защо следва при това положение и поради липса на доказателства иска да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, като разноските по делото останат така както са направени.

Воден от горните съображения, Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.С.А. ***, с ЕГН:********** против М.С.А. ***, с правно основание чл.49, ал.1 от СК като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

      Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                            

                                  Районен съдия:                                                                                    /Й.Геров/