Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2019г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 6059 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба Г.Ф. твърди, че по щета № 210070/19,04,2010г. и въз основа влезли в сила Решения по гр.д. № 10076/2010г. на СГС и в.гр.д. № 3707/2012г. на САС, постановени по иск на пострадалия при ПТП настъпило на 27,07,2005г. в гр.София, по бул. „Н.Петков“ К.Г.Г.срещу него, като предпочитан ответник и при участието на ответника Й.Н.М. по предявеният в условията на евентуалност иск, изплатил на К.Г.Г.сума общо в размер на 10826,90лв. По щета № 110277/19,04,2011г., и въз основа влязло в сила решение по гр.д. № 37663/2010г. на СРС, постановено по иск на пострадалия при същото ПТП К.Г.Г.предявен срещу него, при участието на Й.Н.М. като трето лице помагач на страната на ответника, изплатил на първия сума общо в размер на 21406,73лв. Излага, че претенциите са платени след образуване на изпълнително производство от пострадалия К.Г.Г.и след връчване на призовки за доброволно изпълнение и налагане на запор, като са платени главница, дължимите такси и разноски и лихви за забава. С последващ акт ЧСИ му възстановил надвзети разноски.

Твърди, че виновен за ПТП настъпило на 27,07,2005г. е Й.Н.М., което е установено с влязлото в сила Решение по НАХД № 7579/2006г. по описа на СРС, съгласно което управлявайки л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с ДК № ****** в гр.София, по бул. „Н.Петков“, посока от бул. „Пушкин“ към бул. „Цар Борис ІІІ“, нарушил правилата за движение визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП и управлявайки автомобила със скорост неподходяща с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на водача на мотоциклет „Хонда“ с рег. № ****** - К.Г.Г., изразяваща се в двуглезенно счупване на лявата подбедрица, довело до трайно затрудняване в движенията на левия долен крайник за период около 4-5 месеца, като след деянието М. е направил всичко възможно, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, което е престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „А“, пр. 2, вр. чл.343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Твърди, че в нарушение на чл. 260 КЗ /отм./, сега чл. 490 КЗ, Й.Н.М. управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.

Претендира присъждане на сумата 32233,63лв., представляваща изплатеното в полза на пострадалия при ПТП К.Г.Г.обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане.

Ответникът в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва възникването на ПТП с белезите му установени с влязлата в сила присъда.

Възразява, че към датата на ПТП имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което е отразено в съставения констативен протокол на място, поради което Г.Ф. е платил недължимо. Възразява и, че към момента на ПТП не е употребил алкохол.

Възразява, че Г.Ф. не е платил на пострадалия присъдените със съдебните решения суми. Ако се приеме, че са платени възразява, че не дължи претендираните суми за такси и разноски по изпълнителните дела, т.к. причина да бъдат сторени е липсата на доброволно плащане от страна на ищеца.

В отношение на евентуалност възразява, че ищеца е платил недължимо, т.к. по постановените решения в полза на пострадалия К.Г.Г.е налице припокриване – присъдени са два пъти обезщетения за едни и същи вреди, което е основание за отмяна.

Възразява и, че претенциите са погасени по давност.

Оспорва претенциите по размер.

Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника за наличие на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязлото в сила Решение по НАХД № 7579/2006г. по описа на СРС е установено, че на 27,07,2005г. е настъпило ПТП причинено виновно от Й.Н.М., който управлявайки л.а. марка „Ауди“, модел „80“, с ДК № ****** в гр.София, по бул. „Н.Петков“, посока от бул. „Пушкин“ към бул. „Цар Борис ІІІ“, нарушил правилата за движение визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП и управлявайки автомобила със скорост неподходяща с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на водача на мотоциклет „Хонда“ с рег. № ****** - К.Г.Г., изразяваща се в двуглезенно счупване на лявата подбедрица, довело до трайно затрудняване в движенията на левия долен крайник за период около 4-5 месеца, като след деянието М. е направил всичко възможно, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, което е престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „А“, пр. 2, вр. чл.343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Видно от Решения по гр.д. № 10076/2010г. на СГС и в.гр.д. № 3707/2012г. на САС, същите са постановени по искове на пострадалия при ПТП настъпило на 27,07,2005г. в гр.София, по бул. „Н.Петков“ К.Г.Г.срещу Г.Ф., а в отношение на евентуалност срещу Й.Н.М., за присъждане на суми съставляващи имуществени и неимуществени вреди. С постановените решения са присъдени 15000,00лв. обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания – двуглезенно счупване на лявата подбедрица с непълно изкълчване на крака в ходилната стала и флексиционна контрактура с деформираща артроза на лявата глезенна става, ведно със законната лихва върху нея считано от 19,05,2010г. до окончателното плащане, както и сумата 178,00лв. представляваща съдебни разноски. Искът срещу Й.Н.М. е оставен без разглеждане.

Въз основа издаденият по влезлите в сила съдебни решения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20138610401629, по което на длъжника Г.Ф. е връчена призовка за доброволно изпълнение. Съгласно последната задължението възлиза на 15000,00лв. главница, законна лихва в размер на 58,51лв. за периода 20,05,2013г. до 03,06,2013г., неолихвяемо вземане в размер на 3148,91лв., разноски по изпълнителен лист в размер на 178,00лв., разноски и такси в изпълнителното производство в размер на общо на 4513,74лв.

С решение по гр.д. № 37663/2010г. на СРС постановено по иск на пострадалия при ПТП К.Г.Г.предявен срещу Г.Ф., при участието на Й.Н.М. като трето лице помагач на страната на ответника са присъдени неимуществени вреди - сумата 2000,00лв. обезщетение за получената разкъсно контузна рана по ходилната повърхност на лявото ходило, 500,00лв. за травма на главата, 5850,00лв. – обезщетение за имуществени вреди върху мотоциклет „Хонда“ с рег. № ******, както и сумата 871,14лв., представляваща сторени разноски.

Въз основа издаденият по влязлото в сила съдебно решение изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20128610401348, по което на длъжника Г.Ф. е връчена призовка за доброволно изпълнение. Съгласно последната задължението възлиза на неолихвяемо вземане – 8350,00лв., разноски по изпълнителен лист в размер на 871,14лв., разноски и такси в изпълнителното производство в размер на общо 2245,92лв.

От заключението по приетата ССчЕ се установява следното:

Банковата сметка на ЧСИ по повод образуваните изп. дела №№ 20128610401348 и 20138610401629, от К.Г.Г.срещу Г.Ф. за събиране на вземания съставляващи присъдените с Решения по гр.д. № 10076/2010г. на СГС и в.гр.д. № 3707/2012г. на САС, и решение по гр.д. № 37663/2010г. на СРС суми за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и лихви, е заверена на 11,06,2012г. с извършените преводи от Г.Ф., общо за сумата 11467,06лв. С преводно нареждане от 25,06,2012г. ЧСИ е върнал на Г.Ф. сумата 640,13лв., представляваща надвнесени такси.

Банковата сметка на ЧСИ е заверена на 27,05,2013г. с извършеният превод от Г.Ф. за сумата общо 22899,16лв., от която ЧСИ е върнал с банков превод на 05,06,2013г. на вносителя сумата 2097,43лв., представляваща надвнесени такси.

С регресна покана от 03,06,2015г. Г.Ф. е поканил Й.Н.М. да възстанови сумата от 32233,63лв., платени на пострадалия К.Г.Г.при ПТП настъпило на 27,07,2005г., платени на основание запорно съобщение от ЧСИ.

При така установената съдът намира следното:

Предявеният иск от Г.Ф. срещу Й.Н.М., е с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“  от КЗ /отм.//, и чл. 86 ЗЗД.

За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: Г.Ф. да е заплатил обезщетение за вреди на чуждо имущество на лице увредено от настъпило застрахователно събитие; настъпване на пътно-транспортно произшествие на територията на Република България, като МПС причинило процесното ПТП обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; факта на предизвикано от виновно и противоправно деяние на ответника застрахователно събитие; настъпили вреди и причинната им връзка с деянието.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Деликвентът ответник е участвал като трето лице помагач на страната на ответника Г.Ф., в производството по  гр.д. № 37663/2010г. на СРС постановено по иск на пострадалия при ПТП К.Г.Г.. Следователно влязлото в сила решение го обвързва със сила на пресъдено нещо и задължителната установителна сила на мотивите относно наличието на правнорелевантните факти за ангажиране отговорността му в настоящото производство. Не е участвал като страна в производството по гр.д. № 10076/2010г. на СГС и в.гр.д. № 3707/2012г. на САС, т.к. предявеният срещу него в условията на евентуалност иск не е разгледан. При това положение силата на пресъдено нещо на постановените последни две решения не го обвързва и правнорелевантните факти за ангажиране отговорността му по отношение твърдяните в тези производства неимуществени вреди подлежат на установяване в настоящото.

Въз основа влязлото в сила Решение по НАХД № 7579/2006г. по описа на СРС и на основание чл. 300, ал.1 от ГПК съдът приема за установени факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, досежно ПТП настъпило на 27,07,2005г., както и настъпилите за К.Г.Г.травматични увреждания.

Ответникът не е установил главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на  ПТП настъпило на 27,07,2005г. Видно от приетите като доказателство застрахователни полици била е налице такава валидна до 20,07,2005г. Не може да бъде направен извод за обратното само въз основа удостовереното в Констативния протокол изготвен при настъпване на ПТП, т.к. този документ не създава права по застрахователно правоотношение, а само констатира наличие на такива. За да се приеме наличие на застрахователно правоотношение валидно към релевантния момент следва да е налице съответна валидна застрахователна полица.

Поради изложеното съдът приема, че при настъпване на ПТП ответникът не е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Съдът намира заключението на приетата ССчЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло. Въз основа него и събраните доказателства приема за установено, че ищецът е платил след образуване на изпълнителни производства за принудително събиране на вземанията присъдени с влезли в сила решения в полза на пострадалото лице, на 11,06,2012г. общо сумата 11467,06лв. и на 27,05,2013г. за сумата общо 22899,16лв.

Законът не предоставя възможност на виновния водач да оспорва размера на платеното обезщетение, освен ако не поддържа възражения относно това, че са нарушени вътрешните правила на фонда за определянето му. Такова възражение не е направено. Затова възраженията на ответника по размера на платените обезщетения са неоснователни.

Неоснователно е и възражението, че ищеца е платил недължимо поради припокриване на вредите, за които са присъдени обезщетения с влезлите в сила решения. При преглед на същите съдът установи, че припокриване не е налице.

Неоснователно е и възражението за погасяване на претенциите по давност. Това е така, т.к. в конкретния случай, приложение намира разпоредбата на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, доколкото регресното право възниква по силата на закона от момента на плащане на определеното обезщетение и давностния срок е пет години. От събраните по делото доказателства се установява, че плащанията са извършени на 27,05,2013г. и 11,06,2012г., а исковата молба е подадена на 27,05,2017г., видно от пощенското клеймо, отразено върху първата страница на исковата молба, т.е. в рамките на давностния срок.

Основателно е единствено възражението за недължимост за сумите, предствляващи такси и разноски по образуваните за принудително събиране на вземанията изпълнителни произвоства. Това е така, т.к. решенията, с които е определено обезщетение в общ размер 24399,14лв., ведно със законната лихва върху сумата 15000,00лв. считано от 19,05,2010г. до окончателното и изплащане са влезли в сила, а разноските в изпълнителното производство са направени по повод липса на доброволно изпълнение от задълженото лице – ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД. Следователно в тази част предявеният иск се явява неоснователен. Дължимата сума по главниците и присъдените разноски съгласно постановените решения възлиза общо на 24399,14лв. /15000+178+2000+500+5850+871,14/. Главницата от 15000,00лв. е присъдена със законна лихва считано то 19,05,2010г. до окончателното изплащане. Задължението е платено към ЧСИ на 27,05,2013г. съгласно заключението на в.л. и събраните доказателства. Следователно към главниците и разноските следва да се добави и изтеклата лихва върху сумата 15000,00лв., която съгласно изпратената до длъжника Г.Ф. призовка за доброволно изпълнение по изп.д. № 20138610401629 възлиза на общо 3207,42лв. /3148,91+58,51/. Изчислен по този начин дългът възлиза общо на 27606,56лв. /24399,14+3207,42/, до каквато част искът е основателен.

За горницата от 4627,07лв., която е разлика над присъдените 27606,56лв. до общо претендираните 32233,63лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърлян, т.к. съгласно вече изложените мотиви сумата 4627,07лв. съставлява такси и разноски платени по изпълнителните дела.

По разноските в процеса:

Ищецът претендира разноски в размер на 400,00лв., както и възнаграждение за защита от юрисконсулт. Изчислено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения последното възлиза на 1498,00лв.

Ответникът претендира разноски за защита от адвокат в размер на 1500,00лв.

Съдът, като съобрази изричното възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника направено от ищеца, както и правната и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия намира претендираното възнаграждение за защита от адвокат от ответника за адекватно. Същото е и съответно на минимума предвиден за дела с идентичен материален интерес с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно възражението за прекомерност е неоснователно.

Съобразно изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1626,00лв., а ищецът на ответника сумата 215,32лв.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Й.Н.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ Г.Ф. със седалище и адрес на управление:***, при участието на ЗАД „Б.В.И.Г.“ в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, сумата  27606,56 /двадесет и седем хиляди, шестотин шестдесет и шест, 0.56/лв., представляваща изплатено обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в полза на пострадалият К.Г.Г., възникнали при ПТП настъпило на 27,07,2005г. в гр.София, по бул. „Н.Петков“, посока от бул. „Пушкин“ към бул. „Цар Борис ІІІ“, причинено виновно от Й.Н.М., ЕГН **********, което е установено с влязлото в сила Решение по НАХД № 7579/2006г. по описа на СРС, по щета № 210070/19,04,2010г. и въз основа влезли в сила Решения по гр.д. № 10076/2010г. на СГС и в.гр.д. № 3707/2012г. на САС, и по щета № 110277/19,04,2011г., и въз основа влязло в сила решение по гр.д. № 37663/2010г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 4627,07 /четири хиляди шестотин двадесет и седем, 0.07/лв., която е разлика над присъдените 27606,56лв. до общо претендираните 32233,63лв., на основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“  от КЗ /отм.//, и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Й.Н.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ Г.Ф. със седалище и адрес на управление:*** сумата 1626,00 /хиляда шестотин двадесет и шест/лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.

ОСЪЖДА Г.Ф. със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ Й.Н.М., ЕГН **********,***, сумата 215,32 /двеста и петнадесет, 0.32/лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: