№ 2439
гр. С, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110148025 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № ..., с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Т. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул.“Б“ бл...., че дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 13168/2022 г.
по описа на СРС, 128 състав, а именно 724.01 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с
абонатен №.., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 14.03.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.03.2022 г. в размер на
163.57 лв.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение, а
именно мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 10.09.2021 г. в размер на 0.07 лв. за
платени със закъснение главници.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
1
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Б Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът твърди, че не е
потребител на топлинна енергия в процесния имот, доколкото съобразно заявление от
20.06.2019 г., партидата е била открита на името на Е Н. Ответникът оспорва да е обвързан
от представените от ищеца общи условия, тъй като същите не са публикувани в един
централен и един местен ежедневник, съобразно изискването на Закона за енергетиката.
Освен това ответникът се позовава на получено електронно писмо от ищеца от
21.10.2021 г., в което е посочен по-нисък размер на задълженията от претендираните в
настоящето производствто. Според ответника той не дължи по-голямата сума, тъй като е
вече платена.
Ответникът оспорва и претенцията за лихва върху забавено плащане на услугата
дялово разпределение, тъй като според него не е предвиден срок за това, а липсва и покана
от ищеца.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа исковете. Ответникът не се явява и не се представлява.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 13168/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: главница за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 724.01 лв., представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия , ведно със законна лихва от 14.03.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забавеното й плащане за периода от 15.09.2019
г. до 04.03.2022 г. в размер на 163.58 лв., мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г. до
10.09.2021 г. върху платени със закъснение главници за услугата дялово разпределение,
дължими за периода от м.02.2021 г. до м.04.2021 г. С възражение от 04.08.2022 г. длъжникът
е оспорил вземанията без мотив.
Видно от нотариален акт №.., том ІІІ, рег.№.., нот.дело №../2016 г., съставен от
нотариус Х В, рег.№... от РНК, ответникът, заедно с И М М, са придобили процесния имот
2
на 27.05.2016 г. от Е А Н, чрез покупко-продажба. На 20.06.2019 г., Е Н е подала заявление
до ищцовото дружество за закриване на откритата на нейно име партида за доставка на
топлинна енергия в процесния имот. Като основание посочено продажба на имота. На
26.06.2019 г. И М М е подал до ищеца заявление-декларация за разкриване на партида на
негово име за доставка на топлинна енергия в имота.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 05.07.2002 г. е проведено ОС на етажната собственост, в която се намира
процесното жилище, на което е взето решение дялово разпределение да се осъществява от
„Б Б“ ООД. Въз основа на същото, на 15.08.2022 г. е сключен договор с ФДР. Представени
са доказателства за наличие на договорни правоотношение и между ищеца и ФДР – договор
№.../09.06.2020 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е
извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като снетите
показатели са отчетени при изготвяне на изравнителните сметки в края на отоплителния
сезон.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
има данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово-гореща вода.
Посочено е, че в имота има монтирано пет отоплителни тела с монтирани
индивидуални разпределители, като в талона за отчет за исковия период е отразено, че
разпределителите са свалени от майстор. С оглед на това, топлинната енергия е
разпределяна по реда на чл.70, ал.2 и ал.4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и т.6.7 и т.6.5
от Приложението към чл.61, ал.1 от цитираната наредба, т.е. разпределяна е по изчислителен
път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. По този начин е
определен и разхода за подгряване на битото-гореща вода, тъй като монтираният в имота
топломер не е пломбиран.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
3
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1448.01 лв. /отразеното в заключението по задача № 4/, като изрично е посочил, че
правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната
стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от нотариален акт №.., том ІІІ, рег.№.., нот.дело №../2016 г.,
съставен от нотариус Х В, рег.№... от РНК, ответникът, заедно с И М М, са придобили
процесния имот на 27.05.2016 г. от Е А Н, чрез покупко-продажба.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В същото време обаче в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, се
възприе, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед
установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това
правоотношение по силата на закона.
Действително, до 20.06.2019 г., титуляр на партидата за доставка на топлинна енергия
в процесния имот е била Е Н /предходния собственик/, а от 26.06.2019 г. тя е на името на И
М М /лицето, с което ответникът е придобил имота на 27.05.2016 г./, въз основа на подадено
от него заявление-декларация.
Тук обаче следва да се има предвид, че съобразно приетото в цитираното по-горе
тълкувателно решение, отклонението от общото правило на чл.153, ал.1 ЗЕ, касае трето
лице, което ползва топлоснабдения имот за собствени битови нужди и със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, сключи договор за
продажба на топлинна енергия за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по
4
смисъла на т.2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. В случая макар, партидата на процесното
жилище да е била до 20.06.2019 г. на името на Е Н, няма данни собствениците Т. Н. и Иван
Михайлов, да са дали съгласие за това, нито пък Неделчева да е продължила да ползва
имота на облигационно или вещно основание.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че след продажбата на имота на
27.05.2016 г. правоотношението между ищцовото дружество и Е Н е прекратено, като е
възникнало ново такова с Т. Н. и Иван Михайлов. До 26.06.2019 г., когато с подаденото
заявление-декларация от Иван Михайлов, е разкрита партида на негово име и този документ
може да се приеме като конклудентно действие по сключване на договор /в този смисъл
мотивите на ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС/, задължени лица за доставената в имота топлинна
енергия са и двамата съсобственици, съобразно квотите им в собствеността от по ½ ид.ч. /по
арг. от чл.30, ал.2 от ЗС/.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1448.01 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
през исковия период с оглед липсата на индивидуални разпределители върху отоплителните
уреди, както и поради липсата на пломба на водомера, начислената топлинна енергия, както
за отопление, така и за подгряване на БГВ, е разпределена по утвърдената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика.
Ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му
топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни
данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
5
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
1448.01 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Такива са установени
от вещото лице по ССчЕ, съобразно данните в счетоводството на ищеца, като дължими са
останали процесните суми.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
14.03.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за времето преди
м.януари 2019 г. /с падеж на плащане 17.03.2019 г./, т.е. за включения в исковата молба
период от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.
С оглед на това и като съобрази данните от таблицата, приложена на стр.6 от
заключението по съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че начислените
задължения за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 471.26 лв. са погасени по
давност.
По така изложените съображения, съдът намира, че от дължимата сума за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. в общ размер на 976.75 лв., задълженията на ответника
възлизат на 488.38 лв., съобразно неговия дял в собствеността на топлоснабдения имот.
Именно до този размер искът за главница следва да се уважи, като върху него като
законна последица се присъди и лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 14.03.2022 г., до окончателното
6
плащане на дължимото. За разликата до пълния предявен размер от 724.01 лв. искът
подлежи на отхвърляне.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. – 04.03.2022 г. в
размер на 122.36 лв., определен с помощта на специализиран изчислителен модул, справка
от който е приложена по делото. За разликата до пълния предявен размер от 163.57 лв. искът
подлежи на отхвърляне.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно, които в
случая са само мораторни лихви за платени със закъснение главници, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Б Б“ ООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумата от 0.07 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2021
г. до 10.09.2021 г. за платени със закъснение главници, в заповедното производство, искът
му се явява процесуално допустим, но по същество неоснователен, поради което и следва да
се отхвърли.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и е пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен н
ал.95 от делото. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва
съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди
това заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 175.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това
е заплатил държавна такса общо от 150.00 лв., за депозит за експертизи 550.00 лв. Съобразно
уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо 875.00 лв., в тежест
на ответника следва да бъде поставена сумата 602.04 лв.
От страна на ответника не се претендират разноски, а и липсват данни за извършени
такива, поради което съдът не се произнася с решението си по разноските, направени от
ответника.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул.“Б“ бл...., че дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № ..., сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 13168/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а
именно 488.38 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.01.20198 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с абонатен №.., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 14.03.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 04.03.2022 г. в размер на 122.36 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 724.01 лв.и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., както и иска за обезщетение за забава за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 163.57 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № ..., за признаване за установено по отношение на Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“Б“ бл...., че последния дължи на ищеца мораторна лихва от 0.07 лв. за периода от
15.04.2021 г. до 10.09.2021 г. за платени със закъснение главници за дялово разпределение за
имот, отчитан с абонатен №.., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 13168/2022 г. по описа на СРС, 128 състав.
ОСЪЖДА Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Б“ бл...., да заплати на „Т С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № ..., сума в размер на 602.04
лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
13168/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Б Б” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 13168/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8