ПРОТОКОЛ
№ 118
гр. Бургас, 03.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора В. Ив. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно
дело за възобновяване № 20252000600098 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 11.00 часа, поради разглеждане
на ВНОХД № 26/2025 г. от същия съдебен състав.
Осъденият Д. Д. М., се явява лично и с упълномощените си
защитници адв. Р. П. от АК - Бургас и адв. Д. М. от АК - Бургас.
За Апелативна прокуратура - Бургас се явява прокурор В. М..
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и съобрази
данните по делото намери, че не са налице пречки за разглеждането му в
днешното съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за
отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ДАВА ДУМАТА по същество.
АДВ. П.: Поддържам подаденото искане. Считам, че същото е
основателно. Моля да бъде разгледано от почитаемия съд. Нямаме нови
доказателства, които да сочим. Поддържаме искането със съображенията,
които са изложени в същото, т.е. по отношение на материалния закон.
АДВ. М.: Уважаеми господа съдии, изцяло се присъединявам към
искането на колегата. Моля да уважите молбата за отмяна на решението и за
връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав. Освен това счита, че
освен нарушение на материалния закон, от самото начало има твърде важни
процесуални пропуски, които са повлияли на изхода на делото. Още преди
образуване на досъдебно производство беше предложено възстановяване на
сумата и прекратяване на преписката, което не беше направено. Освен това, в
самото съдебно производство не е разпитан нито един свидетел на осъдения,
което няма как да се впише в принципа за равноправие на страните. Също
споделям мнението, че деянието е несъставомерно както от обективна, така и
от субективна страна. И двамата потърпевши в качеството си на свидетели са
заявили, че са загубили портфейла си и доста продължително време те дори не
са знаели къде да го потърсят. Не считам, че е налице непрекъсване на
владението, т.е. мисля, че нищо не е отнемано от ничие владение, заради това
е несъставомерно деянието и че не следва да се носи отговорност, тъй като
няма деяние. В тази връзка се присъединявам към искането на колегата П..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, намирам така
депозираното искане за процесуално допустимо доколкото изхожда от лице,
което разполага с необходимата надлежна легитимация. Депозирана е в
преклузивния шестмесечен срок спрямо акт, който не е проверяван по
касационен ред. Същото обаче е напълно неоснователно и считам, че както
първата, така и втората въззивна инстанция, са отговорили всъщност на така
подаденото искане обосновано с материална незаконосъобразност и считам,
че няма спор, че в случая от обективна и от субективна страна е извършено
престъпление кражба, а не такова по чл. 207 от НК. Практиката на ВКС е
многобройна и последователна по подобни казуси, а относно приложеното
2
към самото искане съдебно решение, считам, че същото като конкретика се
отличава от фактите по процесния казус, а отделно от това считам, че същото
не може да бъде охарактеризирано като трайна и последователна съдебна
практика.
По отношение на току-що изтъкнатите от втория защитник доводи
за процесуални нарушения, ще кажа само, че такива не са били допуснати и
правото на защита на осъдения не е било нарушено и той е имал доста добра
защита в хода на самия наказателен процес, провел се на първа и на втора
инстанция.
АДВ. П.: Само ще посоча едно конкретно процесуално
нарушение. Не беше разпитана З. В., съпругата на осъдения, която е очевидец.
Считам, че това е процесуално нарушение.
Съдът дава право на лична защита на ОСЪДЕНИЯ Д. Д. М.:
Имам много работи, които да кажа, но истината е такава, която я казвам аз. Тя
е подкрепена от камерите. Колкото и да се върти законът, законът е един. Аз
влизам в Кауфланд със съпругата си. Влизам да си платя сметките в Изипей.
Съпругата ми ги плаща, аз съм до нея. Обръщам се и виждам един портфейла
на земята, не говорим до човек. Аз ако реша от него да го взема, нали, да
направя някакво престъпление. Портфейла е на земята. Обяснявам, за да го
разберат всички. Приближавам се до портфейла, взех го и до тук няма никой.
Взимам портфейла, отварям го. Аз не го крия портфейла. Вътре имаше злато.
Въпросните роми са си взели от заложната къща злато, не знам вътре какво са
правили. Даже няма лична карта вътре. И аз казах на жена ми: „Един път и аз
да намеря нещо“ и тръгвам. Аз не съм правист, за да знам какъв е законът.
Казаха ми, че съм извършил престъпление. Какво престъпление, на мен
изобщо не ми мина през акъла.
Съпругата ми работи в С. б., в склад за храна. Намериха начин от
Четвърто РУ да отидат, да я изложат в склада, да я вземат и да я разпитат,
обаче в съда никой не намери начин да я докара, да каже как стоят нещата,
примерно. Тя е очевидец, беше с мен. И никой не го интересува. Искам да
кажа нещо друго, че вече доста време лежа тази присъда. Аз имам две дечица.
Те идват и ревът, това е всяка събота. Никой не го интересува тогава какво им
казвам, за какво лежа аз, за нещо, което съм направил или за нещо което не
съм направил. Нищо не съм откраднал, нито нищо. И мен ме боли. Ако бях
направил нещо – да. Съгласен съм, направил съм нарушение, нали човек
когато направи нещо, трябва да си плати. Съжалявам за стореното. Искам да
кажа нещо друго. Когато на самото дело аз изкарах пари и им дадох. Изкарах
пари и ги питах: „Колко пари ви струват щетите?“ – еди колко си,
„заповядайте“. Извинявам се не за друго, а за това, че съм ги намерил, не че
съм ги откраднал. И от това мен ме боли. Аз с това нещо лягам, с това нещо
3
ставам. Защото едното ми дете е на *** години, а другото на *** години, те
учат и вечерта като се приберат, плачат за баща си, както и съпругата ми.
Мисля, че не е честно да осъдиш някой човек за нещо, който не е сторил.
Виновен съм за това, че съм ги намерил, но това значи чл. 207 от НК, а не чл.
196 от НК. И за това моля съдът да бъде обективен.
Съдът ПРИКЛЮЧИ изслушването на съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Д. Д. М. :
Моля да бъде върнато делото за ново разглеждане и да бъде съден по чл. 207
от НК, какъвто е законът, а не по чл. 196 от НК, тъй като аз не съм откраднал
нищо.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4