Решение по дело №471/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 24 април 2018 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 12.04.2018 г. в състав:

 

                                                     Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря М.Б.

като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 471 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на Ц.Т.З. с ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на малолетната С.З.Ц.с ЕГН **********,***, срещу З.К.Ц. с ЕГН ********** ***, с която е предявен следния осъдителен иск:

иск по чл. 150 от СК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника З.К.Ц. да заплаща на детето С.З.Ц., чрез нейната майка и законен представител Ц.Т.З., месечна издръжка в размер на 250,00 лева, вместо издръжката в размер на 80,00 лв. месечно, присъдена с влязлото в сила решение № 36 от 30.01.2012 г., постановено по гр. дело № 244/2011 г. на Врачански окръжен съд, считано от датата на подаването на исковата молба-09.02.2018 г. до настъпването на обстоятелства, които обуславят изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че детето С.е родено от съвместното съжителство между Ц.З. и З.Ц., като с горепосоченото влязло в сила решение № 36 от 30.01.2012 г. родителските права по отношение на детето С.са предоставени за упражняване на майката Ц.З., бащата З.Ц. е осъден за заплаща на С.месечна издръжка в размер на 80,00 лв. и е определен режим на лични отношения на бащата с детето. Поддържа се, че нуждите на детето С.са нараснали, поради по-голямата й възраст и повишените й образователни и други потребности. В тази връзка се сочи, че ищцата поема издръжката на С.над сумата 80,00 лв., въпреки че доходите на ищцата не са високи. Твърди се и че претендираният увеличен размер на издръжката е адекватен и може да се изплаща без затруднение от ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил иска само по размер, без да оспорва основанието му. Поддържа, че действително финансовите нужди на неговата дъщеря-малолетната С.са нараснали, но от една страна нуждите на детето не се различават съществено от нуждите на нейните връстници, а от друга страна финансовите възможности на ответника не му позволяват да плаща издръжка в претендирания размер, тъй като ответникът получава доходи от трудово правоотношение в размер около минималната работна заплата за страната. В подкрепа на твърдението си ответникът представя удостоверение за доходи. Искането на ответника към съда е да бъде съобразено материалното му положение и искът за изменение на издръжка да бъде уважен в минималния предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК размер (127,50 лв.), а в останалата му част да бъде отхвърлен като неоснователен.

С определение от 12.04.2018 г. съдът на основание чл. 214 от ГПК допусна изменение на размера на предявения иск, като вместо за сумата 250,00 лв. месечно същият се счита предявен за сумата 150,00 лв. месечно.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

С решение № 36 от 30.01.2012 г. по гр. дело № 244/2011 г. на Врачански окръжен съд е признато за установено по отношение на ответника З.Ц., че същият е биологичен баща на детето С.З., родено на *** г. от майка Ц.З., предоставено е упражняването на родителските права над С.на майката, определен е режим на лични отношения на бащата с детето и бащата е осъден да заплаща на майката, в качеството й на законен представител на малолетното дете С., месечна издръжка в размер на 80,00 лева, считано от предявяване на иска – 28.03.2011 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0538 от 24.08.2009 г. на Община Враца, детето С.З.Ц.е родена на *** г. от майка Ц.Т.З. и баща З.К.Ц..

От представеното удостоверение № 3/07.02.2018 г., издадено от „Стив“ ЕООД гр. Враца се установява, че в периода месец февруари 2017 г. – месец януари 2018 г. включително майката Ц.З. е получила нетни доходи от трудови правоотношения в размер на 2 590,20 лв., а брутно в размер на 3 310,03 лв.

Видно от удостоверение № 53/12.03.2018 г., издадено от „Ташев-Транс”  ООД гр. Враца ответникът З.Ц. е получил нетно трудово възнаграждение за периода от месец септември 2017 г. до месец февруари 2018 г. в размер на 2 067,20 лв., а брутно в размер на 2 886,70 лв.

От изготвеното по делото становище от дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца се установява, че родителите на детето са във фактическа раздяла от 2011 г. Към настоящия момент майката има съжителство с друг мъж, от което има родено дете М.на четири месеца, освен С.и М.има и още две деца от други съжителства. Майката и детето С.живеят на квартира, като в жилището е подсигурено всичко необходимо за едно домакинство. Майката в момента е в отпуск по майчинство, същата полага необходимите грижи и задоволява всички основни потребности на детето С.. Становището на дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца е, че е в интерес на детето С.за бъде увеличен размера на издръжката й, тъй като същият е под законоустановения минимален размер.

Видно от служебно изготвената от съда справка, ответникът З.Ц. няма други непълнолетни деца освен С..  

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи трайно изменение в обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на издържащото лице. Достатъчно е наличието на една от двете алтернативно дадени предпоставки. В процесния случай от ищцата се твърди наличие на първата алтернатива.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и имуществото. Императивно тези изисквания са залегнали в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите и да не е под законовия минимум предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, т.е. да не е по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента на приключване на устните състезания минималната работна заплата за страната е в размер на 510,00 лв., т.е. нормативно установеният минимум на издръжката възлиза на 127,50 лв.

Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и останалите специфични потребности.

Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се включва порастването на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване на неговите текущи нужди.

От датата на предходното определяне на размера на издръжката за детето С.Ценова в размер на 80,00 лева месечно по гр. дело № 244/2011 г. на Врачански окръжен съд до датата на предявяване на исковата молба е изминал период от време от повече от пет години. През този период са се променили социално-икономическите условия в страната поради протичането на инфлационни процеси, довели до увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От събраните по делото доказателства се установи, че детето С.Ценова вече е на почти 9 години, в подрастваща ученическа възраст, поради което съдът счита, че същата има завишени потребности за храна, облекло, учебни помагала, културни потребности. Детето във финансово отношение има нужди, сравними с нуждите на неговите връстници. Тези обстоятелства налагат извода, че от момента на първоначалното присъждане на издръжката е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаното дете по смисъла на т. 19 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице”. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си.

Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия за развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство.

Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условия на живот, необходими за развитието на детето.

Предвид тези съображения и с оглед представените по делото доказателства, при съобразяване със законовите елементи за определяне на размера на издръжката, визирани в чл. 142, ал. 1 от СК, и като съобрази факта, че преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговата майка Ц.З., настоящият съдебен състав приема, че за задоволяване потребностите на детето е необходима обща месечна сума от 250,00 лв., от които бащата З.Ц. би следвало да заплаща сумата от 150,00 лв., като разликата до определения общ размер се поеме от майката.

От друга страна обаче, по делото се установи, че ответникът З.Ц. реализира доходи от трудово правоотношение в размер, който е дори по-нисък от текущия размер на минималната работна заплата и по делото липсват данни да реализира доходи от други източници. Поради тези обстоятелства съдът счита, че предявеният иск за издръжка на малолетното дете С.е основателен само до минималния предвиден в чл. 142, ал. 2 СК размер от 127,50 лв., а в останалата част следва да се отхвърли поради недоказаност на една от кумулативно дадените предпоставки-възможност на лицето, което дължи издръжката.

Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Ответникът З.Ц. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд, сумата 68,40 лв.-държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

По разноските:

Право на разноски възниква и за двете страни, които са ги претендирали своевременно.

На пълномощника на ищцата адв. М.М., с оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се дължи сумата 397,80 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от първоначалния размер на предявения иск, без да се съобразява извършеното намаляване на размера на иска.

С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 196,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от първоначалния размер на предявения иск, без да се съобразява извършеното намаляване на размера на иска.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената с влязлото в сила съдебно решение № 36 от 30.01.2012 г., постановено по гр. дело № 244/2011 г. на Врачански окръжен съд, месечна издръжка, която З.К.Ц. с ЕГН ********** *** е осъден да заплаща на детето С.З.Ц.с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ц.Т.З. с ЕГН **********,***, като я увеличава от 80,00 лева на 127,50 лв. (сто двадесет и седем лева и 50 стотинки), считано от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2018 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 150 от СК за разликата от уважения размер 127,50 лв. до пълния предявен размер от 150,00 лв.

 ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата З.К.Ц. с ЕГН ********** ***  да заплати на адв. М.М. ***, с адрес на упражняване на дейността гр. Враца, ************** сумата от 397,80 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от първоначалния размер на предявения иск.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ц.Т.З. с ЕГН ********** *** да заплати на З.К.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 196,00 лв.-разноски за внесено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от първоначалния размер на предявения иск.

  ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.К.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд държавна такса върху тригодишните платежи на увеличената издръжка в размер на 68,40 лв.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта му, в която е постановено предварително изпълнение, в която част има характер на определение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Врачански окръжен съд.                                                                                                      

 

                                                           Районен съдия: