РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110205656 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Р. Й. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-003593/18.03.22г., издадено от началник сектор към О”ПП”-
СДВР, с което на В. Й. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 / сто/ лева на основание чл. 183 ал.5 т.2 ЗДвП за нарушение на
чл. 119 ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно, като
жалбоподателят не е съгласен с фактическите констатации в акта и в НП.
Иска от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. К.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от
съда да отмени издаденото наказателно постановление, претендира разноски.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
1
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2021г. около 14:17 часа в гр. София, жалбоподателят В. Й.
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „А“ модел „К“ с рег.
№. Движел се по бул. „Княз Ал. Дондуков“ с посока на движение от бул.
„Княгиня Мария Луиза“ към ул. „Г. С. Раковски“. На кръстовището с ул.
„Бачо Киро“ имало пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка „М8 1“
тип „Зебра“ и с пътен знак „Д 17“ . По нея пресичал пешеходец от ляво на
дясно по посоката на движение на пешеходеца. В. Й. бил сам в автомобила.
По това време на посоченото място изпълнявали служебните си задължения
свидетелите С. и С.. Те видели как водачът на превозното средство преминава
през пешеходната пътека. Свидетелите спрели за проверка водачът на
превозното средство, установили самоличността му и св. С. съставил на Й.
АУАН. В него описал фактическите си констатации и квалифицирал
нарушението като такова по чл.119 ал.1 от ЗДвП.
Актът бил връчен на водача.
На място бил и св. Василев, който изчаквал жалбоподателя Й., тъй като
следвало да посетят нотариална кантора.
На 18.03.2022г. при идентична словесна обосновка и правна
квалификация на нарушението било издадено процесното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.119 от ЗДвП на жалбоподателя на
основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв..
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН е издаден от компетентно лице.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св.С. и Й., св. Василев, както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН,
справка-извлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на
министъра на вътрешните работи.
Показанията на свидетелите са единни и хронологично последователни.
От изведеното от тях се установяват обстоятелствата свързани с време, място
на консатиране на нарушението, както и обстоятелствата описващи деянието
2
като нарушение- изрично свидетелите посочват на мястото където е
извършена проверката да е имало маркировка за наличие на пешеходна
пътека. В подкрепа на тези данни, посочени от тях е съставения АУАН, който
по своята правна природа е писмено даказателство досежно посочените
обстоятелства. Въведените в него констатации подлежат на доказване с
всички законоустановени способи за това. Съдът кредитира и показанията на
св. Василев, но следва да се отчете, че в показанията не се съдържа подробна
описателност на фактологията. Свидетелят ясно сочи в един етап от развитие
на събитийната подреденост да е напуснал мястото и да се отправил към
нотариална кантора.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално
лигитимирано лице, подадена е срещу административн акт, подлежащ на
съдебен контрол пред настоящата съдебна инстанция в сответния за това
срок, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия. В административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да представляват основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и да са довели до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя.
Безспорно бе установено, че жалбоподателят е нарушил чл. 119 ал.1
ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозна средство е длъжен да
пропусне преминаващия пешеходец по пешеходната пътека. В процесната
хипотеза е несъмнено установено В. Й. да е управлявал ППС, като е преминал
през пешеходната пътека, без да пропусне намиращия се на нея пешеходец.
Деянието е извършено виновно, като в съзнанието на жалбоподателя е
имало представи относно факта да управлява превозно средство и преминава
през обозначена с пътен знак и маркировка пешеходна пътека, както и
представи относно преминаващия през пешеходната пътека пешеходец. При
наличието на тези представи е допуснал осъществяването на нарушението
като не е пропуснал пресичащия пешеходец.
За така извършеното административно нарушение административно-
3
наказващия оржган е наложил глоба в размер на 100 лв., което е в
параметрите очертани от закона и не следва да бъде редуцирано.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Процесната хипотеза
не разкрива нарушение, посягащо в по-ниска степен върху закриляните общестевни
отношения, спрямо други нарушения от този вид, същевременно жалбоподателят е
извършвал и други нарушения на ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-003593/18.03.22г., издадено от
началник сектор към О”ПП”-СДВР, с което на В. Р. Й. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 / сто/ лева на основание
чл. 183 ал.5 т.2 ЗДвП за нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4