Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр. Варна, 18.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 217 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Т.С.“ЕАД, ЕИК ********* срещу М.И.Р., ЕГН ********** и В.В.Д., ЕГН **********, за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца при равни квоти следните суми:
• сумата от 163,00 лв., от която: 117.18лв. (сто и седемнадесет лева и осемнадесет стотинки/ - главница за доставена, разпределена, но незаплатена топлинна енергия, за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., аб. № 393260 за периода м.11.2015г. до м.04.2017г., обективирана в обща фактура № ********** от 31.07.2016г.; 34.50лв. /тридесет и четири лева и петдесет стотинки/ - главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.08.2018г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението; както и
• сумата от 11.84лв./единадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва върху 151.68лв., за периода от 14.01.2016г. до 19.07.2018г., от която: 4.94лв. /четири лева и деветдесет и четири стотинки/, лихва върху главницата от 117.18лв., за периода от 14.01.2016г. до 19.07.2018г.; 6.90лв./шест лева и деветдесет стотинки/, лихва върху главницата от 34.50лв., за периода от 14.01.2016г. до 19.07.2018г.,
за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 7764/19.10.2018 г. по ч.гр.д.№15580/2018 г. на ВРС, 18 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Сочи, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Излага, че ответниците са обвързани от Общите условия на дружеството ищец и в този смисъл, задължението им за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014
г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014
г. „Т.С.“
ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014
г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб страница на „Т.С.“
ЕАД на адрес: http://toplo.bg/icraeHTH/ проверка на сметка. Ответниците са използвали доставяната от дружеството ни ТЕ през периода м.11.2015г. до м.04.2017г. и към настоящия момент не са заплатили задължението си.
В депозирания отговор на исковата молба от ответниците в срока по чл. 131 от ГПК същите излагат следното: Оспорват предявения иск по основание и по размер. Сочат,
че ответникът М.И.Р. не е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, тъй като същата е адресно регистрирана по постоянен и настоящ в гр. В. и няма данни да е собственик на имота, поради която причина молят производството да бъде прекратено спрямо нея, в евентуалност да бъде отхвърлен предявеният спрямо нея иск на това основание.
Твърдят, че плащането е извършено на 08.11.2018г преди ответниците В.Д. и М.Р. да бъдат уведомени със съобщение за издадената заповед за изпълнение, т.е. плащането на задължението не е станало в периода по чл.412, т.8 от ГПК. Заповедта за изпълнение им е връчена на
13.11.2018г., поради което не са дали повод за завеждане на дело пред ВРС.
Възразяват, че не живеят в обекта на потребление, тъй като са регистрирани в гр. Варна по постоянен и настоящ адрес, поради което искът срещу тях се явява неоснователен. Оспорват
всички представени от ищцовото дружество за установяване на вземането и лихвите писмени доказателства относно начина на изчисляване и отчитане на отразените в тях данни.Оспорват коректността при извършване на дяловото разпределение на топлинна енергия и количеството доставена топлинна енергия,
за което е формирано процесното задължение. Оспорват редовността на счетоводството, водено от ищцовото дружество.
Оспорват достоверността на вписаните от ищеца и ФДР подадени данни по съобщение към посочените фактури за потребената топлина енергия,
т.е. как е образувана стойността на конкретните начислени суми за топлоенергия по партидата на ответниците. Оспорват начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида по справка с абонат№ 393260 - представена по
делото. Същите са неправилни и незаконни. Твърдят, че размерът на тази парична сума е произволно определен. Считат, че начислените им
количества топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД са изчислени на база предполагаемо, а не реално отчетено количество потребена енергия от абоната. Сочат, че твърдението на ищеца, че за периода м.11.2015г. - м.04.2017г. е консумирана и незаплатена топлинна енергия, като клиенти по смисъла на чл.153, ал.1
от Закона за енергетиката за топлоснабден имот - апартамент №4, находящ се в гр.С. не отговаря на истината, тъй като същият е необитаем и те не са ползвали топлинна енергия за процесния период.
Липсват валидни договорни правоотношения по доставяне на топлинна енергия и съответно реално потребление на топлинна енергия.
По делото е привлечено като трето лице – помагач на страната на ищеца „Бруната България“ ООД, ЕИК *********, което не е подало становище по исковата молба и отговора. С писмена молба е представило доказателства по делото.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 7764/19.10.2018г. за изпълнение на парично задължение е разпоредено ответниците да заплатят на ищцовото дружество следните суми: сума в размер на общо 151.68лв./сто петдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/ от която:
117.18лв. (сто и седемнадесет лева и осемнадесет стотинки/, главница за доставена, разпределена, но незаплатена топлинна енергия, за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., аб. № 393260 за периода м.11.2015г. до м.04.2017г., обективирана в обща фактура № ********** от 31.07.2016г.; 34.50лв. /тридесет и четири лева и петдесет стотинки/, главница за дялово разпределение; както и сума в размер на общо 11.84лв./единадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва върху 151.68лв., за периода от 14.01.2016г. до 19.07.2018г., от която: 4.94лв. /четири лева и деветдесет и четири стотинки/, лихва върху главницата от 117.18лв., за периода от 14.01.2016г. до 19.07.2018г.; 6.90лв. /шест лева и деветдесет стотинки/, лихва върху главницата от 34.50лв., за периода от 14.01.2016г. до 19.07.2018г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.08.2018г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 25.00лв./двадесет и пет лева/, платена държавна такса и 50лв./петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
От нотариален акт № 193, том VІІ, рег. №9061, дело №1277 от 2006 г. за покупко-продажба на недвижим имот се установя, че на 13.12.2006 г. В.В.Д. е придобил недвижим имот с адрес: гр. С.
От справка в НБД за лицето В.В.Д., ЕГН ********** се установява, че същото е сключило на 29.10.1994 г. граждански брак с М.И.Р., ЕГН **********, за което е съставен акт за граждански брак № 1600/29.10.1994 г. от длъжностното лице по гражданската регистрация към Община Варна, който брак към момента не е прекратен.
Представена е разпечатка от електронната система за абонат №393160, от която е видно, че за процесния период са издавани следните фактури:
№**********/30.06.2015 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12, и начислена лихва върху сумата в размер на 0,43 лв.
№ **********/31.07.2015 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 07.2015 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,42 лв.;
№**********/31.08.2015 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 08.2015 г., и начислена лихва върху сумата в размер на 0,41 лв.;
№**********/30.09.2015 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 09.2015 г., и начислена лихва върху сумата в размер на 0,40 лв.;
№**********/31.10.2015 г. за
сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение
1/12 за месец 10.2015 г., и начислена лихва
върху сумата в размер на
0,39 лв.
№**********/30.11.2015 г. за сумата от 12,34 лв., представляваща топлинна енергия за месец 11.2015 г., от която е приспаднат остатъкът до
разликата между прогнозните стойности и реалния отчет в размер на
12,14 лв., като са останали дължими 0,20 лв.
№**********/30.11.2015 г. за сумата от
1,50 лв. за дялово разпределение
1/12 за месец 11.2015 г., и начислена лихва
върху сумата в размер на
0,37 лв.
№**********/31.12.2015 г. за сумата от 17,62 лв., представляваща цена на топлинна енергия за м. 12.2015 г.
№7*********/31.12.2015 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец12.2015 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,36 лв.;
№**********/31.01.2016 г. за сумата от 16,24 лв., представляваща цена на топлинна енергия за месец 01.2016 г.;
№**********/31.01.2016 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12, и начислена лихва върху сумата в размер на 0,35 лв.;
№**********/29.02.2016 г. за сумата от 10,46 лв., представляваща цена на топлинна енергия за месец 02.2016 г.;
№**********/29.02.2016 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 02.2016 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,34 лв.;
№**********/31.03.2016 г. за сумата от 12,58 лв., представляваща цена на топлинна енергия за месец 03.2016 г.;
№**********/31.03.2016 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 03.2016 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,32 лв.;
№**********/30.04.2016 г. за сумата от 2,66 лв., представляваща цена на топлинна енергия за месец 04.2016 г.;
№**********/30.04.2016 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 04.2016 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,31 лв.;
№**********/31.05.2016 г. за сумата от 0,67 лв., представляваща цена на топлинна енергия за месец 05.2016 г.;
№**********/31.05.2016 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 05.2016 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,30 лв.;
№**********/30.06.2016 г. за сумата от 0,67 лв., представляваща цена на топлинна енергия за месец 06.2016 г.
№**********/30.06.2016 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 06.2016 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,29 лв.;
№**********/31.07.2016 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 07.2016 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,28 лв.;
№**********/31.08.2016 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 08.2016 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,26 лв.;
№**********/30.09.2016 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 09.2016 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,25 лв.;
№ **********/31.10.2016 г. за сумата от 3,85 лв., представляваща цена на топлинна енергия за месец 10.2016 г.
№**********/31.10.2016 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 10.2016 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,24 лв.;
№**********/31.11.2016 г. за сумата от 13,13 лв., представляваща цена на топлинна енергия за месец 11.2016 г.
№**********/30.11.2016 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 11.2016 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,23 лв.;
№**********/31.12.2016 г. за сумата от 12,32 лв., представляваща цена на топлинна енергия за месец 12.2016 г.
№**********/31.12.2016 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 12.2016 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,21 лв.;
№**********/31.01.2017 г. за сумата от 12,44 лв., представляваща цена на топлинна енергия за месец 01.2017 г.;
№**********/31.01.2017 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 01.2017 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,20 лв.;
№**********/28.02.2017 г. за сумата от 13,87 лв., представляваща цена на топлинна енергия за месец 02.2017 г.;
№**********/28.02.2017 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 02.2017 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,19 лв.;
№**********/31.03.2017 г. за сумата от 10,67 лв., представляваща цена на топлинна енергия за месец 03.2017 г.;
№**********/31.03.2017 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 03.2017 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,18 лв.;
№**********/30.04.2017 г. за сумата от 1,94 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.04.2017 г. до 06.04.2017 г.;
№0080245620/30.04.2017 г. за сумата от 4,38 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 06.04.2017 г. до 30.04.2017 г.
№**********/30.04.2017 г. за сумата от 1,50 лв. за дялово разпределение 1/12 за месец 04.2017 г. и начислена лихва върху сумата в размер на 0,17 лв.;
№**********/31.07.2017 г. за сумата от 57,42 лв., представляваща обща фактура за 07.2017 г. за потребена топлинна енергия;
От справките постъпили от Бруната България е видно, че след крайния отчет за периода 01.11.2015 г. до 30.04.2016 г. от абоната е дължима електроенергия с равностойност на 59,77 лв., от която 0,00 лв. по отчет на топломерите в обекта на потребление; 0,00 лв. по отчет на водомера за топла вода; 10,26 лв. за отопление на общи части (стълбище); 40,18 лв. за сградна инсталация и 9,33 лв. за фоайе. Именно тази е сумата за топлоенергия по издадените фактури за периода, съгласно изложеното по-горе. Така след сторниране на сумата от 12,14 лв. по фактура №**********/30.11.2015 г. за сумата от 12,34 лв., представляваща топлинна енергия за месец 11.2015 г. окончателно претендираните суми са съобразени с окончателно дължимите стойности за топлинна електроенергия съгласно реален отчет на топломерите.
От справките, постъпили от Бруната България е видно, че след крайния отчет за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. от абоната е дължима електроенергия с равностойност от 57,39 лв., от която 0,00 лв. по отчет на топломерите в обекта на потребление; 0,00 лв. по отчет на водомера за топла вода; 13,06 лв. за отопление на общи части (стълбище); 33,91 лв. за сградна инсталация и 10,42 лв. за фоайе.
След изготвяне на този окончателен отчет са сторнирани всички фактури за топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. на обща стойност от 73,94 лв., и е издадена една обща фактура с №**********/31.07.2017 г. за сумата от 57,42 лв. Получила се е разлика от -18,42 лв., която би била дължима от ищцовото дружество, ако абонатът е заплащал в срок задълженията си по предварителните фактури, каквито плащания не са извършвани в процесния случай. Така абонатът остава задължен само за размера на окончателната фактура по реалния отчет на стойност от 57,42 лв.
Така за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2016 г. е начислена обща сума от 59,76 лв., а за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. сума от 57,42 лв., или общо сумата от 117,18 лв. Тази сума е начислена не е за потребена електроенергия в процесния апартамент, а за припадащата се част от общите разходи за отопление на сградата – фоайе, стълбище и сградна инсталация, в която апартаментът е ситуиран. Същото кореспондира и с представените отчети на водомера и топломера в процесния апартамент, който са нулеви показания за потребление за процесния период.
С отговора на исковата молба е представено преводно нареждане от 08.11.2018 г. за сумата от 163,52 лв., заплатени от В.В.Д. *** с посочено осн. фактура № ********** от 31.07.2016 г.
Представен е и Договор №2539/16.05.2006 г. по общи условия за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. „Невестина скала“ УПИ №5-1441. Представен е и Протокол от Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., в УПИ №1441, кв. 288в, на което са присъствали всичките девет собственика на обекти в сградата, с което се взима решение да се сключи договор с топлоразпределителното дружество.
По делото са изслушани и показанията на свидетелката К. Й., съгласно които парното отопление в имота на ответниците не се полза, както и самият апартамент не се обитава. Самата тя само осигурява достъп за отчитане на топломерите в обекта в края на отоплителния сезон.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.422, във връзка с чл.415 ГПК е предявен след провеждане на производство по чл.410 ГПК при условията на чл.414, ал.1, т.1 от ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, наличие на валидна облигационна връзка между страните с твърдения предмет, по която е изправна страна, т. е. доставил е посочените количества топлинна енергия и от която е възникнало задължение на ответника за заплащане на търсената сума.
Съгласно разпоредбата на Параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. За периода на действие на ЗЕЕЕ /отм./ дефиницията за потребител на топлинна енергия във връзка с Параграф 1, т.13 от ДР е ФЛ или ЮЛ, което получава топлинна енергия от енергийно предприятие и го използва за собствени нужди. Видно от представения по делото нотариален акт е, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, считано от 13.12.2006 г. (Не са представени доказателства за наличието на брачен договор, съгласно който съпругата да не е придобила в СИО процесният апартамент. Не са представени и други оборващи презумцията за съвместно придобиване по време на брака доказателства.).
По делото не е спорно, че имотът е топлофициран. След като сградата, в която се намира имотът на ответниците е топлоснабден, на основание § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ и чл. 153 ЗЕ, той има качеството на потребител на топлинна енергия.
От свидетелските показания на свидетелката се установява, че топлоенергия в самия апартамент не се потребява. Това се потвърждава и от останалия събран по делото доказателствен материал. Самата искова претенция обаче не е насочена към заплащане на потребена в обекта топлинна енергия, а за такава за общите части – стълбище, фоайе и сградна инсталация). Видно от представените счетоводни документи и отчети се установява и че за процесните периоди са потребени начислените количества електрическа енергия, чиято равностойност се търси. Имотът се намира в режим на етажна собственост, която е сключила договор за дялово разпределение при общи условия с третото лице – помагач – „Бруната България“ ООД. Сумите са начислени вследствие на дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени, разпределението на топлоенергията е извършено въз основа на отчет на индивидуалните разпределители, като разпределението и определянето на припадащия се на имота дял от топлоенергията отдадена за сградна инсталация, е извършено съобразно отопляемия обем на жилището на ответниците и в съответствие с нормативната уредба.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че процесните суми са дължими от ответниците.
С оглед обаче на извършеното от ответниците плащане в размер на 163,52 лв. на 08.11.2018 г. искът на ищеца следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса за платената част от задължението, която съвпада с исковата претенция без законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението в съда – 16.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумите – 08.11.2018 г., която следва да бъде присъдена на ищеца.
Чрез използване на общодостъпен онлайн калкулатор на сайта на calculator.bg съдът определя размера на законната лихва, както следва: върху главницата от 117.18 лв. на 2,77 лв. и върху главницата от 34,50 лв. на 0,81 лв., или общо сумата от 3,58 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 15580/2018 г. на ВРС, доколкото същите с поведението си са станали повод за завеждане на настоящото производство с подаването на възражение по чл. 414 от ГПК и оспорвайки дължимостта на процесните суми, въпреки извършеното плащане от тяхна страна. В самото възражение по чл. 414 от ГПК не се навеждат твърдения за плащане преди подаване на заявлението, нито след това (414а от ГПК). Поради това съдът е дал указания до заявителя да предяви установителен иск за вземането си като го е предупредил, че в противен случай издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 175,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 75,00 лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. В производството по ч.гр.д.№ 15580/2018 г. на ВРС ищецът е направил разходи в размер на 75,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., които и суми следва да бъдат присъдени на ищеца.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Т.С." ЕАД *** и
„Валерия – 3” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу ответниците М.И.Р., ЕГН ********** и В.В.Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422 от ГПК за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца при равни квоти следните суми:
• сумата от 163,00 лв., от която: 117.18лв. (сто и седемнадесет лева и осемнадесет стотинки/ - главница за доставена, разпределена, но незаплатена топлинна енергия, за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., аб. № 393260 за периода м.11.2015г. до м.04.2017г., обективирана в обща фактура № ********** от 31.07.2016г.; 34.50лв. /тридесет и четири лева и петдесет стотинки/ - главница за дялово разпределение, както и
• сумата от 11.84лв./единадесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва върху 151.68лв., за периода от 14.01.2016г. до 19.07.2018г., от която: 4.94лв. /четири лева и деветдесет и четири стотинки/, лихва върху главницата от 117.18лв., за периода от 14.01.2016г. до 19.07.2018г.; 6.90лв./шест лева и деветдесет стотинки/, лихва върху главницата от 34.50лв., за периода от 14.01.2016г. до 19.07.2018г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7764/19.10.2018 г. по ч.гр.д.№15580/2018 г. на ВРС, 18 състав.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК в отношенията
между страните, че ответниците М.И.Р., ЕГН ********** и В.В.Д., ЕГН ********** ДЪЛЖАТ на ищеца „Т.С." ЕАД *** и
„Валерия – 3” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 3,58 лв. (три лева и петдесет и осем стотинки), представляваща законна лихва върху сумата от 163,00 лв. за периода от подаване на заявлението в съда –
16.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумите –
08.11.2018 г. от която както следва: 2,77 лв. ( два лева и седемдесет и седем стотинки) върху сумата от 117.18лв. - главница за доставена, разпределена, но незаплатена топлинна енергия, за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., аб. № 393260 за периода м.11.2015г. до м.04.2017г., обективирана в обща фактура № ********** от 31.07.2016г. и сумата от 0,81 лв. (осемдесет и една стотинки) върху сумата от 34.50лв. -
главница за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл.
78 ал.
1 ГПК М.И.Р., ЕГН ********** и В.В.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Т.С." ЕАД *** сумата от
175,00 (сто седемдесет и пет) лева, представляващи разноски по настоящото дело и 75,00 (лева седемдесет и пет) разноски по ч.гр.д. №15580/2018 г. по описа на ВРС.
Решението е постановено при участитето на трето лице – помагач на ищеца: „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: