№
град София, 18.07. 2022 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ll-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ МАРИНОВА мл. с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 4866/2021 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 -чл. 273 ГПК.
С решение от 17. 02. 2021 год., постановено по гр. д. № 39851/2020 год. на CPC II ГО 126 състав, след проведено заповедно производство, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че М.Л.Т. дължи на Т.С. ЕАД сума от 3462.92 лева цена на доставена топлинна енергия за процесния имот и исков период, ведно със законна лихва от 02. 07. 2020 год. до погасяване на задълженията, като отхвърля иска по чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане на суми и 405.07 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за посочен период.
С решението са присъдени разноски на ищеца.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца -Т.С.ЕООД.
С въззивна жалба ищецът обжалва решението в отхвърлителната част, като счита тази част за постановено при нарушение на материалния закон. Районният съдия е приел, че ищецът не е доказал изпадане на ответника в забава. Такова възражение няма в отговора на исковата молба, поради което решението в тази част е недопустимо и неправилно. Не са приложени правилно разпоредбите на ОУ от 2016 год.
Иска се постановяване на решение за отмяна на тази част от решението, като неправилно и незаконосъобразно и постановите друго за уважаване на претенциите на дружеството изцяло. Претендират се разноски пред въззивната инстанция и възнаграждение за един юрисконсулт.
Жалбата се оспорва от ответника с писмен отговор. С оглед неоснователност на главните искове, неоснователни са акцесорните претенции за обезщетение за забава. Иска се оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и недоказана. Претендират се деловодни разноски.
С въззивна жалба ответникът обжалва решението в останалата част, като я счита за неправилна и незаконосъобразна.
Поставя въпрос за наличие на облигационно правоотношение между страните с предмет продажба/доставка на топлинна енергия спрямо процесния имот. Това е единственото оплакване по отношение на главния иск. По отношение на акцесорния по чл. 86 ЗЗД иск счита, че щом главният иск е неоснователен, то и допълнителната претенция за обезщетение за забава е такава. Иска се уважаване на жалбата с постановяване на ново решение в обжалваната част за отхвърляне на процесната претенция като неоснователна и недоказана. Претендират се сторени разноски по делото.
В отговор на въззивната жалба дружеството ищец счита жалбата на ответника неоснователна и недоказана, несъответна на съдебната практика.Районният съдия в мотивите подробно и съобразно константната практика на този вид спорове е взел обосновано и мотивирано решение. Иска се потвърждаване на решенето, което счита за правилно и законосъобразно и отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева за един юрисконсулт.
Постъпила е молба на 24. 03. 2022 год. от ищеца, която е бланкетна, претендират се разноски.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК на 15.04. 2021 год.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се процесуално представляват, с изключение на пълномощника на въззивника ответник по исковете адвокат С..
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК не са заявени от страните пред въззивния съд.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са заявили нови доказателствени искания. Въззивната жалба на ищеца, респективно на ответника против основното решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, в обжалваната му част - да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ищеца/ответника, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
С жалбата си ищецът обжалва решението в отхвърлителната част, като счита тази част за постановена при нарушение на материалния закон. Районният съдия е приел, че ищецът не е доказал изпадане на ответника в забава. Такова възражение няма в отговора на исковата молба, поради което решението в тази част е недопустимо и неправилно. Не са приложени правилно разпоредбите на ОУ от 2016 год. Жалбата вероятно визира казус по друго дело, тъй като отговор на исковата молба от ответника не е постъпвал по делото, а е ползвано възражението по чл. 414 ГПК. В тази част събраните доказателства, които не са оспорени, утвърждават възприета от районния съдия фактическа обстановка и към която настоящите препращат поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции. Периодът е от м. 05. 2016 год., поради което правилно в раздела по иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД районният съдия е приел приложение на ОУ от 2014, 2016 год. спрямо процесния случай.
С въззивна жалба ответникът обжалва решението в останалата част, като я счита за неправилна и незаконосъобразна. В какво се изразява тази неправилност, съответно постановяване в нарушение на материалния закон липсва конкретика в жалбата, тоест същата е бланкетна и доколкото в тази връзка не се констатират нарушения на императивно законово правило, то това оплакване преценява се да е несъстоятелно. Поставя въпрос за наличие на облигационно правоотношение между страните с предмет продажба/доставка на топлинна енергия спрямо процесния имот. Това е единственото оплакване по отношение на главния иск. По отношение на акцесорния по чл. 86 ЗЗД иск счита, че щом главният иск е неоснователен, то и допълнителната претенция за обезщетение за забава е такава.
С исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия, използвала е доставяната от дружеството такава през исковия период и към момента на подаване на исковата молба в съда не е погасила задълженията си.
От доказателствата по делото, а не се и спори между страните, се установява, че през исковия период процесната сграда е топлофицирана, както и че дружеството е доставило определеното количество топлинна енергия. В определение от 26. 10. 2020 год. по чл. 140 ал. 1 ГПК районният съдия е приел по чл. 153 ГПК безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния период ответникът е собственик на процесния имот апартамент № 48, местонахождение посочено. Проектът за доклад е стабилизиран като окончателен в открито съдебно заседание на 01.12. 2020 год.
Доказателствата по делото, неоспорени по законовия за това процесуален ред по ГПК удостоверяват установената от районния съдия фактическа обстановка и обосновават правилност на правните му изводи, с което въззивния съд се солидаризира, препращайки към мотивите на съдебния акт, съобразно предоставената му от закона възможност по чл. 272 ГПК. При това положение оплакванията с въззивната на ответника жалба се явяват несъстоятелни.
От безспорните по делото доказателства следва да се направи извод, че съществува договорно правоотношение, касаещо продажба на топлинна енергия, ищецът е доказал с тях доставката на количеството топлинна енергия за процесния период установил е и цената на енергията.
Доколкото това са оплакванията и възраженията с въззивните на страните жалби, а съдът е ограничен от рамките им, същите са неоснователни и не следва да се уважават, а решението, като правилно следва да се потвърди в обжалваните части.
При този резултат, отхвърляне на двете жалби като неоснователни, претенциите за разноски и на двамата въззивника не следва да бъдат уважени.
Предвид размера на обжалваемия интерес, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.12. 2010 год., изм. ДВ, бр. 50/2015 год.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17. 02. 2021 год., постановено по гр. д. № 39851/2020 год. на CPC ІІ ГО 126 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.