№ 631
гр. **, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110108322 по описа за 2022 година
Производството е във фазата по извършване на делбата.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 30369/17.02.2022
г., с която от името на С. В. Г. против М. Т. * - Г. е предявен иск с правно
основание чл. 69, ал. 1 ЗН за делба на съсобствен недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ №19, находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в жилищната сграда -
///, състоящ се от: две стаи, дневна кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 88.48 кв. метра, при съседи на апартамента: стълбище,
двор, двор, двор, апартамент на СМК “**”, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 19, без площ по доказателствен акт, при съседи на избеното помещение:
коридор, двор, мазе №20 на апартамент на СМК “**”, както и заедно с 5.540%
ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
който апартамент, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда №15-
154497/14.02.2022г. на АГКК-СГКК - гр. **, представлява самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор на самостоятелния обект ***.19, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18- 138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 14.02.2022г., с адрес
на имота по схема: гр. **, -, ж.к. “--”, ---, като самостоятелният обект се
намира на етаж №7 в сграда с идентификатор: ***, с предназначение:
1
Жилищна сграда, многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ от
88.48 кв. метра, с прилежащи части: изба №19, без площ по схема и 5.540%
ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, ниво: 1, стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: няма.
Предявени е и кумулативно съединен преюдициален иск по реда на чл.
343 ГПК, с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН /съобразно уточненията,
направени от ищеца с молба вх. № 169675/15.08.2022 г./, както следва: иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен от С. В. Г. с предмет намаляване
на извършено от ***, починал на 16.11.2020 г., в полза на М. Т. * – Г.
завещание на ¾ ид. ч. от гореописания недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ №19, находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в жилищната сграда -
///, състоящ се от: две стаи, дневна кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 88.48 кв. метра, при съседи на апартамента: стълбище,
двор, двор, двор, апартамент на СМК “**”, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 19, без площ по доказателствен акт, при съседи на избеното помещение:
коридор, двор, мазе №20 на апартамент на СМК “**”, както и заедно с 5.540%
ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
който апартамент, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда №15-
154497/14.02.2022г. на АГКК-СГКК - гр. **, представлява самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор на самостоятелния обект ***.19, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18- 138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 14.02.2022г., с адрес
на имота по схема: гр. **, -, ж.к. “--”, ---, като самостоятелният обект се
намира на етаж №7 в сграда с идентификатор: ***, с предназначение:
Жилищна сграда, многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ от
88.48 кв. метра, с прилежащи части: изба №19, без площ по схема и 5.540%
ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, ниво: 1, стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: няма., до размера, необходим за
2
допълване на нейната запазена част.
С решение № 12107/10.07.2023г., постановено по гр. д. № 8322/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е допуснал извършване на съдебна
делба между С. В. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. **, ж. к. „/// *** и М. Т. * -
Г., ЕГН **********, адрес: гр. **, ж. к. „--“ *** на следния недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в
жилищната сграда - ///, състоящ се от: две стаи, дневна кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 88.48 кв. метра, при съседи на
апартамента: стълбище, двор, двор, двор, апартамент на СМК “**”, заедно с
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 19, без площ по доказателствен акт, при съседи
на избеното помещение: коридор, двор, мазе №20 на апартамент на СМК
“**”, както и заедно с 5.540% ид. части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, който недвижим имот, съгласно Схема на
самостоятелен обект в сграда №15- 154497/14.02.2022г. на АГКК-СГКК - гр.
**, представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на
самостоятелния обект --.1.19, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 138/24.07.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект е от 14.02.2022г., с адрес на имота по схема: гр. **, -, ж.к. “--”, ---, като
самостоятелният обект се намира на етаж №7 в сграда с идентификатор: --.1, с
предназначение: Жилищна сграда, многофамилна; Сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор --, с предназначение на самостоятелния обект
– жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа
площ от 88.48 кв. метра, с прилежащи части: изба №19, без площ по схема и
5.540% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, ниво: 1,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: **, под обекта: ***, над обекта: няма, ПРИ КВОТИ между
съделителите: 1/ 73011,32/144600 идеални части за С. В. Г., ЕГН: **********;
2/ 71588,68/144600 идеални части за М. Т. * - Г., ЕГН **********.
Решение № 12107/10.07.2023г., постановено по гр. д. № 8322/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, е влязло в законна сила на 09.08.2023 г.
В преклузивния срок, а именно в първото съдебно заседание след влизане
в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим
имот, от името на С. В. Г. е предявена възлагателна претенция по чл. 349, ал.
3
2 ГПК, с искане процесния недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№ 19, находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в жилищната сграда - ///, състоящ се от:
две стаи, дневна кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88.48
кв. метра, при съседи на апартамента: стълбище, двор, двор, двор, апартамент
на СМК “**”, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 19, без площ по
доказателствен акт, при съседи на избеното помещение: коридор, двор, мазе
№20 на апартамент на СМК “**”, както и заедно с 5.540% ид. части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, който недвижим имот,
съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда №15- 154497/14.02.2022г. на
АГКК-СГКК - гр. **, представлява самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор на самостоятелния обект --.1.19, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 138/24.07.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект е от 14.02.2022г., с адрес на имота по схема: гр. **, -,
ж.к. “--”, ---, като самостоятелният обект се намира на етаж №7 в сграда с
идентификатор: --.1, с предназначение: Жилищна сграда, многофамилна;
Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор --, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ от 88.48 кв. метра, с
прилежащи части: изба №19, без площ по схема и 5.540% ид. части от общите
части на сградата и правото на строеж, ниво: 1, стар идентификатор: няма,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **, под обекта:
***, над обекта: няма, да бъде поставен в дял на С. В. Г., а делът на М. Т. * -
Г., да бъде уравнен с пари.
В преклузивния срок, а именно в първото съдебно заседание след влизане
в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим
имот, от името на М. Т. * - Г. е предявена възлагателна претенция по чл. 349,
ал. 2 ГПК, с искане процесния недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в жилищната сграда -
///, състоящ се от: две стаи, дневна кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 88.48 кв. метра, при съседи на апартамента: стълбище,
двор, двор, двор, апартамент на СМК “**”, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 19, без площ по доказателствен акт, при съседи на избеното помещение:
коридор, двор, мазе №20 на апартамент на СМК “**”, както и заедно с 5.540%
ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
4
който недвижим имот, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда №15-
154497/14.02.2022г. на АГКК-СГКК - гр. **, представлява самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор на самостоятелния обект --.1.19, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18- 138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 14.02.2022г., с адрес
на имота по схема: гр. **, -, ж.к. “--”, ---, като самостоятелният обект се
намира на етаж №7 в сграда с идентификатор: --.1, с предназначение:
Жилищна сграда, многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор --, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ от
88.48 кв. метра, с прилежащи части: изба №19, без площ по схема и 5.540%
ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, ниво: 1, стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: **, под обекта: ***, над обекта: няма, да бъде поставен в дял на
М. Т. * - Г., а делът на С. В. Г., да бъде уравнен с пари или друг имот.
В преклузивният срок, а именно в първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния
недвижим имот от името на С. В. Г. е направена претенция по сметки, както
следва: с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, за осъждането на М. Т. * - Г. да
заплати на С. В. Г. сумата от 11022,63 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на процесния делбен имот за периода 01.08.2022 г. –
31.10.2023 г.
В преклузивният срок, а именно в първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния
недвижим имот от името на М. Т. * - Г. са направени претенции по сметки,
както следва: за осъждането на С. В. Г. да заплати на М. Т. * – Г. сумата от
общо 38 293,53 лева, представляваща извършени разноски за подобрения в
процесния делбен имот, както следва: 1/ 9841,00лева за доставка и монтаж на
топлозолация на недвижимия имот, съгласно договор за предоставяне на
услуги № 1120/04.03.2021 г. сключен между „//“ ЕООД, ЕИК // и М. А.; 2/
подобрения по оферта № 3276-2/08.03.2021 г. - подобрения на обща стойност
12 397,50 лева, съобразно посоченото в насрещната искова молба; 3/
допълнителни услуги към Договор в размер на 4470,00 лева, представляващи
доставка и монтаж на интериорни врати, двуосов механизъм, превоз и
5
шпакловка над прозорец и балкон - шпакловка и мазилка, монтаж на тента и
шкаф; 4/ сумата от 638,35 лева, представляваща ремонт на една от стаите в
апартамента през м. май 2021 г., за което са закупени строителни материали
от „--“ ЕООД, на обща стойност 638,35 лева; 5/ както и сума за извършен
основен ремонт на процесния делбен недвижим имот, на стойност от 10
000,00 лева, при който са извършени подмяна на подови настилки,
шпакловане и боядисване на интериорни стени, подмяна на ВиК и електро
инсталации, подмяна на осветителни тела или общо сумата от 38 293,53 лева.
С определение, поставено в проведено на 06.11.2023 г. открито съдебно
заседание по делото, съдът: 1/ е приел и поставил за разглеждане във втора
фаза на делбата, релевираната от С. В. Г. възлагателна претенция по чл. 349,
ал. 2 ГПК, с искане процесния недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в жилищната сграда -
///, състоящ се от: две стаи, дневна кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 88.48 кв. метра, при съседи на апартамента: стълбище,
двор, двор, двор, апартамент на СМК “**”, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 19, без площ по доказателствен акт, при съседи на избеното помещение:
коридор, двор, мазе №20 на апартамент на СМК “**”, както и заедно с 5.540%
ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
който недвижим имот, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда №15-
154497/14.02.2022г. на АГКК-СГКК - гр. **, представлява самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор на самостоятелния обект --.1.19, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18- 138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 14.02.2022г., с адрес
на имота по схема: гр. **, -, ж.к. “--”, ---, като самостоятелният обект се
намира на етаж №7 в сграда с идентификатор: --.1, с предназначение:
Жилищна сграда, многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор --, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ от
88.48 кв. метра, с прилежащи части: изба №19, без площ по схема и 5.540%
ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, ниво: 1, стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: **, под обекта: ***, над обекта: няма, да бъде поставен в дял на
С. В. Г., а делът на М. Т. * - Г., да бъде уравнен с пари; 2/ е приел и поставил
6
за разглеждане във втора фаза на делбата, релевираната от М. Т. * - Г.
възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, с искане процесния недвижим
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в
жилищната сграда - ///, състоящ се от: две стаи, дневна кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 88.48 кв. метра, при съседи на
апартамента: стълбище, двор, двор, двор, апартамент на СМК “**”, заедно с
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 19, без площ по доказателствен акт, при съседи
на избеното помещение: коридор, двор, мазе №20 на апартамент на СМК
“**”, както и заедно с 5.540% ид. части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, който недвижим имот, съгласно Схема на
самостоятелен обект в сграда №15- 154497/14.02.2022г. на АГКК-СГКК - гр.
**, представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на
самостоятелния обект --.1.19, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 138/24.07.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект е от 14.02.2022г., с адрес на имота по схема: гр. **, -, ж.к. “--”, ---, като
самостоятелният обект се намира на етаж №7 в сграда с идентификатор: --.1, с
предназначение: Жилищна сграда, многофамилна; Сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор --, с предназначение на самостоятелния обект
– жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа
площ от 88.48 кв. метра, с прилежащи части: изба №19, без площ по схема и
5.540% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, ниво: 1,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: **, под обекта: ***, над обекта: няма, да бъде поставен в дял на
М. Т. * - Г., а делът на С. В. Г., да бъде уравнен с пари или друг имот 3/ е
приел и поставил за разглеждане във втората фаза на делбеното
производство, предявената от името на С. В. Г. претенция по сметки, както
следва: с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, за осъждането на М. Т. * - Г. да
заплати на С. В. Г. сумата от 11022,63 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на процесния делбен имот за периода 01.08.2022 г. –
31.10.2023 г.; 4/ е приел и поставил за разглеждане във втората фаза на
делбеното производство, предявените от името на М. Т. * - Г. претенции по
сметки, както следва: за осъждането на С. В. Г. да заплати на М. Т. * – Г.
сумата от общо 38 293,53 лева, представляваща извършени разноски за
подобрения в процесния делбен имот, както следва: 1/ 9841,00лева за
7
доставка и монтаж на топлозолация на недвижимия имот, съгласно договор
за предоставяне на услуги № 1120/04.03.2021 г. сключен между „//“ ЕООД,
ЕИК // и М. А.; 2/ подобрения по оферта № 3276-2/08.03.2021 г. - подобрения
на обща стойност 12 397,50 лева, съобразно посоченото в насрещната искова
молба; 3/ допълнителни услуги към Договор в размер на 4470,00 лева,
представляващи доставка и монтаж на интериорни врати, двуосов механизъм,
превоз и шпакловка над прозорец и балкон - шпакловка и мазилка, монтаж на
тента и шкаф; 4/ сумата от 638,35 лева, представляваща ремонт на една от
стаите в апартамента през м. май 2021 г., за което са закупени строителни
материали от „--“ ЕООД, на обща стойност 638,35 лева; 5/ както и сума за
извършен основен ремонт на процесния делбен недвижим имот, на стойност
от 10 000,00 лева, при който са извършени подмяна на подови настилки,
шпакловане и боядисване на интериорни стени, подмяна на ВиК и електро
инсталации, подмяна на осветителни тела или общо сумата от 38 293,53 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
До делба е допуснат недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ №
19, находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в жилищната сграда - ///, състоящ се от:
две стаи, дневна кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88.48
кв. метра, при съседи на апартамента: стълбище, двор, двор, двор, апартамент
на СМК “**”, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 19, без площ по
доказателствен акт, при съседи на избеното помещение: коридор, двор, мазе
№20 на апартамент на СМК “**”, както и заедно с 5.540% ид. части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, който недвижим имот,
съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда №15- 154497/14.02.2022г. на
АГКК-СГКК - гр. **, представлява самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор на самостоятелния обект --.1.19, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 138/24.07.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект е от 14.02.2022г., с адрес на имота по схема: гр. **, -,
ж.к. “--”, ---, като самостоятелният обект се намира на етаж №7 в сграда с
идентификатор: --.1, с предназначение: Жилищна сграда, многофамилна;
Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор --, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
8
обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ от 88.48 кв. метра, с
прилежащи части: изба №19, без площ по схема и 5.540% ид. части от общите
части на сградата и правото на строеж, ниво: 1, стар идентификатор: няма,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **, под обекта:
***, над обекта: няма, ПРИ КВОТИ между съделителите: 1/ 73011,32/144600
идеални части за С. В. Г., ЕГН: **********; 2/ 71588,68/144600 идеални части
за М. Т. * - Г., ЕГН **********.
От допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза се установява,
че процесният имот не е реално поделяем между двамата съделители,
доколкото не отговаря на изискванията на Наредба № 7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
за поделяемост. Преценявайки местоположението на процесния апартамент,
конструкцията на сградата, функционалното му състояние по време на огледа
и след направените проучвания и събраната информация, вещото лице по
съдебно-техническата експертиза е достигнало до фактическото заключение,
че пазарната цена на делбения имот към датата на изготвяне на заключението
е на стойност 270 473 лева.
В преклузивния срок, а именно в първото съдебно заседание след влизане
в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим
имот, от името на С. В. Г. е предявена възлагателна претенция по чл. 349, ал.
2 ГПК, с искане процесния недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№ 19, находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в жилищната сграда - ///, състоящ се от:
две стаи, дневна кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88.48
кв. метра, подробно описан по-горе, да бъде поставен в дял на С. В. Г., а делът
на М. Т. * - Г., да бъде уравнен с пари.
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял,
като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо,
предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи,
който предложи по-висока цена.
За да се уважи искане на съделител за възлагане на имота, предмет на
делбата, следва да са налице кумулативно няколко основни предпоставки,
9
предвидени в чл. 349, ал. 2 ГПК: съсобствеността между страните да е
възникнала в резултат на наследяване; имотът да представлява неподеляемо
жилище, съделителят при откриване на наследството (т. е. към момента на
смъртта на наследодателя) да е живял в него и да не притежава друг жилищен
имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. №
1/2004 г., ОСГК на ВКС). За да се допусне извършване на делбата
посредством възлагане на имота, посочените предпоставки следва да се
налице кумулативно.
По отношение на релевираната възлагателна претенция от името на С. В.
Г., съдът намира следното:
Съгласно разрешенията, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, при съсобственост,
възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.
288, ал. 3 ГПК (отм.) е недопустимо, като в тези случаи делбата следва да се
извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан - чл.
288, ал. 1 ГПК (отм.). Макар и същото тълкувателно решение да е
постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, то разрешенията,
дадени с него са приложими и по отношение на делбеното производство,
уредено в действащия ГПК от 2008 г.
В процесния случай не са налице предпоставките, предвидени в чл. 349,
ал. 2 ГПК за уважаване на предявената от С. В. Г. възлагателна претенция по
отношение на допуснатия до делба процесен недвижим имот.
По делото не се ангажираха доказателства, от които да може да се
направи безспорен извод, че към момента на откриване на наследството,
както на баща си *** /16.11.2020 г./, така и на майка си ** Г. /05.09.1986 г./, е
живяла в процесния недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 19,
находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в жилищната сграда - ///, състоящ се от: две
стаи, дневна кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88.48 кв.
метра, подробно описан по-горе. Не се представиха и събраха каквито и да
било доказателства за установяване на обстоятелството, дали съделителят С.
В. Г. притежава друго жилище – не е представена имуществена декларация от
С. В. Георгчева, нито каквито и да било други доказателства, от които да се
приеме за доказано в производството, че съделителят С. В. Г. не притежава
друго жилище.
10
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че по
отношение на С. В. Г. не са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК за уважаване на предявената от същата
възлагателна претенция по отношение на допуснатия до делба процесен
недвижим имот, поради което последната не следва да бъде уважена.
В преклузивния срок, а именно в първото съдебно заседание след влизане
в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим
имот, от името на М. Т. * - Г. е предявена възлагателна претенция по чл. 349,
ал. 2 ГПК, с искане процесния недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в жилищната сграда -
///, състоящ се от: две стаи, дневна кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 88.48 кв. метра, подробно описан по-горе, да бъде
поставен в дял на М. Т. * - Г., а делът на С. В. Г., да бъде уравнен с пари.
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял,
като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо,
предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи,
който предложи по-висока цена.
За да се уважи искане на съделител за възлагане на имота, предмет на
делбата, следва да са налице кумулативно няколко основни предпоставки,
предвидени в чл. 349, ал. 2 ГПК: съсобствеността между страните да е
възникнала в резултат на наследяване; имотът да представлява неподеляемо
жилище, съделителят при откриване на наследството (т. е. към момента на
смъртта на наследодателя) да е живял в него и да не притежава друг жилищен
имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. №
1/2004 г., ОСГК на ВКС). За да се допусне извършване на делбата
посредством възлагане на имота, посочените предпоставки следва да се
налице кумулативно.
По отношение на релевираната възлагателна претенция от името на М. Т.
* - Г., съдът намира следното:
Съгласно разрешенията, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, при съсобственост,
11
възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.
288, ал. 3 ГПК (отм.) е недопустимо, като в тези случаи делбата следва да се
извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан - чл.
288, ал. 1 ГПК (отм.). Макар и същото тълкувателно решение да е
постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, то разрешенията,
дадени с него са приложими и по отношение на делбеното производство,
уредено в действащия ГПК от 2008 г.
В конкретния случай съсобствеността между страните е възникнала в
резултат на повече от един юридически факт, а именно: 1/ извършеното от
*** в полза на М. Т. * – Г. завещание на ¾ ид. ч. от недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в
жилищната сграда - б--, състоящ се от: две стаи, дневна кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 88.48 кв. метра /описан подробно по-горе/;
наследствено правоприемство, настъпило между наследодателя ** Г. и
наследникът й по закон С. В. Г.; както и 3/ упражненото от С. В. Г. право по
чл. 30 ЗН за възстановяване запазената й част от наследството на
наследодателя й ***.
Тоест, следва да се приеме извод, че в процесния случай съсобствеността
между страните е възникнала в резултат на повече от един юридически факт.
Съдебната практика на съставите на ВКС, в безспорните хипотези на
смесена съсобственост, прилага без отклонения разясненията по т. 8 на ТР
1/2004 год. на ОСГК на ВКС, в смисъл че комбинирана /смесена/
съсобственост е съсобственост възникнала в резултат на повече от един
юридически факт, а доколкото с възприетото становище по т. 7 на същото
тълкувателно решение се приема, че само хипотезите на съсобственост,
възникнала в резултат на наследяване, попадат под дискрецията на чл.288 ал.3
ГПК /отм./ - сега чл. 349, ал. 2 ГПК, то при нито една от хипотезите на
смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание
чл.288 ал.3 ГПК/ отм./, изцяло възпроизведен като текст с действащия чл. 349
ал. 2 ГПК. При действието на новия ГПК, в рамките на постановени по реда
на чл. 290 ГПК съдебни решения, състави на ВКС разширяват приложното
поле на чл. 349 ал.2 ГПК, респ. по делата, заведени преди 1.03.2008 година на
чл. 288 ал.3 ГПК /отм./ като приемат, че сделките сключени измежду
сънаследниците с части от делбения имот, макар и да сочат на хипотеза на
12
смесена съсобственост, поради предмета на разпореждане – а именно в
рамките на наследствения имот, не са пречка да се възложи сънаследствения
неподеляем недвижим имот в полза на сънаследника, който е заявил в срок
възлагателната си претенция и отговаря на изискванията на закона, като се
избегне изнасянето имота на публична продан и придобиването му от трето за
наследството лице.
При преценката на способа за извършване на делбата, който начин за
ликвидиране на съсобствеността най-точно да съответства на закона- чл. 69
ЗН, съдът следва да обсъди аналитично доказателствата по делото в контекста
на по- актуалното разбиране на практиката на съдилищата за разширяване
приложното поле на възлагането на сънаследствен жилищен имот по чл. 349
ал.2 ГПК в хипотезите на наследство, при което има разпореждане с
наследствен дял.
Настоящият състав приема, че предмет на делбата е сънаследство спрямо
което е приложима на чл. 349 ал.2 ГПК. Извършените разпоредителни сделки
не променят характера съсобствеността на делбения имот, а именно, че
същата възниква по линия на наследяването от ** Г. през 1986 година, а
впоследствие при новото наследство, открито със смъртта на *** през 2020
година. Настоящият съдебен състав намира, че волята на наследодателя
Веселин Георчев е била именно такава – имотът да остане в наследството, а
не да премине в собственост на трето за него лице/лица.
Разпоредбата на чл. 349 ал.2 ГПК предвижда при установена
неподеляемост на делебния недвижим имот-жилище, изискването
претендиращият възлагане съделител да е наследник, който е живял в имота
при откриване на наследството - т.е. към момента на смъртта на
наследодателя, какъвто е и настоящият случай. М. Т. * – Г. е наследник на
***, като от събраните в производството доказателства, в това число справка
за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. №
5514/08.11.2023 г. и показанията на свидетеля Л.а Златкова К.а, се установи в
производството, че същата е живяла в процесния делбен имот към датата на
откриване на наследството на ***, като същевременно това обстоятелство не е
спорно между страните.
Съдът намира, че и последната предпоставка за уважаване на
релевираната възлагателна претенция от името на М. Т. * - Г., а именно, че
13
същата не притежава друг жилищен имот, се установява в производството.
Действително по делото не е представена декларация за имуществено
състояние на съделителката М. Т. * - Г.. Същевременно от справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. №
5514/08.11.2023 г. за лицето М. Т. * – Г. се установява в производството, че
считано от 09.03.2020 г. същата е адресно регистрирана на адреса на
процесния делбен имот, като постоянния и настоящ адрес са идентични и
съвпадат с процесния имот. На следващо място се установи от показанията на
свидетеля Л.а Златкова К.а, че М. Т. * – Г. е живяла в процесния имот още
преди смъртта на наследодателя на страните, както и че продължава да живее
в имота и след неговата смърт. Следва да бъде взет предвид и фактът, че по
делото се ангажираха писмени и гласни доказателства, от които се
установява, че след откриване на наследството от страна на М. Т. * – Г. са
извършени разходи за ремонт в процесния имот на значителна стойност,
което обстоятелство има значение при формиране на извод относно
доказаността на обстоятелството, че съделителят М. Т. * - Г. не притежава
друг жилищен имот, доколкото извършването на ремонт на значителна
стойност говори за намерение на извършилия го да живее и да ползва вещта,
по отношение на която е извършен ремонтът. Горните събрани по делото
доказателства макар да не доказват пряко обстоятелството, че М. Т. * - Г. не
притежава друг жилищен имот, представляват верига от косвени
доказателства, посредством които може да се направи извод, че е доказано в
производството, че М. Т. * - Г. не притежава друг жилищен имот, още
повече, че това обстоятелство не е оспорено от насрещната страна в
производството /дори напротив – в хода на устните състезания и в
депозираните от името на ищеца писмени бележки се изразява становище, че
страната не се противопоставя имотът да бъде възложен в дял на ответницата,
като делът на ищцата бъде уравнен с пари/.
С оглед на изложеното, събразявайки всички доказателства по делото в
подкрепа на извода , че имотът следва да се третира като сънаследство в един
по-широк смисъл при изложените общи мотиви по- горе, който смисъл би дал
възможност за възлагане на делбения имот по реда на чл. 349 ал. 2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че възлагателната претенция следва да
бъде уважена на основание чл. 349 ал. 2 ГПК. Чрез изборът на този способ за
ликвидиране на съсобствеността, имотът ще се запази за наследника, който е
14
живял години наред в него, ремонтирал го е и има спомени и лично
отношение като към свой дом, без да се налага да премине в собственост на
трето лице при публичната продан. Ето защо настоящият състав намира, че
процесният делбен имот, следва да бъде възложен, на основание чл. 349, ал. 2
ГПК, на съделителя М. Т. * - Г., ЕГН **********, а за уравнение на дяловете,
при условията на чл. 349 ал. 5 ГПК в полза на съделителя С. В. Г., ЕГН:
********** следва да се присъди парично уравнение, съобразено с дела му от
73011,32/144600 идеални части на база паричната стойност на делбения имот,
определена при помощта на вещо лице във втората фаза на процеса от 270 473
лева. Дължимата сума за уравнение дела на С. В. Г., ЕГН: ********** е
136 567,00 лева /сто тридесет и шест хиляди петстотин шестдесет и седем
лева/. Сумата за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва следва да
бъдат платени в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението.
Вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане
на сумите за уравнение в указания от законодателя срок. В случай, че
задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този
срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва
отново по реда и условията на чл. 349 ал.6 ГПК.
По отношение приетата за разглеждане във втората фаза на делбеното
производство, предявена от името на С. В. Г., претенция по сметки с правно
основание чл. 31, ал.2 ЗС, за осъждането на М. Т. * - Г. да заплати на С. В. Г.
сумата от 11022,63 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на процесния делбен имот за периода 01.08.2022 г. – 31.10.2023 г.,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение, по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. А според нормата на
чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която
са лишени от деня на писменото поискване. Установеното от закона правило
съставлява имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща
вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното
предназначение, в рамките на притежавания обем права в съсобствеността.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забрана по
чл. 59 ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като
15
препятства макар и по силата на едно правомерно от гледна точка на закона
поведение, възможността да се упражнява едно субективно материално право
- правото на съсобственика да ползва лично своята част от имота.
Съсобствеността е правно състояние,при което едновременното
съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни
лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения
между съсобствениците по повод използването на общата вещ, които са
регламентирани с нормата на чл.31 от ЗС. В съдебната практика се приема, че
употребения в ал.1 на чл.31 от ЗС термин ”си служи” е синоним на
използвания в ал.2 на същия член термин „се използва лично”. Използва
лично общата вещ онзи съсобственик,който я употребява такава, каквато е, за
постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с
нейната природа и нейното нормално предназначение, без да разрушава,
променя или уврежда субстанцията и да накърнява свойствата . Тъй като
всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ,
идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем
зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с
цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици
възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на
ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на
служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на
еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно
чл.31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според
правата им.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото
правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият
съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане
да си служи с вещта,което е доведено да знанието на първия и той не е
отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза
- лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното
предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик –
има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до
16
имуществено право,установено като коректив при настъпилото
неоснователно разместване на блага между правните сфери на
съпритежателите на общата вещ.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху
цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва
/или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства,
съобразно предназначението за задоволяване на свои нужди или
потребности – той ползва лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ.
За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик
си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия,чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което
безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с
действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират.
В тежест на ищеца и за доказване на основателността на претенцията с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 11022,63 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на процесния делбен имот за периода
01.08.2022 г. – 31.10.2023 г., е да докаже, в условията на пълно и главно
доказване: 1) че имотът е съсобствен с ответника; 2) че е отправил писмена
покана, 3) че ответникът ползва имота или ползва площ, по-голяма от
съответстващата на правата му в съсобствеността (достатъчно е да докаже, че
ответникът е имал фактическата власт в момента на отправяне на поканата) и
4) ползата, която е пропуснал след поканата, в размер на дължимия среден
пазарен наем.
Доколкото в настоящото производство е допуснато извършването на
делба на процесния недвижим имот между С. В. Г., ЕГН: ********** и М. Т.
* - Г., ЕГН **********, като е установено по делото, че процесният имот е
съсобствен между горепосочените лица при квоти 73011,32/144600 идеални
части за С. В. Г., ЕГН: ********** и 71588,68/144600 идеални части за М. Т. *
- Г., ЕГН **********, то съдът намира за установено при условията на пълно
и главно доказване на първата кумулативно изискуема предпоставка за
уважаване на предявената претенция за сметки с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС, а именно, че имотът, предмет на претенцията с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС е съсобствен между ищеца и ответника.
17
От представената по делото нотариална покана рег. № 1485, том I, №
120/25.07.2022 г. от 25.07.2022 г. на нотариус --, рег. № -- в Нотариалната
камара се установява, че С. В. Г., ЕГН: **********, в качеството си на
съсобственик на процесния недвижим имот, предмет на делбеното
производство, е отправила до М. Т. * - Г., ЕГН ********** писмена покана, с
която заявява пред последната, че в качеството си на съсобственик на имота,
който твърди, че се ползва еднолично от ответницата, претендира
заплащането на ежемесечно обезщетение в размер на 400 лева, за ползването
на съсобствената вещ, от което е лишена, считано от деня на получаване на
писмената покана, обективирана в нотариална покана рег. № 1485, том I, №
120/25.07.2022 г. от 25.07.2022 г. на нотариус --, рег. № -- в Нотариалната
камара. Видно от документите по делото нотариална покана рег. № 1485, том
I, № 120/25.07.2022 г. от 25.07.2022 г. на нотариус --, рег. № -- в Нотариалната
камара е връчена лично на М. Т. * - Г., ЕГН ********** на 01.08.2022 г.
Предвид горното, съдът намира, че в производството е установено при
условията на пълно и главно доказване и втората кумулативно изискуема
предпоставка за уважаване на предявената претенция за сметки с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
На следващо място, следва да се посочи, че между страните не е спорно,
че през процесния период /01.08.2022 г. – 31.10.2023 г./, процесният делбен
имот е ползван от М. Т. * - Г., ЕГН **********, като същевременно това
обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства,
включително от показанията на разпитаните в хода на производството
свидетели.
Същевременно С. В. Г., ЕГН: ********** има право на обезщетение за
лишаването си от ползването на процесния съсобствен между страните
недвижим имот, считано от деня на получаването на поканата от страна на М.
Т. * - Г., ЕГН **********. Писмената покана има действие за в бъдеще и то
само между лицето, което я отправя и лицето до което е адресирана, т.е. тя не
ползва останалите съсобственици. Веднъж отправена писмената покана
действа занапред без ограничение във времето и без значение е дали поканата
е нарочна или се съдържа в друг акт /в този смисъл Решение №
351/13.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г., ВКС, III г.о./. Следователно С. В. Г.,
ЕГН: ********** има право на обезщетение за периода от 01.08.2022 г. –
18
31.10.2023 г. От допълнителното заключение на вещо лице по съдебно-
техническа експертиза, се установи по делото, че за периода 01.08.2022 г. –
31.10.2023 г. средната пазарна наемна цена е в общ размер от 20 265 лева,
като средната пазарна наемна цена за един месец е в размер на 1351,00 лева.
Следователно за периода 01.08.2022 г. – 31.10.2023 г. вкл. стойността на
средния пазарен наем за процесния имот е в размер на 20265,00 лева. Предвид
горното се налага извод, че за периода 01.08.2022 г. – 31.10.2023 г. /за който
период настоящият съдебен състав намира предявения иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за основателен/ стойността на средната пазарна
наемна цена за процесния делбен недвижим имот е в размер на 20265,00 лева,
като 73011,32/144600 част от тази стойност е в размер на 10232,19 лева, до
който размер и претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява основателна и
доказана и следва да бъде уважена. За разликата над размера от 10232,19 лева
до пълния предявен размер от 11022,63 лева– претенцията следва да се
отхвърли.
По отношение приетите за разглеждане във втората фаза на делбеното
производство, предявени от името на М. Т. * - Г. претенции по сметки, както
следва: за осъждането на С. В. Г. да заплати на М. Т. * – Г. сумата от общо 38
293,53 лева, представляваща извършени разноски за подобрения в процесния
делбен имот, както следва: 1/ 9841,00 лева за доставка и монтаж на
топлозолация на недвижимия имот, съгласно договор за предоставяне на
услуги № 1120/04.03.2021 г. сключен между „//“ ЕООД, ЕИК // и М. А.; 2/
подобрения по оферта № 3276-2/08.03.2021 г. - подобрения на обща стойност
12 397,50 лева, съобразно посоченото в насрещната искова молба; 3/
допълнителни услуги към Договор в размер на 4470,00 лева, представляващи
доставка и монтаж на интериорни врати, двуосов механизъм, превоз и
шпакловка над прозорец и балкон - шпакловка и мазилка, монтаж на тента и
шкаф; 4/ сумата от 638,35 лева, представляваща ремонт на една от стаите в
апартамента през м. май 2021 г., за което са закупени строителни материали
от „--“ ЕООД, на обща стойност 638,35 лева; 5/ както и сума за извършен
основен ремонт на процесния делбен недвижим имот, на стойност от 10
000,00 лева, при който са извършени подмяна на подови настилки,
шпакловане и боядисване на интериорни стени, подмяна на ВиК и електро
инсталации, подмяна на осветителни тела или общо сумата от 38 293,53 лева,
настоящият съдебен състав намира следното:
19
Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а
следователно и в разноските по поддържането. Необходимите разноски по
поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите
съсобственици и те дължат възстановява не на направените разноски. В този
случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от
развала, но не и дали са увеличили нейната стойност. Това важи и когато
съсобственикът, извършител на необходимите поправки, сам си служи с
цялата обща вещ, тъй като се касае до самото запазване на общия имот, до
съхранението на неговата стойност, дял от която имат и всички други
съсобственици (макар да не използват пряко общия имот за задоволяване на
свои лични нужди). Вземанията имат облигационен характер и могат да се
упражняват само спрямо съсобствениците, участвали в съпритежанието на
общия имот по времето, когато са извършени необходимите разходи,
съответно спрямо техните универсални правоприемници, но не и спрямо
частен правоприемник, придобил дял на съсобственик след направата на тези
разноски (длъжник остава досегашният съсобственик), освен ако
задължението не им е прехвърлено изрично.
Не е потребно разходите за необходими поправки да са увеличили
стойността на имота или неговата полезност, или доходност. Достатъчно е да
са били действително необходими и да са употребени за неговото запазване и
то с грижата на добър стопанин.
По делото не се събраха доказателства, че разходите за извършване на
ремонт в процесния апартамент са били са били необходими за запазването
на процесния делбен имот, като такива твърдения не са изложени от страна на
М. Т. * – Г..
От последната се твърди, че така претендираните разходи са за
подобрения в процесния делбен имот, както и че същите са извършени без
знанието и без съгласието на съделителя С. В. Г. Същевременно съдът
намира, че така извършените разноски за подобрения са направени с оглед
конкретното предназначение на вещта. В случая безспорно се установи, че
разноските са извършени без знанието и съгласието на Димитра Бонева
Стоева, поради което и отношенията между страните, следва да се уредят
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 61 ЗЗД.
Когато работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в
20
интерес на заинтересованото лице и в съответствие с предполагаемата му
воля, носителят на интереса има три основни задължения: 1) Доминусът е
длъжен да изпълни задълженията, които гесторът е поел от негово име. Най-
често това са договорни задължения по сключени сделки; 2) Той трябва да
обезщети управителя за поетите лични задължения, т. е. за задълженията,
поети от свое име; 3) Носителят на интереса е длъжен да върне на управителя
необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването
им. Лицето, в чийто интерес е извършена работа без възлагане, е длъжно да
заплати направените разноски. Тези разноски могат да бъдат стойността на
вложените материали – собственост на гестора, погасените задължения по
сключени между гестора и трети лица договори във връзка с изпълнение на
работата, напр. платена цена на стока, заплатени възнаграждения за услуги и
др.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства, в това число писмени документи /договор за предоставяне на
услуг № 1120/04.03.2021 г., сключен между „//“ ЕООД, ЕИК // и М. А., ведно
с подписаните към него Приложения №№ 1,2 и 3; оферта № 3276/04.03.2021
г.; оферта № 3276-2/08.03.2021 г., касови бонове от дата 03.05.2021 г. и
09.05.2021 г., издадени от -- ЕООД/, гласни доказателства /показанията на
свидетелите Л.а Златкова К.а и Анна Симеонова Монева/ и заключението на
вещото лице по допуснатата и приета в производството допълнителна
съдебно-техническа и оценителна експертиза /виж л.281 и сл. от делото/, се
установява в производството, че от страна на М. А. са извършени разходи за
подобрения в процесния делбен имот, в заявения от страната период, както
следва: /9841,00 лева за доставка и монтаж на топлозолация на недвижимия
имот, съгласно договор за предоставяне на услуги № 1120/04.03.2021 г.
сключен между „//“ ЕООД, ЕИК // и М. А.; 2/ подобрения по оферта № 3276-
2/08.03.2021 г. - подобрения на обща стойност 12 397,50 лева, съобразно
посоченото в насрещната искова молба; 3/ допълнителни услуги към Договор
в размер на 4470,00 лева, представляващи доставка и монтаж на интериорни
врати, двуосов механизъм, превоз и шпакловка над прозорец и балкон -
шпакловка и мазилка, монтаж на тента и шкаф; 4/ сумата от 638,35 лева,
представляваща ремонт на една от стаите в апартамента през м. май 2021 г.,
за което са закупени строителни материали от „--“ ЕООД, на обща стойност
638,35 лева.
21
Същевременно от името на М. А. се твърди, че в периода м. май 2021 г.
до м. юли 2021 г. е извършила цялостен интериорен ремонт на процесния
имот на стойност от 10000 лева, като сочи, че същият се е изразявал в
следното: подмяна на подови настилки, шпакловане и боядисване на
интериорни стени, подмяна на ВиК и електро инсталации, подмяна на
осветителни тела.
За установяване на извършени в процесния имот ремонтни дейности от
страна на М. А. по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Л.а Златкова К.а и Анна Симеонова Монева.
В показанията си пред съда свидетелят Анна Симеонова Монева заяви,
че от страна на М. А. е извършван ремонт в процесния апартамент, като били
подменени тръби, плочки. Било извършено саниране на жилището и
боядисване на същото. Посочва още, че била извършена подмяна на мебели в
хола и спалнята, изнасяли се старите мебели, сменени били интериорните
врати на жилището. В връзка със сигнал от съседи, че има протичане от
тоалетна или баня е подновявала тръби в същите помещения. Сменена била
дограмата в спалнята. Били монтирани парапети на балкона.
В показанията си пред съда свидетелят Л.а Златкова К.а заяви, че М. А. е
извършвала много ремонти в жилището. Санирала е апартамента. Сменявала
е дограма. Балконът бил реновиран с плочки, тента, гипсова шпакловка. По
принцип ремонтите започнали след смъртта на съпруга й, като преди смъртта
му двамата с М. Г. закупили плочки за банята, но така и не ги били сложили.
Съответно по всички стаи, в едната бил направен ремонт, освен с дограма,
шпакловка, ламинат, така и с подмяна на мебелите със съвременно
обзавеждане. В хола бил изциклен и лакиран паркета, както и стените, а в
другата стая бил сменен балатумът с нов.
Съдът намира, че при спазване разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК и
залегналия в същата принцип за диспозитивно начало в гражданския процес,
следва да се произнесе единствено по искания, с които надлежно е сезиран от
страните. Както се посочи по-горе от името на М. А. е предявена претенция
по сметки и се твърди, че в периода м. май 2021 г. до м. юли 2021 г. е
извършила разходи за подобрения в процесния делбен имот, изразяващи се в
извършен цялостен интериорен ремонт на процесния имот на стойност от
10000 лева, като сочи, че същият се е изразявал в следното: подмяна на
22
подови настилки, шпакловане и боядисване на интериорни стени, подмяна на
ВиК и електро инсталации, подмяна на осветителни тела. Съдът е обвързан от
посоченото от страната изброяване на ремонтните дейности, в които
последната счита, че се изразява извършения цялостен основен ремонт.
Изброяването в насрещната искова молба /виж л. 40 до л. 45 от делото/ е
изчерпателно. Не се сочи, че са извършени и други ремонтни дейности,
включени в твърдения цялостен интериорен ремонт, поради което и следва
извод, че изброяването в релевираната претенция по сметки е изчерпателно,
доколкото не се съдържа изявление, от което да се приеме различен извод.
Изброяването на дейностите, включени в твърдения цялостен интериорен
ремонт е от значение и за спазване принципа на равнопоставеност на
страните в производството, включително и за правото на защита на
насрещната страна, на която следва да е известно какви именно дейности
твърди ищеца по претенцията да е извършил и се включват в твърдения
цялостен интериорен ремонт.
Предвид горното се налага извод, че макар по делото да се съдържат
доказателства за извършени от М. А. разноски за закупуване на мебели, то
същите не следва да се възлагат в тежест на С. В. Г., доколкото в
производството не е заявявана претенция за извършени разходи за
подобрения в имота, изразяващи се в закупуване/подмяна на мебели. Същото
се отнася и до твърдени разходи за закупуване на тента и подмяна на дограма.
Претенция е заявена единствено за монтаж на тента и шкаф на балкона на
жилището. Твърдения за извършени разходи за закупуване на тента и
подмяна на дограма не са релевирани, поради което и не може да се приеме,
че са претендирани, макар по делото да се установи, че дейности по монтаж
на тента и подмяна на дограма действително са извършени в жилището.
Същевременно по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства за състоянието на процесния имот преди периода на
извършване на твърдения от ищеца основен интериорен ремонт в жилището,
за да може да се прецени, дали ремонтните дейности остойностени от вещото
лице по допуснатата и приета съдебно-техническа и оценителна експертиза,
действително са били извършени. Тук следва да се посочи, че липсват
каквито и да било доказателства за действителното извършване на разходи за
твърдения основен интериорен ремонт /в това число, както за труд, така и за
материали/. Дори да се приеме, че разходи са действително извършени, то
23
липсват доказателства, че това е било за сметка именно на М. А.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че С. В. Г. следва да
отговаря за 73011,32/144600 части от извършените разноски, както следва: 1/
9841,00 лева за доставка и монтаж на топлозолация на недвижимия имот,
съгласно договор за предоставяне на услуги № 1120/04.03.2021 г. сключен
между „//“ ЕООД, ЕИК // и М. А.; 2/ подобрения по оферта № 3276-
2/08.03.2021 г. - подобрения на обща стойност 12 397,50 лева, съобразно
посоченото в насрещната искова молба; 3/ допълнителни услуги към Договор
в размер на 4470,00 лева, представляващи доставка и монтаж на интериорни
врати, двуосов механизъм, превоз и шпакловка над прозорец и балкон -
шпакловка и мазилка, монтаж на тента и шкаф; 4/ сумата от 638,35 лева,
представляваща ремонт на една от стаите в апартамента през м. май 2021 г.,
за което са закупени строителни материали от „--“ ЕООД, на обща стойност
638,35 лева, а именно за сумата от 13 807,95 лева, която следва да бъде
присъдена в полза на М. Т. * - Г..
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати
държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения
имот, както следва: С. В. Г. – 5 462,68 лева и М. Т. * - Г. – 5356,24 лева.
При липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на
съсобственост помежду им всеки съделител понася сам направените разноски
за процесуално представителство от адвокат. Правилата на чл. 78 ГПК
досежно възнаграждението за процесуално представителство от адвокат
намират приложение в делбеното производство само по присъединените
искове и в случай на оспорване правата на останалите съделители, респ.
оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността. В този смисъл
е и Определение № 55/20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 22/2010 г., II г. о.,
ГКП, постановено по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, което съгласно
тълкувателните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 2/2010 г., постановено на
28.11.2011 г. от ВКС, ОСГТК, е задължително за първонистанционните и
въззивните съдилища.
Ответницата в подадения от нейно име отговор на исковата молба, не е
оспорила предявения иск за делба. Следователно, всички понесени от ищеца
разноски, вкл. и заплатената държавна такса за образуване на исковото
производство (трябва да се изясни, че при иска за делба дължимите държавни
24
такси се заплащат или при прекратяване на производството или при
ликвидиране на съсобствеността във втората фаза на делбата), остават за
негова сметка.
Ищцата има право на разноски единствено по присъединените претенции
по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, доколкото последните изрично
са оспорени от ответницата. От името на същата обаче не е направено
волеизявление за присъждането им, с оглед на което и предвид установения в
чл. 6, ал. 2 ГПК принцип на диспозитивното начало в гражданския процес,
разноски не следва да бъдат присъждани.
Ответницата има право на разноски единствено по присъединените
претенции по сметки, доколкото последните изрично са оспорени от ищцата.
В тази връзка ищецът има право да му бъдат възстановени разноските за
заплатен депозит за вещо лице по допълнителната съдебно-техническа
експертиза в размер на 350 лева, съразмерно на уважената част от
претенциите, а именно за сумата от 249,95 лева, която следва да бъде
възложена в тежест на ищцата.
Предвид горното, С. В. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. **, ж. к. „/// ***,
следва да бъде осъдена да заплати на М. Т. * - Г., ЕГН **********, адрес: гр.
**, ж. к. „--“ ***, сумата от 249,95 лева, представляваща разноски в
настоящото производство във връзка със заявените от М. Т. * - Г., ЕГН
********** претенциите за сметки.
Ищцата С. В. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. **, ж. к. „/// ***, следва да
бъде осъдена да заплати в полза на бюджета и по сметка на СРС сумата от
552,32 лева, представляваща дължима държавна такса по уважената
претенция на ответницата за сметки.
Ответницата М. Т. * - Г., ЕГН **********, адрес: гр. **, ж. к. „--“ ***,
следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета и по сметка на СРС
сумата от 409,29 лева, представляваща дължима държавна такса по уважените
претенци на ищцата за сметки.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349 ал. 2 ГПК, на М. Т. * - Г., ЕГН
25
**********, адрес: гр. **, ж. к. „--“ *** следния недвижим имот
представляващ АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в
жилищната сграда - ///, състоящ се от: две стаи, дневна кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 88.48 кв. метра, при съседи на
апартамента: стълбище, двор, двор, двор, апартамент на СМК “**”, заедно с
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 19, без площ по доказателствен акт, при съседи
на избеното помещение: коридор, двор, мазе №20 на апартамент на СМК
“**”, както и заедно с 5.540% ид. части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, който апартамент, съгласно Схема на
самостоятелен обект в сграда №15- 154497/14.02.2022г. на АГКК-СГКК - гр.
**, представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на
самостоятелния обект --.1.19, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 138/24.07.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект е от 14.02.2022г., с адрес на имота по схема: гр. **, -, ж.к. “--”, ---, като
самостоятелният обект се намира на етаж №7 в сграда с идентификатор: --.1, с
предназначение: Жилищна сграда, многофамилна; Сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор --, с предназначение на самостоятелния обект
– жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа
площ от 88.48 кв. метра, с прилежащи части: изба №19, без площ по схема и
5.540% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, ниво: 1,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: **, под обекта: ***, над обекта: няма, с пазарна стойност 270 473
лева /двеста и седемдесет хиляди четиристотин седемдесет и три лева/.
ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ ОСЪЖДА М. Т. * - Г., ЕГН
**********, адрес: гр. **, ж. к. „--“ *** да заплати в полза на С. В. Г., ЕГН:
**********, адрес: гр. **, ж. к. „/// *** сумата от 136 567,00 лева /сто
тридесет и шест хиляди петстотин шестдесет и седем лева/, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от дата на влизане в
сила на решението по възлагане до плащането, в 6-месечен срок, считано от
влизане в сила на съдебното решение за възлагане.
При неизпълнение на паричното задължение в указания срок,
възлагателното решение се обезсилва по право.
Собствеността на поставеното в общ дял жилище ще бъде придобита от
26
М. Т. * - Г., ЕГН **********, адрес: гр. **, ж. к. „--“ ***, в чиято полза е
възлагането, от датата на плащане в пълен размер на сумата от 136 567,00
лева /сто тридесет и шест хиляди петстотин шестдесет и седем лева/, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от дата на влизане в
сила на решението по възлагане до плащането.
УКАЗВА на С. В. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. **, ж. к. „/// ***, че за
вземането за уравнение на дяловете може да впише законна ипотека върху
следния недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в
гр. **, -, ж.к. “--”, в жилищната сграда - ///, състоящ се от: две стаи, дневна
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88.48 кв. метра, при
съседи на апартамента: стълбище, двор, двор, двор, апартамент на СМК “**”,
заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 19, без площ по доказателствен акт, при
съседи на избеното помещение: коридор, двор, мазе №20 на апартамент на
СМК “**”, както и заедно с 5.540% ид. части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, който апартамент, съгласно Схема на
самостоятелен обект в сграда №15- 154497/14.02.2022г. на АГКК-СГКК - гр.
**, представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на
самостоятелния обект --.1.19, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 138/24.07.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект е от 14.02.2022г., с адрес на имота по схема: гр. **, -, ж.к. “--”, ---, като
самостоятелният обект се намира на етаж №7 в сграда с идентификатор: --.1, с
предназначение: Жилищна сграда, многофамилна; Сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор --, с предназначение на самостоятелния обект
– жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа
площ от 88.48 кв. метра, с прилежащи части: изба №19, без площ по схема и
5.540% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, ниво: 1,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: **, под обекта: ***, над обекта: няма.
ОСЪЖДА М. Т. * - Г., ЕГН **********, адрес: гр. **, ж. к. „--“ *** да
заплати в полза на С. В. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. **, ж. к. „/// ***, на
основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 10232,19 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в гр. **, -, ж.к. “--”, в
жилищната сграда - ///, състоящ се от: две стаи, дневна кухня и сервизни
27
помещения, със застроена площ от 88.48 кв. метра, при съседи на
апартамента: стълбище, двор, двор, двор, апартамент на СМК “**”, заедно с
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 19, без площ по доказателствен акт, при съседи
на избеното помещение: коридор, двор, мазе №20 на апартамент на СМК
“**”, както и заедно с 5.540% ид. части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, който апартамент, съгласно Схема на
самостоятелен обект в сграда №15- 154497/14.02.2022г. на АГКК-СГКК - гр.
**, представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на
самостоятелния обект --.1.19, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 138/24.07.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект е от 14.02.2022г., с адрес на имота по схема: гр. **, -, ж.к. “--”, ---, като
самостоятелният обект се намира на етаж №7 в сграда с идентификатор: --.1, с
предназначение: Жилищна сграда, многофамилна; Сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор --, с предназначение на самостоятелния обект
– жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа
площ от 88.48 кв. метра, с прилежащи части: изба №19, без площ по схема и
5.540% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, ниво: 1,
стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: **, под обекта: ***, над обекта: няма, за периода от 01.08.2022 г.
до 31.10.2023 г., като отхвърля предявената претенция за сметки по чл. 346
ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над уважения размер от 10232,19 лева
до пълния предявен размер от 11022,63 лева.
ОСЪЖДА С. В. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. **, ж. к. „/// *** да
заплати в полза на М. Т. * - Г., ЕГН **********, адрес: гр. **, ж. к. „--“ ***,
на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 61, ал. 1 ЗЗД, сумата от общо 13 807,95
лева, представляваща съответстваща на идеалната й част /притежавана от
процесния имот/ от сумата от общо 38293,53 лева, представляваща
извършени разноски за вещта, изразяващи1/ 9841,00 лева за доставка и
монтаж на топлозолация на недвижимия имот, съгласно договор за
предоставяне на услуги № 1120/04.03.2021 г. сключен между „//“ ЕООД, ЕИК
// и М. А.; 2/ подобрения по оферта № 3276-2/08.03.2021 г. - подобрения на
обща стойност 12 397,50 лева, съобразно посоченото в насрещната искова
молба; 3/ допълнителни услуги към Договор в размер на 4470,00 лева,
представляващи доставка и монтаж на интериорни врати, двуосов механизъм,
28
превоз и шпакловка над прозорец и балкон - шпакловка и мазилка, монтаж на
тента и шкаф; 4/ сумата от 638,35 лева, представляваща ремонт на една от
стаите в апартамента през м. май 2021 г., за което са закупени строителни
материали от „--“ ЕООД, на обща стойност 638,35 лева; 5/ както и сума за
извършен основен ремонт на процесния делбен недвижим имот, на стойност
от 10 000,00 лева, при който са извършени подмяна на подови настилки,
шпакловане и боядисване на интериорни стени, подмяна на ВиК и електро
инсталации, подмяна на осветителни тела, като отхвърля предявената
претенция за сметки по чл. 346 ГПК, вр. чл. 61, ал. ЗЗД за разликата над
уважения размер от до 13 807,95 лева до пълния предявен размер от 19 335,14
лева /представляваща съответстваща на идеалната й част притежавана от
процесния имот от сумата от общо 38293,53 лева, представляваща извършени
разноски за вещта/.
ОСЪЖДА С. В. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. **, ж. к. „/// *** да
заплати на М. Т. * - Г., ЕГН **********, адрес: гр. **, ж. к. „--“ ***, сумата от
249,95 лева, представляваща разноски в настоящото производство във връзка
със заявените от М. Т. * - Г., ЕГН ********** претенциите за сметки.
ОСЪЖДА С. В. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. **, ж. к. „/// *** да
заплати, на основание чл. 355 ГПК, в полза на бюджета и по сметка на
Софийски районен съд държавна такса в размер на 5462,68 лева.
ОСЪЖДА М. Т. * - Г., ЕГН **********, адрес: гр. **, ж. к. „--“ *** да
заплати, на основание чл. 355 ГПК, в полза на бюджета и по сметка на
Софийски районен съд държавна такса в размер на 5356,24 лева.
ОСЪЖДА С. В. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. **, ж. к. „/// *** да
заплати в полза на бюджета и по сметка на СРС сумата от 552,32 лева,
представляваща дължима държавна такса по уважената претенция за сметки,
предявена от М. Т. * - Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М. Т. * - Г., ЕГН **********, адрес: гр. **, ж. к. „--“ *** да
заплати в полза на бюджета и по сметка на СРС сумата от 409,29 лева,
представляваща дължима държавна такса по уважената претенция за сметки,
предявена от С. В. Г., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
29
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
30