№ 12732
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110165992 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз
основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Е. П. И., като се твърди, че ,
като собственик на имот е негов клиент за ТЕ топлоснабден имот, находящ се на адрес: * ,
аб.№ *, поради което се сочи, че ответникът му дължи 1896,24 лева главница за доставена
ТЕ за период м.5.2022г.- 4.2023г.,ведно със законна лихва, мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 4.6.20224 г. в размер на 312,30 лева, сумата 3,40 лева лихва за забава върху
платена главница за дялово разпределение.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон ,
публикувани в интернет страницата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответникът е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
Ответникът, в срока за отговор, чрез назначения от съда особен представител, на
основание чл.47,ал.5 ГПК, е подал писмен отговор, в който се сочи, че се оспорва пълното и
точно изпълнение на задълженията на ищеца да достави ТЕ с изискуемо по закон и договор
качество, количество, съответстващо на претендираните от ищеца суми, защото от
представените от ищеца документи и извлечения от счетоводните му книги, не могат да се
докажат тези твърдения, не са представени доказателства за годността на уреда за търговско
измерване.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
1
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения
договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на
задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№
2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.не на партида или да е
сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения, на
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че с договор,
сключен на 15.1.1991г., * и * са придобили правото на собственост върху топлоснабдения
имот, че на 29.11.2011г-, *, вдовица, е починала и е оставила свой единствен наследник по
закон – ответницата, като от постъпилото по делото удостоверение за наследници на *, се
установява, че той е починал на 25.4.1994г., като е оставил свой единствен наследник по
закон – ответницата Е. И..
. Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения
договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като предвид отделеното
за безспорно – придобИ.нето на правото на собственост от страна на преките наследодатели
на ответницата – * и *и, починали преди исковия период, са налага изводът, че ответницата –
единствен техен наследник по закон, е придобила правото на собственост върху
топлоснабдения имот. Мотивите на ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК
са неприложими, поради липса на представено заявление до ищеца за открИ.не на партида.
Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
2
отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти. Доводите на ответника
относно недължимост на ТЕ, защото не е ползвана, са неоснователни, тъй като потребителят
следва да осигури достъп, което не е сторено, видно от приложените протоколи от третото
лице – помагач.
Неоснователни са доводите, че енергията не е действително ползвана. Собственикът е
задължен да заплаща, на основание цитираните разпоредби, припадащият се дял от
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация /която е обща част/, включително и на
основание чл.30 ЗС. Ето защо, при установеното по делото, включително от СТЕ, че
техническата част на Наредба за топлоснабдявянето е спазена, както и че към датите на
отчет, общият водомер е бил преминал метрологична проверка, като издаденият сертификат
е със срок на валидност към 2025г., се налага извод, че искът е основателен до пълния му
предявен размер.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането
да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
3
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такИ..
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР, като възраженията на ответника в обратната насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на
партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. В
случая за претендирания период цената на услуга за дялово разпределение е била платена –
в този смисъл ищецът сочи тези твърдения, които се кредитират от съда, на основание
чл.175 ГПК.
Изискуемостта на общото вземане на ищеца за отоплителен сезон, настъпва от
датата на издаване на всяка фактура от ищеца, с която се претендира заплащане на 1/12 от
годишното вземане. Фактурата съставлява покана до ответника да плати вземането,
следователно от деня, следващ издаването й, като искът за заплащане на обезщетение за
забава е основателен, като страните нямат спор за размера й. При изчислението на
дължимия размер, на основание чл.162 ГПК чрез достъпната на съда компютърна програма,
върху главницата 41,11 лева – дялово разпределение за период 5.2021г. до 4.2023г.,
обезщетението за забава възлиза на сумата от 3,04 лева за период от 1.8.2023г. до 20.3.2024г.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който доказва
разноски за заповедното производство от 75 лева , от които сумата 25 лева държавна
такса и 50 юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. За исковото производство,
4
ищецът доказва разноски, в размер: 1143,62лева, от които- 131,62лв за държавна такса,
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева и
сумата 512 лева депозит за особен представител, както и сумата от 400 лева депозит на
СТЕ, които му се следват .
Поради изложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Е. П. И. с ЕГН: ********** и адрес: *, чрез особен
представител адвокат Д., САК, дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, общ. Столична, обл.
София (столица) сумите 1 896,24 лева , представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *, аб.№ * , за
период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 312,30 лева , представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 04.06.2024 г., 3,04лева , представляваща мораторна лихва върху платена
главница / в размер 41,11 лева/ за дялово разпределение за период от 01.08.2023 г. до
20.03.2024 г., за които суми по гр.д.№ 35678/2024г. на СРС, 125 състав е издадена заповед по
чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Е. П. И. с ЕГН: ********** и адрес: *, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сторените разноски:
сумата 75лв. по ч. гр. 35678/2024г на СРС, 125 състав и сумата 1143,62лева по гр.д.№
65992/2024г. на СРС, 125 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5