№ 360
гр. П., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101635 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e частичен осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата Д. Н. Т., с адрес в гр. П., ул. „Л.“ № 9, ЕГН **********, твърди, че на
05.06.2021 г., около 11:35 ч., в гр. П., по ул. „Ц. Б. III“, в района на хотел „Б.“, е
управлявала собствения си лек автомобил „К. К-5“, с рег. № ***. Сочи, че в този
момент друг водач – З. С. Н., управляващ лек автомобил „Н.Н.“, с рег. № ***,
неправомерно й е отнел предимството на движение. Поддържа, че по този начин Н.
виновно е предизвикал пътно-транспортно произшествие (ПТП) между двете моторни
превозни средства (МПС). Заявява, че в резултат на транспортната злополука е
получила телесни наранявания, по повод на което е търпяла болки и страдания, за
които й се полага обезщетение от 7 000 лв. Смята, че ответникът е отговорен за
репарирането на тези вреди, тъй като има качеството на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗЗГО) спрямо автомобила,
управляван от виновния водач. Счита, че върху обезщетението трябва да бъде
заплатена и законна лихва за забава, която се дължи от деня, в който е сезирала
застрахователя за доброволно уреждане на спора (21.07.2021 г.), до окончателното
погасяване. Иска сега да й бъде присъдена само част от визираното вземане – 2 000 лв.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът „ЗАД „Д.Б.Ж.З.““ АД, със седалище и адрес на управление в гр.
С., бул. „Г. М. Д.“ № 1, ЕИК ***, намира предявения иск за неоснователен, настоява за
1
неговото отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил.
Излага доводи, че: липсва причинно-следствена връзка между твърдените вреди и
поведението на застрахованото лице; в условията на евентуалност, допуснато е
съпричиняване от самата ищца; размерът на търсеното обезщетение е завишен и не
кореспондира с вида и стойността на сочените вредни последици; не дължи законна
лихва преди момента, в който се е произнесъл по доброволната претенция на ищцовата
страна.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и правна страна):
Уважаването на предявения иск е детерминирано от кумулативното наличие на
определени условия, свеждащи се до: 1/ валиден застрахователен договор, имащ за
предмет ЗЗГО, сключен между ответника (като застраховател) и трето лице (като
застрахован); 2/ настъпването на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска; 3/ събитието да е реализирано вследствие на виновно и протИ.правно
поведение на застрахования (делинквент); 4/ претърпяването на конкретни вреди
(имуществени и/или неимуществени) от ищеца (увредено лице) и 5/ пряка и
непосредствена причинна връзка между събитието и вредите.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да установи
наличието на предпоставките, формиращи фактическия състав на разглежданата
искова претенция, с изключение на вината на делинквента, която се презюмира
оборимо (чл. 154, ал. 2, изр. 1 ГПК във вр. с чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В тежест на ответника е
да опровергае тази презумпция, както и да докаже възражението си за съпричиняване.
С доклада по делото е било отделено за безспорно и съответно за ненуждаещо се
от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК) обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП за лекия автомобил „Н.Н.“, с рег. № ***, при ответното дружество
(като застраховател) е имало сключена валидна ЗЗГО.
От приетото като писмено доказателство копие на констативен протокол за
ПТП, от показанията на свидетелите З. Н. и Б. И. (полицейски служител, посетил
мястото на инцидента), както и от заключението на изслушаната съдебна
автотехническа експертиза, се констатира, че:
- На 05.06.2021 г., около 11:35 ч., в гр. П., по ул. „Ц. Б. III“, в района на
хотел „Б.“, е било реализирано ПТП между горепосочените два леки автомобила – „К.
К-5“ и „Н.Н.“.
- Първото МПС е било управлявано от ищцата, а второто – от свидетеля
Здр. Н..
- Произшествието е настъпило при следните обстоятелства:
= свидетелят Н. се е придвижвал по отческа от ул. „Ц. Б. III“, в края на
2
която са поставени пътен знак Г2, указващ задължително движение само надясно след
него – в посока към ул. „Каймакчалан“, както и пътен знак Б2, задължаващ водач,
който ще предприеме такъв десен завой, да спре и да пропусне с предимство другите
участници, движещи се по останалата част от ул. „Ц. Б. III“;
= Н. обаче не се е съобразил с тези два пътни знака, предприемайки
маневра „лек завой наляво“, в опит да се включи в движението по частта на ул. „Ц. Б.
III“, водеща от центъра на гр. П. към изхода му за гр. С.;
= в този момент ищцата се е движила в дясната пътна лента на ул. „Ц.
Б. III“, точно от центъра на града към неговия изход за гр. С.;
= поради неразрешената маневра, започната от свидетеля Н., както и
заради игнорирането на пътния знак Б2, се е получила пресечна точка в траекториите
на двете превозни средства, което е довело до удар между тях;
= ударът е бил концентриран в предната част на лекия автомобил
„Н.Н.“ и задната дясна част на лекия автомобил „К. К-5“;
= произшествието не би настъпило, ако ищцата е спряла преди
мястото, където то се е случило, но не е имало техническа причина тя да стори такова
нещо, тъй като се е движила по път с предимство.
От гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетеля И. Т.
(съпруг на ищцата), от медицинските писмени доказателства (епикриза от болнично
лечение и болничен лист), както и от заключението на назначената съдебно-
медицинска експертиза, става ясно, че:
- Непосредствено след пътния инцидент ищцата се е оплаквала от
главоболие, гадене, повръщане, светобоязън и световъртеж, като у нея са били налични
и други отклонения от нормалния неврологичен статут – хоризонтален нистагъм
(невъзможност за задържане на очните ябълки в крайна външна и в крайна вътрешна
позиция) и положителна проба на Ромберг (невъзможност за задържане на тялото в
позиция с прибрани едно до друго стъпала, затворени очи и изпънати напред ръце).
- Тъй като при ищцата липсват данни за травматично нараняване в областта
на главата, не може да се касае за мозъчно сътресение, а по-скоро става дума за т. нар.
„камшичен удар“ в зоната на шията.
- Описаните оплаквания могат да бъдат в причинна връзка с такъв удар,
който да е получен при ПТП.
- Състоянието на ищцата след произшествието е довело до нейната
хоспитализация в здравно заведение, където й е била провеждана медикаментозна
терапия за 3 дни, след което за период от няколко месеца е приемала
болкоуспокояващи препарати, тъй като е страдала от често главоболие.
- Към сегашния момент у ищцата също са налице субективни оплаквания
от непостоянно главоболие, с челно-тилна локализация и схващане на врата, за което
ползва обезболяващи медикаменти при нужда, като продължава да се наблюдава и
3
хоризонтален нистагъм, който се получава при поглед наляво, но се изчерпва бързо.
- Настоящите оплаквания на ищцовата страна могат да се дължат както на
претърпяната транспортна травма, така и на невровегетативна дистония (прояви на
нервната система при различни стресови ситуация) или пък на промени в
психоемоционалното й състояние след преживяното пътно произшествие.
- След самия случай ищцата е започнала да изпитва страх от шофиране,
поради което вече отказва да управлява превозно средство, ако не я придружава
съпругът й.
Обсъдените по-горе доказателствени източници (свидетелски показания и
експертни заключения) подлежат на цялостно кредитиране в така анализираните им
части, тъй като не са оспорени от страните, не съдържат никакви значителни
протИ.речия по релевантните факти и не се опровергават помежду си, а взаимно се
допълват.
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че предявеният иск е
доказан от гледна точка на основанието му, защото се установи, че:
- Ищцата е увредено лице (чл. 478, ал. 2 КЗ), претърпяло конкретни
неимуществени вредни последици (физически и душевни болки и страдания).
- Вредите са пряк и непосредствен резултат от ПТП, имащо характера на
застрахователно събитие по ЗЗГО (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ).
- Застрахователното събитие е било предизвикано протИ.правно и виновно
(доколкото не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) от субект, имащ качеството
на застрахован (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 477, ал. 2 КЗ) при ответника (като
застраховател).
Определянето на размера на адекватната парична репарация при неимуществени
вреди се извършва в съответствие с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД –
по справедлИ.ст. СправедлИ.стта по смисъла на цитирания нормативен регламент не е
абстрактно понятие, а е свързана с оценката на редица конкретни факти, които са
обективно съществуващи при всеки отделен случай (вж. т. 11 от диспозитива и
раздел II от мотивите на Постановление № 4 от 1968 г., Пленум на ВС). Такива
релевантни обстоятелства са: видът и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания; продължителността и интензитетът на претърпените физически и
душевни болки; други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако да – каква е медицинската прогноза за неговото развитие;
начинът, при който е настъпило увреждането; възрастта на увредения; неговото
обществено и социално положение (вж. Решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр. д. №
419/2012 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/2014 г., ІV
г. о. на ВКС и Решение № 223 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о. на ВКС).
В контекста на изложеното в предходния абзац, паричната репарация, която е
адекватна на претърпените от ищцовата страна неимуществени вредни последици,
4
трябва да бъде фиксирана на исковата сума от 2 000 лв., по повод на което са взети
предвид: сравнително младата възраст на пострадалото лице към деня на инцидента
(36 години); начинът на получаване на уврежданията (внезапно настъпил пътен
инцидент, докато ищцата правомерно е управлявала МПС); конкретните медико-
биологични особености на засягането на телесния интегритет и свързаните с тях
лечение и възстановителен период; претърпяването и на душевни страдания.
Така в крайна сметка се налага финалната констатацията, че ищцовата претенция
подлежи на уважаване, тъй като са изпълнени всички нормативни предпоставки в тази
насока.
2. По законната лихва върху обезщетението:
Законна лихва върху главницата по уважения иск може да се присъди само от
датата на завеждането на исковата молба (24.11.2021 г.) до окончателното погасяване.
Присъждането й от по-ранен момент може да стане въз основа на отделен
акцесорен иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 497, ал. 1 КЗ, какъвто в
настоящия казус не е бил предявяван, доколкото това предполага заявяването на
конкретен размер на търсената мораторна лихва, както и очертаването на период на
забавата, предхождащ образуването на исковия процес.
3. По съдебните разноски и дължимата държавна такса:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Тя не е направила съдебно-деловодни разходи по делото, но е получила
безплатна правна, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. На адвоката, който я е
предоставил – И. Е. Я. от Адвокатска колегия – гр. Б., с адрес на кантората в гр. П., ул.
„Л. М.“ № 2, трябва да бъде присъдено съответно възнаграждение. То е 370 лв. и е
определено, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (в редакцията й към бр. 68/31.07.2020 г.,
действала към момента на ангажирането на адвоката по делото).
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ответната страна
дължи по сметка на съда сумата от 430 лв., която е формирана от разноските за вещи
лица, поети от съдебния бюджет, и от държавната такса, дължима за производството.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „ЗАД „Д.Б.Ж.З.““ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „Г. М. Д.“ № 1, ЕИК ***, да заплати на Д. Н. Т., с адрес в гр. П., ул. „Л.“ № 9,
ЕГН **********, сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, произтекли от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.06.2021 г.,
около 11:35 ч., в гр. П., по ул. „Ц. Б. III“, в района на хотел „Б.“, и предизвикано
виновно от З. С. Н., в качеството му на водач на лек автомобил „Н.Н.“, с рег. № ***, за
който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
„ЗАД „Д.Б.Ж.З.““ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.11.2021 г., до погасяването, която сума е част от вземане с
общ твърдян размер 7 000 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „ЗАД „Д.Б.Ж.З.““ АД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 1, ЕИК ***, да заплати на
адв. И. Е. Я. от Адвокатска колегия – гр. Б., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Л. М.“
№ 2, сумата от 370 лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ,
която последният е оказал на ищцовата страна по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, „ЗАД
„Д.Б.Ж.З.““ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 1, ЕИК
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , по бюджетната сметка на
Районен съд – гр. П., сумата от 430 лв., включваща разноските за вещи лица, поети от
бюджета на съда, и държавната такса, дължима за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6