№ 532
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501576 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК-*********,
заявена чрез пълномощника адв. Виолета Герова от САК с посочен съдебен адрес в
гр.София, бул.България № 81, вх.В, ет.8 против Решение № 260055/14.07.2021г.,
постановено по гр.д.№ 367/2020г. по описа на Районен съд-Средец, с което е отхвърлен
искът на въззивника по чл.422 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД против Д. ЗЛ. О. с ЕГН-********** от гр.
С., ул.С. г. № ** за сумата от 198,77лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор от дата 29.06.2018г. за мобилни услуги за мобилен номер
+359********* с предоставено за ползване устройство ALCATEL U5 Blue, за която сума е
издадена Заповед № 116/05.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 241/2020г. по описа на Районен съд – Средец.
Моли, решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено ново, с
което искът бъде изцяло уважен. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че
абонатът е получил уведомления за неплатените си задължения по всяка една месечна
фактура, включително и тази, в която са били начислени неустойките, като същевременно
последователно са били ограничени изходящи обаждания (след неплатена втора фактура),
както и входящите ( след трета фактура), като в следващ отчетен период доставчикът е
фактурирал и приспаднати аванси за услуги, чието предоставяне е вече двустранно
ограничено. Счита, че с периодичните напомняния по реда на чл. 31а от Общите условия,
клиентът е бил предупреден както за дължимите абонаменти, така и за начислената в
резултат на едностранното прекратяване на договора неустойка за предсрочното
прекратяване на абонамента. Отделно се позовава на неправилно приложение на закона от
съда, мотивирал извода си с общите правила, изискващи отправяне на изявление до
неизправната страна, като сочи, че между страните прекратяването е било изрично
уговорено като пряка последица на неизпълнение на абоната. Въззивникът допълнително
сочи и пропуск на съда да разгледа репликите му срещу възражението за нищожност поради
1
прекомерност на договорен размер на неустойката за предсрочно прекратяване, основани на
одобреното от КЗП споразумение за обоснован размер от три месечни абонамента, като
въззивното дружество се лишава от всички оставащи 24 месечни абонаментни такси по
договора, доколкото неизпълнението на абоната е започнала веднага след сключването на
същия. По тези съображения счита, че претендираната неустойка не е нито прекомерна и не
създава неравновесие в отношенията между страните.
Моли, обжалваното решение да бъде изцяло отменено и постановено ново такова,
с което установителната претенция на въззивника ищец да бъде изцяло уважена като
доказана по своето основание и размер. Не сочи доказателства. Няма доказателствени
искания. Претендират се разноски за двете инстанции.
За въззиваемия Д. ЗЛ. О., редовно уведомен чрез назначения му особен
представител адв. Валентина Стоянова от БАК за постъпилата въззивна жалба, писмен
отговор не е депозиран.
В с.з. представител на въззивника не се явява, редовно уведомени. Депозирано е
писмено становище по същество, ведно с инкорпорирано в него искане по разноските и
списък по чл.80 ГПК.
За въззиваемия се явява назначения особен представител адв.С., която моли
подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба „Теленор
България“ ЕАД да бъде установено, че съществува вземане на ищеца към Д. ЗЛ. О. за
сумата от общо 198,77лв., от която: 62,46лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси за абонаментен план „Тотал 24,99лв.“ от по 20,82лв., като стойността се
претендира без ДДС; сумата от 136,31лв.-представляваща разликата между стандарната цена
на устройството, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа
и заплатената от ответника при предоставянето на устройството в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора до изплащане на
предоставеното устройство, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 116/05.06.2020г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 241/2020г., по описа на
Районен съд - Средец.
Исковата молба е подадена по разпореждане на съда реда на чл.415, ал.1, т.2
ГПК.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът чрез назначения
особен представител е представил отговор, с който е оспорил претенцията като
неоснователна.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства,
по-конкретно договор за мобилни услуги от 29.06.2018 г. за мобилен номер +359********* с
избрана абонаментна програма Тотал 24.99лв. с уговорен срок за действие 24 месеца до
29.06.2020г., както и договор за лизинг от същата дата 29.06.2018г., по силата на който е
взето мобилно устройство марка ALCATEL U 5 BLUE на изплащане, от съдържанието на
които е видно, че са подписани от страните по настоящето дело – "Теленор България" ЕАД и
ответника. Видно от съдържанието на договорите ответникът е бил потребител на мобилни
услуги за мобилен номер +359********* по абонаментна програма Тотал 24.99 по силата на
2
Договор за мобилни услуги от 29.06.2018 г., сключен между страните по делото. На същата
дата между страните е сключен и договор за лизинг, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника мобилно устройство ALCATEL U 5 BLUE за период от 23 месеца
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 2,99 лева, с право на абоната
след изтичане на 23-месечния срок на лизинговия договор срещу заплащане на
допълнителна сума от 2,99 лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ. От
съдържанието на сключения между страните договор за лизинг се установява, че същият има
за предмет мобилно устройство марка ALCATEL U 5 BLUE, като абонатът дължи 23
месечни вноски в размер на 2,99 лева всяка, съгласно уговорен погасителен план, с право
след изтичане на 23-месечния срок срещу изплащане на допълнителна сума от 2,99 лв. да се
добие собствеността върху лизинговата вещ. С оглед качеството абонат на дружеството, на
ответника е предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от
стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, както следва: стандартната
цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 269,90лв., а цена в брой или общата
лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 24,99лв.е 89,26лв., като отстъпката от
стандартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 180,64лв..
Съгласно чл. 4 от договора за лизинг от 29.06.2018 г., ищецът е предал, а ответника е
получил мобилното устройство, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че
ищецът е изправна страна по този договор, тъй като е изпълнил задължението си по чл. 342,
ал. 1 от ТЗ, а именно да предостави мобилното устройство на лизингополучателя. От този
момент за ответника е възникнало задължението да заплаща дължимите лизингови вноски за
времето на действие на договора. Не се спори, а и липсват доказателства, че считано от
датата на сключване на двата договора, ответникът не е изпълнявал задълженията си за
заплащане на дължимите месечни абонаменти и лизинг. Това е дало основание на
въззивника ищец да претендира по съдебен ред за отчетния период на потребление
18.06.2018 г. – 17.08.2018 г. ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца
дължимите месечни абонаменти, съобразно потребените от него и фактурирани услуги, в
общ размер на 68,93 лева. На 12.10.2018 г. на основание чл. 75, вр. чл. 19б, в от ОУ и
договорната отговорност по т. 11 от процесния индивидуален договор, операторът
едностранно е деактивирал абонамента на ответника поради неизпълнение на договорните
задължения за заплащане на потребените и фактурирани услуги. Поради предсрочното
прекратяване на сключените договори по вина на абоната, операторът е начислил неустойка
в размер на 198,77 лева, формирана съобразно условията на индивидуалните договори и
представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания
абонаментен пакет по двата договора.
Не е спорно по делото, и че с влязло в законна сила на 29.04.2021г. съдебно решение
№ 260037/06.04.2021г. по гр.д.№ 361/2020г. по описа на РС-Средец, е прието за установено,
че ответникът Д.Огнянов дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумите от 68,93лв.,
представляваща месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги за периода от
29.06.2018г. до 17.08.2018г. за мобилен номер 0893/953012 по процесния договор за
мобилни услуги от 29.06.2018г. , за което са издадени фактури № **********/18.07.2018г.,
№ **********/18.08.2018г ведно със законната лихва, както и сумата 62,79 лв,
представляваща сбор от лизинговите вноски по процесния договор за лизинг, дължими за
периода м.октомври 2018г. –месец май 2020г., ведно със законната лихва, за което вземане е
била издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 216/2020г. по описа на РС-Средец.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл. 92 ЗЗД,
първоинстанционният съд е приел, че липсват данни писмено волеизявление на ищеца за
прекратяване на договорите да е достигнало до ответника. Прието е че при липсата на
уредба относно начина на прекратяване на договорите, като такава не е установени, нито в
съдържанието на самите договори, нито в общите условия, то след като са сключени в
писмена форма е следвало да бъдат и прекратени с писмено волеизявление, което да
достигне до насрещната страна. Тъй като липсват данни това да е сторено е прието че н са
осъществени предпоставките за заплащане на търсената неустойка.
3
Въз основа на така установената фактическа обстановка и на основание чл. 235,
ал. 2 ГПК съдът намира от правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените с
въззивната жалба оплаквания за неправилност приема следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при наличие
на предпоставките по чл.415,ал.1,т.2 ГПК и в рамките на установения в чл. 415, ал.1 ГПК
срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По наведените във въззивната жалба възражения, настоящата инстанция намира
следното:
Между страните няма спор относно съдържанието на общите условия, прилагани от
доставчика при сключване на трите договора с този клиент, към които всяко от подписаните
от потребителя съглашения изрично препраща. В чл. 19б от общите условия изрично е
предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не е платил
дължима на падеж сума. Като възприема тази уговорка в съвкупност с чл. 19д, предвиждащ
освобождаването на мобилния номер по прекратения договор, съдът преценява, че макар и
да е оповестено като „прекратяване“, по последиците си правото на доставчика е равносилно
на разваляне без предизвестие поради неизпълнение, тъй като цели да освободи занапред
оператора от задължението му да гарантира достъпа на клиента до далекосъобщителните
услуги. Доколкото цената за абонаментната услуга е уговорена като ежемесечно
предплащане, явно е че с пропускане на падежа, клиентът нарушава задължението си за
авансиране, което съответно поражда правото на насрещната страна да се освободи
незабавно от своето задължение, чието изпълнение би останало икономически неоправдано.
Затова и предоставянето с клаузата от общите условия на правото на кредитора да прекрати
договора без да предупреждава длъжника за предстоящото отпадане на възможността да
ползва услугата не създава значително неравновесие в правата и задълженията на страните.
Обратното, ако общите условия допускаха договорът да бъде съхранен и при неплащане на
абонамент, това би обременило потребителя, оставащ задължен с цената за поддръжката на
достъпа му до мрежата като телефонен номер до края на действащия абонаментен план
дори и без да може да използва услугите, тъй като забавата е основание за доставчика да
задържа своята престация чрез ограничаване на изходящи повиквания и трафика на данни.
Затова и въззивният състав намира, че с уговорката, предоставяща на оператора право
едностранно и без предизвестие да прекрати договора занапред правата на потребителя не са
накърнени и съответно тази клауза валидно дерогира общото правило на чл. 87 ал.1 ЗЗД.
Клаузите от общите условия не предвиждат особена форма, в която изявлението на
кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което съдът приема, че волеизявлението
може да бъде и конклудентно – с предприети от доставчика действия по ограничаване на
ползваните услуги. Видно от отчетеното потребление по приложените фактери и
приложенията към тях достъп до мрежата за изходящи повиквания е бил наличен, въпреки
неплащане на остатък от предходен период. Този достъп обаче именно поради
продължаващо неплащане е бил ограничен като освен изходящи са били ограничени и
входящите повиквания, съответно с последната фактура доставчикът недвусмислено е
изявил и волята си да не предоставя услуга занапред, като престава за начислява
абонаментите такси. Това поведение следва да се квалифицира като неформален израз на
воля за едностранно прекратяване на договора, а достигането му до насрещната страна е
било осигурено чрез самото фактуриране, за което клиентът е уведомен при сключването на
договора.
Тук следва да се добави и че в чл. 26 и чл. 27 на ОУ на оператора у посочено, че
заплащането на потребените услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
4
ежемесечно от оператора. Независимо от това при сключването на индивидуален договор в
него се посочва датата от месеца, на която ще бъде издавана фактурата. Неполучаването на
фактура не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимите суми.
Плащането на фактура се извършва в срока, указан във фактурата, по не по- късно от 18 дни
от датата на издаване на фактурите. В същото време заплащането и размера на неустойката
е уговорено в договорите за мобилни услуги, като досежно размера в договора е съобразена
и сключената половин година по-рано Спогодбата между Оператора и КЗП от 11.01.2018 г..
Ищцовото дружество е изправна страна по договорите за мобилни услуги. Разпоредбата на
чл. 75 от ОУ на Оператора във вр. с чл. 19б и 19в от ОУ дава право на Оператора да
прекрати едностранно договора за мобилни услуги, в случаите, когато потребителя не е
заплатил в срок дължимите месечни такси. Безспорно е доказано неплащането на месечните
абонаментни и лизингови вноски съответно за потреблението на мобилни услуги и
предоставеното устройство за посочения период. По тези съображения потребителя на
услугите е неизправна страна по договорите, тъй като виновно не е заплатил дължимите
месечни погасителни вноски.
При така установените обстоятелства, въззивният съд не споделя извода за липса на
отправено изявление за разваляне без предизвестие на всеки от договорите, и приема за
установено довършването на фактическия състав, пораждащ прекратяването за напред на
облигация с продължително изпълнение (на осн. чл. 88 ал.1 ЗЗД).
При така установеното прекратяване на договора възникват вредите, чието
компенсиране е уговорено с процесната неустойка, тъй като се поражда основанието за
обезщетение за накърнения негативен интерес на кредитора.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение, с
което предявената претенция е отхвърлена като неоснователна следва да бъде отменено и
да бъде постановено решение, с което исковете се уважават.
С оглед изхода по делото в тежест на въззиваемия ответник следва да бъдат
възложени сторените от въззивника ищец разноски за двете инстанции както следва общо
205лв. за заповедното производство/25лв. за д.т. и 180лв. за адв.възнаграждение/; 455лв.
общо за първоинстанционното исково производство /75лв. за д.т., 180лв.за
адв.възнаграждение и 200лв. за депозит за особен представител на ответника/ и 505лв. за
въззивното производство/25лв. за д.т. 180лв.за адв.възнаграждение и 300лв. за депозит за
особен представител на ответника/.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260055/14.07.2021г., постановено по гр.д.№ 367/2020г. по
описа на РС-Средец, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД, че Д. ЗЛ. О. с ЕГН-********** от гр. С., ул.С. г. № ** дължи на
„Теленор България“ ЕАД с ЕИК-*********, сумата от 198,77лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор от дата 29.06.2018г. за мобилни услуги за мобилен
номер +359********* с предоставено за ползване устройство ALCATEL U5 Blue, за която
сума е издадена Заповед № 116/05.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 241/2020г. по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА „Д. ЗЛ. О. с ЕГН-********** от гр. С., ул.С. г. № ** да заплати на
„Теленор България“ ЕАД с ЕИК-********* сторените разноски, както следва: 205лв. за
заповедното производство/включващи 25лв. за д.т. и 180лв. за адв.възнаграждение/; 455лв.
общо за първоинстанционното исково производство /включващи 75лв. за д.т., 180лв.за
5
адв.възнаграждение и 200лв. за депозит за особен представител на ответника/ и 505лв. за
въззивното производство/25лв. за д.т. 180лв.за адв.възнаграждение и 300лв. за депозит за
особен представител на ответника/.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6