РЕШЕНИЕ
№ 21111
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20221110146396 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „*******************” ЕАД е предявил срещу М. С. А. и Л. Р. К.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат при квоти съответно от 1/4 и 3/4, както следва:
сумата от 331.75 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за ап. 22, находящ се в г************************************, за
периода 05.2018г. до 04.2020г., мораторна лихва за забава в размер на 39.17 лв. за
периода 15.09.2019г. до 13.05.2021г., както и незаплатена главница за дялово
разпределение в размер на 52.83 лв. за периода от 05.2018 г. до 04.2020 г., заедно с
мораторна лихва върху главницата в размер на 10.21 лв. за периода от 01.07.2018 г. до
13.05.2021г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са
ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли
съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на искова молба. В
заповедното производство е подадено възражение, с което посочват, че в имота не се
живее, както че са налице погасени по давност суми.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната България“ ООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
Наредбата за продажба държавните от 06.09.1991г. се установява, че процесният имот,
находящ се в гр. София, кв. „О*********************, е придобит чрез
прехвърлителна сделка от Стоян А. Карпузов и от Л. Р. К..
По делото е представено Удостоверение за наследници с Изх.№ РОК18-УФ01-
249/1 от 18.10.2018г. от което се установява, че наследници на Стоян А. Карпузов са
съпругата му Л. Р. К., както и синът му М. С. А..
От горното съдът може да направи извод, чрез верига от косвени доказателства,
като взе предвид договорът за продажба на държавен недвижим имот от 06.09.1991г.,
както и Удостоверение за наследници с Изх.№ РОК18-УФ01-249/1 от 18.10.2018г., че
процесният недвижим имот е бил придобит по време на брака в режим на СИО от
Стоян А. Карпузов и от Л. Р. К..
След смъртта на Стоян Карпузов съгласно чл. 9, ал.1 ЗН преживелият съпруг
наследява част, равна на частта на всяко дете. След като се съобрази, че имотът е
придобит в режим на СИО и ½-ра ид.ч. от него представлява лична собственост на
преживелия съпруг, то наследниците по закон наследяват равна част от останалата ½-
2
ра ид.ч, а именно по ¼-т всеки. Така делът на Л. Р. К. в процесния недвижим имот
заедно с притежаваните от нея ½-ра ид.ч се увеличава до ¾-ти ид.ч. (½-ра ид.ч, + ¼-т =
¾-ти).
От Удостоверение с Изх.№ 68-00-1330/16/ от 06.11.2012г. се установява, че бл.
9АБ, находящ се в гр. София, кв. „Овча купел“ е идентичен с бл. 9, вх. А, ет.6, ап. 22
находящ се в гр. София, кв. „Овча купел“
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответниците като собственици на
топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в
имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същият дължи заплащане на цената
на доставяната до имота му топлинна енергия. Договорът касае обект с абонатен №
299662, находящ се в гр. София, кв. „Овча купел“, бл. 9, вх. А, ет.6, ап. 22.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Бруната“ ООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия
в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
3
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за
процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което е неоснователно. Съгласно разясненията, дадени с ТР
№3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното
дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно,
задължението за м.05.2018г. (най-старото от периода) не е погасено по давност – за
този месец задължението е станало изискуемо на 15.07.2018 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1
ЗЗД, изтича на 15.07.2021г., т.е. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на
03.06.2021г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при съобразяване с
изравнителните сметки е в размер на 329,60 лв. Настоящият съдебен състав намира, че
искът до този размер е основателен, като до пълно претендирания размер от 331.75 лв.,
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Сумата от 329.60 лв.,
следва да бъде разпределена между ответниците, съобразно притежаваните от тях
квоти.
Така ответницата Л. Р. К., притежаваща ¾-ти ид.ч. собствеността на процесния
недвижим имот, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 247.40 лв.
Ответникът М. С. А., притежаващ ¼ ид.ч. особствеността на процесния недвижим
имот, следва да бъде осъден да заплати сумата от 82,40 лв. съотвестваща на
притежаваните от него идеална част от недвижимия имот.
4
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за исковия период от 05.2018 г. до 04.2020 г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 52,83
лв., поради което искът се явява изцяло основателен.
Така съобразно притежаваните от ответниците квоти Л. Р. К. следва да заплати на
ищеца сумата от 39,62 лв., а М. С. А. 13.21 лв.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3
от ОУ за 2019г. и 2020г., обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
5
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение, последният се
явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с обезщетението за забава
в размер на законната лихва върху главницата за цената на ползваната топлинна
енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Предвид обстоятелството, че уважената
част от исковите претенции съставлява 88.62 %, в този смисъл дължимите разноски,
направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер на 66,47лв., представляващи
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото
производство ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски,
съобразно уважената част от исковете в размер на 376,64 лв., представляваща
заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Определените суми следва да се разпределят пропорционално на притежаваните от
ответниците идеални части, а именно в тежест на Л. К. следва да се възложат 282,48
лв., представляващи извършени разноски от ищеца в хода на исковото производство и
49,85 лв. за заповедното производство; в тежест на М. А. следва да се възложат 94,16
лв. за исковото производство и 16,62 лв. за заповедното производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до приключване на устните
състезания не е представил доказателства да е сторил такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л. Р. К. ,
ЕГН **********, дължи на „*******************“ ЕАД, ЕИК
***********************, сумите както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 247.40лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 22, находящ се в гр. София, кв. „Овча купел“ ***********************
6
за периода 05.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №31530/2021г. по описа на СРС, 66-ти състав –
03.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до пълно
предявения размер от 248,81 лв. отхвърля иска като недоказан;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 39,62лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
05.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №31530/2021г. по описа на СРС, 66-ти състав – 03.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. С. А.,
ЕГН **********, дължи на „*******************“ ЕАД, ЕИК******************,
сумите както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 82,40 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 22, находящ се в гр. София, кв.„Овча купел“ ******************, за
периода 05.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №31530/2021г. по описа на СРС, 66-ти състав –
03.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата до пълно
предявения размер от 82,94 лв. отхвърля иска като недоказан;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 13,21 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
05.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 31530/2021г. по описа на СРС, 66-ти състав – 03.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*******************“ ЕАД, ЕИК
*******************, срещу Л. Р. К., ЕГН ********** и М. С. А., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците, дължат на „*******************“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 39.17 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019г. до 13.05.2021г. и за сумата от 10.21 лв. – лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
13.05.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Р. К., ЕГН **********, да заплати на
„*******************“ ЕАД, ЕИК **************, сумата от 49,85 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
31530/2021г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 282,48 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. А., ЕГН **********, да заплати на
7
„*******************“ ЕАД, ЕИК ****************, сумата от 16,62 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
31530/2021г. по описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 94,16 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Бруната България“ ООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8