РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Дупница, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20251510101066 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от Б. К. Й., ЕГН **********, К. Б. Й., ЕГН
********** и П. Б. Й., ЕГН **********, с общ адрес: с. *** срещу Община Сапарева
баня установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
правото им на собственост /за Б. К. Й. – 2/3 ид. ч.; за К. Б. Й. – 1/6 ид. ч. и за П. Б. Й. –
1/6 ид. ч./ върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53254.501.152 /землище
петдесет и три хиляди двеста петдесет и четири,кадастрален район петстотин и първи,
поземлен имот сто петдесет и втори/ по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Овчарци, община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-
18-245/15.12.2022 година на Изпълнителния директор на Агенция геодезия,
картография и кадастър, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот от 20.02.2024 г., с адрес на поземления имот: с.
*** /три/, с площ на целия имот от 545 кв. м. /петстотин четиридесет и пет квадратни
метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/; предишен идентификатор: няма; Номер по
предходен план: 152, квартал 42, парцел XV, при съседи на поземления имот:
53254.501.576, 53254.501.153,53254.501.151, 53254.501.574.
В исковата молба се посочва, че на 10.10.1985г. ищецът Б. К. Й. закупил от Г.С.
Й. процесния недвижим имот като договорът за покупко-продажба бил обективиран в
1
нотариален акт № 36, том III, дело 1018/10.10.1985г. Към датата на закупуване на
процесния имот ищецът Б. К. Й. бил в брак с Е.П. Й.а, ЕГН **********, починала на
26.09.2017 година, като другите двама ищци К. Б. Й. и П. Б. Й. са нейни синове.
В ИМ се сочи, че към датата на покупко-продажбата на имота през 1985 година
е имало съставен Акт № 8/11.01.1980 година за държавна собственост на недвижимия
имот. Твърди се, че през 1969 година за същия имот бил подписан Договор за
отстъпено право на строеж върху държавна земя и в имота била построена от общия
им праводател жилищна сграда. На 23.02.1987 година с Разрешение за строеж № 5 на
ищеца Б. К. Й. било дадено право на строеж на жилищна сграда в процесния имот.
Строежът бил реализиран и от 1987 година ищците са добросъвестни владелци на
недвижимия имот, за който имало съставен акт за държавна собственост. За същия
имот с Акт № 2920/13.02.2024 година бил съставен и акт за частна общинска
собственост.
Ищците твърдят, че в имота са построили сграда е идентификатор
53254.501.152.4, със застроена площ от 108 кв.м. на два етажа, с предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна. През целия период от датата на закупуване на имота
1985 година до датата на депозиране на исковата молба са били добросъвестни
владелци на процесния имот, тъй като в него имали законно построена жилищна
сграда, поради което считат, че са го придобили по давност. Ищците К. Б. Й. и П. Б.
Й., от своя страна са присъединили давностния срок, който е текъл по отношение на
тяхната майка Е.П. Й.а, ЕГН **********, починала на 26.09.2017 година.
С оглед изложените съображения намират предявения иск за основателен и
доказан.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като неоснователен, поради следните възражения: процесният имот е
актуван като държавна собственост като на 05.10.1970г. е отстъпено правото на строеж
на жилищна сграда на К. Г.Й.. Впоследствие по съответния законов ред за процесния
имот бил съставен и Акт № 2920/13.02.2024 година за частна общинска собственост. С
оглед изложените съображения намира предявения иск за неоснователен.
РАЙОНЕН СЪД – Дупница, IV състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За уважаване на иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, ищците носят
доказателствената тежест да установят чрез пълно и главно доказване
правопораждащите правото им на собственост върху процесния имот факти, в рамките
2
на очертаното в исковата молба придобивни основания – наследствено
правоприемство и давностно владение от 10.10.1985г. и към момента на депозиране на
исковата молба.
От представения по делото договор за отстъпване правото на строеж върху
държавна земя от 1969г. /л. 15 – в представения договор има извършено заличаване на
годината с молив, поради което точната дата и година са нечетливи/, от който се
установява, че СОНС с. Сапарева баня, в качеството си на собственик на държавно
дворно място, представляващо парцел XIV-543, в кв. 8 по плана на с. Овчарци, с
урегулирано пространство от 504 кв. м. е отстъпило правото на строеж върху
държавното място в полза на К. Г.Й..
От представения по делото акт за държавна собственост от 11.01.1980г. /л. 34,
стр. 2/ се установява, че процесният имот е обявен за държавен, доколкото същият е
бил стар общински имот. В акта е посочено, че върху имота има учредено право на
строеж в полза на К. Г. Й. по силата на договор от 05.10.1970г.
От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от
10.10.1985г., обективиран в нотариален акт с № 36, том III, дело № 1013/1985г. /л. 6/ се
установява, че Г.С. Й. е пръхвърлил в полза на сина си – ищеца Б. К. Й. правото на
собственост върху процесния имот.
От представената по делото Заповед от 06.02.2024г., издадена от областния
управител на Област Кюстендил /л. 35, стр. 2/ се установява, че на основание 78, ал. 1
ЗДС е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост в полза на
община Сапарева баня процесния имот. В заповедта изрично е посочено, че дворно
място, представляващо парцел XIV-543, в кв. 8 по плана на с. Овчарци, с урегулирано
пространство от 504 кв. м. е идентично с дворно място с номер по предходен план:
152, квартал 42, парцел XV, което е идентично с процесния имот.
От представения по делото АЧОС № 2920 от 13.02.2024г. /л. 32/ се установява,
че за процесния имот е съставен акт за частна общинска собственост, на основание чл.
2, ал. 1, т. 1 ЗОС.
От събраните гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетелите
Г.В.Р. и К.Г.С. /л. 45, стр. 2 и сл./, кредитирани от съда като обективни и
кореспондиращи на наличния по делото доказателствен материал се установява
следното: ищците живеят в процесния имот от повече от 40 години; никой никога не е
оспорвал правото на собственост на ищците върху процесния имот; ищците почистват
парцела си; парцелът и къщата са оградени като оградата е поставена преди повече от
40 години; ищците косят тревата.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи още, че актовете за
държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от
длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването,
изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост.
Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и
основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал
държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна
/общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само конституират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост /в
3
този смисъл са Решение № 321 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2010 г., I г. о.,
ГК и Решение № 269 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 643/2011 г., I г. о., ГК/.
Забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във
всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006г., в сила от 1.06.2006г., изм., бр. 105 от 2006г., бр.
113 от 2007г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008г., в сила от 31.12.2008г.). В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС, в периода от
1951 г. до 1990 г. не е можело да се придобива по давност вещ - социалистическа
собственост, в периода от 1990г. до 1996г. - вещ, държавна или общинска собственост,
а в периода след влизане в сила на ЗДС и ЗОС на 01.06.1996 г. - вещ, публична
държавна или общинска собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7 ЗДС.
Имотите – частна държавна или частна общинска собственост могат да се придобиват
по давност, считано от 01.06.1996г. Съгласно § 1 ЗС (обн. ДВ бр.46/ 2006 г., в сила от
01.06.2006 г.), давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече
за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., като съгласно последващите изменения
на §1, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до
31.12.2022г. В тази връзка следва да се посочи, че с Решение от 24.02.2022г. по к. д. №
16/2021г., влязло в сила на 04.03.2022г. Конституционният съд на Република България
обяви за протИ.конституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020г.) и
на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.)., с които бе продължен мораториума върху
придобивната давност за държавни и общински имоти, но протИ.конституционният
текст не се прилага занапред, от деня на влизане на решението на КС в сила, по
аргумент от нормата на чл. 151, ал. 2, изречение 3 от Конституцията на Република
България.
Неизгубването на владението, респ. непрекъсване на придобивната давност е
отрицателен факт, за установяването на който е достатъчно твърдение на ползващата
се страна, като насрещната носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го опровергава.
Придобивната давност като фактически състав, съгласно т. 2 от Тълкувателно
решение № 4/2012 г. на ОСГК не включва като елемент позоваване, то е процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към
момента на изтичане на законовия срок. С предявяването на иска ищецът се позовават
на изтеклата в тяхна полза придобивна давност и търсят защита на вече възникналото
в правната им сфера вещно право на собственост. За да настъпят обаче последиците на
придобивната давност е необходимо да не са налице нормативни ограничения, които
да изключват приложимостта на способа по отношение на процесния имот.
Основният въпрос по делото касае приложимостта на установената в чл. 24, ал.
7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване право на собственост върху недвижим имот по
давност и по-специално необходимостта наличието на пречките за осъществяване на
4
това придобивно основание да се преценяват към момента на изтичане на давностния
срок. По така поставения въпрос настоящият състав приема, че установената в
чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по давност на земите от държавния
поземлен фонд намира приложение, ако към момента на изтичане на срока по чл.
79 ЗС имотът е включен в държавния поземлен фонд. Съгласно чл. 47, ал. 1,
предложение 2 ППЗСПЗЗ държавният поземлен фонд обхваща земеделски земи-
държавна собственост, включително и такива, които са застроени и представляват
прилежащи площи към стопански сгради. По смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ земеделски земи
са тези, които не се намират в границите на урбанизираните територии; не са
включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други
стопански предприятия, нито представляват дворове или складови помещения към
такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни,
транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи
части към такива съоръжения. В държавния поземлен фонд следователно се включват
земи, които и понастоящем служат за земеделско производство. Земите, незаети със
сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организациите по § 12 и § 29
ПЗР ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване,
съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ са държавна собственост, но не се включват в
държавния поземлен фонд.
Предвид гореизложените съображения следва да се обоснове извода, че към
датата на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.10.1985г.,
обективиран в нотариален акт с № 36, том III, дело № 1013/1985г. /л. 6/ е била налице
законова забрана за закупуване на имота, доколкото същият е бил държавна
собственост. Но от разпитаните по делото свидетели категорично се установи, че от
1985г., включително и към датата на показанията ищците упражняват фактическа
власт върху имота. Предвид гореизложените подробни съображения за забраната за
придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й
редакции, следва да се обоснове извода, че ищците са владяли процесния имот без
прекъсване от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и след отмяната на мораториума с
Решение от 24.02.2022г. по к. д. № 16/2021г. на КС, влязло в сила на 04.03.2022г. По
делото е безспорно установено обстоятелството, че и към момента на депозиране на
исковата молба ищците продължават да владеят имота. Извършваните от ищците
фактически действия, доказани от събраните по делото гласни доказателства са
достатъчни да обосноват извод за явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт,
упражнявана върху имота в продължение на повече от 10 години – от 01.06.1996г. до
31.05.2006г., както и след отмяната на мораториума с Решение от 24.02.2022г. по к. д.
№ 16/2021г. на КС, влязло в сила на 04.03.2022г. до предявяване на исковата молба.
Упражняването на владението се извежда от показанията на свидетелите, които
възпроизвеждат осъществявани въздействия върху имота от страна на ищците –
поставената ограда, почистването на имота; косенето на тревата като съответно пред
третите лица ищците манифестирали качеството си на негови собственици.
Същевременно ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, с които
владението на ищците да е било отнето по някакъв начин.
Неизгубването на владението, респ. непрекъсване на придобивната давност е
отрицателен факт, за установяването на който е достатъчно твърдение на ползващата
се страна, като насрещната носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го опровергава. В настоящия случай ответникът не ангажира доказателства
за прекъсване владението на ищеца.
5
Придобивната давност като фактически състав, съгласно т. 2 от Тълкувателно
решение № 4/2012 г. на ОСГК не включва като елемент позоваване, то е процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към
момента на изтичане на законовия срок. С предявяването на иска ищците се позовават
на изтеклата в тяхна полза придобивна давност и търсят защита на вече възникналото
в правната им сфера вещно право на собственост. За да настъпят обаче последиците на
придобивната давност е необходимо да не са налице нормативни ограничения, които
да изключват приложимостта на способа по отношение на процесния имот. А такива
ограничения в случая не са налице, предвид гореизложените доводи.
С оглед гореизложеното, предявеният иск е основателен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищците, като
съобразно представените доказателства за реално заплатени разноски на същите
следва да бъде присъдена сума в общ размер на 1060.00 лева /сумата от 50.00 лв. – ДТ;
сумата от 1000.00 лв. – адвокатско възнаграждение; сумата от 10.00 лева – такса за
вписване/.
Мотивиран от изложеното, РС – Дупница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, по иск,
предявен от Б. К. Й., ЕГН **********, К. Б. Й., ЕГН ********** и П. Б. Й., ЕГН
**********, с общ адрес: с. *** срещу Община Сапарева баня, с ЕИК *********, с
адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, че Б. К. Й., К. Б. Й. и П. Б. Й. са
собственици /за Б. К. Й. – 2/3 ид. ч.; за К. Б. Й. – 1/6 ид. ч. и за П. Б. Й. – 1/6 ид. ч./ на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53254.501.152 /землище петдесет и три хиляди
двеста петдесет и четири,кадастрален район петстотин и първи, поземлен имот сто
петдесет и втори/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Овчарци,
община Сапарева баня, област Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-
245/15.12.2022 година на Изпълнителния директор на Агенция геодезия, картография и
кадастър, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 20.02.2024 г., с адрес на поземления имот: с. Овчарци,
общ. Сапарева баня, ул. „Ридо“ № 3 /три/, с площ на целия имот от 545 кв. м.
/петстотин четиридесет и пет квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10
метра/; предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 152, квартал 42,
парцел XV, при съседи на поземления имот: 53254.501.576,
53254.501.153,53254.501.151, 53254.501.574, на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
ОСЪЖДА Община Сапарева баня, с ЕИК *********, с адрес: гр. Сапарева
баня, ул. „Германея“ № 1 да заплати на Б. К. Й., ЕГН **********, К. Б. Й., ЕГН
6
********** и П. Б. Й., ЕГН **********, с общ адрес: с. ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сума в размер на 1060.00 лева – разноски за производството пред РС – Дупница.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7