Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 4263/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от 09.05.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. Таня Желязкова срещу
Решение № 93983 от 15.04.2019г. по гр.д. № 36505/2018 г. на СРС в частта, с която
са отхвърлени установителни искове на „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Г.Н. за потребена
топлинна енергия през м. 05.2014 г. - м. 01.2015 г. за разликата над 1662.41
лева до пълния предявен размер от 2270,35 лв. като погасен по давност и за
обезщетение за забава за периода 16.09.2015 г. - 09.01.2018 г. за разликата над
211,23 лв. до пълния предявен размер от
354,11 лв. Иска отмяна на акта в обжалваната част по подробно изложени
съображения.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Д.Н..
Съдът, като прецени събраните
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени
са искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящото
производство има за предмет само исковете за главница за топлинна енергия и за
мораторна лихва върху нея, както е посочено в Определение № 500 от 14.02.2020
г. по ч.гр.д. № 612/2020 г. на САС.
С
обжалваното решение е прието, че представената декларация по чл. 14 ЗМДТ на ответницата относно
процесния апартамент, в която същата е посочила себе си за единствен собственик
на имота, представлява извънсъдебно признание на факта на собственост върху имота.
Не са представени доказателства за прехвърляне на собствеността върху имота
след декларираната дата на придобиване 05.05.1981 г., поради което ответницата
е потребител на топлинна енергия (ТЕ) през процесния период. При това положение
съдът частично е уважил възражението за погасителна давност, направено от
ответницата в отговора на исковата молба.
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба, подадена в срока по чл. 415 ГПК
от заявителя и ищец по делото. Постъпило е възражение в срок от длъжника и
ответник срещу издадената заповед за изпълнение, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя суми на основание и в размери, за които са
предявени исковете.
За
уважаването на иска за топлинна енергия е необходимо проявлението на следния
фактически състав: доставена и потребена топлинна енергия (ТЕ) в определено
количество, период и цена, която не е заплатена, в топлоснабден имот (в
сграда - етажна собственост) на
ответник, който е собственик или вещен ползвател на същия имот. За уважаването
на иска за мораторна лихва е необходимо ответникът да изпадне в забава през
определен период относно погасяването на главния дълг за ТЕ, който е в
определен размер.
През
процесния период приложими към договорните отношения между страните са Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД
***, в сила от 12.03.2014 г., и сега действащите Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД ***, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011
г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
Заплащането
на топлинната енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира
процесният топлоснабден имот, се е осъществявало по реда на чл. 155, ал. 1, т.
2 ЗЕ /на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска/. Тъй като задълженията са възникнали като срочни, то
същите са станали изискуеми на първо число на месеца, следващ месеца, за който
се начисляват /с оглед на това, че се начисляват помесечно и на основание чл.
84, ал. 1, изр. първо ЗЗД/.
Следователно
за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи
горепосочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срокът за тяхното заплащане. В този смисъл и доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било депозирано на 18.01.2018
г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), то правилно първоинстанционният съд е приел, че
вземанията на ищеца за главници, които се отнасят за периода м. 05.2014 г. - м.
12.2014 г. включително са погасени по
давност. Дължимата сума за периода, необхванат от 3-годишната давност – м.
01.2015 г. - м. 04.2017 г. е в размер на 1662,41 лв. след приспадане на сумите
за дялово разпределение съгласно заключението на счетоводната експертиза, които
съдът цени като компетентно и обективно изготвено. Това налага потвърждаване на
решението в частта по иска за ТЕ, уважен до горепосочения размер.
Относно мораторните
лихви върху главницата за ТЕ
За
периода м. 01.2015 г. - м. 07.2016 г. ответниците не са изпаднали в забава
относно заплащането на главницата за ТЕ поради липса на доказателства по делото
дали и на коя дата ищецът е изпълнил задължението си да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет (чл. 33, ал. 2 от Общите условия от
2014 г.), нито е представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което исковете за мораторни лихви са
неоснователни за същия период.
За
периода м. 08.2016 г. - м.04.2017 г. съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия "Т.С." ЕАД ***, в сила от 12.08.2016
г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
3 от Общите условия за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл.
33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът
дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния
период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в приложимите Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е
необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава /арг. от чл. 84, ал.
1 ЗЗД/. В случая 45-дневният срок за плащане на задълженията по общата фактура
от 31.07.2017 г. е изтекъл на 14.09.2017 г. Следователно ответникът е изпаднал
в забава в плащането на задължението си по тази обща фактура на 15.09.2017 г.
Изчислен
от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез интернет калкулатор на www.nap.bg,
размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2017 г. до 09.01.2018 г.,
начислена върху сумата от 590,44 лв. (посочена в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и в приложеното съобщение към горната фактура),
е 30,89 лв. В случая районният съд е уважил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за целия
процесен период в по-голям размер, а именно за сумата от 211,23 лв., което налага
потвърждаване на решението в частта по горния иск.
С оглед
на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
въпреки че това съвпадение се дължи на различни основания, поради които
исковете в съответната част следва да бъдат отхвърлени, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
По
разноските
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски за
настоящото производство в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение
въпреки искането й за присъждане на разноски в размер на 300 лв. с оглед
основателността на възражението за прекомерност на въззивника, имайки предвид
единственото проведено по делото съдебно заседание с участието на процесуалния
представител на въззиваемата, материалния интерес по настоящото и не на
последно място липсата на фактическа и правна сложност на делото по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК. Липсват доказателства за сторени разноски от ответницата за
първоинстанционното производство, поради което такива не следва да й бъдат
присъдени.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 93983 от 15.04.2019 г.
по гр.д. № 36505/2018 г. на СРС В ЧАСТТА,
с която са отхвърлени установителни искове на „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Г.Н. за
потребена топлинна енергия през м. 05.2014 г. - м. 01.2015 г. за разликата над
1662.41 лева до пълния предявен размер от 2270,35 лв. като погасен по давност и
за обезщетение за забава за периода 16.09.2015 г. - 09.01.2018 г. за разликата
над 211,23 лв. до пълния предявен размер от 354,11 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: *-******да заплати на Д.Г.Н., ЕГН: ********** сумата в размер на 150 лв.
- разноски за въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на „Н.“ ЕАД - трето лице-помагач на ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.