№ 1777
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100502222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 237 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).
С Решение № 20140982/11.06.2021г. допълнено по реда на чл. 250 от
ГПК с Решение № 20030815/19.04.2022г. по гр.д. № 34719 по описа за
2020г. на Софийски районен съд, 57-ми състав по признание на иска
„Р.”ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
„**** е осъдено да заплати на „А.”ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. **** и съдебен адрес: асв. М., гр. София, ул.
„**** на основание на чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД сумите както следва:
сумата от 24 429,53лв. , ведно със законната лихва от 39.07.2020г. до
изплащането й, представляващи неплатена сума за доставена автоматична
машина по договор за покупко-продажба, обективиран във фактура №
**********/27.08.2015г.; сумата от 8166,76лв., ведно със законната лихва от
30.07.2020г. до изплащането й, представляващи неплатена сума за доставена
автоматична машина по договор за покупко-продажба, обективиран във
фактура № **********/01.12.2016г.; сумата от 3520,51лв., ведно със
законната лихва от 30.07.2020г. до изплащането й, представляващи неплатена
сума за доставена машина по договор за покупко-продажба, обективиран във
1
фактура № **********/27.06.2017г.; сумата от 2442,44лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главница от 39429,53лв. за периода
от 30.07.2017г. до 09.03.2018г; сумата от 5422,64лв. представляващи лихва за
забава на плащането на главница от 34429,53лв. за периода от 10.03.2018г. до
27.09.2019г.; сумата от 662,16лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главница от 29429,53лв. за периода от 28.09.2019г. до
17.12.2019г.; сумата от 1533,64лв. представляващи лихва за забава за
плащането на главница от 24429,53лв. за периода от 18.12.2019г. до
30.07.2019г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3847,11лв.
представляващи съдебни разноски по делото.
Срещу така постановените решения са депозирани въззивна жалба вх. №
25128012/09.08.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
04.08.2021г. и въззивна жалба вх. № 25045962/13.06.2022г. по регистъра на
СРС, изпратена по пощата на 10.06.2022г. от ответника по исковете „ А.**”
ЕООД/ с предишно наименование „Р.”/, ЕИК **** със съдебен адрес: адв. Н.
К., гр. Добрич, ул. **** . Навело е твърдения, че решението е неправилно,
постановено в противоречие на закона, необосновано, не били обсъдени
събрани доказателства, не били налице основанията за постановяване на
решение по признание на иска. Не бил получил стоките по фактурите,
договорите не били изпълнени изцяло от ищеца.
Въззиваемият-ищец на „А.”ЕООД, ЕИК е оспорило жалбите. Посочило е,
че решенията са правилни. Пред СРС било направено признание на исковете,
събраните доказателства установявали основателността им. Претендирало е
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба вх.
№2014542/30.07.2020г. на „А.”ЕООД, ЕИК **** срещу „А.**” ЕООД/ с
предишно наименование „Р.”/, ЕИК **** с която е поискало от съда на
основание на чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати
сумата от 24 429,53лв. , ведно със законната лихва от 39.07.2020г. до
изплащането й, представляващи неплатена сума за доставена автоматична
машина за пълнене и затваряне по договор за покупко-продажба от
27.08.2015г, обективиран във фактура № **********/27.08.2015г. цялата
2
издадена за 39429,53лв; сумата от 2442,44лв. представляващи обезщетение за
забава на плащането на главница от 39429,53лв. за периода от 30.07.2017г. до
09.03.2018г; сумата от 5422,64лв. представляващи лихва за забава на
плащането на главница от 34429,53лв. за периода от 10.03.2018г. до
27.09.2019г.; сумата от 662,16лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главница от 29429,53лв. за периода от 28.09.2019г. до
17.12.2019г.; сумата от 1533,64лв. представляващи лихва за забава за
плащането на главница от 24429,53лв. за периода от 18.12.2019г. до
30.07.2019г. ; сумата от 8166,76лв., ведно със законната лихва от 30.07.2020г.
до изплащането й, представляващи неплатена сума за доставена автоматична
машина за затваряне на правоъгълни опаковки по договор от 08.09.2016г. за
покупко-продажба, обективиран във фактура № **********/01.12.2016г.
цялата издадена за сумата от 58 166,76лв; сумата от 3520,51лв., ведно със
законната лихва от 30.07.2020г. до изплащането й, представляващи неплатена
сума за доставена машина –автоматичен сепаратор по договор за покупко-
продажба от 27.06.2017г., обективиран във фактура №
**********/27.06.2017г. цялата издадена за 5179,24лв. Навело е твърдения че
продало на ответника машините, за същото били издадени фактури и приемо-
предавателни протоколи, ответникът платил част от сумите по фактурите,
неплатени останали процесните главници, изпаднал в забава на плащането
им. Претендирал е разноски.
Ответникът „А.**” ЕООД/ с предишно наименование „Р.”/, ЕИК **** в
предоставения срок за отговор чрез управителя си Радослав Рачев е заявил,
че не оспорва предявените искове по основание и по размер, същите били
основателни, като е поискал отговора да се счита като признание на
исковете. Не бил дал повод за завеждане на делото и е поискал да не му се
възлагат в тежест разноски по делото., а такива да се възложат в тежест на
ищеца.
В първото проведено по делото о.с.з. пред СРС ищецът е поискал да се
постанови решение по признание на исковете. Посочил е, че имало уговорен
падеж за плащане, изпратил и покана за плащане, поради което и не можело
да се приеме, че ответникът не бил станал причина за образуване на делото.
По делото е приета неоспорена от страните фактура № 15330/27.08.2015г.,
подписана от ищеца и издадена от него на ответника за продажба на
3
автоматична машина за пълнене и затваряне на стойност от 39 429,53лв. с
ДДС и посочен падеж за плащане 26.09.2015г.
По делото е приета неоспорена от страните проформа фактура от
08.09.2016г. издадена от ищеца на ответника за продажба на автоматична
машина за затваряне на правоъгълни опаковки на стойност от 32075,61лв. без
ДДС; машина за затваряне на кофички за 22 100,88лв. без ДДС; линия за
затваряне и пълнене на бутилки за 65 129,14лв. без с ДДС; фактура №
**********/01.12.2016г. , подписана от ищеца и издадена от него на
ответника за продажба на автоматична машина за затваряне на правоъгълни
опаковки на стойност от 32075,61лв. без ДДС; машина за затваряне на
кофички за 22 100,88лв. без ДДС; линия за затваряне и пълнене на бутилки за
65 129,14лв. без с ДДС с отчетено авансово плащане на 33 333,33лв. и на
37 500лв., като е посочено че сума за плащане е общо 58 166,76лв. с ДДС и
посочен падеж за плащане 01.12.2016г.
Приет е неоспорен от страните подписан за представител на страните
приемо-предавателен протокол, съгласно който на 26.11.2016г. ответникът е
приел от ищеца автоматична машина за пълнене и затваряне на бутилки,
както и автоматична машина за правоъгълни опаковки, автоматична машина
Д11-Ф95мм.
По делото е приета неоспорена от страните фактура № 21510/27.06.2017г.
подписана от ищеца и издадена от него на ответника за продажба на
механичен сепаратор на стойност от 10352,70лв. без ДДС, отчетено е
авансово плащане от 5867,49лв. и така неплатена сума по фактурата оставала
5382,25лв. с ДДС и посочен падеж за плащане 20.08.2017г.
Приет е неоспорен от страните подписан за представител на страните
приемо-предавателен протокол, съгласно който на 27.06.2017г. ответникът е
приел от ищеца сепаратор .
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК когато ответникът признае
исковете и ищецът поиска от съда да постанови решение по признание на
исковете, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, ако признатото право не противоречи на закона или
на добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с признатото право.
4
Съгласно чл. 237, ал. 4 от ГПК признанието не може да бъде оттеглено, като
съгласно чл. 240, ал.2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признание на иска.
В конкретния случай с отговора на исковата молба ответникът чрез
управителя си е направил ясно и недвусмислено изявление, че исковете са
основателни както по основание , така и по размер и че признава искове, в
първото проведено пред СРС открито съдебно заседание ищецът е поискал да
се постанови решение по признание на исковете. Вземането, предмет на
исковете, е за заплащане на стойност на продадени стоки по договори за
търговска покупко-продажба и за обезщетение за забава на плащането на
стойността на продадените стоки, поради което и съдът приема, че
признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, с него
ответникът може да се разпорежда. При така възприето правилно е било
прието от СРС, че са налице основанията за постановяване на решение по
признание на исковете, като с мотивите на решението съобразно чл. 240, ал.2
от ГПК районният съд се е позовал на направеното признание и е постановил
решение съобразно същото. Изявленията във въззивната жалба реално
представляват оспорване на исковете, което е направено за първи пред във
въззивното дело и след вече направеното признание в производството пред
СРС , поради което и съобразно чл. 240, ал. 4 от ГПК същото не следва да
бъде съобразено. Не е нужно при признание на исковете да се обсъждат
доказателства, а и в случая представените такива са в подкрепа на
признанието.
При така възприето съдът приема, че постановените основно и
допълнително решение по признание на исковете са правилни и следва да
бъдат потвърдени.
По отговорността за разноски:
Съдът приема, че разноски следва да се поставят в тежест на въззивника и
той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за
производство пред СГС за възнаграждение за адвокат в размер на 2000лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20140982/11.06.2021г. допълнено по реда
на чл. 250 от ГПК с Решение № 20030815/19.04.2022г. по гр.д. № 34719 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 57-ми състав.
ОСЪЖДА А.**” ЕООД /с предишно наименование Р./, ЕИК **** със
съдебен адрес: адв. Н. К., гр. Добрич, ул. **** да заплати на „А.”ЕООД, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. **** и съдебен
адрес: адв. М., гр. София, ул. „**** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 2000лв. /две хиляди лева/, представляващи съдебни разноски за
производство пред СГС.
Решението в частта по исковете , основани на договора от 27.08.2015г.
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в при условията на чл.
280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
В останалата част решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6