№ 32
гр. Шумен, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
в присъствието на прокурора К. П. К.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200022 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по чл.376 и следващите от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на
Ш. А. Р., с ЕГН********** - обвиняем по досъдебно производство №507/2022 год. по описа
на РУ-Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева, извършителят не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а с
деянието не са причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание, обвиняемото лице, редовно призовано не се явява лично. За него
се явява упълномощен представител, който моли съда на нарушителя да бъде наложено
наказание в размер на минимума, предвиден в закона.
Представителят на ШРП поддържа предложението и предлага на съда на
обвиняемото лице да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
От приложените по делото писмени доказателства /Досъдебно производство
№507/2022 год. по описа на РУ-Шумен/, преценeни поотделно и в тяхната съвкупност
се установи от фактическа страна следното:
Обвиняемият Ш. А. Р. живеел постоянно във Федерална Република Германия в
********, където била и адресната му регистрация. В България се прибирал епизодично,
1
като престоят му бил в рамките на около две седмици годишно. На 01.04.2022 год. Р. се
върнал в Република България, за да подмени свидетелството си за управление на МПС –
турски образец с българско такова. На 05.04.2022 год. отишъл в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР, гр.Шумен, за да подаде необходимите за целта документи, въпреки, че
съзнавал, че обичайното му пребиваване не било в Република България, а в Германия.
Предвид разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП, предвиждаща, че „свидетелство за
управление на МПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в
Република България, за което обстоятелство подписват декларация“ същият трябвало да
отговаря на това условие, за да му се издаде ново българско свидетелство за управление на
МПС.
Така на 05.04.2022 год. обвиняемият подал декларация на гише в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Шумен, в която потвърдил неистина, а именно – удостоверил
обстоятелството, че обичайното му местопребиваване /повече от 185 дни през календарната
година/ не е в друга държава – членка на Европейския съюз. Посочената декларация Р.
подписал лично и я подал заедно със заявлението за издаване на СУМПС с
№2260/05.04.2022 год., като същите били приети и обработени от свидетелката А.И.А. –
служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Шумен.
На 06.04.2022 год. Р. отново напуснал пределите на Република България през ГКПП
„Лесово“. Това обстоятелство станало причина последният да бъде обявен за общодържавно
издирване с телеграма №23752/13.09.2021 год. на ГД „Национална полиция“ с цел
обезпечаване участието му в настоящото наказателно производство. Въпреки щателното
издирване на обвиняемия, продължило повече от 12 месеца, същият не бил установен,
поради което разследването е приключило по реда на чл.206 от НПК, във вр. с чл.269, ал.3,
т.4, б.“а“ от НПК.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в
досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
доказателства.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на досъдебното производство е
била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол
№177/08.09.2022 год., която дава заключение, че почеркът, с който е положен подписа
срещу „декларатор“ в Декларация от 05.04.2022 год., подадена на основание чл.155, ал.5 и
ал.7 от ЗДвП в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Шумен, ведно със заявление за издаване на
свидетелство за управление на МПС с вх.№2260/05.04.2022 год. до сектор „ПП“ към ОД на
МВР, Шумен на името на Ш. А. Р. и този, с който са положение подписите, представени
като сравнителен материал от името на Ш. А. Р., с ЕГН********** принадлежи на едно и
също лице, както и че почеркът, с който е положен подписа под „заявител“ в заявление за
издаване на СУМПС вх.№2260/05.04.2022 год. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Шумен и този, с който са положени подписите, представени като сравнителен
материал от името на лицето Ш. А. Р., с ЕГН********** принадлежи на едно и също лице.
2
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му, че обвиняемият Ш. А. Р., с ЕГН********** на 05.04.2022 год. в гр.Шумен е
потвърдил неистина в писмена декларация по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, а именно, че е
установил обичайното си местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ в
Република България по смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП и я подал пред орган на власт, за
да удостовери истинността на някой обстоятелства, а именно – за удостоверяване на
обстоятелството, че обичайното му местопребиваване не е в друга държава членка на
Европейския съюз, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.313, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват реда и
условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.
Предвид правната уредба в Република България и по-конкретно съгласно
разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП „Свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация.“ Съгласно разпоредбата на §6, т.46
от ЗР на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради
лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно
пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и
което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече
държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето
редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето
пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност.
Следването в университет или друго учебно заведение не се смята за обичайно пребиваване.
Посоченият текст е възприет от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 10.12.2006 год. относно свидетелствата за управление на превозни средства, в
чиито чл.12 е дефинирано понятието „обичайно пребиваване“ по същия начин.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението е декларация, изискуема по силата
на ЗДвП и представена пред орган на властта – ОД на МВР-Шумен. Изпълнителното деяние
се изразя в деклариране на неверни обстоятелства.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал, че декларира неверни обстоятелства, но е целял
настъпването на тези противообществени последици.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване
на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
3
-за престъплението по чл.313, ал.1 от НК, което е умишлено законът предвижда
наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева;
-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК;
-с деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието на обвиняемия, съдът отчете степента на обществена
опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството,
че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на
закон и която е послужила за издаване на официални документи за самоличност – СУМПС.
Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия
обвиняем, която преценява като невисока, имайки в предвид обстоятелството, че същият е с
чисто съдебно минало, като по делото липсват данни за налагани на лицето
административни наказания, както и за други висящи производства. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът отчете обстоятелството, че след извършване на деянието обвиняемият е
напуснал пределите на Република България, което е станало причина за неговото издирване
и спиране на наказателното производство. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
съдът възприема влошеното здравословно състояние на обвиняемия, което се установява от
даденото от упълномощения му защитник сведение.
Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че наложената санкция следва да
бъде определена при превес на констатираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства в
размер към законоустановения минимум. Съдът счита, че наказание в размер на 1000 лева
ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
В тежест на обвиняемия следва да се възложат и направените в хода на досъдебното
производство разноски за вещо лице в размер на 80.79 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Ш. А. Р., с ЕГН**********, роден на 10.02.1984 год. в гр.Шумен,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, за виновен в това, че на
05.04.2022 год. в гр.Шумен потвърдил неистина в писмена декларация /Декларация от
05.04.2022 год./ по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, а именно, че е установил обичайното си
местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ в Република България по
смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП и я подал пред орган на власт за да удостовери
истинността на някой обстоятелства, а именно – за удостоверяване на обстоятелството, че
обичайното му местопребиваване не е в друга държава членка на Европейския съюз -
престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
4
На основание чл.189, ал.3 от НК осъждаШ. А. Р., с ЕГН********** да заплати в
полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 80.79 лева /осемдесет лева
и седемдесет и девет стотинки/ и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, като сумата от 80.79 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на
МВР-Шумен, а сумата от 5.00 лева - по сметка на ШРС.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от обявяването
му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5