РЕШЕНИЕ
№ 9856
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110129696 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу Д.И.К.-Г. и И. С. К., установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане
спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат на ищеца
следните суми: сумата от 353.32 лв., представляваща доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. №
***** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 77.60 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 03.05.2023 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 25680/2023 г.
по описа на СРС, 39 състав, при следните квоти, както следва:
- Д.И.К.-Г. -сумата от 176.66 лв., представляваща доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. №
***** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 38.80 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 03.05.2023 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 25680/2023 г.
по описа на СРС, 39 състав;
- И. С. К. -сумата от 176.66 лв., представляваща доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. №
***** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 38.80 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 03.05.2023 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 25680/2023 г.
по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Поради това се сочи, че те са се обогатили неоснователно, а ищецът се е
1
обеднил със стойността на потребената от ответниците топлинна енергия. Ето
защо се поддържа, че ответниците следва да платят цената на доставеното
количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че ответниците дължали и заплащането на цената на услугата дялово
разпределение. Претендира се присъждането на сторените по делото
разноски. Пред съда процесулният представител на страната поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д.И.К.-Г. посочва, че всички
претендирани задължения за били заплатени. Прави се възражение за
погасяване на вземането по давност. Пред съда процесуалният представител
на ответниците поддържа подадения отговор на искова молба и претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. С. К. посочва, че всички
претендирани задължения за били заплатени, като ищецът неправилно бил
отнесъл плащанията. Прави се възражение за погасяване на вземането по
давност. Пред съда процесуалният представител на ответниците поддържа
подадения отговор на искова молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за дължимост на суми
начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях
топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - да установи обедняването си –
количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника – че същият е консумирал тази енергия, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е
доставяна до имот на ответника е при липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между субектите. и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. ответниците
са били собственици на процесния имот, като през ищецът е доставил през
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия до топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ************, аб. № ***** в твърдените
количества на посочените в исковата молба стойности, размерът на
обезщетението за забава възлиза на 77.60 лв. за периода от 01.10.2020 г. до
03.05.2023 г. Страните по делото не спорят, че между тях не е сключван
договор по смисъла на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди за процесния обект, който според приетото без
възражение от страните заключение на съдебно-техническата експертиза е
топлофициран и се намира в сграда – в режим на етажна собственост, която е
присъединена към топлопреносната мрежа. Ето защо един от основните
2
спорове пред настоящата инстанция е концентриран в това дали ответникът е
материално легитимиран да отговаря за заплащането на топлинната енергия,
ако такава е била потребена в имота. Във връзка с това Софийски районен съд
приема следното:
Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия
период са регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ /в ред. в сила
от 21.06.2011 г. отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ „потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния
или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ
/в ред. в сила от 17.07.2012 г./ – „небитов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ /в ред. в сила от 21.06.2011
г./ продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносно предприятие и потребители на ТЕ за
стопански нужди, а в редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че
продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на ТЕ за
небитови нужди.
При съвкупната преценка на доказателствата и с оглед на отделените за
безспорни обстоятелства по делото се налага извод, че ответниците в
качеството си на търговци с оглед ползването на стопански обект, са ползвали
топлинна енергия за стопански нужди /небитови нужди/ по смисъла на
цитираните разпоредби.
По делото не се твърди и не се установява между страните да е бил
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, но от друга страна се установява, че имотът е топлофициран и ищецът
е доставял топлинна енергия в същия през процесния период, което наред с
незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице имуществено
разместване, по силата на което ответниците са се обогатили за сметка на
ищеца, спестявайки си разходите за доставената услуга,поради което е налице
основание за ангажиране на отговорността по чл. 59 ЗЗД.
С оглед наведеното възражение на ответниците за погасяване на
процесните задължения поради плащане по делото е допусната съдебно-
счетоводна експертиза, от която се установява, че общия размер на
неплатените от ответниците суми за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.
бил 486.15 лв., представляваща главница, както и 99.48 лв., представляваща
лихва за забава върху всяка една от неплатените фактури от момента на
изискуемост до 03.05.2023 г. Вещото лице в заключението изрично е посочило
номерата на незаплатените фактури. Съгласно заключението след подаване на
исковата молба на 09.12.2024 г. били извършени частични плащания в размер
на 622.20 лв.
На първо място следва да се посочи, че извършеното плащане на
09.12.2024 г. не следва да бъде взето предвид, доколкото видно от
представеното запорно съобщение по изп. д. № 2661/2024 по описа на ЧСИ
В.М. и самото платежно нареждане от 09.12.2024 г., същото не се отнася за
процесните задължение на двамата длъжници Д.И.К.-Г. и И. С. К., а се отнася
за задължения на С.И.К.., по отношение, на когото заповедта за изпълнение е
влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.
Съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства, в т. ч. и
представените системни бонове, издаденото удостоверение от ЮЛ за
3
извършени плащания в периода от 01.05.2020 г. до 08.04.2025 г. и приетата е
съдебно-счетоводна експертиза и изявленията на страните, следва да се
приеме, че по делото ответниците са погасили чрез плащане процесните
задължения. От представените системни бонове и от представеното
удостоверение от ЮЛ се установява, че на 26.06.2023 г. са били извършени
плащания в размер на сумата от 668.05 лв., с които плащания за заплатени
сумите именно по фактурите посочени като неплатени в таблица № 1 на
съдебно-счетоводната експертиза, доколкото видно от самото удостоверение,
както и от боновете в тях изрично е посочено, че се погасяват задължения по
конкретните фактури. В представените удостоверение и бонове изрично са
посочени номерата на фактурите, по които се плаща, поради което
ответниците са се възползвали от разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
са имали към ищеца няколко еднородни задължения и изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, са заявили кои от тях погасяват, а именно
задълженията по неплатените фактури формулиращи исковите претенции по
настоящото дело. В случая така извършените плащания неправилно не са
били отнесени към процесния период, което е видно от заключението по
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която последното отчетено от ищеца
плащане е било на 04.09.2020 г., както и след подаване на исковата молба на
09.12.2024 г., което плащане не касае процесните задължения. С оглед на
гореизложеното, доколкото се установи, че ответниците са погасили на
26.06.2023 г. сумата в размер на 668.05 лв. /сумата от 2.74 лв. заплатена по
фактура № ********** не е включена в процесните задължения съгласно
таблица № 1 на съдебно-счетоводната експертиза/, като с оглед правилото на
чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира, че с нея е погасени именно
претендираните вземания за главница за топлинна енергия, мораторна лихва
начислена върху главницата, както и законната лихва начислена върху
главницата за топлинна енергия, които са предмет на настоящото исково
производство.
При това положение предявените искове се явяват неоснователни, поради
погасяването му чрез плащане в хода на процеса и като такива следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за
погасяването им в хода на процеса, ответниците дължи направените и
претендирани от ищеца разноски. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
на ищеца следва да се присъдят сумите от 25 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 200 лв. депозит за
вещо лице. С оглед изхода на спора на ответниците не се дължат разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление *********** срещу Д.И.К.-Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес **************, чрез адв. Г. Н., обективно и кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 59
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че Д. И. К.а
дължи на ищеца сумата от 176.66 лв., представляваща доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. №
***** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 38.80 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 03.05.2023 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 25680/2023 г.
4
по описа на СРС, 39 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление *********** срещу И. С. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес **************, чрез адв. Г. Н., обективно и кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 59
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че И. С. К.
дължи на ищеца сумата от 176.66 лв., представляваща доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб. №
***** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 38.80 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 03.05.2023 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 25680/2023 г.
по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Д.И.К.-Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
********************, чрез адв. Г. Н. и И. С. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес ********************, чрез адв. Г. Н., да заплатят на ЮЛ, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление ***********, на основание
чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в размер на 325 лв. – разноски в
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5