№ 6829
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110124331 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
Й. Д. С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 619.27 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот
– апартамент № 87, находящ се в гр. ************, от които: 1/ главница за
доставена топлинна енергия в размер на 458.36 лева за периода от 01.05.2020
г. до 30.11.2020 г. вкл, и 160.91 лева – обезщетение за забава върху тази сума
за периода от 15.08.2020 г. до 29.11.2023 г, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 69174/2023 г. на СРС – 15.12.2023 г. до окончателното плащане на
сумите. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
Уточнява се, че сумите се претендират от ответника като наемател на
1
топлоснабдения имот – общинско жилище.
С исковата молба са представени: настанителна заповед, служебна
бележка, заявление декларация за откриване на партида, договор между СЕС
и ФДР, протокол от ОС на СЕС, съобщение към фактура, договор между ФДР
и ищеца и копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор – чрез адв. С. С. – особен представител. В
същия предявените искове се оспорват – като се сочи, че ответницата не била
собственик на имота, а наемател на същия – който представлявал общинско
жилище. Поради това и доколкото била подала заявление за откриване на
партида ответницата следвало да отговаря на договорно основание, а не по
силата на ОУ на ищеца.
Оспорват се извършената услуга дялово разпределение. Прави се
възражение за погасяване на част от сумите по давност.
С определение № 2838/20.01.2025 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Нелбо“ АД. Същото е
депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение и
протоколи за отчет.
В съдебно заседание, проведено на 25.03.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата Й. Д. С., чрез адв. С. изразява писмено становище за
отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 193 от 03.01.2024 г. по
ч.гр.д. № 69174/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжницта
Й. Д. С. чрез залепване на уведомление.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
Видно от заповед № РЛН17-РД66-70/10.07.2017 г. на кмета на район
„Люлин“ ответницата Й. Д. С. е настанена в процесния имот – апартамент №
87, находящ се в гр. ************, който действително представлява
общинско жилище. От заповедта се установява, че същатаа е връчена на
ответницата на 10.07.2017 г. – като няма данни заповедта да е ограничена със
2
срок. От Столична община на ответницата е издадена служебна бележка –
която да й послужи за откриване на партида на името на ответницата в
„Топлофикация София“ ЕАД.
Съгласно заявление декларация от 13.07.2017 г. от ответницата Й. Д. С.
същата е поискала от ищцовото дружество да й бъде открита партида на
негово име за имот с адрес: гр. ************, ап. 87. Декларацията е
подписана от ответницата, чийто подпис не е оспорен – като лицето е заявило,
че домакинството й се състои от един член.
От обща фактура за отчетен период 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. се
установява, че същата е с титуляр ответницата Й. Д. С.. Съгласно
приложението към фактурата за м. 11.2020 г. за имота е начислена сумата от
23.26 лева. Тази сума се установява и от фактура № **********/30.11.2020 г.
за период от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г.
От договор между СЕС и ФДР от 03.02.2002 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР от 03.02.2002 г., се установява, че процесният имот се намира
в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Нелбо“ АД /
предишно наименование – „Нелбо инженеринг“ ООД/. Последните изготвят
изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002
г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице
въведена система за дялово разпределение през процесния период. В
протокола от ОС на СЕС имот – апартамент № 87 е отбелязан като
собственост на Столична община.
Видно от документите, представени от ФДР, през отоплителен сезон –
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. – липсва подпис на клиент върху отчета – т.е.
ответницата не е осигурила достъп до имота.
На последно място, видно от приложено на л. 26 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
458.36 лева е отразена като дължима за процесния период при обезщетение за
забава от 160.91 лева върху същата.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответницата за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
193 от 03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 69174/2023 г. по описа на СРС за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на – чрез залепване на
уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените
установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
3
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /настанителна заповед/ следва извод, че действително
процесният имот е общинска собственост.
В случая обаче ответницата Й. Д. С. има качеството потребител на
топлинна енергия за процесния имот в процесния период. Това е така,
доколкото по делото е представено заявление декларация от 13.07.2017 г., с
което ответницата е поискала в ищцовото дружество да й бъде открита
партида за заплащане на топлинна енергия за процесния имот. Посоченото
заявление декларация съставлява предложение за сключване на договор по
смисъла на чл. 13 от ЗЗД. Поради това с факта на откриване на партидата и
4
извършването на доставка на топлинна енергия ищцовото дружество е приело
направеното предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия. Следователно са налице доказателства, че облигационната връзка
между ищеца и ответницата Й. Д. С. е възникнала много преди началото на
исковия период и няма доказателства, а и конкретни твърдения същата да е
прекратявана – до края на процесния период /в съответствие с горните изводи
е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. №
850/2019 г. по описа на Пернишкия ОС и др./. В молбата декларация
ответницата Й. Д. С. е посочила, че домакинството й, което ползва имота се
състои от един обитател – поради което и липсва основание да се приеме
наличие на облигационна връзка с друго лице.
В тази връзка между ответника Й. Д. С. и „Топлофикация София“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът Й. Д. С. е
единствен потребител на топлинна енергия в имота. Не бяха въведени и
конкретни възражения за промени в статута на имота. Не се установи да има
учредено вещно право на ползване в полза на друго лице.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Доколкото по делото се установи, че ответницата не е осигурила достъп
за отчет до имота, то съдът счита, че ищецът е доказал реално доставяне на
топлинна енергия в начисленото количество, което е остойностено правилно.
На последно място съдът следва да обсъди възражението за давност,
досежно ответника Й. Д. С..
Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията
и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните
вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 69174/2023 г. по описа на СРС е подадено на 15.12.2023 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е частично основателно. В тази връзка
5
следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на втория
месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. – досежно вземането за главница. Поради това
погасени по давност са главници на обща стойност 435.10 лева за периода от
01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. В тази връзка и искът за главница е доказан до
сумата от 23.26 лева за периода 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 15.08.2020 г. до 29.11.2023 г. в размер на 160.91 лева погасени по
давност са обезщетения за забава на обща стойност 155.02 лева, върху
съответните главници. Остават като дължими лихви в размер на общо 5.89
лева върху съответната главница.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Такива искове по настоящото дело не са предявени, поради което доводи
срещу същите, изложени от ответницата не подлежат на обсъждане.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 69174/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на по 75 лева – от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
6
С оглед изхода на делото длъжникът дължи сумата от 3.53 лева.
Длъжницата не претендира разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 24331/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски за
държавна такса – 25 лева, юрисконсултско възнаграждение – 100 лева и 400
лева – депозит за особен представител. С оглед изхода на делото от
ответницата се дължи сумата от 24.71 лева.
Ответницата Й. Д. С. се представлява по делото от особен представител,
чието възнаграждение е уредено в чл. 47 от ГПК.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. Д. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ************* /предходен адрес: гр. ************, ап. 87/,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от общо 29.15
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент № 87, находящ се в гр. ************,
от които 1/главница за топлинна енергия в размер на 23.26 лева за периода от
01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. и 2/ 5.89 лева – обезщетение за забава за периода
от 15.08.2020 г. до 29.11.2023 г. върху съответната главница, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 69174/2023 г. на СРС – 15.12.2023 г. до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 69174/2023
г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/за
сумата от 435.10 лева – главница за топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., начислена за процесния имот и за сумата от
155.02 лева – обезщетение за забава за периода от 15.08.2020 г. до 29.11.2023
г. върху съответните главници за топлинна енергия, поради неоснователност
на претенциите в отхвърлената част с оглед погасяване по давност.
ОСЪЖДА Й. Д. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *************
/предходен адрес: гр. ************, ап. 87/ ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от
общо 3.53 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
69174/2023 г. на СРС и сумата от общо 24.71 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 24331/2024 г. на СРС – съобразно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
7
страната на ищеца – дружеството „Нелбо“ АД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 69174 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8