№ 189
гр. Шумен, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20253600500321 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 от ГПК.
С решение №205/18.03.2025 г. по гр. д. №762/2024 г., ШРС е признал за установено
по отношение на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, че Й. Д. Й., ЕГН **********, не
дължи на търговското дружество сума в размер на 148,53 лева, представляваща абонаментни
такси за период от 16.10.2023 г. до 15.01.2024 г. по Договор №********* от 02.10.2023 г. с
предмет електронни съобщителни услуги, както и сума в размер на 585,60 лева,
представляваща договорни неустойки, начислени към 10.02.2024 г., произтичащи от
прекратяването на цитирания Договор №********* от 02.10.2023 г. и осъдил ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 1 087,57 лева - направените по делото разноски,
съразмерно уважената част от исковете.
Недоволен от решението останал ответникът, който го обжалва изцяло. Счита същото
за неправилно, постановено в противоречие с процесуалния, материалния закон и
доказателствата по делото. Неправилни били изводите на ШРС, че ответното дружество не
осигурило възможност ищецът да ползва в пълен обем и според уговореното услугите, за
които е сключил договора и поради това той надлежно го е развалил; че претендираните
неустойки не се дължат, защото са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В
случая не била налице „пакетна услуга“ по смисъла на легалната дефиниция, дадена в ЗЕС,
доколкото всяка услуга била отделна, с отделни параметри и отделна цена, поради което и
не била приложима клаузата на чл. 230г, ал. 2 ЗЕС, а всяко от сключените приложения
следвало да се разглежда като самостоятелен вид договор. Поради това, дори и да било
1
налице някакво несъответствие при предоставянето на една услуга, то не влечало правото да
се развалят договорките и по отношение на другите надлежно изпълнявани услуги. Съдът
игнорирал и доводите им, че мобилната услуга Smart Unlimited Special не била обвързана с
конкретен адрес на ползване, като за краткия период от време, преди ищецът да пренесе
номерата си в друг оператор услугата била предоставяна и активно ползвана, поради което
не били налице основанията за разваляне на договора. Касателно услугата сателитна
телевизия ищецът нямал претенции за липса на сигнал или прекъсване на сигнала. За
ползването на услугата интернет А1 Net Box Unlimited на ищеца било предоставено
необходимото оборудване, като при постъпилите оплаквания за проблеми в интернет
връзката, била направена проверка и операторът уведомил ищеца, че ако не е доволен от
качеството на услугата може да я прекрати без неустойки. Не били претендирани и
начислявани неустойки за прекратяването на тези две услуги. Преди изтичане на уговорения
срок ищецът едностранно прекратил договора по отношение на мобилните услуги и с това
се активирала клаузата на чл. 7.1 от Приложение 1 за всяка от трите мобилни услуги и на
абоната били начислени посочените неустойки, а не както твърдял РС цената на уговорената
услуга за целия остатък от договора. Размерът на неустойките били съобразени с
европейските практики и са били предмет на спогодба с КЗП, която спогодба била одобрена
с влязъл в сила съдебен акт от СГС. Съдът не обсъдил доводите им, че до оператора не е
достигало писмено волеизявление на ищеца за прекратяване на договора, сочено като
приложение 2 в исковата молба. Мобилните услуги били прехвърлени към друг оператор и
считано от тази дата те били прекратени, но останалите две услуги продължили действието
си, поради което били начислени процесните неустойки за трите мобилни услуги. Доколкото
дължимите суми не били заплатени в срок, била начислена и посочената във фактурата от
20.12.2023 г. такса за събиране на дължими суми на основание чл. 27.1 от ОУ за мобилни
услуги. Моли решението да бъде отменено и присъдени направените разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно ЗПП.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
При извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установява следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а е и видно от отразеното в приобщените 3 бр. заявления за
пренасяне на мобилни номера, че на 02.10.2023 г. ищецът Й. Д. Й. е пренесъл ползваните от
него мобилни номера **********, .... и .... от мрежата на „Йеттел България“ ЕАД в мрежата
на „А1 България“ ЕАД – ответното дружество.
Между ищеца и ответното дружество е бил сключен договор №********* от
2
02.10.2023 г., със срок на действие - 02.10.2025 г., по силата на който „А1 България" ЕАД се
е задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, при Общи
условия за взаимоотношенията с абонатите, на Й. Д. Й. електронни услуги, които
последният следвало да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен (абонаментен) план,
посочен в Приложение № 1 към договора, както и да му предостави оборудване.
От приобщените 3 бр. Приложения №1 /всички от дата 02.10.2023 г./ се установява, че
страните договорили предоставяне на мобилни услуги за телефонни номера **********, ....
и ...., при условията на тарифен план Smart Unlimited Special24,99, с промоционална месечна
такса за всяка мобилна услуга в размер на 24,99 лв. Видно от подписаните допълнения към
всяко Приложение №1, страните уговорили допълнителна промоционална отстъпка в размер
на 3 лв. от месечните абонаментни такса от основния тарифен план Smart Unlimited
Special24,99 при активиране на нов абонамент за фиксирана услуга (интернет,
телевизия).
Съгласно Приложение №1 от 02.10.2023 г. страните договорили предоставяне на
услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа - А1 Net Box (номер на услугата
**********), при условията на тарифен план Net Box Unlimited с промоционална месечна
такса в размер от 16,99 лв., при която дружеството предоставя на абоната за срока на
действие на договора оборудване – 4G Wi-Fi рутер и СИМ карта за осъществяване на
интернет трафика на данни. Съгласно уговореното в чл. 2.2 услугата и оборудването ще се
ползват на адрес с. Новосел, ул. „... №17. В представения приемо-предавателен протокол от
същата дата е удостоверено, че на ищеца е предоставено за ползване крайно устройство,
описано като ZTE MF293N + ext. Antenna. С допълнително приложение към Приложение №1
е активирана Интернет защита (А1 Net Protect) за номер ********** при месечна
абонаментна такса 1,00 лв.
Съгласно от Приложение №1 от 02.10.2023 г. страните уговорили предоставяне и на
услугата сателитна телевизия - А1 ТВ, при условията на тарифен план А1 ТВ 100, с месечна
такса в размер от 7,99 лв., като съгласно уговореното услугата и оборудването ще се ползват
на адрес с. Новосел, ул. „... №17.
Във всички гореизброени приложения №1 се съдържат идентични неустоечни клаузи,
съгласно които ако абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по
вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без
отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на
посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на
3
изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
На 06.10.2023 г. ищецът е отправил към ответното дружество писмено искане, с което
заявил, че след сключване на договора и активиране на мобилните номера (3 бр.) установил,
че няма мобилни данни (няма покритие) в с. Новосел и желае прекратяване на договорните
правоотношения без неустойки, поради неизпълнение на условията от страна на оператора.
На следващия ден, представител на дружеството е дал отговор по същото, в което е
отразено, че искането е заведено с вх. №100А169, като след извършената детайлна проверка
се установило, че за да се подобри покритието на посочения адрес е необходимо
изграждането на нова базова станция, каквато текущо не е в плана на дружеството за 2023 г.,
като ще се има предвид при бъдещо разширение на мрежата. С последващо писмо,
представител на дружеството уведомил ищеца, че операторът полага усилия за подобряване
качеството на мрежата с цел повишаване нивата на сигнала, но същото било свързано с
приключването на редица административни процедури, чийто срокове не зависели от
компанията. В същото е посочено още, че част от услугите, предоставяни с номера
**********, .... и ...., предполагали мобилност при ползването и не се ограничавали в
конкретен географски регион.
Последвало ново писмо, с което ищецът е уведомен, че за периода от 01.10.2023 г. до
31.10.2023 г. по повод неизпълнение на „отношения“ /задължения/ по договора, в негова
тежест са начислени неустойки в общ размер на 585,60 лева. На 13.11.2023 г. ищецът
възразил срещу последното, тъй като е подал писмено искане за прекратяване на сключения
договор поради обективна невъзможност за предоставяне на услугите, предмет на договора,
причини за които операторът отговаря – както предвиждал чл. 71.2 от ОУ за
взаимоотношенията между „А1 Българи“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов
достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на
данни. В отговор, ответното дружество уведомило ищеца, че са били извършени повторни
технически замервания, като отново се потвърдила липсата на възможност за осигуряване
ползването на качествени услуги съгласно договора на заявения адрес, но отказало да
приеме аргументите на ищеца за недължимост на претендираните от оператора суми за
неустойки, тъй като договорът предлагал мобилни услуги за разговори и пренос на данни и
съгласно условията, посочени в него, до изтичането му не било редно да бъде прекратяван
едностранно. Това условие било едностранно нарушение от ищеца с пренасянето на
мобилните номера в мрежата на друг оператор, поради което на 26.10.2023 г. били издадени
сметки, съдържащи предвидените неустойки. По делото са приобщени и съставените от
дружеството 6 бр. сметки на името на ищеца, от които се установява, че на 26.10.2023 г. са
начислени задължения за неустойки, посочени като „неустойка - месечни такси“ и
„неустойка – отстъпка от цена на услуги“, в общ размер на 585,60 лв.
Не е спорно между страните, че на 26.10.2023 г. ищецът пренесъл в мрежата на друг
оператор посочените 3 бр. мобилни номера.
Не е спорно и се установява от представения приемо-предавателен протокол, че на
30.11.2023 г. ищецът е върнал на представител на дружеството полученото при сключване на
4
договора оборудване, като същото е прието без забележки и възражения.
По делото е представено и писмо от ответното дружество, с което уведомяват ищеца
по повод негово поредно писмо с вх. №11А13 от 05.04.2024 г., че в с. Новосел, А1
предоставя GSM услуги с добро покритие, UMTS услуги с добро и задоволително покритие
и LTE услуги със задоволително покритие. Услугата, предоставяна чрез трите мобилни
номера, предполагала мобилност при ползването и не е ограничена с конкретен географски
район или обвързана с конкретен адрес и/или населено място и в тази връзка нямало
основание за анулиране на дължимите неустойки поради предсрочното прекратяване на
договора за мобилните номера. Срочността на услугата „Net Box“ по изключение била
премахната и ищецът имал възможността да прекрати договора за нея без да заплаща
неустойки. По отношение услугата „сателитна телевизия“ се сочи, че до момента нямало
постъпили сигнали за затруднения при ползването й и прекратяването на договора за нея
било възможно след заплащане на регламентираните неустойки, каквато заявка не била
постъпвала в компанията.
По делото са приобщени фактури, съставени от ответното дружество на името на
ищеца, от които се установява, че: 1/ с фактура №********** от 20.11.2023 г., за периода
16.10.2023 г. - 15.11.2023 г. са начислени следните задължения: месечни такси за услуга А1
ТВ 100 - 6,66 лв. и за услуга Net Box Unlimited – 14,16 лв., всичко 20,82 лв. без ДДС и 24,98
лв. с ДДС; 2/ с фактура №********** от 20.12.2023 г. за периода 16.11.2023 г. - 15.12.2023 г.,
са начислени месечни такси услуга А1 ТВ 100 - 6,66 лв. и за услуга Net Box Unlimited –
14,16 лв., както и такса за събиране на дължими суми 58,83 лв. - всичко 79,65 лв. без ДДС и
95,58 лв. с ДДС и 3/ с фактура №********** от 18.01.2024 г. за периода 16.12.2023 г. -
15.01.2024 г. са начислени следните задължения: месечни такси за услуга А1 ТВ 100 - 6,66
лв., за A1 Xplore TV – 1,66 лв., за услуга Net Box Unlimited – 14,16 лв. и за допълнителна
услуга А1 Нет протект – 0,83 лв., всичко 23,31 лв. без ДДС и 27,97 лв. с ДДС.
Съгласно заключението на назначената по делото СТЕ, клетка от мобилната мрежа на
„А1 България“ ЕАД осигурява в някои части на имота на ищеца покритие с различно
качество и сила на сигнала, като в някои части няма достъп до мрежата. Посочено е, че
връзката е нестабилна или изобщо не се осъществява. Покритието осигурява възможност за
провеждане на телефонни разговори извън сградата на посочения адрес и в някои
помещения на сградата, като покритието не е достатъчно за постигане на добро качество на
връзката и разговорите, както и на достъпа до интернет.
От показанията на свидИ.Х.Р., живуща в с. Новосел, съсед на ищеца и от м. юни 2024
г. ползвател на услуги на „А1 България“ ЕАД – интернет, сателитна телевизия и телефон, се
установява, че достъпът й до услугите на оператора за интернет е невъзможен, често нямало
обхват към „А1 България“ и понякога телефонните разговори прекъсвали внезапно. След
като и ищецът сключил договор с А1 споделял със свидетелката, че не е доволен от услугите
на оператора, но не знае точно от какво.
От показанията свид. МА.А.Д., служител на „А1 България“ ЕАД, става ясно, че след
сключването на договора ищецът установил, че няма обхват в имота си в с. Новосел, поради
5
което посетил търговския офис на дружеството. По този повод Д. го посъветвала да подаде
искане за разглеждане на случая. Не се спомня какво било установено от извършените
проверки, но й станало известно, че услугите за интернет и телевизия били прекратени и
неустойките за тези услуги – анулирани. Неустойките за мобилни услуги обаче не били
анулирани, тъй като тези услуги не се ползват на определен адрес.
При така установената фактически обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове,
с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, с които се иска съдът да признае за установено по
отношение на ответника „А1 България“ ЕАД, че ищецът не дължи сумата от 148,53 лв. -
абонаментни такси за период от 16.10.2023 г. до 15.01.2024 г. по Договор №********* от
02.10.2023 г. с предмет електронни съобщителни услуги и сумата 585,60 лв. - договорни
неустойки, начислени към 10.02.2024 г., произтичащи от прекратяването на договора.
С оглед правилата за разпределение на доказателствена тежест ищецът следва да
установи правния си интерес от предявяване на исковете, а ответникът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение по
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, доставените за процесния
период услуги, както и стойността им.
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, доколкото твърденията на
ищеца за претенция от страна на ответника за дължимост на незаплатени от страна на ищеца
абонаментни такси и неустойки се доказват от представената по делото фактури и
кореспонденция между страните.
На първо място между страните е спорно дали са били обвързани от един договор с
предмет мобилни услуги, фиксиран интернет и сателитна телевизия, или между тях са
възникнали три отделни облигационни правоотношения, с предмет всяка от трите
самостоятелни услуги.
Съдът приема, че в случая между страните валидно е възникнало облигационно
отношение по индивидуален договор №********* от 02.10.2023 г. за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, в частност договорените със съответно приложение към
договора мобилни услуги за три мобилни номера (**********, .... и ....); фиксиран интернет
през мобилна мрежа А1 Net Box Unlimited и сателитна телевизия А1 ТВ, със срок 24 месеца.
По силата на договора, ответникът, като доставчик, се задължил да предоставя на ищеца,
като потребител, посочените услуги от собствената си мрежа, срещу насрещно задължение
на последния да заплаща цената на тези услуги, като съгласно постигнатите уговорки
услугите фиксиран интернет и сателитна телевизия ще се ползват на адрес с. Новосел, ул. „...
№17. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че са касае за
самостоятелни договори за всяка услуга. Според настоящия състав, от уговорките между
страните, обективирани в договора и приложенията към него, става ясно, че между страните
е сключен един договор, който обхваща три електронни съобщителни услуги. Безспорно
6
всяка услуга /мобилни, фиксиран интернет и сателитна телевизия/ може да се ползва
самостоятелно и независимо една от друга, но договарянето на допълнителна отстъпка от
цената на мобилните услуги при условие, че се активира и фиксирана услуга /интернет,
телевизия/, сочи на обвързването на услугите по волята на страните, всяка водена от
икономическия си интерес, макар и описани в отделни приложения. Допълнителен аргумент
за този извод са обстоятелствата, че ищецът на 02.10.2023 г. е пренесъл мобилните си
номера от друг оператор в мрежата на ответника и в същия ден страните сключват договор
№********* с всички приложения към него, както и че операторът начислява задълженията
в обща фактура за трите услуги, но не ги разграничава като отделни договори. Договорът е
действителен и е породил правни последици – за страните са възникнали договорените
права и задължения.
Ищецът твърди, че ответникът бил неизправна страна по договора, тъй като не
изпълнил задължението си да предоставя качествени услуги – в района липсва изградена
мрежа; на адреса, на който са заявени услуги няма достатъчно покритие, няма постоянен
достъп до интернет, няма възможност за провеждане на телефонни разговори с
необходимото качество. Предвид това, на 06.10.2023 г. подал писмено искане за
прекратяване на сключения договор поради обективна невъзможност за предоставяне на
услугите, предмет на договора, с договореното качество - причини, за които операторът
отговаря. Счита, че едностранно му изявление е породило правния си ефект по отношение
на всички услуги, предмет на договора и поради виновното неизпълнение от страна на
оператора на задълженията си по договора не дължи претендираните извънсъдебно суми за
абонаментни такси след 06.10.2023 г. и за неустойки.
Съгласно разпоредбата на чл. 87 ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. Според ал. 2, кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да
даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време.
Съдът приема за установено от изявленията на представители на дружеството,
адресирани в писмен вид до ищеца, показанията на разпитаните по делото свидетели и
заключението на СТЕ, че към датата на сключване на договора, респ. дни след сключването
му, ответното дружество не е осигурило възможността ищецът да ползва в пълен обем и
според уговореното услугите фиксиран интернет и мобилни услуги за трите телефонни
номера, предмет на договора, тоест не е изпълнило задълженията си по договора за
предоставяне на посочените услуги съобразно договореното. Няма спор, че услугата
интернет телевизия е предоставена според уговореното. Поначало въпросът, дали
частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава съобразно
7
конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и
дължимите по него престации. Именно поради многообразието на договорите и
особеностите на изпълнение на поетите с тях задължения, законодателят не е уредил общ за
всички съглашения критерий, при който неизпълнението да се счита съществено. В случая
интересът на потребителя да сключи договора за всички услуги, предвидени в него,
предоставяни от оператора, е дадената от този оператор по-добра цена на желаните от
негова страна услуги интернет и телевизия, включваща и допълнителни отстъпки от
месечните абонаментни такси за трите мобилните услуги при комбинацията им с фиксирани
услуги. По делото не е спорно, че ищецът е прехвърлил ползваните от него три мобилни
номера от мрежата на друг оператор в тази на ответното дружество предвид желанието му
да ползва интернет услуги на посочения от него адрес, воден от финансовия си интерес с
оглед по-добрата цена на услугите, предложена му от ответника в случай, че стори това. Тъй
като интересът на потребителя е да получи от един оператор няколко услуги на по-ниска
цена, в сравнение с друг оператор и когато операторът престира частично, преценката на
неизпълнението по договора следва да е с оглед възможността потребителят да получи
изгодна оферта от друг оператор само за мобилните услуги и фиксиран интернет, ако запази
при този оператор единствено услугата сателитна телевизия. Обичайна е практиката на
доставчиците на електронни съобщителни услуги при комбинация на повече услуги да
предлагат и по-изгодни за потребителя цени, поради което не може да се очаква, че ищецът
би получил такава, която да компенсира и неудобството, че една от услугите ще продължи
да се ползва при друг оператор. В случая не може да се приеме, че възможността да ползва
само една от услугите е достатъчна, за да се запази действието на договора. При
особеностите на комплексния предмет на съглашението - предоставяне на няколко
електронни съобщителни услуги, когато неизпълнените задължения съответстват на
неизпълнението на дължимото по отношение на три мобилни услуги и фиксиран интернет,
но е налице изпълнение само по отношение на една от услугите /сателитна телевизия/, съдът
приема, че неизпълнението е значително и интересът на кредитора е засегнат съществено,
поради което не намира приложение правилото на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Горното обуславя
извод, че ищецът е имал законовото право да развали договора и е сторил това.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая това е
сторено с отправеното от негова страна към оператора писмено волеизявление. Последното
е получено от дружеството на 06.10.2023 г., т.е. четири дни след сключване на договора. От
този момент договорът е развален, поради което след този момент същият не поражда
предвидените в него права и задължения на страните, както и че изразената от ищеца воля за
прекратяване на договорните правоотношения между страните е безусловна, тъй като
невъзможността за изпълнение на услугите в пълен обем и качество е трайна, което
обстоятелство е изрично потвърдено и от оператора. Твърденията на жалбоподателя, че до
А1 не е достигало волеизявление за прекратяване на договора, се опровергава от
доказателствата по делото - изявленията на представител на оператора от 06.10.2023 г., че
искането на ищеца е регистрирано с вх. №100А169, последващо такова, съдържащо се в
писмо до ищеца /Прил. 4 от исковата молба/, в което се съдържа изявление, че по повод
8
искане №100А169 от 06.10.2023 г. е извършена проверка. Предвид изложеното
претендираните от ответника след 06.10.2023 г. суми, представляващи цена на предоставени
услуги на ищеца, не почиват на законово и договорно основание, поради което не са
дължими.
Предвид установеното, недължими са и сумите, претендирани от дружеството като
начислени от оператора неустойки. За пълнота обаче следва да се посочи, че претенцията за
неустойки е недължима и на друго основание: От посочено по-горе съдържание на клаузите
за заплащане на тримесечни абонаментни такси и за дадена отстъпка от цена на услуга, се
налага извода, че същите са договорени извън присъщите за неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави
с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в
размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено
предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са
предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при
прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на
добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от
страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно
значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за
неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и
обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на
ищеца мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то
вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална
недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави
още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно
съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на клаузата е
пречка за възникване на вземане за неустойка по процесния договор. Освен това, доколкото
длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор са били
предоставени различни мобилни услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП. Настоящата
инстанция счита, че клаузата, с която е уговорена неустойката се явява неравноправна и
съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл.143, т. 5 от ЗЗП
във връзка с чл. 3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на
клауза на потребителски договор, която не е индивидуално уговорена /няма данни
потребителят да е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително
изготвените клаузи, и конкретно върху тази за неустойка/, няма за последица намаляване на
9
неустойката до размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Независимо от размера, до който се претендира неустойка,
то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Поради това доводите в
жалбата в тази посока се намират за неоснователни.
Предвид изложеното предявените искове са изцяло основателни и доказани и като ги
е уважил изцяло първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се следват разноски, като на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК същият следва да заплати на въззиваемия сторените разноски за
въззивната инстанция в размер на 600 лв. Съдът намира за неоснователно направеното
възражение от жалбоподателя за прекомерност на заплатения от въззиваемия адвокатски
хонорар предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита по два
обективно кумулативно съединени иска и действителното съдържание на предоставената
адвокатска услуга /депозиран отговор на въззивната жалба, съдържаща подробни доводи по
неоснователността на жалбата, както и явяване в съдебно заседание/. Видно от
представените списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ и съдействие, договореното
и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия е в
размер на 600 лв. за двата иска. Макар съдът да не е обвързан от посочените размери в
НВАР, следва да се отбележи, че този размер е значително под посочения в чл. 7, ал. 2, т. 1
от НВАР размер на възнаграждение за адвокатска работа за един иск - 400 лв. Изложеното
обуславя липсата на законовата хипотеза на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като след направената
преценка се извежда съответствие между размера на възнаграждението в размер на 600 лв. и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №205/18.03.2025 г., постановено по гр. д.
№762/2024 г. по описа на РС – Шумен.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1309, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и
М.М. - изпълнителни директори (заедно), ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Шумен, ул. „.... №18, вх.3, ет.5 ап.47 и съдебен адрес за връчване на
съобщения: гр. Бургас, ул. „.... №15, ет.1, сумата от 600 лева, представляваща направените
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11