№ 340
гр. Монтана, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20241630101782 по описа за 2024 година
Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422 ГПК
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът ,,.....” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление на
дейността: град София, ....., представлявано заедно от Изпълнителните
директори ..... и .... И. И. твърди в исковата молба, че на 28.05.2024г.
подал в Районен съд-Монтана заявление по чл.410 от ГПК срещу Б. В. П..
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д.№ 20241630101323, по
което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение от
29.05.2024г., като разпоредил ответникът да му заплати сумата от ..... лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното плащане на сумата, както и направените
разноски за държавна такса в размер на ..... лева и адвокатско
възнаграждение в размер на ......00 лева. Твърди и това, че в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК, на 28.06.2024г., ответникът е депозирал възражение
по чл.414, ал.1 от ГПК, че не дължи изпълнение по предявената от
ищеца претенция, поради което съдът на основание чл.415, ал.1 от ГПК е
указал, че в едномесечен срок следва да да се предяви иск относно
вземането, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение
от 29.05.2024г., съобщението за което е било връчено на 08.07.2024г.
1
Ищецът твърди, че 26.05.2022г. сключили застраховка „Каско Стандарт”
с К. Г. К. от гр.София, по силата на която застраховали за всички рискове по
клауза „Пълно каско” лек автомобил марка ,,Ауди”, модел ,,Q 5”, с рег.№ .....,
със срок на действие на застраховката за периода от 00:00ч. на 27.05.2022г.
до 23:59ч. на 26.05.2023г., за което издали на застрахования
застрахователна полица № 470422040000601/26.05.2022г. Поддърж, че на
16.10.2022г., по пътя .... - консервна фабрика, К. Г. К., при управление на
застрахования от ищеца автомобил ,,Ауди”, модел ,,Q 5”, с рег.№ ....., в
посока към консервната фабрика, е блъснала внезапно излязло в обхвата на
пътното платно и оставено без надзор домашно животно - кон, собственост
на ответника, вследствие на което са причинени множество материални
щети на застрахования от ищеца лек автомобил. За настъпилото ПТП е
съставен Протокол за ПТП с бланков № 1778215/16.10.2022г. на ОДМВР-
Монтана, съгласно който ответникът, като собственик /стопанин/ на коня, го
е оставил без надзор в обхвата на пътя и с това става причина за реализиране
на ПТП. Ответникът Б. В. П., отбелязан в Протокола за ПТП като
участник 1, е подписал същия без възражения. На ответника е бил
съставен АУАН № 683991/16.10.2022г. за нарушение на чл.106, ал.1 от
Закона за движение по пътищата, съгласно която разпоредба водачите на
пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва
непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и
опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя.
Твърди и това, че за настъпилото застрахователно събитие, въз основа на
Заявление от 17.10.2022г. за изплащане на застрахователно обезщетение
от К. Г. К., образували застрахователна преписка /щета/ № 470422222256557
/референтен № 51-0420-604/22/ по описа на „..... ЕАД. Стойността на
имуществените вреди, нанесени от деликта на ответника на застрахования
автомобил, възлязли на сумата от ..... лева, която заплатили с преводно
нареждане на 04.01.2023г. на сервиза, ремонтирал увреденото МПС – .....
Ищецът твърди и това, че съгласно чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл.50 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно
2
чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
В случая, видно от Протокол за ПТП с бланков № 1778215/16.10.2022г.
на ОДМВР-Монтана, ответникът, като собственик /стопанин/ на коня, го е
оставил без надзор в обхвата на пътя и с това е станал причина за реализиране
на ПТП.
Твърди, че с писмо-регресна покана изх.№ 636/14.03.2024г., получено от
ответника на 10.04.2024г., поканили същия да възстанови доброволно
платеното от ищеца застрахователно обезщетение за увреденото МПС в
размер на ..... лева, но сумата не е заплатена и до настоящия момент.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с
което да признае за установено, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК, че ответникът Б. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:...., дължи на
,,..... ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление на дейността:
град София, район ....., сумата от ..... лева /четиринадесет хиляди сто
седемдесет и един лева и девет стотинки/, представляваща платено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка /щета/ №
470422222256557 /референтен №51-0420-604/22/ по описа на .... ЕАД, на
основание застрахователна полица № 470422040000601/26.05.2022г., за
нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка ,,Ауди”, модел ”,,Q 5”, с
рег.№ ....., вследствие на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
16.10.2022г. по пътя .... - консервна фабрика, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от ..... лева, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 28.05.2024г. до окончателното й плащане,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 29.05.2024г. по ч.гр.д.№ 20241630101323 на Районен съд-
Монтана. Моли съда да осъди ответника, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да
му заплати сумата от .... лева (хиляда триста шестдесет и осем лева и 42
стотинки), представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 20241630101323 на Районен съд-Монтана, от които
..... лева разноски за държавна такса и ......00 лева за адвокатско
възнаграждение, както и направените в настоящето производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. В. П. от ....., област Монтана е
депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва изцяло
3
предявения иск, както твърди, че същият е недоказан и неоснователен.
Подробни доводи и съображения за това са изложени в отговора. Моли
съда да постанови решение, с което отхвърли искова претенция като
неоснователен и недоказан.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и прието
заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за
установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че е
подадено на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за
изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.
№ 1323/2024 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е подал възражение.
Установено е по делото, че на 26.05.2022г. ишцовото застрахователно
дружество е сключило застраховка „Каско Стандарт” с К. Г. К. от гр.София, на
чието основание е застраховало за всички рискове по клауза „Пълно каско”
лек автомобил марка ,,Ауди”, модел ,,О5”, с рег.№ ....., със срок на действие на
застраховката за периода от 00:00ч. на 27.05.2022г. до 23:59ч. на 26.05.2023г.,
за което ишецът е издал на застрахования застрахователна полица №
470422040000601/26.05.2022г.
Безспорно е също така, че на 16.10.2022г., по пътя .... – консервна
фабрика, К. Г. К., при управление на застрахования автомобил ,,Ауди”, модел
„О5”, с рег.№ ....., в посока към консервната фабрика, е блъснала внезапно
излязло в обхвата на пътното платно и оставено без надзор домашно животно
- кон, вследствие на което произшествие са причинени множество материални
щсти на застрахования автомобил. За настъпилото ПТП е съставен Протокол
за ПТП с бланков № 1778215/16.10.2022г. на ОДМВР-Монтана, според който
ответникът, като собственик на коня, го е оставил без надзор в обхвата на пътя
и с това е станал причина за реализиранена ПТП, като видно от протокола
ответникът Б. В. П., отбелязан в Протокола за ПТП като участник 1, е
подписал същия без възражения.
Не се спори между страните, че на ответника е бил съставен АУАН №
683991/16.10.2022г. за нарушение на чл.106, а.л.1 от Закона за движение по
4
пътищата, като срещу същия е издадено наказателно постановление, което не
е било обжалвано от ответника и е влязло в законна сила. Установено е, че за
настъпилото застрахователно събитие, въз основа на Заявление от 17.10.2022г.
за изплащане на застрахователно обезщетение от К. Г. К., в ищцовото
дружество е била образувана застрахователна преписка /щета/ №
470422222256557 /референтен № 51-0420-604/22/ по описа на ,,ЗЕАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, по която са оценени щетите по
застрахования автомобил.
От данните по делото се установява, че увреденият автомобил е бил
ремонтиран, като застрахователят е заплатил на 04.01.2023г. на сервиза,
ремонтирал увреденото МПС - ЕТ ,,Рубин-Николай Филипов“, сумата от .....
лева.
От заключението на вещото лице Е. К. се установява, че щетите по
увредения автомобил са възникнали по начина, описан в Протокола за ПТП и
в заявлението за изплащане на застрахователното обезщетение, както и че са в
причинна връзка с реализираното ПТП.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства и от заключението на
вещото лице Е. К., което съдът кредитира изцяло като обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено.
Основните възражения на ответника по делото са свързани с твърденията
му, че същият няма качеството на лице, отговарящо за нанесените вреди от
вещи или животни по реда на чл.50 от ЗЗД, както и че не са налице достатъчно
доказателства за настъпил деликт, обосноваващ неговата отговорност.
Съгласно чл.410 ал.1 т.1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, а съгласно т.3 срещу собственика на вещта, причинила вреди на
застрахования по чл.50 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл.50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от
животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило.
За да бъде уважен регресния иск на застрахователя, суброгирал се в
5
правата на застрахования, на основание чл.410, ал.1, т.3 вр. с т.1 от КЗ, е
необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка /валиден
застрахователен договор/ 2. в изпълнение на този договор застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и 3. отговорност на
прекия причинител на вредите, които следва да бъдат установени в процеса:
деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че са налице всички предпоставки, за да бъде уважен иска. Налице е
валиден застрахователен договор по договор за имуществена застраховка, в
срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно
събитие вследствие на противоправно поведение на ответника; в изпълнение
на този договор ищецът е изплатил застрахователно обезщетение във връзка с
настъпването на застрахователното събитие на 04.14.2023г. и е налице
отговорност на прекия причинител, отговорен за настъпването на вредата – в
случая ответникът, като собственик /стопанин/ на коня или лице, което е било
длъжно да упражнява надзор върху коня, станал причина за реализиране на
ПТП.
С писмения отговор на исковата молба ответникът отрича факта, че е
собственик на коня, станал причина за произшествието, като в тази връзка
ангажира гласни и писмени доказателства. От ангажираните от ответника
доказателства се установи, че ответникът е вписан като земеделски стопанин
и като такъв има регистрирани животновъдни обекти за отглеждане на
животни, в т.ч. и коне. От показанията на свидетеля Г.Г. и свидетеля П.К.,
посочени от ответника, се установи, че познават същия и са запознати с
регистрите за отглежданите от него коне, като заявяват, че към 30.10.2022г. не
е имало промяна в броя на регистрираните от него коне. Установи се, че
собственикът на конете е лицето, което е длъжно да регистрира промяна в
обстоятелствата относно животните, примерно починало, загинало или убито
животно, като при тях ответникът не е заявявал промяна в обстоятелствата
към 30.10.2022г. От показанията на посочените по-горе свидетели се установи
също, че ответникът, като земеделски стопанин получава държавна помощ,
като площи за отглеждане на животните, и размерът на площите е в пряка
зависимост от броя на животните. От така заявените показания на тези
свидетели, не може да се обоснове извод, че конят, станал причина за
6
произшествието, не е собственост на ответника. Последният не е имал
интерес да заявява загубата на коня, което от една страна би повлияло върху
размера на държавната помощ, а от друга би възпрепятствало ползването на
месото на коня, в какъвто смисъл е било изявлението му пред св.К.. Освен
това ответникът е лицето, което заявява промяната в обстоятелствата, и ако
същият не изпълни това си задължение няма как промяната да бъде отразена в
съответните държавни регистри. От друга страна, конят е възможно да не е
бил регистриран, което също е задължение на ответника, което обстоятелство
не игнорира признанието му пред свидетелите К., П. и И., че е собственик на
коня.
Съдът намира, че по делото има достатъчно събрани доказателства,
обосноваващи извод, че ответникът е собственик на коня. Гласните
доказателства, обективирани в показанията на св...... – съпруга на отвеника и
св. ..... обаче не кореспондират с останалите събрани гласни и писмени
доказателства по делото. Първо, от показанията на св.К.К., св.П.П. и св.Вл.И.
се установява, че непосредствено след инцидента ответникът е направил
признание пред тях, че е собственик на коня, като дори пред св.К. е заявил, че
това е „най-добрия му кон“. На следващо място в констативния Протокол за
ПТП с бланков № 1778215/16.10.2022г. на ОДМВР-Монтана, е посочено, че
ответникът е „собственик“ коня. Обстоятелство, че ответникът е собственик
на коня е отразено също и в съставения на ответника АУАН с №
683991/16.10.2022г. и издаденото срещу него Наказателно постановление за
нарушение на чл.106, ал.1 от ЗДвП, като и в двата административни акта
ответникът е посочен и като „водач на стадо коне“. Тоест, ответникът също е
бил лице, под чийто надзор се е намирало стадото с коне, встрани от пътя,
като от показанията на двамата служители на ,,Пътна полиция“ св.П.П. и
св.Вл.И. е видно, че ответникът е заявил пред тях, че е искал да премести
стадото с коне от едно място на друго като едно от животните е било
изостанало и това е бил именно конят, станал причина за
произшествието.Установи се, че ответникът не е заявявал пред
горепосочените трима свидетели, че не е собственик на животното, нито пък е
изразил съмнения, че това животно не е негово. На следващо място
ответникът не оспорва факта, че е отбелязан в Протокола за ПТП като
участник № 1 и, че е подписал същия без възражения. Не оспорва също, че е
подписал без възражения съставения му АУАН с № 683991/16.10.2022г. за
7
нарушение на чл.106, ал.1 от Закона за движение по пътищата без възражения,
както и, че не е обжалвал издаденото му Наказателно постановление за
нарушение на сочената разпоредба от ЗДвП, съгласно която водачите на пътни
превозни средства с животинска тяга, на
животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че
да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без
надзор в обхвата на пътя.
Приобщеният към доказателствата по делото Констативен протокол за
ПТП с бланков Л№ 1778215/ 16.10.2022г. на ОДМВР- Монтана, е официален
свидетелстващ документ, на основание чл.179, ал.1 от ГПК, и има обвързваща
доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на
длъжностното лице. В случая пътно-транспортното произшествие не е
реализирано в присъствието на длъжностното лице и протоколът не се ползва
с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, но механизмът на
произшествието се установи безспорно от показанията на св.К. Г. ..., както и
от приетото по делото заключение на в.л.К., което не беше оспорено от
страните. Протоколът за ПТП е подписан от страна на ответника, поради
което, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните
факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните и конкретно в
случая на ответника, поради което процесният протокол за ПТП се ползва с
материална доказателствена сила за обстоятелствата кои са участниците в
ПТП и какъв е механизма на възникване на ПТП, включително и факта, че
ответникът е собственик на коня, както е отбелязано в Протокола за ПТП.
Безспорно се установи по делото, че възникналото ПТП, при което е бил
увреден застрахования автомобил, е реализирано по причина, че конят на
ответника внезапно е навлязъл на пътното платно. Установен по делото е
механизмът, по който е възникнало произшествието. Съгласно трайната
практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК /напр.Решение №98 от
25.06.2012 г. на ВКС по т.д.№750/2011г., ІІ т. о./, “Протоколът за ПТП не
освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и
с други доказателствени средства”. Тълкуването на установената съдебна
практика налага извода, че механизмът на настъпване на ПТП може да се
доказва посредством всички законово допустими доказателствени средства. В
случая има съставен протокол за ПТП, но ишецът е ангажирал и други
8
доказателства за установяване на механизма на ПТП, посредством разпита на
свидетеля К. К. - водач на увредения автомобил, непосредствено възприела
внезапното навлизане на коня в обхвата на пътя и последвалите щети по
автомобила, разпит на други двама свидители, служители на МВР, посетили
местопроизшествието, както и съдебно-автотехническа експертиза, от
заключението на която се установява, че механизма на реализиране на ПТП
съответства на посочения такъв в Протокола за ПТП, както, и че уврежданията
по автомобила са в причинна връзка с реализирането ПТП.
Съгласно нормата на чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и
да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те
се намират, а ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и
когато животното е избягало или се е изгубило.В процесният случай не е
необходимо да бъде доказван един от елементите на деликта, а именно вината,
тьй като отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна за разлика от отговорността
по чл.45, ал.1 от ЗЗД. Законовият текст, като използва формулировката
„каквито и да са вещи“ има предвид, както движимите, така и недвижимите
вещи, към които са приравнени енергията и животните. Вещите, които са
визирани в чл.50 ЗЗД, трябва да бъдат годен обект на вещни права - за
вредите, произлезли от тях отговарят солидарно собственикът и лицето, под
чиито надзор се намират вещите.
Следва да се разграничи отговорността по чл.50 ЗЗД от тази по чл.45 ЗЗД.
Вредите по чл.50 от ЗЗД не трябва да са настъпили като следствие на виновно
човешко поведение, а от самата вещ - поради нейните свойства, недостатъци и
т.н. В противен случай отговорността ще се основава, например по чл.45 ЗЗД
и ще отговаря лицето, чието поведение е увредило другиму чрез вещта, а не
лицата по чл.50 ЗЗД. Когато липсва виновно лице, което е използвал вещта по
начин, че неговото поведение да е причинило вреди с помощта на вещта,
тогава вече отговорност ще носят солидарно собственикът и лицето, което е
упражнявало надзор. Затова отговорността по чл.50 има субсидиарен
характер - ще е налице, когато липсва вина и не се отговаря по чл.45 ЗЗД. Ако
от една вещ са произлезли вреди по смисъла на тази разпоредба, собственикът
винаги отговаря. Той трябва да е собственик на вещта към момента на
увреждането. Дори собственикът да не упражнява фактическа власт върху
вещта и тя да се намира у друго лице, без съгласието му (например
открадната, обсебена), той пак ще отговаря, поради стриктния характер на
9
отговорността. Освен собственикът, солидарно е задължен и този, под чийто
надзор се намира вещта. Единствено правните субекти - физически или
юридически лица могат да носят отговорност. м и отговорни за неспазване на
задълженията си. Като се съпоставят интересите на увреденото лице и на
този, който принцитщо извлича някакви ползи от вещта – лицата по чл.50 ЗЗД,
лесно ще предпочетем интереса на пострадалия. Такава е идеята на тази
безвиновна отговорност - увреденият да бъде обезщетен, собственикът и
лицето, упражняващо надзор върху вещта да гарантират, да поемат риска от
произтичащите от вещта вреди. По този начин тези лица са принудени да
предприемат мерки за предотвратяване на вреди от вещи.
Дори и хипотетично да се приеме, че ответникът не е собственик на
коня, поради липса на изрични писмени доказателства за собствеността, то от
събраните доказателствата по делото може да се направи категоричен извод,
че животното е било под негов надзор, тоест ответникът е лицето, под чийто
надзор се е намирало стадото коне, в т.ч. и конят, предизвикал
произшествието, при преместването на стадото от едно място на друго /в този
смисъл показанията на св.П.П. и св.Вл.И./. Ответникът не оспори факта, че е
надзиравал стадото коне при преместването му, нито опроверга чрез
насрещно доказване събраните гласни доказателства относно факта, че
именно той е бил водача на стадото коне. Отговорността на ответника по чл.50
от ЗЗД е безвиновна и не следва да бъде установявано негово виновно
поведение. Отговорността по чл.50 има субсидиарен характер и тя е налице,
когато липсва вина и не се отговаря по чл.45 ЗЗД. В случаите на безвиновна
отговорност, каквито са хипотезите на чл.49, чл.50, чл.81, ал.2, чл.193, ал.3,
чл.244, ал.3 от ЗЗД, и други, лицето не може да доказва, че не е проявило вина,
че обективно не е могло да предотврати вредите -тези обстоятелства са
ирелевантни. Както е известно, касае се за обективна и безвиновна
отговорност на собственика или на лицето, под чийто надзор се намира
животното. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е
наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и
отглеждането на животно. Собственикът и лицето, под чийто надзор е
оставено животното, са длъжни да обезпечат отглеждането му така, че да не
вреди другиму.
Доводът на ответника в писмения му отговор на исковата молба, че
водачът на увредения автомобил е съпричинил вредата, поради неизпълнение
10
на задължението си по чл.20, ал.2 от ЗЗД, е неоснователен. Ответникът не
ангажира доказателства в хода на съдебното дирене за твърдението си в
писмения отговор, че водачът на автомобила се е движел с превишена и
несъобразена скорост, поради което твърдението му е недоказано.
Неоснователни са доводите на ответника в писмения му отговор на исковата
молба и относно това, че стойността на ремонта на автомобила е значително
завишен, както, и че са ремонтирани повреди, които не са в причинна връзка
със застрахователното събитие. Тези доводи на ответника се опровергават от
приетото по делото заключение на в.л. Е. К., което не беще оспорено от
страните.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения от ищеца иск за
установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 1323/2024 година на МРС, за основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца по делото сумата от ..... лева - реализирани в настоящото
производство разноски ..... лева – държавна такса, ...... лева – депозит за вещо
лице и ..... лева – депозит за призоваване на свидетели/. Ответникът следва да
заплати на ищеца и разноски в заповедното производство в размер на .... лева
..... лева – държавна такса и ..... лева – адвокатско възнаграждение/.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „......”,
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление ......, представлявано от
изпълнителните директори .... и .... И. И. към Б. В. П., ЕГН ********** от село
Б....., възлизащо на сумата от ..... лева /четиринадесет хиляди сто
седемдесет и един лева и девет стотинки/, представляваща платено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка /щета/ №
470422222256557 /референтен №51-0420-604/22/ по описа на .... ЕАД, на
основание застрахователна полица № 470422040000601/26.05.2022г., за
11
нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка ,,Ауди”, модел ”,,Q 5”, с
рег.№ ....., вследствие на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
16.10.2022г. по пътя .... - консервна фабрика, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от ..... лева, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 28.05.2024г. до окончателното й изплащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1323/2024 година по описа на Районен съд –
Монтана.
ОСЪЖДА Б. В. П., ЕГН ********** от село Б..... да заплати на „......”,
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление ......, представлявано от
изпълнителните директори .... и .... И. И. сумата от .... лева – реализирани в
заповедното производство разноски, както и сумата от ..... лева - реализирани
в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
12