№ 108
гр. Перник , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четвърти юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211700600192 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 06.06.2018 г. Пернишкият районен съд е признал подсъдимата В. К. В.
за виновна в това, че в периода от 09.03.2015 год. до 08.05.2015год., в гр. Перник, в
условията на продължавано престъпление, чрез използване (представяне пред С.В.А. -
касиер при МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник; и пред А.В.Д.- старши банков служител
„Връзка със значими клиенти“ при „Обединена българска банка“ АД, клон Перник) на
официален документ с невярно съдържание - Удостоверение за наследници №
531/28.01.2015г., издадено от Община Перник, е получила без правно основание чуждо
(собственост на С.Б.А.) движимо имущество в големи размери (сума пари в лева и евро в
левова равностойност в размер на 30 632.70 лв.) с намерение да го присвои, както следва:
- на 09.03.2015г., в гр. Перник, в сградата на МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник, чрез
използване (представяне пред С.В.А.- касиер при МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник) на
официален документ с невярно съдържание - Удостоверение за наследници №
531/28.02.2015 г., издадено от Община Перник, е получила без правно основание чуждо
(собственост на С.Б.А.) движимо имущество (сума пари в размер на 1080.12 лв.) с
намерение да го присвои;
- на 08.05.2015г., в гр. Перник, в сградата на „Обединена българска банка“ АД, клон
Перник, чрез използване (представяне пред А.В.Д. - старши банков служител „Връзка със
значими клиенти“ при „Обединена българска банка“ АД, клон Перник) на официален
документ с невярно съдържание - Удостоверение за наследници № 531/28.01.2015г.,
1
издадено от Община Перник, е получила без правно основание чуждо (собственост на
С.Б.А.) движимо имущество в големи размери (сума пари в размер на 15 109.99 евро в
левова равностойност в размер на 29552.58 лв.) с намерение да го присвои, и на основание
чл. 212, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.54 от НК е осъдена на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, чието изтърпяване на основание
чл.66 ал. 1 от НК е отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. С
присъдата подсъдимата В. К. В. е осъдена да заплати на С.Б.А. сумата от 30 632.70 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по
чл. 212, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, заедно със законната лихва, считано от
08.01.2018 г. до окончателното изплащане на посочената главница.
Съдът е възложил на подсъдимата и сторените по делото разноски за възнаграждение
на вещо лице в размер на 131.94 лв. по сметка на ОД на МВР – Перник за експертизи в
досъдебното производство.
В срока по чл. 319 НПК срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
защитника на подсъдимата адв. Т., с която се иска отмяна на същата в наказателно-
осъдителната и гражданската й части, вместо което да се постанови нова присъда, с която
подсъдимата да бъде призната за невиновна и да се оправдае по повдигнатото й обвинение,
като се отхвърли предявеният срещу нея граждански иск. Твърди се, че присъдата е
неправилна и необоснована, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
неправилна преценка на събраните доказателства. Според жалбоподателя атакуваната
присъда е основана на предположения, че подсъдимата е извършила вмененото й
престъпление. Оспорва се извода на районния съд за наличие на сключен брак на 06.06.1996
г.в Либия, който да е валиден в Република България съгласно чл. 19 от Договора между
Народна република България и Социалистическа народна либийска арабска Джамахирия,
тъй като същият не се основава на събрани доказателства за компетентност на органа на
другата държава и приложимото там право към 1996 г. Сочи се, че подсъдимата към
момента на получаване на сумите е ползвала удостоверение за наследници, което е редовен
официален документ, с оглед датата на оповестяване на сключения брак, следваща
получаването на сумите. Обосновава се, че не е доказано наличието на пряк умисъл у
подсъдимата, а именно към инкриминираните дати тя да е знаела за наличие на сключен
през 1996 г. брак в чужбина, който не е заявен в Република България цели
19 години; да е знаела, че удостоверението за наследници, с което се е легитимирала е с
невярно съдържание и че го е ползвала с цел присвояване на процесните суми.
В депозираното на 02.10.2020г. допълнение към въззивната жалба се поддържат
изложените в първоначалната съображения.
Не са постъпили писмено възражение срещу жалбите от РП-Перник.
В срока по чл. 319 НПК са постъпили въззивни жалби с идентично съдържание от
другия защитник на подсъдимата - адв. Д.М.. В тях се излагат съображения за
2
незаконосъобразност на постановената присъда, поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон и необоснованост. Приетото от съда не кореспондирало
с обективната истина. Обвинението не било доказано по несъмнен начин. Съдът неправилно
се позовал само на доказателствата, обслужващи обвинителната теза, като игнорирал
останалите и така не изпълнил задължението си да разкрие обективната истина. Не обсъдил
противоречията в доказателствената съвкупност, с което допуснал нарушение на
процесуалните правила, което е съществено.Отправеното до съда искане е за отмяна на така
постановената присъда и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото обвинение и
отхвърляне на предявения граждански иск или за връщане на делото за ново разглеждане.
Срещу постановената присъда в срока по чл. 319 НПК е постъпил протест, с
допълнително изложение от 30.09.2020г. В него се сочи, че присъдата в частта и относно
определеното наказание е неправилна, тъй като същото е явно несправедливо и се иска
нейното изменение, като наказанието „лишаване от свобода“ бъде увеличено и се отмени
освобождаването от изтърпяването му по чл. 66 НК. Развиват се подробни съображения за
това, че отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, а именно наличието на
продължаващо престъпление, моралната укоримост на извършеното – посегателство спрямо
близък човек, представляващо безпардонно погазване на последната воля на покойната
сестра на подсъдимата, съставляващо проява на грозна неблагодарност и абсолютна
безскрупулност, чрез което се лишава от наследство човек на сравнително по-висока
възраст, формирано от активното му участие по време на съвместен живот и положен труд в
Либийската арабска Джамахирия, не са взети предвид от районния съд. Поддържа се, че не
следва да се създава практика лица със сходни характеристика на подсъдимата-неосъждана,
на по-висока възраст да се ползват безусловно от института на условното осъждане.
Не е постъпило писмено възражение от подсъдимата В..
Не се правят искания за събиране на доказателства във въззивното производство.
Пернишкият окръжен съд е постановил присъда № 2 / 20. 01. 2021г. по ВНОХД №
270 / 2020г., с която е признал В. К. В. за невиновна по предявеното й обвинение и я е
оправдал по същото - по чл. 212, ал.4 вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Тази присъда е била отменена с решение № 88 от 28. 05. 2021г. по наказ. дело № 348 /
2021г. по описа на ВКС, второ н.о. и със същото делото е върнато на настоящия съдебен
състав, от стадия на съдебното заседание.
Съдът не намира за необходимо извършването на повторен разпит на подсъдимата
В.В., свидетели и вещи лица.
Предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
Насрочва открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 09. 09. 2021 година от
10.00 часа, за когато да се призоват подсъдимата В.В., защитниците й адв. Е.Т. и адв. Д. М.,
Окръжна прокуратура гр. Перник и гражданския ищец С.А. с повереника му адв. М..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4