№ 174
гр. гр.Велинград, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210100544 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба, депозирана от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, против И. П. Г., с
ЕГН: ********** и постоянен адрес:Село Абланица, Община Велинград и
настоящ адрес:Село Гарваново, община Хасково, ул. Иван Асен № 45, с която
е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 213 КЗ(отм.) 127, ал. 1
ЗЗД, с който се иска да се признае за установено, че И. П. Г. дължи на
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД сумата в размер на 10 000 лв.,
представляваща част от регресна претенция по чл. 410, ал.1 от Кодекса за
застраховането /нов/, за изплатеното застрахователно обезщетение по щета
********* ведно с разноските по определянето и ликвидирането й, заедно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 344 от 21.07.2023 г., по ч.гр.д. № 692, по
описа ВРС за 2023 г., както и сторените съдебно - деловодни разноски в
заповедното производство и настоящето производство.
Ищцовото дружество твърди, че на 03.05.2015г., в гр. Хасково, в
качеството на неправоспособен водач на Мотоциклет „Джилера Пиаджо“ с per.
№ У 1789 А и без наличие на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, И. П. Г. виновно допуснал
ПТП при условията на независимо съпричиняване с водача на л.а. „Опел
Астра“ per. № X 1036 КА, като причинил телесни увреждания на Б. И. Г..
Излага, че горните обстоятелства се установяват в хода на наказателно
производство по Н.О.Х.Д. № 213/2017г. по описа на Районен съд Хасково, от
1
мотивите на чийто краен акт е видно, че телесните увреждания на Б. И. Г. са
причинени именно при условията на съизвършителство и независимо
съпричиняване от двамата водачи, един от които настоящ Ответник. Сочи, че в
качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на втория виновен водач на МПС „Опел“, и въз основа на влязло
в сила Решение № 7712/07.12.2018г. на СГС по гр. дело № 9411/2017г.,
изплатил за пострадалото лице Б. Г., сума в размер на 71 330.93 лв., която
представлява сбор от присъденото обезщетение за нанесените от двамата
водачи (И. Г. и А. м)- имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихвите и
разноските по водене на съдебния процес и изпълнителното производство.
Твърди, че към датата на ПТП - 03.05.2015г., за мотоциклет „Джилера
Пиаджо“ с per. № У 1789 А, не е налице валидна задължителна полица по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Предвид
изложеното моли съдът да уважи предявеният иск. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК, депозира отговор, в който твърди, че
исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсва пълно описание на
процесното ПТП, не е описан неговия механизъм и липсва точно изложение
на релевантните за спора факти, поради което не може да упражни правото си
на защита в процеса. Сочи, че тъй като застрахователната полица е била
сключена преди 01.01.2016 г., то за нея не се прилагалат разпоредбите на
новия КЗ от 2016 г., съгласно параграф 22 ПЗР на КЗ. Оспорва изцяло
ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както и
изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. В
условията на евентуалност моли да се намали размера на претендиралата
сума, като се съобрази, че е налице превес на вината на водача А. м,
управлявал л.а. „Опел Астра“, застрахован при ищцовото дружество, както и
че част от претендиралите суми не се дължат, доколкото не са включени в
разпоредбата на чл. 213, ал.1 от КЗ (отм.), която счита че е приложима в
настоящия случай. Признава обстоятелството, че на 03.05.2015г., в гр. Хасково
е възникнало ПТП между л.а. „Опел Астра“ с per. № X 1036 КА, управляван
от А. К. м и мотоциклет „Джилера Пиаджо“ с per. № У 1789 А, управляван от
И. Г., като в резултат на процесното ПТП са пострадали Б. И. Г. и И. Г., но
твърди, че вина за настъпване на процесното ПТП и неговите последици има
единствено водачът А. К. м, управлявала л.а. „Опел Астра“ с per. № X1036 КА,
за който автомобил е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена с „Дженерали застраховане“ АД,
с полица валидна от 17.11.2014г. до 17.11.2015 г.., което обстоятелство се
установява от Присъда от 10.04.2017г., постановена по НОХД № 213/ 2017г.,
по описа на PC-Хасково. Твърди, че влязлото в сила Решение на СГС по гр.д.
№ 9411/ 2017г., 113 състав е прието, че престъплението е извършено от
виновния водач А. м, при условията на независимо съпричиняване от страна
на пострадалия И. Г., което следва да се отграничава от условията на
независимо съизвършителство. Оспорва твърденията, че е налице независимо
2
съизвършителство установено с Присъда от 10.04.2017г,, постановена по
НОХД № 213/ 2017г., по описа на РС- Хасково, тъй като със същата не е
признат за виновен за настъпването на процесното ПТП, респ. по отношение
на него липсва осъдителен диспозитив. В условията на евентуалност твърди,
че за него процесното ПТП представлява случайно деяние по смисъла на чл.
15 от НК, защото той като водачът на мотоциклет „Джилера Пиаджо“ с per. №
У 1789 А не е бил длъжен и не е могъл да предвиди неправомерните действия
на водача на л.а. „Опел Астра“ с per. № X 1036 КА, съответно не е можел да
предотврати настъпването на ПТП. Оспорва определеното от ищеца
процентно съотношение на вината в размер на 50 %, като твърди, че ако е
налице принос за настъпването на ПТП от негова страна, то същият е не
повече от 10 %. Оспорва, дължимостта от негова страна на следните суми,
платени на 04.12.2019г. по изп. дело № 585/ 2019г. към ЧСИ-Орлин Мендов: 1
660, 58 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и
процесуално представителство по изп.дело № 585/ 2019г., по описа на ЧСИ-
Орлин Мендов; 24 лв.- такса по т.1 ТТР към ЗЧСИ; 24 лв. - такса по т. 5 ТТР
към ЗЧСИ; 3 лв. - допълнителни разноски по т. 31,6. „б" ТТР към ЗЧСИ; 4 484,
50 лв. - такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, като твърди, че посочените суми
представляват плащания на разноски по изпълнителното производство и не
представляват обичайни разноски, направени за определяне на платеното
обезщетение. По същите съображения оспорва дължимостта и на заплатената
по изп.дело № 85/ 2020г. по описа на ЧСИ- Орлин Мендов, с Платежно
нареждане от 19.02.2020г. сума в размер на 2 029, 16 лв., тъй като видно от
Покана за доброволно плащане с изх. № 845/ 17.02.2020г. в това плащане се
включва: 1 7885 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство и защита в производството
пред СГС; 24 лв.- такса по т.1 ТТР към ЗЧСИ; 24 лв. - такса по т. 5 ТТР към
ЗЧСИ; 0.80 лв. - допълнителни разноски по т. 31, б. „б“ ТТР към ЗЧСИ; 195, 36
лв. - такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. Ангажира доказателства.Претендира
разноски.
С допълнителна молба се уточнява, че частичният иск от 10000 лв. е
част от сумата от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, след като направи оценка на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а това се доказа и от събраните по делото
доказателства, че на 03.05.2015 г. в гр. Хасково свидетеля А. К. м е
управлявала МПС „Опел Астра“ с рег. № Х1036КА, като е нарушила
правилата за движение по пътищата – а именно: чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 63, ал.
2, т. 2от ППЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, при което е настъпило ПТП, в
следствие на което са причинени телесни увреждания на свидетеля Б. Г. –
средна телесна повреда и на ответника И. Г. – средни и тежка телесна повреда,
заради което е постановена Присъда от 10.04.2017 г. по НХОД 213 по описа за
2017 г. на РС Хасково, последната влязла в законна сила на 25.04.2017 г.
3
В посочената присъда, и видно от приложените по делото мотиви към
нея, наказателният състав е приел, разглеждайки наказателната отговорност
на подсъдимата, произшествието и уврежданията са причинени при условията
на независимо съпричиняване с И. Г..
Установено е, а също и безспорно, че за лек автомобил „Опел Астра“,
управляван от св. м, към момента на ПТП е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество „Дженерали
Застраховане“ АД.
Към дата 03.05.2015 г. Г. не е бил правоспособен водач, което се
установява от приложената справка за нарушител/водач. СУМПС за категория
М и В е издадено две години след инцидента, а именно 13.09.2017 г.
Пострадалата от ПТП св. Б. Г. е предявила пряк иск по чл. 226, ал. 1 от
КЗ срещу ищцовото дружество, за което е образувано гр. д. № 9411/2017 г. по
описа на СГС. С решение по делото от 07.12.2018 г. „Дженерали
Застраховане“ АД е осъден да плати на Б. Г. сумата от 40 000 лв., обезщетение
за неимуществени вреди, както и други суми. Решението е постановено при
участие на трето лице помагач на страната на ответника, а именно настоящият
ответник И. Г..
Решението на СГС е обжалвано, като е потвърдено с Решение №
2491/14.11.2019 г., по в. гр. д. № 2215/2019 г. на САС.
В двете цитирани решения по предявения пряк иск срещу
застрахователя, в мотивите си съдът е приел, че има постановена присъда за
процесното ПТП, както и нейното съдържание. Установено е, че Г. към
релевантната дата е бил неправоспособен водач. Съдът е приел за доказани
причинените телесни увреждания на Г., както и наличието на причинна връзка
между тях и деянието.
За присъдените в полза на Б. Г. суми, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., и 1847 лв. – имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането –
03.05.2015 г. е издаден изпълнителен лист на 21.11.2019 г. от АС София. Въз
основа на него е образувано изпълнително дело 585/2019 г. по описа на ЧСИ
Орлин Мендов, видно от приложената покана за доброволно изпълнение, с
която се кани ищцовото дружество да плати общо сумата от 67462,50 лв.,
включваща главници, лихви и разноски.
Видно от приетото преводно нареждане на 04.12.2019 г. е платена цялата
дължима сума по образуваното изпълнително дело от длъжника по сметка на
ЧСИ Мендов.
По делото са разпитани и свидетели. Свидетелят м не установява
релевантни факти. Показанията й не могат да допринесат за изясняване на
обективната истина.
От показанията на св. Б. Г. се установява, че тя се е возила на
мотоциклета, управляван от ответника Г.. Непосредствено пред тях, в същата
4
посока на движение, се е движела и св. м, с управлявания от нея „Опел
Астра“. Пътят е бил четири лентов, с две ленти по посока на движението. В
дясната лента в тяхната посока е имало паркирани коли, което е наложило
движението да се извършва единствено в лявата лента. Свидетелят помни
ясно, че м не е дала мигач, когато е предприела маневра завой наляво,
пресичайки непрекъсната линия в посока сватбения салон. В този момент Г. се
опитал да направи маневра, като завил надясно, за да избегне удара, но
въпреки това се случило ПТП. Помни също, че мотциклетът не е ускорявал
скоростта си преди настъпването на произшествието.
Срещу тях в този момент в обратна посока се е движил свидетелят С. Н..
Той е възприел ясно как лекият автомобил завива наляво. Оценява маневрата
на Г. не като маневра завиване, а като спасителна маневра, предприета в опит
да се избегне ПТП.
По делото е приета и съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице
установява механизма на произшествието, както и участието на всеки от
участниците в събитието. Важното и спорното в случая е дали Г. е допринесъл
за причиняването на ПТП. Според вещото лице, произшествието е било
предотвратимо при условие, че водачът на лекият автомобил не е предприел
маневра „завой наляво“ на участък, в който е налична пътна маркировка тип
„М2 двойна непрекъсната линия“. ПТП е било предотвратимо при условие, че
водачът на автомобила отбие и спре движението си в дясна лента за движение,
пропусне мотоциклета след което извърши маневрата си, при условие, че не
създава опасност за останалите участници в движението. Извежда се, че
причината за възникването на инцидента е това, че А. м при извършване на
маневрата не е възприела движещият се от ляво зад нея мотоциклет „Пиаджо“
с рег. № У1789А.
В съдебно заседание вещото лице К. уточнява, че не може да се приеме,
че дистанцията между двете превозни средства е причина за ПТП. Относно
предприетата маневра от страна на Г., се уточнява, че и да не е направена
сблъсъкът пак щеше да се състои, но в задната част на автомобила.
Категоричен е в извода си, че поведението на ответника не е причина за
произшествието.
Следва да се уточни, че настоящият съдебен състав намира, че участието
на Г. и „съпричиняването“ на престъпния резултат, прието в Присъда по
НОХД 213/2017 г. по описа на РС Хасково, не попада в приложното поле на
чл. 300 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Относно тези
факти, настоящият състав е длъжен да зачете постановената присъда. В чл.
300 ГПК не попада виновността на всяко друго лице, различно от дееца –
подсъдим в конкретното наказателно производство, какъвто несъмнено Г. не е.
Последният е имал качеството на частен обвинител. Неговата отговорност не
5
е била предмет на присъдата, а е изследвана, доколкото е било необходимо да
се ангажира наказателната отговорност на А. м и да се индивидуализира
нейното наказание. Г. не е участвал в наказателното производство в
изпълнение на процесуалната функция „защита“, за да може да се защитава
срещу обвинение. Напротив, той е имал обвинителна функция. По тези
съображения съдът прие, че е длъжен да направи своите изводи по отношение
на факта има ли противоправно деяние от страна на Г..
Поради развилото се и гражданско производство между страните, е
необходимо да се изследва и по какъв начин то се отразява на отношенията
между „Дженерали Застраховане“ АД и И. Г.. Г. е участвал в производството
по предявен пряк иск срещу застрахователя в качеството на трето лице
помагач на ответника /ищец в настоящото дело/. Това означава, че на
основание чл. 223, ал. 2 от ГПК между тях действа задължителната сила на
мотивите, които настоящият съдебен състав е длъжен да зачете, на основание
чл. 297 ГПК. В мотивите на решенията на СГС и САС не е изследван въпроса
дали поведението на Г. е допринесло да причиняване на произшествието.
Гореизложеното доведе съда до извод, че следва да направи своя собствена
констатация относно наличието на противоправно поведение от страна на Г..
От правна страна, съдът намира следното:
Съдът е сезиран с установителен иск, развил се след подадено
възражение срещу издадена заповед за изпълнение 344/21.07.2023 г., по ЧГД
№ 692/2023 г. по описа на РС Велинград. Искът е предявен като частичен и
има правно основание чл. 213 КЗ /отм./, във вр. с чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ тъй
като юридическият факт, от който ищецът черпи своите права е завършен по
време на действие на отменения КЗ – 03.05.2015 г. Регресното право се урежда
от закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на
осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е
застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото
лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. На
това основание, съдът приема, че регресното право на застрахователя – ищец
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите спрямо
ответника се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане,
а този момент е настъпването на застрахователното събитие по риска
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Доколкото рискът е настъпил
на 03.05.2015 г., по време на действие на отменения КЗ (2006 г.), именно той е
законът, на основата на който следва да се разгледа настоящия иск – в този
смисъл константна съдебна практика Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по
т. д. № 2695/2019 г., II т. о. и Решение № 192 от 14.08.2012 г. на ВКС по т. д. №
768/2010 г., II т. о., Решение № 98 от 21.10.2024 г. на ОС - Пазарджик по т. д.
№ 83/2024 г.
За да бъде уважен този иск е необходимо ищецът да докаже наличие на
6
застрахователен договор, настъпването на застрахователно събитие и
заплащане на застрахователно обезщетение, наличие на съпричиняване от
страна на ответника, както и липсата на свидетелство за управление на МПС
от страна на ответника.
По делото съдът прие за установени, а и същите са безспорни, първите
елементи от фактическият състав – между м и „Дженерали Застраховане“ АД
е имал действащ застрахователен договор „Гражданска отговорност“.
Застрахователното събитие е настъпило на 03.05.2015 г., а застрахователят е
платил застрахователната сума на увреденото лице. От приложената по делото
справка за нарушител водач е видно, че Г. е придобил СУМПС едва две
години след инцидента.
Съдът намира, че последната предпоставка, съпричиняване от Г., не е
налице, заради което искът следва да се отхвърли. От събраните по делото
гласни доказателства /показанията на Г. и Н./ се установи, че Г. не е
предприемал маневра изпреварване или завой. Отклонението от правата
линия е направил в опит да избегне удара. Техните показания се подкрепят
изцяло от заключението на вещото лице, заради което и съдът изцяло им даде
вяра. Вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза установи,
че поведението на Г. не е причина за настъпването на ПТП. Ако не се беше
отклонил от посоката си на движение ударът пак щеше да се случи, но в
задната част на лекия автомобил. Управлявания от него мотоциклет „Джилера
Пиаджо“ се е движил с 47,82 км. ч., при позволени 50 кв. ч. Пътните условия
не са налагали да се управлява със скорост по-ниска от разрешената, т. е. не е
управлявал с несъобразена скорост. Вещото лице сочи, че би се избегнал удара
ако Г. е управлявал с не повече от 7,34 км. ч.
Съдът намира, че ответникът не е бил нито длъжен, нито е могъл да
предвиди поведението на А. м, която внезапно и в нарушение на правила,
въведени в ЗДвП и правилника за неговото прилагане, е извършила маневра
„завой наляво“, при което е настъпил и инцидента. За него не е съществувало
задължение да управлява със скорост от 7,34 км. ч., така че да бъде избегнат
сблъсъка.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното производство.
В производството по ч. гр. д. 692/2023 г. на Районен съд Велинград на
ответникът се дължат разноски за един адвокат, в размер на 1000 лв. платени в
брой. В исковото производство са сторени следните разноски: 2000 лв.
адвокатско възнаграждение, 100 лв. депозит за свидетели и 1206,40 лв.
възнаграждение за вещо лице. Не е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради което съдът не дължи анализ в този
смисъл.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд-
7
Велинград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68 ЧАСТИЧЕН ИСК на основание чл. 415, във вр. с чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 213, във вр. с чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ за признаване за
установено, че ответникът И. П. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. Абланица,
Община Велинград, дължи на ищеца сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща част от регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 40000 лв., по щета
*********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.07.2023 г., за което е издадена
Заповед № 344/21.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. 692/2023 г. по описа на Районен съд-Велинград, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, „Дженерали Застраховане“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на И. П. Г. с ЕГН **********, с адрес: с.
Абланица, Община Велинград, разноски за адвокатско възнаграждение от
1000 лв. /хиляда лева/ по ч. гр. д. 692/2023 г. на РС Велинград.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Дженерали Застраховане“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на И. П. Г. с ЕГН **********, с адрес: с.
Абланица, Община Велинград, разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, 100 лв. /сто/ депозит за свидетели и
1206,40 лв. /хиляда двеста и шест лева и четиридесет стотинки/ хонорар на
вещо лице, по гр. д. 544/2024 г. на РС Велинград.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8