Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .................2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично
съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА Я.
и секретар К.Георгиева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 6024 по описа
за 2016 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от М.М.Д., М.Т.Д., С.М.Д. и М.М.Д. против Й.Я. *** О.С.иск
с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят,
че са кредитори
на Я.К.Я., б.ж. на гр.София, поч. на
06.10.2015г.
С
влязло в сила решение № 63/01.03.2016г. по к.гр.д.№ 4885/2015г. Я.К.Я.
бил осъден да им заплати
сумата от 50 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди,
претърпени от смъртта
на техния син, съпруг и баща – М.С.Д.,
както и да
заплати на М.Т.Д.
сумата от 3 500 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от смъртта на М.С.Д.,
ведно със законната лихва,
върху горепосочените обезщетения, считано
от 08.11.2008 г. до окончателното изплащане, както
и 3 477 лв. – съдебни
разноски. Твърдят, че с брачен договор от 26.03.2014г. Я.К.Я. прехвърлил безвъзмедно
на съпругата си ½ ид.част от апартамент № 14, находящ се в гр. София, ж.к. „********, вход единствен, етаж
пети, със застроена площ от 67.00 кв.м., и ½ ид.част
от поземлен имот с пл. № 444, находящ се в с.Свидня,
община Своге, област Софийска, попадащ в границите на околовръстен строителен
полигон „Батул-Турски прелог
– Калище", одобрен с решение № 84/11.08.1987
г. на ИК на ОНС – София, с площ от 750 кв.м., при граници по документ за
собственост: пътека, черен път и имоти с пл. № 441,
442, 443, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от
18 кв.м., заедно с всички трайни подобрения, приращения
и насаждения в имота. Ищците твърдят, че сключеният на 26.03.2014г.
брачен договор между Я.К.Я. и
ответницата Й.Я.Я., ги
уврежда, тъй като след сделката техният длъжник се оказал
неплатежоспособен, лишен от всякакви активи, годни за принудително изпълнение.
Поради изложените доводи, молят съда да обяви за недействителен спрямо тях брачния
договор, сключен на 26.03.2014г., между съпрузите Я.К.Я. и Й.Я.Я., в частта, в която съпругът е прехвърлил на съпругата си
безвъзмездно своята ½ ид.част от гореописаните недвижими имоти. Претендират
разноски.
Ответницата Й.Я.Я. оспорва иска, поради следните
съображения: твърди, че ищците не били кредитори на съпруга й към датата на
сключване на сделката; тяхното вземане било установено с влязло в сила решение
едва на 01.03.2016г. по к.гр.д.№ 4885/2015г. на ВКС, но
към тази дата брачният договор вече бил сключен и ответницата се била отказала от наследството
на съпруга си; ищците водели дела срещу съпруга й в качеството му
на едноличен търговец, а не на физическо лице; поддържа становището, че с брачния
договор съпругът й се разпоредил като физическо лице с недвижим имот, част от
СИО, а не като едноличен търговец; твърди, че към датата на
сключване на брачния договор не знаела, че срещу съпруга й бил заведен
граждански иск от ищците; поддържа становището, че брачният договор бил сключен,
поради влошеното здравословно състояние на съпруга й и нежеланието
му да бъде наследен от дъщеря им М.Я.. Моли
съда да отхвърли иска.
Ответникът С.О.не е подал отговор на ИМ в срока по чл.131 от ГПК. С писмено
становище от 28.03.2019г. заявява, че бракът между Й.Я. и Я.Я.бил
сключен в гр.Хасково. Твърди, че оспорваният брачен договор бил предоставен за
вписване пред О.Х.в регистъра по имуществените отношения на съпрузите. В район „Красно
село” липсвали данни относно периода и съдържанието на оспорвания брачен
договор.
Ответникът О.С.оспорва иска, като поддържа доводи за недопустимост и
неоснователност на иска. Твърди, че в ИМ липсвал петитум,
който да е формулиран срещу него;
поддържа становището, че не бил наследник на починалия длъжник Я.К.Я., тъй като
не били налице предпоставките за прилагане на чл.11 от ЗН; оспорва да е страна
по процесния договор; твърди, че общината не била
призована по надлежния ред да приеме наследството по опис, поради което
липсвала яснота относно съвкупността от имуществените права и задължения на
починалото лице, които формирали наследството. Моли да бъде отхвърлен иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Относно
пасивната легитимация на иска:
С ИМ се иска обявяване за
недействителен на брачен договор от 26.03.2014 г. по отношение на ½ ид.част от два недвижими имота, за който брачен договор се
твърди, че е сключен между Я.К.Я.,
починал на 06.10.2015 г., и Й.Я.Я.. Исковата
молба първоначално е предявена срещу М.В.Д. /майка на Я.К.Я./ и Й.Я.Я./приобретател по брачния
договор/. Искът е
насочен срещу майката на Я.К.Я., тъй като неговите наследници по чл.5, ал.1 от ЗН – двете му деца са се отказали
от наследството преди датата на подаване на ИМ. Съпругата на Я.К.Я. също се е
отказала от неговото наследство преди датата на подаване на исковата молба, за
което са представени съдебни удостоверения/л.16-18 от делото/. Майката на ищеца М.В.Д. се отказа от
наследството на сина си в хода на делото/съдебно удостоверение от 27.09.2016г.
по гр.д. № 53154/2016г. на СРС - л.76/, поради което на нейно място, на
основание чл.10, ал.2 от ЗН, са конституирани децата на сестрата на Я.К.Я. – Н.К.Б.,
която е починала на 12.01.2014г., преди брат си, а именно: И.В.Б. и К.В.Б.. Тези
наследници също се отказаха от наследството на Я.в хода на делото/съдебни
удостоверения от 28.09.2016г. по гр.д. № 53156/2016г. на СРС, 92 състав, и от
30.09.2016г. по гр.д. № 53155/2016г. - л. 77-79/. Няма
други наследници по съребрена линия, тъй като чичовците и лелите на Я.К.Я. по
майчина и бащина линия са починали преди него/удостоверения за наследници, находящи се на л.338-349/, а по отношение на наследниците
по съребрена линия от четвърти ред не се допуска наследяване по право на
заместване по чл.10 от ЗН./чл.10 от ЗН, вр чл. 8,
ал.4 от ЗН, ТР № 3/30.12.1994г. по гр.д. № 2/1994г. на ОСГК на ВС/. На основание чл.11 от ЗН, с
определение от 17.09.2018г., като правоприемници на Я.К.Я. са конституирани О.С.и
Столична община, в чийто райони се намират процесните
недвижими имоти, предмет на брачния договор от 26.03.2014г.
Така ответници по
иска са правоприемниците на Я.К.Я.– С.О.и Община Своге, и приобретателят
по брачния договор – Й.Я.Я..
По
предявения иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД:
За да бъде уважен този иск трябва да е
осъществен следният фактически състав: 1/ищците да докажат, че
са кредитори на прехвърлителя по процесната
сделка - Я.К.Я.; 2/да установят, че безвъзмездната
сделка е сключена след като е възникнало тяхното вземане; 4/сделката да уврежда
интересите на кредиторите.
По предявения в настоящото производство иск не е необходимо
да се доказва знание за увреждането от страна на прехвърлителя
и приобретателя, тъй като ищците твърдят, че сделката
е безвъзмездна и е сключена след като е възникнало тяхното вземане.
В случай, че по делото бъде установено, че сделката е
безвъзмездна и е сключена след като е възникнало задължението, то от тези факти
ще следва и знанието за увреждането от страна на длъжника, тъй като
безвъзмездните сделки намаляват неговото имущество, което служи за обезпечение
на вземането на кредитора. По аргумент на противното от чл.135, ал.1, изр.второ
от ЗЗД, за уважаване на иска, не се изисква да се доказва и знание за
увреждането от страна на лицето, с което длъжникът е договарял по безвъзмездна
сделка.
Видно от решение № 63/01.03.2016г. по кгрд.№
4885/2015г. на ВКС ищците са кредитори на Я.К.Я.. С решението Я.К.Я. – лично и в качеството на ЕТ ”Я.К.Я.-Я.ИЯ - 77”, е осъден, на основание чл.49 от ЗЗД, да заплати на М.М.Д. и на М.Т.Д., сумата от по 10 000 лв. на всяка от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.С.Д., както и на М.М.Д. и
на С.М.Д. да заплати сумата от по 15 000 лв. на всяка от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.С.Д., и сумата от 3500
лв. на М.Т.Д., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от 08.11.2008г. до окончателното изплащане.
С брачен договор от 26.03.2014г. Я.К.Я. е прехвърлил на
съпругата си Й.Я.Я. безвъзмездно своята ½
ид.част от следните придобити по време на брака
недвижими имоти: 1/апартамент
№
14, находящ се в град София, Столична община,
район „Красно село”, ж.к.
„********, вход единствен, със застроена площ от 67 кв.м. при граници: изток – апартамент № 15, запад –
бл.З, север -зелена площ, юг –
антре, стълбище, отгоре – апартамент №18, отдолу – апартамент № 10, заедно с таванско помещение №13 с полезна площ от 4.33 кв.м.,
при граници: изток-коридор,
запад – бл.З, север – зелена площ, юг –
таван №14, заедно с избено помещение № 18 с полезна площ от 5.55 кв.м.,
при съседи: изток-помпена станция, запад-коридор, север- коридор, юг- мазе
№19, заедно с идеални части от
общите части
на сградата и 1.881% идеални части от
правото на строеж върху мястото и 2/поземлен
имот с планоснимачен № 444, находящ се в с. Свидня, Софийска област, община Своге, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон „Батул”, „Турски прелог”, „Калище”, одобрен с решение № 84/11.08.1987г.
на ИК на ОНС-София, с площ от
750 кв.м., при граници по документ
за собственост : пътека, черен път и имоти с планоснимачни номера 441, 442 и 443, заедно с построената в имота през 1983 година жилищна сграда със застроена площ
от 18 кв.м. и заедно с всички
трайни подобрения, приращения и насаждения в имота. Видно от удостоверение за
наследници от 14.10.2015г. Я.К.Я. е починал на 06.10.2015г., като е оставил за
наследници – Й.Я.Я. /съпруга/ и двете си деца М.Я.И. и Я.Я.Я./л.15/.
Съпругата и децата на Я.К.Я. са се отказали от неговото
наследство преди датата на подаване на исковата молба, което се установява от
представените по делото съдебни удостоверения/л.16-18 от делото/.
Към датата на подаване на исковата молба/16.05.2016г./ е
била жива майката на Я.К. Я. – М.В.Д./справка за родствени връзки от
30.03.2016г.- л.14 от делото/, но тя също се е отказала от наследството на сина
си, което се установява от съдебно удостоверение от 27.09.2016г. по гр.д. №
53154/2016г. на СРС/л.76/.
Родствениците по съребрена линия на Я.К.Я.
са И.В.Б. и К.В.Б. – деца на неговата сестра Н.К.Б., която е починала на 12.01.2014г.,
преди брат си. Тези наследници също са се отказали от наследството на Я.К.Я.,
което се установява от съдебни удостоверения от 28.09.2016г. по гр.д. №
53156/2016г. на СРС, 92 състав, и от 30.09.2016г. по гр.д. № 53155/2016г./л. 77-79/.
Така наследниците от първи, втори и трети ред на
наследяване са се отказали от наследството на Я.К.Я., както и неговата
преживяла съпруга.
Няма други наследници по съребрена линия, тъй като
чичовците и лелите на Я.К.Я. по майчина и бащина линия са починали преди него/удостоверения
за наследници, находящи се на л.338-349/, а по
отношение на наследниците по съребрена линия от четвърти ред не се допуска
наследяване по право на заместване по реда на чл.10 от ЗН./ чл.10 от ЗН, вр чл. 8, ал.4 от ЗН, ТР № 3/30.12.1994г. по гр.д. №
2/1994г. на ОСГК на ВС/.
Съгласно
чл.11 от ЗН, когато няма лица, които
могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички
наследници се откажат от наследството
или изгубят правото да го
приемат, наследството се получава от
държавата, с изключение на движимите вещи,
жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно
строителство, които стават собственост на общината, на
чиято територия се намират.
Следователно, на основание чл.11 от ЗН, наследници на Я.К.Я.
се явяват С.О.и Община Своге, в района на които се намират процесните
апартамент и поземлен имот, предмет на брачния договор от 26.03.2014г.
По делото е изслушана св. Т.И.Т.– съседка на ответницата Й.Я..
От нейните показания се установява, че Я.Я.и
съпругата му Й.Я. са били близки помежду си, взаимно са се подкрепяли, заедно са
се преместили от София при родителите на ответницата във Въгларово, но са се
връщали в София за провеждане на процедури по химиотерапия на Я.Я.. Свидетелката описва Я.като затворен човек, който
избягвал да коментира личните си проблеми в семейството, дълго време запазил в
тайна болестта си. Свидетелката знаела от Й.Я., че заедно със съпруга си са сключили
брачен договор, поради влошеното му здравословно състояние и опасенията му, че
дъщеря им може да остави ответницата на улицата. В своите показания св.Топалова
изразява становище, че ответницата не е
знаела за трагичния инцидент, при който е починал родственика на ищците, нито е
знаела за заведеното срещу съпруга й дело, тъй като никога не били говорила на
тази тема.
При така събраните по делото доказателства съдът приема,
че е осъществен съставът на чл. 135, ал.1 от ЗЗД, поради следните съображения:
Ищците са кредитори на починалия Я.К.Я., като тяхното
вземане срещу него е установено с влязло в сила решение № 63/01.03.2016г. по кгрд № 4885/2015г. на ВКС.
В диспозитива на решението на
ВКС изрично е посочено, Я.К.Я. е осъден „лично и в качеството на ЕТ ”Я.К.Я.-Я.ИЯ-77”. Следва да се посочи, че дори и да не бе указано в диспозитива
на решението, че Я.К.Я. е осъден лично и като едноличен търговец, то от самата
правна уредба на едноличния търговец по чл.56 - 60 от ТЗ, следва извода, че придобиването на търговско качество
от физическото лице не води
до възникване на нов правен
субект. В тази насока съдебната практика на
ВКС е трайна и непротиворечива /напр. решение № 478-1994-V г.о., решение № 389-1997-V г.о., определение № 370-2008-V г.о./. Титуляр както на търговскоправните,
така и на гражданскоправните права и задължения, е едно и също физическо лице, което отговаря с цялото си
имущество за всички свои задължения/решение № 478-1994-V г.о., решение № 855-2003-II г.о./. В този смисъл е безпредметно да бъде обсъждано по делото дали ищците
са предявили иск срещу Я.К.Я. в качеството на физическо лице или в качеството
на едноличен търговец, още повече, че спорът между тях е разрешен с влязло в
сила решение по кгрд № 4885/2015г. на ВКС.
По делото бе установено, че вземането на ищците произтича
от деликт,
настъпил на 08.11.2008г., т.е се е породило преди сключването на брачния
договор от 26.03.2014г. Качеството на кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД се
придобива към момента на възникване на вземането, а не към датата на неговото
установяване с влязло в сила решение. В този смисъл е и трайната практика на
ВКС/напр. решение № 45/01.06.2011г. по
гр.д. № 450/2010г. на трето гражданско отделение, решение № 639/0610.2010г. на
ВКС по гр.д.№ 754/2009г. , четвъто гр. отделение и
др./
За вземането си ищците са подали искова молба по грд. № 6829/2010г. на СГС, I - 4 състав, което се
установява от представения по делото препис от решение от 21.06.2012г. по гр.д.
№ 6829/2010г., като в хода на процеса, преди да е разрешен със сила на пресъдено нещо спорът между страните, на 26.03.2014г.
длъжникът Я.К.Я. е извършил безвъзмездна разпоредителна сделка. Тъй като
брачният договор е сключен след възникването на вземането, увреждането
обективно е налице, защото с безвъзмедната сделка длъжникът е намалил имуществото си, при това е
съзнавал, че с действията си уврежда
кредиторите/решение № 639/06.10.2010г. по грд. №
754/2009г. на четвърто гр.отделение/.
По аргумент от чл.135, ал.1, изр. второ от ЗЗД, когато
сделката е безвъзмездна, наличието на знание у приобретателя
за увреждането на кредитора, не е част от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД. По тази причина са без значение за спора показанията св. Т.И.Т.относно посоченото
обстоятелство, поради което съдът не ги обсъжда.
Тъй като е осъществен фактическият състав на чл.135, ал.1
от ЗЗД, предявенит иск следва да бъде уважен.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъден
да заплатят на адвокат С.Т.Б. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер 3140.70 лв.
Не са представени доказателства за направените разноски
за допускане на обезпечение на бъдещ иск, поради което няма основание такива
разноски да бъдат присъдени.
По отношение на искането за присъждане на разноски за
вписване на исковата молба и за заплатени такси по сметка на Агенция по
вписванията, както и за заплатени такси за издаване на данъчни оценки – това искане
също е неоснователно. По чл.78 от ГПК се присъждат само съдебно-деловодни
разноски, т.е такива, които са сторени в хода на съдебното производство и пряко
обслужват неговото развитие./държавни такси по сметка на съда, разноски за
свидетели и вещи лица, възнаграждение за адвокат/. Разноските за вписване на
искова молба, за издаване на скица и данъчна оценка, заплатени по сметка на
други учреждения, нямат характер на съдебно-деловодни
разноски и не се дължат на ищците.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
По предявения от М.М.Д.,
ЕГН **********, М.Т.Д., ЕГН **********, С.М.Д., ЕГН **********, и М.М.Д., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес ***, за адв.С.Б.,***,
представлявана от кмета Й. А.Ф., с адрес за призовавне:
гр.София, бул.”*****” № **Община Своге, представлявана от кмета Е.К.И., с адрес за призоваване:гр.Своге, ул.”Ал.*****7
и Й.Я.Я., ЕГН **********, съдебен адрес: *** - за адв.В.В., иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД:
ОБЯВЯВА за недействителен, на основаните чл.135, ал.1 от ЗЗД, спрямо М.М.Д., ЕГН
**********, М.Т.Д., ЕГН
**********, С.М.Д., ЕГН **********, и М.М.Д.,
ЕГН **********, брачен договор от
26.03.2014г., сключен между Я.К.Я., б.ж. на
гр.София, поч. на 06.10.2015г., и Й.Я.Я., ЕГН **********, с нотариална заверка
на подписите и съдържанието, извършена от нотариус В.М.под рег.№ 2847/2014г. и
рег. № 2848/2014г., надлежно вписан с вх. № 13455 като нот.акт
№ 17, том четвърти на Служба по вписванията – София, в частта, в която Я.К.Я.
е прехвърлил безвъзмездно на Й.Я.Я. 1/2 ид.част от следните недвижим имоти: 1/апартамент № 14,
находящ се в град София, Столична община, район „Красно село”, ж.к.
„********, вход единствен, със застроена площ от 67 кв.м. при съседи: изток – апартамент № 15, запад –
бл.З, север -зелена площ, юг –
антре, стълбище, отгоре – апартамент №18, отдолу – апартамент № 10, заедно с таванско помещение №13 с полезна площ от 4.33 кв.м.,
при граници: изток-коридор,
запад – бл.З, север – зелена площ, юг –
таван №14, заедно с избено помещение № 18 с полезна площ от 5.55 кв.м.,
при съседи: изток-помпена станция, запад-коридор, север- коридор, юг- мазе
№19, заедно с идеални части от
общите части
на сградата и 1.881% идеални части от
правото на строеж върху мястото, който апартамент е с идентификатор
68134.205.86.2.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-50/20.06.2016г. на Изп.директор
на АГКК, при съседни обекти: на същия етаж: 68134.205.86.2.15, под обекта:
68134.205.86.2.10 и над обекта: 68134.205.86.2.18, съгласно схема № 15-285752-09.05.2018г.
и 2/поземлен имот с планоснимачен
№ 444, находящ се
в с. Свидня, Софийска област, община Своге, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон „Батул”, „Турски прелог”, „Калище”, одобрен с решение № 84/11.08.1987г.
на ИК на ОНС-София, с площ от
750 кв.м., при граници по документ
за собственост : пътека, черен път и имоти с планоснимачни номера 441, 442 и 443, ведно с построената в имота през 1983 година жилищна сграда със застроена площ
от 18 кв.м. и заедно с всички
трайни подобрения, приращения и насаждения в имота.
ОСЪЖДА Й.Я. *** О.С.да заплатят на адвокат С.Т.Б. ***, адрес за призоваване: гр.София, ул.”********, на основание чл. чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер 3140.70 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: