РЕШЕНИЕ
№ 1775
гр. Велико Търново, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20254110100108 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415
ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 27.07.2018 г. ***, в качеството си на
наемодател и ***, в качеството си на наемател, са сключили договор за наем на земеделски
земи с обща площ 165.674 дка, който договор е сключен за 5 стопански години, считано от
01.10.2018 г. Ищецът заявява, че е изпълнил задълженията си по договора. В договора за
наем страните уговорили дължимо наемно плащане в размер на 543,53 евро, както и са
уговорили, че сумите се плащат в лева по централния курс на БНБ, поради което дължимото
годишно наемно плащане е в размер на 1063,05 лв. Сочи се, че в договора е посочен падежът
на всяко наемно плащане за всяка една година. Ищецът заявява, че общият размер на
наемните плащания за всички стопански години е 5315,25 лв., която сума твърди, че
ответникът не му е заплатил. Излагат се твърдения, че на 27.10.2021 г. страните са сключили
споразумение, с което наемателят е признал всяко едно от вземанията на наемодателя, както
и предоговорили падежа на задълженията по посочени в споразумението параметри. На
следващо място се твърди, че на 07.08.2023 г. страните са сключили ново споразумение, с
което отново наемателят признал вземанията на наемодателя по процесния договор за наем
и предоговорили падежите на задълженията на наемателя. Ищецът заявява, че в
споразумението от 07.08.2023 г. страните са договорили и лихва в размер на 3% върху
главницата за всяка стопанска година. Ищецът заявява, че за вземанията си е подал
1
заявление по чл. 410 от ГПК и е била издадена заповед по ч. гр. дело № *** по описа на
ВТРС, по което е депозирано възражение от длъжника и след дадени указания предявил
настоящия установителен иск. Ищецът отправя искане съдът да признае за установено по
отношение на ответника, че ответникът му дължи сумата общо 5315,25 лв. наемно плащане
за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., както и
сумите от 95,67 лв. – договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата в размер на
1063,05 лв. за наемно плащане за стопанската 2018/2019 г.; 95,67 лв. - договорна годишна
лихва в размер на 3% върху главницата в размер на 1063,05 лв. за наемно плащане за
стопанската 2019/2020 г.; 95,67 лв. - договорна годишна лихва в размер на 3% върху
главницата в размер на 1063,05 лв. за наемно плащане за стопанската 2020/2021 г.; 95,67 лв.
– договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата в размер на 1063,05 лв. за
наемно плащане за стопанската 2021/2012 г.; 63,79 лв. – договорна годишна лихва в размер
на 3% върху главницата в размер на 1063,05 лв. за наемно плащане за стопанската 2022/2023
г. за периода 07.10.2022 г. – 07.10.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като частично
неоснователен. Не спори, че между страните съществуват търговски отношения, по силата
на сключения договор за наем на земеделска земя от 10.08.2018 г. Прави възражение, че
задълженията по отношение на стопанките 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и
2021/2022 г. са погасени поради давност с изтичане на тригодишна давност. Счита за
неоснователна и претенцията относно дължимата договорна лихва, която се твърди, че е
договорена с допълнителни споразумения. Счита, че за да породи правно действие
договорката е следвало допълнителните споразумения да бъдат под формата на сключения
договор, а именно с нотариална заверка на подписите. В съдебно заседание представя
платежно нареждане за платена сума 5315,27 лв., като твърди, че с тази сума е погасена
главницата по исковата претенция. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 27.07.2018г. между ищеца в качеството наемодател и ответника в качеството
наемател е сключен договор за наем на земеделски земи с обща площ 165,674 дка в
землищата на ***, който договор е сключен за пет стопански години, считано от 01.10.2018г.
Съгласно чл.7 ал.2 от договора наемното плащане е 543,53 евро на година или левова
равностойност 1063,05лв.
На 27.10.2021г. между ищеца и ответника е сключено споразумение, с което
наемателя признава задълженията си по договора за наем, като е предоговорено падеж на
задълженията за 10.10.2022г.
На 07.08.2023г. страните са сключило споразумение, с което наемателят признава
задъженията си за заплащане на дължимите наемни вноски по процесния договор за наем и
е предоговорен падеж на задълженията 31.01.2024г.
Съгласно чл.3 от споразумението от 07.08.2023г. страните са постигнали съгласие за
2
срока от първоначалния падеж на всяка дължима наемна вноска по договора за наем
наемателят да заплати годишна лихва в размер на 3%.
По делото е представено платежно нареждане за сумата 5315,27лв. от 30.05.2025г., с
получател ***, с основание плащане по споразумение с падеж 31.01.2024г.
На 11.10.2024г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника ***. Въз основа на заявлението е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** на Великотърновски
районен съд за сумата от 5 315,25 лева (пет хиляди триста и петнадесет лева и двадесет и
пет стотинки)- главница, представляваща наемна цена по договор за наем на земеделска
земя № ВТ2089 от 27.07.2018 г. и споразумение от 27.10.2021 г. и споразумение от
07.08.2023 г., сумата от 95,67 лева (деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) -
договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лева - наемно
плащане за стопанската 2018/2019 г. по договор за наем ***, за периода 07.10.2021 г.-
07.10.2024 г.; сумата от 95,67 лева (деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) -
договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лева- наемно
плащане за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем № ВТ 2089, за периода 07.10.2021 г. -
07.10.2024 г.; сумата от 95,67 лева (деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) -
договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лв.- наемно плащане
за стопанската 2020/2021 г. по договор за наем № ВТ 2089, за периода 07.10.2021 г.-
07.10.2024 г.; сумата от 95,67 лева (деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки)-
договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лева- наемно
плащане за стопанската 2021/2022 г. по договор за наем № ВТ 2089, за периода 07.10.2021 г. -
07.10.2024 г.; сумата от 63,78 лева (шестдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) -
договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лева- наемно
плащане за стопанската 2022/2023 г. по договор за наем ***, за периода 07.10.2022 г. -
07.10.2024 г., ведно с годишна лихва в размер на 3 % върху главницата, считано от
11.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 595,23 лева
(петстотин деветдесет и пет лева и двадесет и три стотинки) разноски по делото, от които
115,23 лева за държавна такса и 480,00 лева с ДДС за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение по чл.414 от
ГПК и след дадени от съда на заявителя указания, последният предявил настоящите
положителни установителни искове.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими-
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение.
3
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
За да се уважи иск за заплащане на наемна цена за ползване на земеделска земя е
необходимо по делото по безспорен начин да се установи, че между страните е възникнало
твърдяното наемно правоотношение, че е налице сключен договор за наем на земеделска
земя, по силата на който ищецът в качеството наемодател да е поел задължение да
предостави за временно и възмездно ползване земеделска земя срещу насрещно поето
задължение от наемателя да заплаща наем за ползването на земеделската земя. Съгласно
чл.228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя
една вещ за временно ползване, а наемателя- да му плати наемна цена.
От събраните по делото доказателства се установява възникване на облигационно
правоотношение по договор за наем на земеделски земи в землището на с.Стрелец и
с.Горски Горен Тръмбеш. Това обстоятелство не се спори между страните. Не е спорно и че
ищецът е изпълнил своето задължение по договора за наем и е предоставил за ползване от
ответника на наетите земеделски земи за процесните стопански години. В представения по
делото договор е посочена и уговорената наемна цена.
След като наемодателят е изпълнил своето задължение по договора за наем на
земеделска земя, за наемателя е възникнало задължение да заплати на наемодателя наемната
цена.
Установи се, че страните са сключили споразумение, с което ответникът признава
задължението си към ищеца за заплащане на наем за стопанските от 2018г. до 2023г. в общ
размер 5315,25лв., както и че в хода настоящото производство ответникът заплати сумата
5315,25 лв. по споразумението, с което погасява задължението си за наемни вноски по
посоченото споразумение. Съдът, по реда на чл.235 ал.3 от ГПК следва да съобрази
направеното след завеждане на исковата молба плащане на исковата претенция за наемни
вноски и да приеме, че същата е погасена чрез плащане, което прави исковата претенция за
сумата 5315,25лв. неоснователна и следва да бъде отхвърлена поради направеното в хода на
производството плащане от ответника.
Спорният момент е относно дължимостта на претендираната договорна лихва.
Съгласно чл.3 от споразумението от 07.08.2023г. страните са постигнали съгласие за срока от
първоначалния падеж на всяка дължима наемна вноска по договора за наем наемателят да
заплати годишна лихва в размер на 3%. В случая безспорно се установи, че ответникът не е
бил заплатил в уговорения по споразумението срок задължението си за заплащане на
наемни вноски, поради което съдът приема, че той е изпаднал в забава за плащането и след
падежа на всяка наемна вноска дължи годишна лихва, която е договорена в размер на 3%.
Същата е договорена между страните, като съдът намира за неоснователно възражението на
4
ответника, че не се дължи, тъй като споразумението не е с нотариална заверка на подписите.
Съдът приема, че такава не е необходима, тъй като същото урежда само разсрочено плащане
на вече възникнало по договора за наем задължение за заплащане ан анемна цена, което е
било изискуемо преди сключване на споразумението, а самото задължение не възниква по
силата на споразумението. В случя е налице писмена форма за доказване на постигната
между страните договореност и след като безспорно се установи, че ответникът не е бил
изпълнил задължението си да заплати наемната цена в срок, за него възниква задължение и
за заплащане на договорната лихва, визирана в чл.3 от споразумението. Размерът на
исковата претенция за договорна лихва съдът определи по реда на чл.162 от ГПК и същият е
в претендираните размери- 95,67 лева (деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки)
- договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лева - наемно
плащане за стопанската 2018/2019 г. по договор за наем *** за периода 07.10.2021 г.-
07.10.2024 г.; сумата от 95,67 лева (деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) -
договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лева- наемно
плащане за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем ***, за периода 07.10.2021 г. -
07.10.2024 г.; сумата от 95,67 лева (деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) -
договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лв.- наемно плащане
за стопанската 2020/2021 г. по договор за наем № ВТ 2089, за периода 07.10.2021 г.-
07.10.2024 г.; сумата от 95,67 лева (деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки)-
договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лева- наемно
плащане за стопанската 2021/2022 г. по договор за наем ***, за периода 07.10.2021 г. -
07.10.2024 г.; сумата от 63,78 лева (шестдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) -
договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лева- наемно
плащане за стопанската 2022/2023 г. по договор за наем ***, за периода 07.10.2022 г. -
07.10.2024 г., както и годишна лихва в размер на 3 % върху главницата, считано от
11.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. До приключване на съдебното
дирене в първа инстанция ответникът не представи доказателства за заплащане на
договорната лихва, поради което тази искова претенция е основателна и доказана в
претендираните размери.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 115,53лв., държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. В исковото производство направените от
ищеца разноски са 147,38лв. за държавна такса. При това положение общият размер на
разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 742,91 лв., които
ответникът следва да заплати на ищеца изцяло, независимо от отхвърляне на част от
исковите претенции, предвид на това че плащането е в хода на производството и в този
смисъл ответникът е станал причина за завеждане на делото и дължи направените от ищеца
5
разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ***, ДЪЛЖИ
на ***, сумата от 95,67 лева (деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) -
договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лева - наемно
плащане за стопанската 2018/2019 г. по договор за наем ***, за периода 07.10.2021 г.-
07.10.2024 г.; сумата от 95,67 лева (деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) -
договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лева- наемно
плащане за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем ***, за периода 07.10.2021 г. -
07.10.2024 г.; сумата от 95,67 лева (деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) -
договорна годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лв.- наемно плащане
за стопанската 2020/2021 г. по договор за наем ***, за периода 07.10.2021 г.-07.10.2024 г.;
сумата от 95,67 лева (деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки)- договорна
годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лева- наемно плащане за
стопанската 2021/2022 г. по договор за наем ***, за периода 07.10.2021 г. -07.10.2024 г.;
сумата от 63,78 лева (шестдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) - договорна
годишна лихва в размер на 3 % върху главницата от 1 063,05 лева- наемно плащане за
стопанската 2022/2023 г. по договор за наем ***, за периода 07.10.2022 г. -07.10.2024 г., ведно
с годишна лихва в размер на 3 % върху главницата, считано от 11.10.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК *** по частно гр.дело *** по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 5 315,25 лева (пет хиляди триста и петнадесет лева и двадесет и пет стотинки)-
главница, представляваща наемна цена по договор за наем на земеделска земя*** от
27.07.2018 г. и споразумение от 27.10.2021 г. и споразумение от 07.08.2023 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ***по частно гр.дело *** по описа на
ВТРС, поради плащане на тази сума в хода на настоящото производство.
ОСЪЖДА *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, сумата общо 742,91 лв./седемстотин
четиридесет и два лева и деветдесет и една стотинка/, представляваща разноски в
заповедното производство по частно гр.дело *** по описа на ВТРС и в настоящото исково
производство, изчислени съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№3182/2024г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7