№ 3321
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100508029 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20046732 от 18.02.2021 г. по гр.д. № 40815/18 г., СРС, ГО, 71 с-
в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. В. Ш. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к.
„*******, ул. „******* дължи на „К.И.“ ООД с ЕИК ******* и съдебен адрес гр. София,
бул. „******* ет. ******* - чрез адв. Д., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 6 ЗПФУР, сумата от 363,13 лв., представляваща
изискуема главница по Договор за потребителски кредит на граждани „Екстра“ №
48373/18.08.2015 г., ведно със законната лихва от 02.06.2017 г. до окончателното плащане, за
която сума по ч.гр.д. № 36556/2017 г. по описа на CPC, II ГО, 71 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК ;ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.И.“ ООД с ЕИК ******* и
съдебен адрес гр. София, бул. „******* ет. ******* - чрез адв. Д. срещу Е. В. Ш. с ЕГН
********** и адрес гр. София, ж.к. „*******, ул. „******* искове за установяване
дължимостта на следните суми по Договор за потребителски кредит на граждани „Екстра“
№ 48373/18.08.2015 г.: 136,80 лв., представляваща възнаградителна (договорна) лихва за
периода от 18.08.2015 г. до 31.05.2017 г.; 254,03 лв., представляваща договорна такса
„Гарант“ за периода от 18.08.2015 г. до 31.05.2017г.; 30,81 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 19.10.2016 г. до 31.05.2017 г., за които
суми по ч.гр.д. № 36556/2017 г. по описа на CPC, II ГО, 71 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК ;ОСЪЖДА Е. В. Ш. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к.
„*******, ул. „*******, да заплати на „К.И.“ ООД с ЕИК ******* и съдебен адрес гр.
София, бул. „******* ет. ******* - чрез адв. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
414,65 лв. - разноски за исковото производство и сумата от 157,61 лв. - разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 36556/2017 г. по описа на CPC, II ГО, 71 състав.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която се
1
обжалва решението в частта,в която са уважени предявените искове, като
неправилно,противоречащо на събраните по делото доказателства.Съдът не взел предвид
заключението на ССЕ,според което ответницата е изплатила изцяло дължимата главница от
800 лв.Тъй като договорът е недействителен,потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита –без лихви и други разходи.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция изцяло.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца,с която се обжалва постановеното
решение в частта,с която са отхвърлени предявените искове като неправилно и
незаконосъобразно.Неправилно съдът приел,че процесният договор е недействителен,че
клаузата уреждаща договорната такса е нищожна.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови
друго, с което да се уважи исковата претенция изцяло.
От въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни
и са процесуално допустими , следва да бъдат разгледани по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
По жалбата на ответника:
Въззивникът неоснователно твърди,че в случай,че се приеме,че процесният договор
е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.23 от ЗПК е следвало да се отхвърли
исковата претенция изцяло,доколкото ответницата е извършила плащане в
размер,надвишаващ процесната главница.Пред СРС,от страна на ответника, не е въведено
възражение за прихващане на недължимо платени суми към ищеца,поради което не е
извършено прихващане.
Жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
По насрещната жалба на ищеца :
Неоснователно е възражението на ищеца,че неправилно съдът приел,че процесният
договор е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен /чл. 22 ЗПК/. Цитираните разпоредби
са императивни материалноправни норми и за приложението им съдът следи служебно /ТР
No 1/2013 г. по т. д. No 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
СРС правилно е приел, че договорът за кредит, на който ищеца основава претенциите
си, е изцяло недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на императивната
2
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В представените Общи условия на „К.И.“ ООД /чл.
5.6./ е предвидено, че размерът на годишния процент на разходите се посочва в договора за
кредит, като размерът му се изчислява съгласно формулата, посочена в Приложение № 1 от
ПЗР на ЗПК. В процесния договор за кредит не фигурира посочен размер на ГПР.
Редакцията на чл. 22 ЗПК не урежда недействителността да се отнася до отделни клаузи на
договора, а предвижда нищожност на целия договор. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Т.е.
отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, като в случая подлежащата на
връщане сума възлиза на усвоената от ответницата и непогасена главница в размер на 363,13
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК - 02.06.2017г., до окончателното плащане.
Неоснователно е възражението, че клаузата уреждаща договорната такса е нищожна.
Правилен е изводът на съда, че дори и договорът да беше действителен, то клаузата на чл.
4.1.Ь от договора, предвиждаща задължение за потребителя да заплати такса „Гарант“,
включена в месечните вноски в размер на 49,33 лв. месечно, е уговорена във вреда на
потребителя и е нищожна /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. Таксата е определена в размер, почти равен с
размера на отпуснатия кредит /73,99% от главницата/, и води до неоснователно обогатяване
на кредитора и създава опасност от свръхзадлъжняване на потребителя, което противоречи
на изискванията за добросъвестност, което обуславя извода за неравноправност на клаузата
по смисъла на чл. 145, ал. 1 ЗЗП.
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия
съд,поради което то трябва да бъде потвърдено .
На въззиваемата страна „К.И.“ООД ,по жалбата на ответника, се дължи адвокатски
хонорар в размер на 300 лв.,който следва да бъде присъден.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20046732 от 18.02.2021 г. по гр.д. № 40815/18 г., СРС,
ГО, 71 с-в в обжалваните части.
ОСЪЖДА Е. В. Ш. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „*******, ул. „*******,
да заплати на „К.И.“ ООД с ЕИК ******* и съдебен адрес гр. София, бул. „******* ет.
******* сумата 300 лв.на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща разноски по делото
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3