Решение по дело №231/2019 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 143

 

Силистра, 18.11.2019 година

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора В.

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета А.

                                                                                         2. Кремена Краева

 

при секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия А. в.гр.д. № 231 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по чл.258 във връзка с чл.341 и и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на А.Б.Б., Ф.Б. Сюлейман, М.Б.А. и Г.И.Х. чрез процесуален представител срещу решение № 116/20.05.2019 г., постановено по гр.д. № 479/2017 г. по описа на Тутракански районен съд, в частта, с която е допусната до делба нива с площ 41,001 дка, трета категория, местност „Чалията 7“, имот с № 007028 по плана на с. Ножарево, Силистренска област, с искане за изключване на посочената нива от делбената маса.

 

Ответниците по жалбата С.Я.И., Ш.Х.О., Н.О. и М.Я. Юезир, четиримата чрез общ процесуален представител, Д.Б.С., Р.С.С., Т.Д.Б. и Р.М.Б., четиримата чрез общ процесуален представител, Ш.Б.А., С.Б.А., З.В.Б., А.А.Е., Е.А.Х. и Г.И.И., всички молят да се потвърди решението в обжалваната част, а В.Х.Х., Н.А.А., Зинеб Ш.М. и Р.Я.Б. не се явяват, не се представляват и не са депозирали отговор.

 

Окръжният съд, като обсъди становищата на страните в двете инстанции, доказателствата по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

 

Иск с правно основание чл.69 от ЗН във връзка с чл.79 от ЗС.

 

Не се спори, че страните са наследници на общи наследодатели съпрузите Фатмегюл Мехмедова Байрактарова и А. Мехмедов Б., които са били собственици на процесните земеделски недвижими имоти, в частност на горепосочената нива. Спорът е за твърдяно давностно владение върху реални части от жалбоподателите, които молят същата да бъде изключена от делбата с останалите съделители.

В останалата част решението е влязло в сила.

Районният съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно решение. Същото съдържа подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя, поради което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да се потвърди без преповтаряне на мотивите.

Следва да се добави, че са несъстоятелни доводите за допускане на делба в делбата по чисто житейски твърдения за обработване на реални части от една нива, която да се дели само между четири от общо осемнадесет съделители.

Въззивната жалба не налага промяна в мотивите. Незаконосъобразно е позоваването на чл.176, ал.3 от ГПК за обясненията на ответника Д.С., защото той те е призоваван по реда на чл.176, ал.2 от ГПК с конкретни въпроси, освен това той е изразил становище към кой имот има претенции, липсва признание за своене на земеделска земя от жалбоподателите. Непонятно е позоваването на чл.81 от ЗС, касаещ прекъсване на придобивна давност, защото е неотносим към спора. Не следва да се обсъжда искането за цялостна отмяна на констативния нотариален акт № 18/17.09.2011 г, защото този въпрос не е предмет на въззивната жалба. Правилно е лаконичното становище на ответниците по жалбата за оспорването ѝ и за становището, че твърденията в нея не са доказани.

Неоснователно е оспорването на адвокатския хонорар – не се уточнява от процесуалния представител на жалбоподателите кой хонорар счита за прекомерен, но вероятно този на адв. Н.. В тази фаза не се присъждат разноски, освен при основателност на въззивната жалба. Въпросът следва да бъде поставен при присъждане на разноските в края на делбения процес, когато може да се съпоставя хонорар за всяка фаза съобразно чл7, ал.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения..

Водим от горните съображения, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/20.05.2019 г., постановено по гр.д. № 479/2017 г. по описа на Тутракански районен съд.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      2.