Решение по НЧХД №2427/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 314/07.05.2025 година по НЧХД № 2427/2024г. на
БРС.

Настоящото производство е образувано във връзка с депозирана тъжба на Н. К. К.,
ЕГН: **********, с която е повдигнато обвинение за извършено от подсъдимия
престъпление от частен характер както следва:
Против В. А. А., ЕГН: **********, за това, че на 29.08.2022г. около 10.30 часа в
магазин „Краси“, находящ се в гр.Бургас, кв.“Меден рудник“ бл.357, извършил нещо
унизително за честа и достойнството на Н. К. К., ЕГН: **********, както следва: започнал
да я опипва с ръка по седалището, след което вкарал ръката си навътре между двата й крака,
като я опипал в областта на пубиса – престъпление по чл.146, ал.1 НК.
В пледоарията си повереникът на тъжителя поддържа повдигнатото обвинение
досежно фактическата обстановка, изнесена в тъжбата. Счита, че подсъдимият следа да бъде
признат за виновен за извършване на деянието, във връзка с което му е повдигнато
обвинение, като излага подробни доводи в тази насока.
Защитникът на подсъдимия, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Подсъдимият признава, че е извършил процесното деяние. Изразява съжаление за
стореното и посочва, че не е искал с действията си да обиди тъжителката, а тя е разбрала
поведението му по този начин.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимия В. А. А., с ЕГН: **********, е роден на ***** Същият е с настоящ адрес
в *****, с постоянен адрес в ************.
Свидетелката С. А. Д. и лицето, с което тя живеела на съпружески начала –
свидетелят К. С. били собственици на магазин за плодове и зеленчуци „Краси“, находящ се в
гр.Бургас, кв.“Меден рудник“ бл.357. Дъщерята на свидетелката Д. - Н. К. К., ЕГН:
**********, полагала труд в посочения обект като продавач – консултант по заместване.
На 29.08.2022г. около 10.30 часа подсъдимият А. посетил процесния търговския обект
- магазин за плодове и зеленчуци „Краси“. По това време на работа в него била пострадалата
Н. К. К.. А. си закупил продукти от магазина, след което заговорил К., като отбелязал, че в
този ден носи къси панталони и харесва краката и „задника“ й. Пострадалата не обръщала
внимание на А., като продължила да подрежда стоката в магазина. Докато подреждала стока
върху един от С.жите, подсъдимият се приближил зад нея и започнал да я опипва с ръка по
седалището. Към този момент К. била едва на 15 години и поради ниската си възраст и
неопитност се притеснила и уплашила от случилото се. Тя не знаела как да реагира, поради
което не казала на подсъдимия нищо. А. отново опипвал с ръка седалището й, след което
вкарал ръката си навътре между двата й крака, като я опипал в областта на пубиса. К. се
притеснила от действията на А., но тъй като не знаела какво да направи и се притеснявала,
че той ще й направи нещо, не казала и не направила нищо. След това А. преустановил
действията си и напуснал обекта. К. била силно разстроена, поради което веднага позвънила
на майка си – свидетелката Д., която отишла при нея в търговския обект, за да я успокои.
Били прегледани и намиращите се в обекта камери за видеонаблюдение и бил установен
извършителя на деянието - подсъдимият В. А. А..
На следващия ден 30.08.2022г. около 19,00-19,30 часа А. отново посетил процесния
зеленчуков магазин. По това време на работа в същия бил свидетелят К. С., който разпознал
1

А.. Той попитал подсъдимия, дали той е мъжът, който е опипвал доведената му дъщеря
предходния ден. Подсъдимият признал и изразил съжаление за стореното, след което С.
сигнализирал органите на МВР. На място дошли служители на 04 РУП гр.Бургас, които
задържали подсъдимия за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
свидетелските показания на свидетелите: М. М. Д. /л.121-122 от делото/, С. А. Д. /л.122-127
от делото/, К. Й. С. /л.127-129 от делото/, С. С. М. /л.129 от делото/ и отчасти от
обясненията на подсъдимия, от писмени доказателства по делото: извадка от интернет
/л.162-164 от делото/, медицинска документация, представена от подсъдимия в последното
по делото съдебно заседание, Протокол №54/04.02.2025г. за извършена техническа
експертиза /л.151-157 от делото/, справка за съдимост /л.207 от делото/, диск, съдържащ
запис от обаждане на тел.112 / л.59 от ДП/, диск с надпис „магазин „Краси фрукт“ бл.357,
М. рудник, гр.Бургас, 29.08.2022г.“, /л.23 от ДП/, както и всички други писмени
доказателства, събрани в хода на наказателното производство.
БРС кредитира свидетелските показания на свидетелите М. М. Д., С. А. Д., К. Й. С. и
С. С. М., като намери, че показанията на същите са непротиворечиви, ясни и
последователни, като се подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото.
Свидетелите М. Д., С. А. Д. и К. Й. С. подробно разказват за това, как от страна на
пострадалата им е разказано, че на процесните дата и място подсъдимият я е опипва с ръка
по седалището, след което вкарал ръката си навътре между двата й крака и я опипал в
областта на пубиса. На свой ред свидетелят С. С. М. възпроизвежда пред съда разказаното
му за случая от подсъдимия и своите лични впечатления от пострадалата. Макар и първата
група свидетели да е на обвинението, а М. да е свидетел на защитата, по същество
показанията на тези свидетели не си противоречат.
На първо място, съдът даде вяра на показанията на свидетеля М. М. Д. – полицейски
служител, който се явява напълно незаинтересован от изхода на делото. Предвид
отдалечеността на деянието от момента на провеждане на разпита му пред БРС, този
свидетел съвсем естествено не си спомня някои обстоятелства във връзка със случая.
Въпреки това, в показанията си същият посочва времето и мястото на извършване на
деянието, като разпознава свидетеля К. Й. С. като подател на сигнала до органите на реда, а
подсъдимия – като извършител на деянието. Свидетелят посочва и повода във връзка с който
е посетил местопроизшествието, а именно данни за „опипване“ на пострадалата от страна на
подсъдимия. Този свидетел заявява също така, че данни в тази насока са били изнесени пред
него и от самата пострадала, която е била видимо притеснена.
БРС кредитира с доверие и показанията на свидетелката С. А. Д.. Същата макар и да
се явява заинтересована от изхода на делото /предвид роднинската й връзка с пострадалата/,
дава изключително подробни и последователни показания по отношение на деянието, които
се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото, поради което съдебният
състав намери, че истинността на заявеното от нея не е разколебана. Д. е била и първият
човек, на който пострадалата се е обадила след деянието, а и лицето, на която тя е разказала
най – подробно за случилото се. Нормално е една дъщеря да сподели на майка си най –
интимните и притеснителни подробности във връзка със случай като настоящия, поради
което и по мнение на съда показанията на този свидетел се явяват най – подробни и най –
достоверни касателно случилото се и начина, по който то е било възприето от пострадалата.
Съдът не констатира /въпреки твърденията на защитата при разпита на свидетелката/
несъответствия и противоречия в показанията на този свидетел, както и такива със
заявеното от останалите свидетели по делото, които несъответствия да се налага да
2

коментира.
С доверие от страна на съда се ползват и показанията на свидетеля К. Й. С..
Показанията на този свидетел се явяват логични и последователни, като в по – голямата си
част кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. Действително, този свидетел
посочва, че не знае дали пострадалата е посещавала психолог и дали е страдала от безсъние,
както и посочва, че не я виждал да плаче. В самия си разпит обаче С. е категоричен, че
случилото се е отразило негативно върху пострадалата, като посочва: “След тази случка Н.
беше уплашена, не искаше да влиза в магазина“. Съдът намира също така, че съвсем
естествено се явява свидетелят да не може в детайли да опише душевното състояние на К..
В тази връзка следва да се има предвид, че той не е неин баща и е съжителствал в едно
домакинство с нея в качеството си на приятел на майка й едва година и половина преди
случая. Изложеното в съчетание с обстоятелството, че пострадалата е непълнолетно лице от
женски пол, а деянието е насочено до голяма степен срещу половата й неприкосновеност,
съвсем закономерно обосновава липсата на споделяне на твърде интимни детайли и чувства
на детето с този свидетел. Самият той посочва, че тя не е споделила на него нищо, а той е
разбрал за случилото се от майка й. По изложените съображения съдът намира, че
показанията на свидетелката Д. се явяват по – достоверни касателно психическото и
емоционално състояние на пострадалата й дъщеря вследствие на деянието и това дали
същата е потърсила специализирана помощ при психолог, поради което и не даде вяра на
показанията на С. относно липсата на безсъние и на плач от нейна страна.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля С. С. М., чийто разпит беше поискан
от самата защита и които опровергават изцяло защитната версия на подсъдимия. По
отношение на пострадалата този свидетел заявява, че не е забелязал нейно фриволно
поведение, като я е възприел като нормална работеща жена. М. посочва също така, че не му
е известно между нея и А. да е имало някакви симпатии. Нещо повече, той заявява: “Не ми
се вярва да са имали интимни отношения. Не са имали никакви отношения. В. си
харесва младичко и хубавичкото, нормално е. Споменавал е, че има интерес към Н., но
съм му казвал да не се занимава с глупости“. Очевидно, предвид всичко гореизложено е, че
между К. и А. не е била налице никаква близост и чувства на споделеност, нито пък
фриволно и предизвикателно поведение на пострадалата, които да създадат представа у
подсъдимия, че вниманието му спрямо 16 - годишното момиче е желано /въпреки, че той е
4 пъти по – възрастен от нея/.
М. посочи пред съда също така, че „след като са пуснали В. не е виждал Н. в
магазина“, което оборва твърденията на подсъдимия в обратната насока. Свидетелят
посочва също така за подсъдимия: „Той беше депресиран малко след като го пуснаха, но
една-две водки и се оправяше“, което опровергава и твърденията на защитата за
изключителни неприятни усещания, които случилото се е създало у А..
В заключение следва да се обобщи, че макар и свидетел на защитата, М. изцяло
потвърждава обвинителната теза и по никакъв начин не разколебава обвинението.
Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия като доказателствено
средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ и
оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, съдът дава вяра на заявеното
от подсъдимия в последното по делото съдебно заседание и отчасти на обясненията му
дадени в съдебно заседание, проведено на 30.10.2024г. В хода на последното А. изрично
посочи: „В един момент тя слизаше и я подпрях по - надолу, за да не падне и стана така,
че съм я хванал за дупето“. В същото време, макар и да не даде подробни обяснения в
последното по делото съдебно заседание, подсъдимият заяви изрично, че си признава за
стореното. Изложеното съдът намира, че се подкрепя и от наличната доказателствена
съвкупност, поради което и съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в
която той признава, че извършил деянието, като е хванал/опипал пострадалата за задните
3

части. Съдът имайки предвид двойнствения характер на обясненията на подсъдимия не даде
вяра на останалата част от същите, като те бяха възприети като негова защитна версия, която
не се подкрепя от останалия наличен по делото доказателствен материал. На първо място,
съдът намери, че между пострадалата и А. не е била налице никаква форма на привързаност,
което се установява от показанията на свидетелката Д.. Тя посочва не само, че дъщеря й е
нямала „сантимент“ към подсъдимия, а и че с оглед функциите й единствено по заместване в
търговския обект, К. не го е срещала преди процесната дата. Приблизително в тази насока са
и показанията на свидетеля М., който изрично посочи, че между пострадалата и подсъдимия
не е имало интимна връзка преди процесната дата, а самият той е предупредил А. „да не се
занимава с глупости“.
Съдът съпостави обясненията на подсъдимия от 30.10.2024г. и с приложения по
делото запис от охранителни камери с оглед проверка на достоверността им. При тази
съпоставка се констатира, че на записа не се установява твърдяното от А. „качване на
стъпало“ от страна на К. и нейно залитане, които да са го предизвикали да я „подпре за
гърба“, за да не падне и впоследствие да я подпре по – надолу, в областта на задните части.
Тъкмо напротив, пострадалата в нито един момент не използва соченото стъпало и не
залита, което да налага намесата на подсъдимия. Не се констатира и провеждане на
твърдения от страна на А. дълъг и задълбочен разговор за чувства с пострадалата. Тъкмо
напротив, тъжителката се държи съвсем естествено и като лице, което в момента извършва
трудова дейност. Забелязва се също така, че тя дори се храни в един момент, което рязко
контрастира с твърденията, че е споделила за проблеми с приятеля си, изпитвала е душевни
страдания и е била силно разстроена – с навлажнени очи. Очевидно, всички останали
твърдения на подсъдимия, извън признанието му, че е докоснал пострадалата по задните
части, се явяват негова защитна теза и опит за оправдаване на поведението му, подари което
и съдът не ги кредитира с доверие.
Настоящият състав цени изцяло приложените по делото записи от охранителни
камери поставени в процесния търговски обект /л.23 от ДП/, представляващи веществено
доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като имат характеристиката на
предмет, върху който са оставени следи от престъплението. В свои решения ВКС е имал
повод да отбележи, че този вид доказателства - записи от технически средства са: „най-
коректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото
запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и
нагласи“ /Решение №368/11г. по н.д. № 1778/11г. на IIн.о. на ВКС/ и именно поради това,
значението им за установяване на обективната истина не следва да бъде омаловажавано от
съда. Несъмнено е също така, че е налице значителна като обем и последователна съдебна
практика, че такива записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се
ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти. Константно е схващането, че
направени снимки/записи от охранителни камери, съдържащи информация за деянието,
представляват годно веществено доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите
съдилища. Тези записи са т.нар. „случайни“ - не са създадени с цел да обслужват
производството или да заместят извършени, при нарушения на съответната разпоредба на
процесуалния закон, действия по разследването. Доколкото те съдържат съществена за
изхода на производството информация и достоверността им може да бъде проверена чрез
различни легални процесуални способи, те не могат, а и не бива да бъдат изключвани от
доказателствената съвкупност (в този смисъл виж Решение №170/19.07.2013г. на ВКС, ІІІ
н.о., Решение №185/10.04.2012г. на ВКС, ІІІ н.о. Решение № 384/22.12.2014г. по дело №
1103/2014г. на ВКС, НК, I н.о., Решение №602/20.02.2012г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение
№116 по НОХД № 766/2009г. на ІІІ н.о на ВКС и др.). В конкретния случай записите са
направени от охранителни камери в търговския обект, в който е извършено деянието. В
такъв случай, по мнение на съда записът може да се ползва легално в производството. Въз
основа на този запис съдът придоби непосредствени впечатления от разигралите се събития,
4

които изцяло кореспондират с показанията на свидетелите по делото и заключението по
изготвената по делото експертиза. На този запис изключително ясно се вижда как докато
пострадалата е с гръб към него подсъдимият започва да я опипва. Първоначално той
поставя ръката си на долната част на гърба й, след което я премества върху
седалището и, като продължително я опипва с ръка в тази област, след което вкарва
ръката си навътре между двата й крака, за да я опипа и в областта на пубиса. Макар и
така посоченият запис да няма звук, прави впечатление, че преди извършване на деянието
пострадалата се държи напълно естествено за продавач – консултант. Тя не провежда дълъг
разговор с подсъдимия и се държи се на дистанция спрямо него, като дори в един момент се
връща към обяда си, който е оставила до касата при влизане на клиента в магазина.
Изложеното в никакъв случай не кореспондира с твърденията на защитата за наличие на
флирт между двамата. Тъкмо напротив, пострадалата дори се намира с гръб към подсъдимия
в момента, в който той пристъпва към извършване на деянието. На записа се вижда ясно
също така, че пострадалата не е качена на С.жа и не залита, което да налага подсъдимия да я
„подпре“, каквато защитна версия се лансира. Тъкмо напротив, К. през цялото време стой
изправена на двата си крака, стъпила на пода на магазина, като в нито един момент не се
налага да бъде „спасявана“ от подсъдимия.
Във връзка с така посоченият запис е изготвен и Протокол №54/04.02.2025г. за
извършена техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло и от заключението на която
се установява, че не са установени признаци, водещи до съмнения за извършено привнасяне
на образи в записа от охранителните камери в процесния магазин.
Съдът дава вяра и на диск, находящ се на л.59 от ДП, съдържащ запис от обаждане на
тел.112. Така посоченият запис е изготвен и записан върху материален носител от
компетентните държавни органи по предвидения за това ред. Изложеното навежда към
извода за липса на каквито и да е съмнения относно автентичността му. По същество същият
не се оспорва и от страните. Видно от този запис е, че свидетелят К. Й. С. е подал сигнал за
случилото се на ЕЕН 112 в момента, в който е разпознал подсъдими А. като извършител на
посегателството срещу доведената му дъщеря.
Съдът кредитира с доверие и изготвената по служебен почин извадка от интернет,
находяща се на листи 162-164 от делото. Видно от същата, в Публичния регистър при
Дружеството на психолозите в Република България фигурира психологът Светлозар Янев.
Ето защо и съдът даде вяра на показанията на свидетелката Д., в частта им в която тя
посочва, че е водила дъщеря си на преглед именно при този специалист. В тази връзка
следва да се има предвид, че свидетелката посочи точно и мястото на практиката на доктор
Янев в кв.“Славейков“ /съответстващо на вписаното в регистъра/, поради което и съдът
приема за безспорно установено, че в следствие на преживения стрес на пострадалата се е
наложило да посети психолог.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Вмененото във вина на подсъдимия престъпление „обида“ с правна квалификация по
чл.146, ал.1 от НК, представлява престъпление против личността, чиито непосредствен
обект са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното
чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за
5

собствената си личностна и обществена ценност. Субект на престъплението може да бъде
всяко наказателноотговорно лице, а пострадал - конкретно физическо лице.
Изпълнителното деяние може да се осъществи в две форми, като интерес за делото
представлява едната от тях - извършване на нещо унизително за честта или достойнството
на другиго. Унизителният характер на стореното следва да се преценява съобразно приетите
в обществото морални норми за нормално човешко общуване.
От обективна страна се изисква деянието да е извършено в присъствието на
пострадалия, за да може същият да възприеме обидните действия. Престъплението е
резултатно и престъпният резултат е възприемането от пострадалия на унизяващото го
действие. Деянието, за което е повдигнато настоящото частно обвинение, може да бъде
извършено само умишлено.
От обективна страна, доказателствено обезпечената фактология сочи, че на
29.08.2022г. около 10.30 часа в магазин „Краси“, находящ се в гр.Бургас, кв.“Меден рудник“
бл.357, подсъдимият е извършил нещо унизително за честа и достойнството на Н. К. К.,
ЕГН: **********, както следва: започнал да я опипва с ръка по седалището, след което
вкарал ръката си навътре между двата й крака, като я опипал в областта на пубиса. С това
подсъдимият е осъществил състава на престъпното посегателство по чл.146, ал.1 НК
В светлината на горното в настоящия случай извършените от В. А. А., действия
обективно са годни да унизят честта и достойнството на тъжителя. Стореното безспорно има
унизителен характер, тъй като не се възприема за нормално общуване на плоскостта на
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване. Изложеното е
изводимо от обстоятелствата, при които е извършено деянието – на работното място на
непълнолетно момиче от клиент на търговския обект, посетил го за закупуване на
хранителни продукти. Не е налице и съгласие от страна на пострадалата за осъществяване на
подобна близост, като липсата на реакция, причинена от изпадането във вцепенение
вследствие на изпитания страх, шок и притеснение, не могат в никакъв случай да обосноват
обратното. Нещо повече, касае се за извършване на действия с подчертано сексуален
характер от страна на 70 – годишен мъж спрямо 16 – годишно момиче и то на място, на
което не присъстват други лица, които могат да й окажат помощ. Това в никакъв случай не
може да се приеме за отговарящо на установения в обществото ни морал и възприетите
норми на поведение от един възрастен вече човек спрямо дете, на което той може да бъде
дядо. Ето защо, няма как да се приеме, че поведението на подсъдимия съставлява „действие
на ухажване“, каквито твърдения излага защитата /виж молба на л.84-86 от делото/. Още
повече, че в обществото ни не са възприети като типично и нормално човешко общуване
опипването на малки момичета от възрастни мъже, още по – малко пък опИ.ето им между
краката, в областта на пубиса. Това действие в никакъв случай не може да се възприеме и
като акт на ухажване, а по – скоро се доближава по слоя характер до престъпленията от общ
характер в глава II, раздел „Престъпления против личността“, раздел VIII „Разврат“ на
наказателния ни закон. Именно в тази връзка е било образувано ДП №3292 ЗМ-529/2022г. по
описа на 04 РУП гр.Бургас, пор. №2041/2022г. по описа на БРП, по което е извършено
разследване за евентуално осъществено престъпление по чл.150, ал.1 НК. След прекратяване
на ДП на основание липса на извършени от подсъдимия престъпление, БОС е постановил
Определение №1246/24.11.2023г. по ЧНД №1265/2023г. по описа на съда, с което е
отменил прекратителното определение, като е приел, че действията на А.
осъществяват фактическия състав на престъплението по чл.146, ал.1 НК – обида, тъй
като е налице извършване на нещо унизително за честта и достойнството на
пострадалата.
Честта и достойнството са морално-етични категории, свързани с дължимото
уважение към личните качества на пострадалия, към неговите етични и морални принципи,
репутацията и доброто му име, почитта и уважението, което хората си дължат един на друг.
6

Тези две понятия поначало са неделими, като обикновено честта се свързва с положителната
обществена оценка за личността, а достойнството - със самооценката на човека за
собствената му обществена значимост. В този смисъл, извършеното от А. без съмнение,
засяга оценката и самооценката на пострадалата. В същото време упоменатите по-горе
действия са извършени от подсъдимия в присъствието на тъжителя, в момент, в който
последният е имал възможността лично и непосредствено да ги възприеме.
Макар и неотносим към съставомерността на деянието съдът намира за
неоснователен и доводът на защитата /виж отговор на тъжба на л.85 от делото/, че
тъжителката изглеждала визуално на доста по – голяма възраст. Съдебният състав имаше
възможността лично да възприеме пострадалото лице при явяването му многократно в
съдебни заседания, като намира, че външният му вид напълно съответства на календарната
му възраст. Меко казано абсурдно се явява и твърдението на защитата, че към момента на
разглеждане на делото – две години по – късно лицето изглеждало на по – ниска възраст.
Алогично е да се приеме, че при положение, че в детска и юношеска възраст хората се
развиват и израстват най – активно и те оформят чертите си на зрели индивиди, при
пострадалата този процес е протекъл наобратно и тя започва да изглежда все по – млада с
напредване на възрастта й.
С оглед на изложеното БРС намери, че в случая е изпълнен фактическият състав на
чл.146, ал.1 от НК, поради което и съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение.

По вида и размера на наказанието:
Предвид обстоятелството, че за извършеното от А. деяние се предвиждат наказания
„Глоба“ от 1 000 лева до 3 000 лева и „Обществено порицание“, както и с оглед факта, че
същият не е осъждан и спрямо него не е прилаган институтът на чл.78а от НК, а от деянието
няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът счете, че са налице кумулативно
изискуемите се предпоставки за прилагане по отношение на подсъдимия на разпоредбата на
чл.78а от НК, предвиждаща възможност за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Съгласно чл.78а ал.1 от НК при наличие на изискуемите се предпоставки,
на освободеното от наказателна отговорност лице, съдът налага административно наказание
„глоба“ в размер от хиляда лева до пет хиляди лева.
Съгласно посочената разпоредба, съдът освободи В. А. А. от наказателна отговорност
и му наложи административно наказание „Глоба“. При индивидуализацията на същото
съдът съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, материалното и семейно положение на
обвиняемия.
Деянието е с относително висока степен на обществена опасност. Засегнати са
обществените отношения по гарантиране неприкосновеността на личността в аспекта на
естественото право на чест и достойнство. Деянието се характеризира и с висок интензитет
и спрямо него е налице изключителна нетърпимост в обществото ни. Пострадал от деянието
в случая е лице на ниската възраст– едва на 15 години, чието психофизическо развитие все
още не е завършеното, поради което и случилото се е породило психическа травма за него. В
същото време деянието се характеризира и с завишена престъпна упоритост, тъй като
подсъдимият два пъти се е насочил към извършване на противоправните действия по
опипване тялото на пострадалата.
Освен изложените отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът намира, че
са налице и смекчаващи такива. Констатира се, че подсъдимият е лице на зряла възраст, по
отношение на което няма данни да е извършвал други противоправни деяния. Същият е в
пенсионна възраст, която предполага липса на достатъчно доходи и съответно възможност за
7

заплащане на глоба в твърде висок размер. В последното по делото съдебно заседание, А.
призна също така вината си, като заяви, че съжалява за стореното. Макар, че успоредно с
изразеното съжаление подсъдимият посочи, че не е искал да „направи сексуален намек“, БРС
намира, че той е осъзнал общественоопасния характер на стореното и проявява желание да
коригира поведението си.
Изложеното навежда към крайния извод, че макар самото деяние да се характеризира
с изключително завишена степен на обществена опасност, деецът се явява лице с ниска
такава. Ето защо и макар извършеното от него престъпление да е изключително укоримо от
морална гледна точка, съдът счете, че при определяне размера на наказанието следва
преимуществено да отчита ниската степен на обществената опасност на дееца, тъй като
настоящото деяние очевидно се явява изключение в неговото поведение. След като прие, че
целите на наказателната репресия биха се изпълнили и при налагане на административно
наказание, в минимален размер, съдът наложи на подсъдимия А. наказание „глоба“ в размер
на 1000,00 (хиляда) лева.
Определяйки наказание в посочения размер, съдът намира, че така определеното
наказание би постигнало целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция
спрямо лицето.

По предявения граждански иск.
В наказателното производство беше приет за съвместно разглеждане предявеният от
частния тъжител Н. К. К., ЕГН: **********, срещу подсъдимия В. А. А. граждански иск за
сумата от 3500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
процесното деяние.
Предявеният иск намира правното си основание в чл.45 от ЗЗД и в задължението
всеки да репарира вредите, които виновно е причинил другиму. В хода на наказателното
производство безспорно се установи вината на подсъдимия за извършеното от него
престъпление, в резултат на което пострадалият е претърпял душевни болки и страдания.
Без съмнение, нейното човешко достойнство е било накърнено. Налице е причинно-
следствена връзка между виновното и противоправно поведение на В. А. А. и причинения
вредоносен резултат.
Извършеното престъпление от подсъдимия нарушава въведеното с чл.45, ал.1 от ЗЗД
правило за възстановяване на вредите, причинени другиму и е правопораждащ юридически
факт за гражданската му отговорност. Доказаното престъпно деяние на В. А. А. по
отношение на тъжителката обуславя извода на съда за уважаване в пълен размер на
предявения граждански иск за причинените неимуществени вреди. Аргументите на съда в
тази връзка се състоят най - вече в изключително високата степен на обществена опасност
на деянието и изключително негативното отражение, което то е имало върху пострадалата.
Душевните страдания, срамът и страхът на К. от повторна среща с подсъдимия са изводими
от показанията на майката й – свидетелката Д.. Същата заяви пред съда, че дъщеря й е
страдала от смущения в съня, изпитвала е страх и притеснение. Тези състояния са напълно
естествени и обясними предвид характера на самото деяние, засягащо освен честа и
достойнството на пострадалата и правото й на полова неприкосновеност и свобода при
избора на полов партньор и сексуално поведение. Както беше посочено по – горе, деянието
се характеризира и с по - висок интензитет от останалите от този вид /обикновени състоящи
се в отправяне на обиди или непристойни жестове/ и спрямо него е налице изключителна
нетърпимост в обществото ни. Пострадалата е лице на изключително ниската възраст – едва
на 15 години, чието психофизическо развитие все още не е било завършено, поради което и
случилото се, съвсем закономерно й е причинило психическа травма. В същото време
деецът е бил към датата на деянието на почти 70 - годишна възраст, на възраст да й бъде
дядо. Това обстоятелство със сигурност е допринесло за още по – голямото чувство за срам и
омерзеност от случилото се, което пострадалата е изпитала.
С оглед на всичко гореизложено и по правилата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че
8

справедливо обезщетение за този вид щети е сумата от 3500 лева, поради което и уважи
предявения граждански иск в този размер. По тези съображения съдът присъди на
пострадалата обезщетение в размер на 3500,00 /три хиляди и петстотин/ лева за причинени
неимуществени вреди от процесното деяние по чл.146, ал.1 НК.

По разноските.
Съдът се произнесе по разноските съобразно изхода на делото в следния смисъл:
осъди В. А. А., ЕГН: **********, да заплати на Н. К. К., ЕГН: **********, сумата в
размер на 1750,00лв. /хиляда седемстотин и петдесет лева / - разноски по делото.
осъди В. А. А., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на БРС сумата в размер на 140,00 /сто четиридесет/ лева - държавна такса
върху уважената част от гражданския иск, както и сумата в размер на 40,39
/четиридесет лева и тридесет и девет стотинки/ лева разноски по делото, платими по
сметка на Районен съд Бургас.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	314
Дата:	7 май 2025 г.
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20242120202427
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	14 юни 2024 г.

Решение по НЧХД №2427/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите