Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 03.09.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СЛИВНИЦА, I състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осми юни през две хиляди и двадесета и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Галина Владимирова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 497 по описа за 2019
година на Районен съд - Сливница, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.Б.“
ЕАД, с която против А.Р.А. са предявени установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и осъдителен иск с правно
основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът – „Т.Б.“ ЕАД, твърди, че
между страните са налице облигационни отношения по: договор за мобилни услуги
20.02.2009 г., допълнително споразумение към договора от 21.11.2015 г., договор
за мобилни услуги от 30.11.2015 г., договор за мобилни услуги от 16.12.2015 г.
и договор за лизинг на мобилно устройство от 16.12.2016. Твърди, че ответникът
не е заплатил дължимата цена за предоставените мобилни услуги по договорите за
мобилни услуги, поради което същите са прекратени по вина на ответника. Твърди,
че ответникът не заплатил дължимите лизингови вноски по договора за лизинг,
поради което същите се явяват предсрочно изискуеми в пълен размер. Непогасените
задължения на ответника възлизат на сумите, както следва: 433,43лева,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 25.11.2016 г.
до 24.04.2017 г. за които суми е издадена заповед № 126 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.04.2019 г. по ч.гр.д. № 153/2019 г.
по описа на Районен съд – Сливница. Ищецът претендира и сумата от 371,80 лева –
неплатени лизингови вноски по договора за лизинг за периода м. 04.2017 г. – м.
11.2018 г. Ищецът претендира посочените суми, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Претендира разноските по производството.
На ответника е изпратен препис от исковата молба и в
срока по чл. 131 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира писмен
отговор.
Съдът, като
обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК,
след като издадената на 22.03.2019 г. в полза на ищеца заповед № 80 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 123/2019 г. по
описа на Районен съд – Сливница е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. Ето защо предявените искове са
допустими.
По исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно
с обезщетение за забавата. Следователно за уважаване на предявените искове
следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между ищеца, в качеството
му на доставчик на мобилни услуги /мобилен оператор/ и ответника в качеството
му на потребител на мобилни услуги, е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договори за предоставяне мобилни услуги; 2/ ищецът да е
предоставил на ответника електронни съобщителни услуги съобразно избран абонаментен
план за определена цена /месечна абонаментна такса/; 3/ ответникът не е
заплатил уговорената цена.
От представения по делото договор за мобилни услуги №
614490734 от 30.11.2015 г. се установява,
че ищецът е поел задължение да доставя на ответника мобилни услуги за
предпочетен номер ++359*********
срещу парично възнаграждение /абонаментна такса/. Договорът е сключен за срок
от 24 месеца при избран абонаментен план с месечен абонамент от 19,99 лева на
месец. Между ищеца и ответника е сключен втори договор за мобилни услуги №
********* от 16.12.2016 г., който е представен по
делото и по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника
мобилни услуги за предпочетен номер ++359*********.
Договорът е сключен за срок от 24 месеца при избран абонаментен план „Нонстоп
29,99” с месечен абонамент от 29,99
лева. Между страните е сключено и допълнително споразумение от 21.11.2015 г. към
договор за мобилни услуги от 20.02.2009 г. и по силата на който ищецът се е
задължил да предоставя на ответника мобилни услуги за предпочетен номер +359*********. Този договор отново е бил сключен за срок от 24 месеца
при избран абонаментен план „Нонстоп 29,99 промо“ с месечен
абонамент от 29,99 лева. Всички договори с длъжника са сключени под общ
абонатен номер *********, който е бил посочен в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Договорът за мобилни услуги представлява ненаименован,
консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, притежаващ елементи
на договора за изработка, по силата на който в момента на сключването му и за
двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле
на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
лица, едно от които е търговец и е свързано с упражняваното от него занятие –
арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Този договор е от вида на субективните
/относителните/ търговски сделки.
По делото са представени предварително установени от
ищеца общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни
услуги /в сила от 10.09.2010 г./. Общите условия към договора са задължителни
за потребителя-ответник, тъй като писмено ги е приел – подписана
декларация-съгласие /арг. чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно раздел V, т. 26 от
общите условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извърша въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. Следователно потребителят следва да заплаща уговореното
възнаграждение след предоставянето на мобилните услуги от ищеца и
възнаграждението се дължи за получените мобилни услуги, предмет на договора.
По делото са представени дубликат на фактура № 7250484462 от 25.12.2016 г. за
сумата 205,29 лева с ДДС относно разговори, данни и месечни такси и
лизингови вноски за периода 25.11.2016 г. до 24.12.2016 г.; дубликат на
фактура № ********** от 25.01.2017 г. за сумата 447,68 лева с ДДС относно
разговори, данни, съобщения, месечни такси и лизингови вноски за периода 25.12.2016 г. до 24.01.2017 г.; дубликат на фактура № **********
от 25.02.2017 г. за сумата 434,26 лева с ДДС относно разговори, данни и месечни
такси и лизингови вноски за периода 25.01.2017 г. до 24.02.2017 г.; дубликат на
фактура № ********** от 25.03.2017 г. за сумата 433,43 лева с ДДС относно месечни
и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети, лизингови вноски/ и отстъпки за
периода 25.02.2017 г. до 24.03.2017 г.; дубликат на фактура № ********** от
25.04.2017 г. за сумата 1688,14 лева с ДДС относно неустойки предсрочно
прекратяване на договори и вноски за лизинг
за периода 25.03.2017 г. до 24.04.2017 г.
Във всяка от фактурите се претендира и сумата от
предходния период, както и вноски по договор за лизинг на мобилно устройство. Тези
дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателства за
удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, обективиращи
изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи
документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписана от
двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на
потребителя, че е получил от оператора услугите на стойност, посочени във
фактурите. По тези аргументи, процесните фактури /независимо от това дали са
осчетоводени от ищеца/ не могат да установят, че ищецът е доставил на ответника
посочените в същите далекосъобщителни услуги, с оглед което искът може да бъде
основателен само за стойността на месечния абонамент, дължим по всеки договор.
Тези изводи на съда не биха били по-различни и в случай, че по делото бе
изготвено заключение на вещо лице по ССчЕ.
Претенцията за заплащане на месечни абонаментни такси е в
периода на действие на договорите. Ето защо съдът намира, че в тежест на
ответника е възникнало задължение за заплащане на месечна абонаментна такса в
размер от 19,99 лева по договор за
мобилни услуги № 614490734 от 30.11.2015 г. за предпочетен
номер ++359*********; такса в размер
на 29,99 лева по договор за мобилни
услуги № ********* от 16.12.2016 г. за предпочетен номер ++359********* и такса в размер на 29,99 лева по допълнително споразумение от 21.11.2015 г. към
договор за мобилни услуги от 20.02.2009 г. за предпочетен номер +359*********. Доколкото релевирания и в заповедното и исковото
производство период е за пет месеца, то ответникът дължи заплащане на по пет абонаментни такси по всеки договор,
тоест 99,95 лева лева по договор за
мобилни услуги № 614490734 от 30.11.2015 г., 149,95 лева по договор за мобилни
услуги № ********* от 16.12.2016 г. и 149,95 лева по
допълнително споразумение
от 21.11.2015 г. към договор за
мобилни услуги от 20.02.2009 г. По
делото не са представени доказателства ответникът да е използвал мобилни
услуги, които да са били извън включенинте му в съответните абонаментни планове
и съответно да дължи заплащането на повече от месечната абонаментна такса. По
делото не са представени доказателства, че ответникът е извършил плащане на посочените
суми.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца неплатени
абонаментни такси за периода 25.11.2016 г. – 24.04.2017 г. по договор за
мобилни услуги № 614490734 от 30.11.2015 г. за предпочетен
номер ++359********* следва да бъде
уважен за сумата от 59,97 лева /доколкото до този размер е претендирана от
ищеца с уточняващата молба/. Предявеният иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца неплатени абонаментни такси за периода 25.11.2016 г.
– 24.04.2017 г. договор за мобилни услуги № ********* от 16.12.2016 г. за предпочетен номер ++359********* следва да бъде уважен за сумата от 116,93 лева /доколкото
до този размер е претендирана от ищеца с уточняващата молба/. Предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца неплатени
абонаментни такси за периода 25.11.2016 г. – 24.04.2017 г. по допълнително
споразумение от 21.11.2015 г. към договор за мобилни услуги от 20.02.2009 г. за
предпочетен номер +359********* следва да бъде
уважен за сумата от 149,95 лева.
Ето искът за общата сума от 433,43 лева следва да бъде
уважен за сумата от 326,85 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер.
По иска с правно
основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
Съгласно чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД лизингополучателят има задължение да заплаща цената и разходите свързани с
ползването на вещта. Следователно за да бъде уважен предявения иск следва да
бъдат установени следните материално-правни предпоставки: 1/ между ищеца, в
качеството му на лизингодател и ответника в качеството му на лизингополучател,
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг на
мобилно устройство; 2/ ищецът е предоставил за ползване на ответника
уговореното в договора мобилно устройство; 3/ ответникът не е заплатил
уговорената цена.
По делото e представен договор за лизинг от 16.12.2016 г., от
който се установява, че на посочената дата между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за лизинг.
По силата на договора от 16.12.2016 г., ищецът като
лизингодател се е задължил да предостави на ответника като лизингополучател за
временно и възмездно ползване мобилно устройство марка Samsung
срещу обща лизингова цена в размер на 427.57 лева с ДДС. Договорът е сключен
за срок от 23 месеца, като съгласно чл. 3 от него лизингополучателят се
задължава да заплати лизинговата цена на 24 лизингови вноски – една
първоначална лизингова вноска в размер на 0 лева, платима при сключването на
договора и 23 равни месечни лизингови вноски, всяка в размер на 18.59 лева с ДДС.
Правното действие на сключения договор за лизинг попада
под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото договорно правоотношение е
възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с упражняваното от
него занятие /арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ/. Основното задължение на лизингодателя
е да предаде лизингованата вещ на лизингополучателя и да му предостави
свободното ползване на обекта на лизинг в рамките на уговорения срок. Съгласно
чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е декларирал, че лизингодателят му е предал устройството
във вид годен за употреба, заедно с всички принадлежности и документи към
устройствата. Това изявление представлява извънсъдебно признание на неизгоден
за ответника факт, поради което съдът намира, че ищецът е изпълнил основното си
задължение по договора за лизинг. При изпълнението на насрещната престация за
предаване на вещта, предмет на договора, правното задължение на
лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало
изискуемо, но тъй като страните са разсрочили това задължение на 23 лизингови
вноски, всяка една от тях става изискуема при настъпване на падежа, съгласно
уговореното в договорите за лизинг. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг
месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя в сроковете, в които той заплаща своите задължения по
договора за мобилни услуги. Лизингополучателят изпада в забава на съответния
ден, когато е длъжен да заплати съответната лизингова вноска, без да е
необходима покана от кредитора /арг. чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД/.
По делото са представени предварително установени от
ищеца общи условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър,
телефонен апарат или друго устройство. Общите условия към договора са
задължителни за потребителя-ответник, тъй като писмено ги е приел – чл. 6 от
процесните договори /арг. чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2
от Общите условия, в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна
на лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми. В ал. 2 на същия член пък е посочено, че месечните вноски
и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване
на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава на
дължими по договора плащания. По делото се установи, че ответникът е изпаднал в
забава за плащането на месечни вноски за мобилни услуги за пет отчетни периода.
Поради това съдът счита, че е настъпила една от предпоставките за предсрочна
изискуемост на всички останали лизингови вноски /20 броя/ за м. 04.2017 г. – м.
11.2018 г. в общ размер на 371,80 лева
по договора за лизинг. По изложените съображения предявените искове се
явяват основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските
С оглед изхода на спора по на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от исковете. Той е заплатил 75
лева за държавна такса, 200 лева за депозит за особен представител на ответника
и е бил представляван от адвокат, за което е заплатил и 180 лева за адвокатско
възнаграждение. В заповедното
производство е заплатил 25 лева за държавна такса и 180 лева за адвокат. С
оглед уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 394,77 лева – разноски за настоящото производство и 177,86 лева – разноски в
заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес:
гр. С., ж.к. „М. *“,
Б. П.
С., сграда *, срещу А.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
общо 326,85 лева,
от която: сумата 59,97 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси за периода 25.11.2016 г. – 24.04.2017 г. по договор за
мобилни услуги № 614490734 от 30.11.2015 г. за предпочетен
номер ++359*********; сумата 116,93 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси за периода 25.11.2016 г. – 24.04.2017 г. договор за мобилни
услуги № ********* от 16.12.2016 г. за предпочетен номер ++359*********; сумата 149,95 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси за периода 25.11.2016 г. – 24.04.2017 г. по допълнително
споразумение от 21.11.2015 г. към договор за мобилни услуги от 20.02.2009 г. за
предпочетен номер +359*********, които договори
са сключени под общ абонатен номер № *********, за която сума е издадена заповед № 80 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2019 г. по ч.гр.д. № 123/2019 г. по
описа на Районен съд – Сливница, като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над сумата от 326,85 лева до пълния предявен размер от
433,43 лева.
ОСЪЖДА А.Р.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
с адрес: гр. С.,
ж.к. „М. *“,
Б. П.
С., сграда *, по иска с правно основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 371,80, представляваща сбор от двадесет лизингови
вноски по договор за лизинг от 16.12.2016 г., начислени на основание чл. 12, ал. 2
от общите условия към договора за периода
м. 04.2017 г. – м. 11.2018 г.
ОСЪЖДА А.Р.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
с адрес: гр. С.,
ж.к. „М. *“,
Б. П.
С., сграда *, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 394,77 лева
– разноски за настоящото производство и 177,86 лева – разноски в заповедното
производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: