Р
Е Ш Е Н И Е
№
697/28.10.2019г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Живко Пенев, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 865 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Д.Н.Д., чрез валидно
упълномощен процесуален представител – адвокат Т.В., против Областна дирекция на МВР
Пазарджик, представлявано от директор. Искането е да бъде осъдена ОДМВР
Пазарджик да заплати 300 лева, като обезщетение за претърпени имуществени вреди
– платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по АНД № 1991/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което е отменено като
незаконосъобразно НП № 18-1006-001045/15.03.2018г на началник сектор ПП при
ОДМВР Пазарджик, ведно със законна лихва от подаване исковата молба до нейното
окончателно изплащане, като
се претендира и присъждане на съдебните разноски, направени за настоящото
производство. В исковата молба се представят съображения с оглед на нейната
основателност.
Ответната страна – Областна
дирекция на министрество на вътрешните работи Пазарджик, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител - юрисконсулт П., оспорва иска по размер и
основание, като се излагат възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пазарджик дава заключение, че е осъществен фактическият състав по
чл. 1 от ЗОДОВ по съображенията, изложени в исковата молба.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна: НП № 18-1006-001045/15.03.2018г на
началник сектор ПП при ОДМВР Пазарджик, с което на ищеца Д.Н.Д. е наложена глоба в размер 200 лева,
е отменено с влязло в сила Решение № 284 от 13.05.2019 година на Районен съд -
Пазарджик, постановено по НАХД № 1991 по описа за 2018година /делото е
приложено към настоящото/. В производството по НАХД № 1991/2018 година на
Районен съд - Пазарджик ищецът, в качеството на жалбоподател в производството,
е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат.
От представения договор за правна защита и съдействие на лист 48 от НАХД №
1991/2018 на РС - Пазарджик се установява, че е договорено възнаграждение в
размер на 300 /триста/ лева, като в договора е записано, изплатен доход: 300
лева, както и че по настоящия договор е платена сума от 300 лева. Не се посочва
начин на плащане – по банков път или в брой.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по
силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Искът е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
съгласно която делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища.
Искът се явява допустим, като
предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто
незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото
производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1
от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от
закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ -
незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на
административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017
година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено
такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството.
В процесния случай е безспорно
доказано, че НП
№ 18-1006-001045/15.03.2018г на началник сектор ПП при ОДМВР Пазарджик, е отменено като незаконосъобразен с влязло в сила Решение №
284 от 13.05.2019 година на Районен съд - Пазарджик, постановено по НАХД № 1991
по описа за 2018 година.
Относно факта на настъпване на
вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване подлежат само
действително нанесените вреди, т.е. само изплатените адвокатски възнаграждения
в производството по обжалването на наказателното постановление. Съгласно т. 1
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението.
В процесния случай от представения
в оригинал по НАХД № 1991/2018 на Районен съд Пазарджик договор за правна
защита и съдействие, е видно, че е уговорен размер на възнаграждението от 300
лева. Предвид факта, че в договора за правна защита и съдействие не е посочен
начинът на изплащане на възнаграждението – в брой или по банков път, съдът не
може да установи дали същото е изплатено. Не може да се приеме, че ищецът Д.
действително е претърпял имуществена вреда, като липсват данни дали е изплатил
възнаграждението в размер на 300 лева на надлежно упълномощения от него
адвокат.
В
производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху
ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно
доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието
на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, но в случая това не
е направено. Не е доказано наличието на реално причинена вреда, изразяваща
се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване
на наказателното постановление. Доказано е, че правната защита пред РС Пазарджик
е осъществена от надлежно упълномощен адвокат. Но не са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В представения по
анд № 1991/18г. на РС Пазарджик договор за правна защита от 21.03.2019г. е
договорено възнаграждение, но не е посочен начин на плащане. Представените и
приобщени към делото доказателства не установяват плащане в изпълнение на договор за правна
защита и съдействие.
Административен съд Пазарджик
счита, че не се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди, които са претендирани от ищеца в
размер на 300 лева, от което следва, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск
обуславя и тази на акцесорния за присъждане на законна лихва върху
обезщетението, считано от предявяване на иска до пълното изплащане на
обезщетението.
С оглед изхода на делото, съдът счита за
неоснователна претенцията за присъждане на разноски в настоящото производство.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля искова молба на Д.Н.Д. против Областна дирекция на МВР
Пазарджик, представлявано от директор, с която се иска да бъде осъдена ОДМВР
Пазарджик да заплати 300 лева, като обезщетение за претърпени имуществени вреди
– платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по АНД № 1991/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което е отменено като
незаконосъобразно НП № 18-1006-001045/15.03.2018г на началник сектор ПП при
ОДМВР Пазарджик, ведно със законна лихва от подаване исковата молба до нейното
окончателно изплащане.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 12781 от 15.10.2020 г. по адм. дело № 14662/ 2019 г. на ВАС- Трето отделение:
ОТМЕНЯ Решение № 697/
28.10.2019 г. по административно дело № 865/ 2019 г. на Административен съд-
Пазарджик и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик да заплати на Д. Н. Д. сумата от 300
лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, което е заплатено по НАХД № 1991 от 2018 г. на Районен съд-
Пазарджик, както и законната лихва, считано от 1.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик да заплати на Д. Н. Д. разноски за
двете съдебни инстанции общо в размер на 615 лв (шестстотин и петнадесет лева).
Решението е окончателно.