№ 1160
гр. П., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20251720104758 по описа за 2025 година
Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.422 от
ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства Йеттел България ЕАД (предходно
наименование Теленор България ЕАД), ЕИК *********. със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4. Бизнес парк София, сграда 6, е
поискало да бъде установено по отношение на ответник Д. П. Д. с ЕГН **********, че
дължи сумата от 519,45 лв. (петстотин и деветнадесет лева и четиридесет и пет стотинки),
представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за
мобилни услуги № ********** от **********г., Договор за мобилни услуги № ********** и
Договор за лизинг от **********г., за които суми са издадени фактура №
*****************г., фактура № *****************г., фактура № *****************г.,
фактура № *****************г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - *********г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78 от Гражданския
процесуален кодекс, да бъде осъден ответника да заплати на „Йеттел България“ ЕАД
присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в
общ размер на 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева), както и всички, направени от
ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на
25,00 лв. (двадесет и пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 480,00
лв. (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС (400,00 лв. без ДДС).
Ответника Д. П. Д. е подала отговорна исковата молба, като оспорва исковете
1
изцяло по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Направено е възражение, че исковите претенции са погасени по давност.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ по сключени договор за доставка на електронни съобщителни
услуги .
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да
влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
горепосочените договори. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да
докаже, че претендираните суми се дължат на валидно договорно основание (включително
клаузата за неустойка), че е изпълнил своето основно договорно задължение за предоставяне
на услугите/предал е вещите, поради което неговото вземане е възникнало по основание и
размер. По отношение на иска за присъждане на неустойка следва да докаже, че е
възникнало правото му на същата, като надлежно е развалил/ прекратил договора.
Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй
като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които
е търговец и е свързано с упражняването от него занятие - арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор
е от вида на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД),
които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел, съгласно приложената
по делото допълнителна декларация, озаглавена „Декларация - съгласие“.
Видно от представените писмени доказателства от ищцовата страна, се установява,
че между Д. П. Д. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България
Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори: Договор за
мобилни услуги № ********** от **********г., Договор за мобилни услуги № ********** и
Договор за лизинг от **********г. Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо
ползваните от Д. П. Д. мобилни номера и мобилно устройство се прилагат следните
условия: за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********** от **********г., за мобилен номер ********** - условията,
2
договорени в Договор за мобилни услуги № ********** от **********г., за мобилен
телефонен апарат *** ****** *** *** - условията, договорени в Договор за лизинг от
**********г.
Ищцовата страна твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. септември 2014г. - м. декември 2014г., а
именно фактура № *****************г., фактура № *****************г., фактура №
*****************г., фактура № *****************г. Във всяка от фактурите са начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него
и клиента, както следва: По Договор за мобилни услуги № ********** от **********г., с
който се предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират задължения
в общ размер на 104,45 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 18/08/2014-17/11/2014г. По
Договор за мобилни услуги № ********** от **********г., с който се предоставя мобилен
номер **********, са начислени и се претендират задължения в общ размер на 18,10 лв. -
незаплатен и задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни
такси, начислени за периода 18/08/2014-17/11/2014г. По Договор за лизинг от **********г., с
който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат *** ****** *** ***, са
начислени и се претендират задължения в общ размер на 396,90 лв., от които:
- дължими незаплатени лизингови вноски в общ размер на 56,70 лв. с вкл. ДДС (три
лизингови вноски, всяка в размер от 18,90 лв. с вкл. ДДС), начислени за периода 18/08/2014-
17/11/2014г. и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 340,20 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на
18,90 лв. с вкл. ДДС, начислени за периода 18/11/2014-10/05/2016г.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е
било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги..
От страна на „Йеттел България“ ЕАД, било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК
до Районен съд - П., въз основа на което е било образувано частно гражданско дело №
*********г. пред VIII състав и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№***************г. и въз основа на нея изпълнителен лист от *********г.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна
експертиза Я. П. А. се установява, че „Теленор България" (при сключване на договорите
„КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ" ЕАД, сега „Йеттел България") ЕАД е издало фактури за
предоставени услуги и устройства за абонат Д. П. Д., осчетоводени по абонатен номер на
клиента и включени в дневници за продажби, в които са начислени 805,47 лева, от тях
платени 5,33 лева на 21.10.2016 г. и неплатени суми общо 800,14 лева по следните фактури:
116,85 лева по фактура № ***************** г. (по фактура 122,18 лв., платени 5,33 лв.),
56,05 лева по фактура № ***************** г., 6,35 лева по фактура №
***************** г., 620,89 лева по фактура № ***************** г., по издадените
3
фактури по процесиите договори за месечни абонаменти и потребление на мобилни услуги
за процесния период дължимите суми, по отчетените използвани услуги, са в размер на
122,55 лева или 62,66 евро, съгласно условията на договорите и приложените извлечения, от
тях: а/ 104,45 лева или 53,40 евро с ДДС за абонатен номер +359********* по Договор за
мобилни услуги от ********** г., в т. ч.: 34,81 лева абонаментен план (начислени 40,14 лева
- 5,33 лева платени) 66,73 лева разговори към други национални мрежи ^ 1,55 лева за
международни разговори 1,22 лева за кратки текстови съобщения (SMS) 0,14 лева за
мултимедийни съобщения (MMS) 18,10 лева или 9,26 евро с ДДС за абонаментен план по
Договор за мобилни услуги от г. на абонатен № *************.
По издадените фактури по Договор за лизинг от ********** г. са начислени общо
396,90 лева или 202,93 евро, от тях:
1. 56,70 лева или 28,99 евро начислени по фактури за 3 броя лизингови вноски по 18,90
лева,
2. 340,20 лева или 173,94 евро за 18 броя по 18,90 лева предсрочно изискуеми лизингови
вноски.
С дата 21.10.2016 г. е платена сумата 5,33 лева или 2,73 евро, с която сума частично
е погасено задължение по фактура № ***************** г. от общо дължимата сума в
размер на 122.18 лева и неплатената сума по тази фактура е в размер на 116,85 лева.
Въз основа на горното, настоящият състав приема за установено, че страните по
делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключените
между тях договори за мобилни услуги и лизинг. Това е така, защото представените и приети
като писмени доказателства договори носят подписа на ответника, чиято формална
доказателствена сила не е оборена от него по надлежен ред. При тези обективни данни,
удостоверени в представените по делото писмени доказателства следва извода, че „Теленор
България“ ЕАД е задължило да предостави: електронни съобщителни услуги и вещи на
промоционална цена, а ответникът се е задължил да заплати цена на предоставените услуги,
съгласно тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и стойност на вещта.
Страните са уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши
задълженията си по приложенията, договорите или Общите условия, операторът има право
да прекрати едностранно сключеният с абоната договор и да получи неустойка в размер на
дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок, но не повече от три стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС. с добавени: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до
края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на
лизинг или срещу заплащане в брой).
С оглед на приетото, съдът намира, че исковата претенция за заплащане на
дължимите суми в посочените периоди за доставка на услуги и абонаментни такси е
4
основателна. Съдът приема, че ищецът е доставял услуга тъй като е налице системното
заявяване за ползване на поредица от мобилни услуги, като няма данни същите електронни
услуги да не се предоставяни до момента на прекратяване на договора.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира, че
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Характерът на неустойката
позволява на страните да я уговорят свободно, но това правило не може да се абсолютизира,
тъй като то не може да противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави -
арг. чл. 9 ЗЗД. Настоящият състав намира, че тази клауза е валидна, тъй като не противоречи
на изискването за добросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
При извода за доказаност на другите претенции в своето основание, съдът следва да
определи и размера - арг. чл. 162 ГПК. Относно размера им съдът кредитира издадените от
„Теленор България“ ЕАД фактури. Съдът съобрази, че представените по делото,
неподписани фактури, се ползват с „производна“ доказателствена стойност, произтичаща от
чл. 55, ал. 1 ТЗ, че те обвързват съда само ако е водено редовно счетоводство. Вярно е, че те
са формално оспорени от ответника, но по правилото на чл. 182 ГПК при тяхното
съпоставяне с другите доказателства по делото, съдът приема, че те пряко кореспондират със
задълженията на ответника, тъй като в тях са посочени личните му данни, телефонни
номера, за които се установи, че са сключени договори и отчетни периоди. Ето защо, както и
с оглед установената валидна облигационна връзка между страните, съдът приема, че
задълженията са в размер съгласно издадените фактури, както бе посочено този размер
изрично не се оспорва от ответната страна.
Съдът намира направеното възражение от ответната страна, за изтекъл в нейна
полза давностен срок за основателно. Както бе посочено, не се спори, че по искане на ищеца
е било образувано частно гражданско дело № *********г. и е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №***************г. и въз основа на нея изпълнителен
лист. След посочената дата е започнал да тече давностен срок в полза на ответника.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години,
като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото
правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. Предвид на
това съдът приема, че в случая е налице предвидения 5 годишен давностен срок доколкото
издадената заповед за изпълнение има силата на съдебно решение. От горното става ясно, че
към 13.04.2022г., в полза на ответника е изтекъл 5 годишен давностен срок, с който е било
погасено правото на ищеца за принудително събиране на вземането. В случая в тежест на
ищцовата страна е да установи, че в рамките на посочения 5 годишен срок, са били
предприети действия по принудително събиране на вземането. Такива доказателства в
настоящето производство не са представени. По приложеното към настоящето частно
5
гражданско дело № *********г. е приложена показа за доброволно изпълнение до
ответницата по образувано изп.дело №*********г., тоест ако се приеме, че молбата за
образуване е прекъснала давностния срок, то това е било сторено две години след изтичане
на същия срок.
Предвид така изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени поради изтекъл в
полза на ответника 5 годишен давностен срок, с който е било погасено правото на ищеца за
принудително събиране на вземането.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище град
София, жк. „Младост” № 4, Бизнес парк, сграда 6 ЕИК №*********, с които се иска да бъде
установено по отношение на ответник Д. П. Д. с ЕГН **********, с адрес: общ. П., гр. П.,
п.к. 2300, ул. „Д.“, *****************, че дължи сумата от 519,45 лв. (петстотин и
деветнадесет лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи общ сбор на дължимите
суми по сключените между страните Договор за мобилни услуги № ********** от
**********г., Договор за мобилни услуги № ********** и Договор за лизинг от
**********г., за които суми са издадени фактура № *****************г., фактура №
*****************г., фактура № *****************г., фактура № *****************г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - *********г. до окончателното изплащане на вземането, както и
на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, да бъде осъден ответника да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни
разноски по заповедното производство в общ размер на 385,00 лв. (триста осемдесет и пет
лева), както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч.
внесената държавна такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и изцяло изплатения
адвокатски хонорар в размер на 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС
(400,00 лв. без ДДС), поради изтекъл в полза на ответника 5 годишен давностен срок.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №0*********г. по
описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото
в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6