Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.
Ловеч, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
втори касационен състав в публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. №
130/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Т.В.Т. ***
против Решение № 54/26.05.2020 г. на Луковитския районен съд, постановено по
АНД № 71/2020 г.
По изложени доводи за незаконосъобразност на
постановения съдебен акт се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание касационният жалбоподател лично
и чрез пълномощник поддържа жалбата. Основното му възражение е, че
Административно-наказателният орган (АНО) се е произнесъл преждевременно по
съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), тъй като в
Луковитския районен съд е образувано НОХД № 320/2020 г., от чийто изход зависи
и изхода на образуваното АНД.
Ответникът по делото РУ на МВР Луковит– редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на същата.
Административен съд Ловеч, втори касационен
състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение Луковитският районен съд (ЛРС) е
потвърдил наказателно постановление (НП) №18-0906-000476/18.12.2018 г. на Началник на РУ-Луковит към ОДМВР Ловеч, с което Т.В.Т. са наложени
административни наказания: 1. глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 177,
ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150А, ал.1 от същия закон; 2.глоба в
размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на
чл. 100, ал.1, т.2 от същия закон.
За
да постанови този резултат, Районният съд е приел, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на
нарушителя и съответно до порочност на административно-наказателното
производство.
Относно
вмененото на Т. нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, Районният съд е приел, че
същият е управлявал МПС – лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ****** след като е бил лишен от право да
управлява МПС по административен ред с влязло в сила на 06.12.2018 г. НП.
Прието
е, че наложения размер на глобата е адекватен на тежестта на извършеното
нарушение, съответства на степента на обществената опасност на деянието и е
достатъчно за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, и би имало възпитателно-възпиращо и коригиращо
въздействие върху нарушителя.
По
отношение на нарушението на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП е прието от ЛРС, че
водачът не е носил свидетелство за регистрация на управляваното от
жалбоподателя МПС. Правилно е приложена санкционната разпоредба, като санкцията
е точно фиксирана и не подлежи на изменение при съдебния контрол.
Решението
е правилно.
Съгласно
чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както
и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4, или по реда на чл. 69а от НПК и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Според
чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява и за тегленото от него ремарке.
По
делото е установено, че Т.В.Т. на 07.12.2018 г. около 17:30 часа в гр. Луковит
на ул. „Иван Вазов“ № 80 е управлявал лек автомобил „Опел Фронтера“ с
рег. № ******, собственост на К.В.К. без
да притежава СУМПС, тъй като същото е било отнето по административен ред с
влязло в законна сила НП.
Освен
това не е носил свидетелството за регистрация на МПС, което е управлявал.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се
е позовал на представените с административно-наказателната преписка писмени
доказателства, както и на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели В.Н.Б., П.Г.Ц. и И.В.Т., които правилно са били кредитирани като
обективни и непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства.
Нарушенията са доказани по безспорен начин.
Тези обстоятелства са достатъчни, за да обосноват
налагането на Т. на предвидените административни наказания.
Законосъобразен е извода на ЛРС, че размера на
наложените наказания е правилно определен и ще допринесе за постигане на целите
на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.
ЛРС
е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
осигуряващ обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Събрани и анализирани са относимите
за правилното решаване на спора доказателства. Обсъдени са фактите, имащи
отношение към спора по делото. Изведени са правни изводи, които се възприемат
от касационната инстанция. Решението се основава на правилна преценка на
събраните доказателства. Същото е издадено в съответствие с приложимите
материално правни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.
При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразност
на оспореното пред него НП.
Съдът намира за неоснователно единственото възражение
на касационния жалбоподател за преждевременно издаване на НП, тъй като в ЛРС
имало образувано НОХД, от чийто изход зависи изхода на
административно-наказателното производство.
В случая жалбоподателят не е представил никакви данни
пред решаващия съд относно страните,
предмета и изпълнителното деяние на посочено от него НОХД, поради което
е невъзможно при осъществяване на съдебния контрол да се направи преценка дали
са налице предпоставките, визирани в чл. 33, ал.1 от ЗАНН.
Настоящият касационен намира, че не са налице пороци
на обжалваното решение, които да представляват касационни отменителни основания.
Същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54/26.05.2020
г. на Луковитския районен съд, постановено по АНД № 71/2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: