Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на трети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9164 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск
от „С.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на „Е.П.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.422 от ГПК за
съществуване вземането
посочено в издадената по ч.гр.д. № 4396/2018 г. на ВРС
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 205.70 лева /двеста и
пет лева и седемдесет стотинки/ - главница, представляваща заплатена от **с ЕГН
********** в полза на „Е.П.“ АД на 25.03.2013 г. трета
вноска по Договор за разсрочено плащане № ДР 10999 от 27.11.2012 г. по издадена
фактура № ********** от 04.10.2012 г. на стойност 1211.94 лева, начислена по
корекция на сметка за периода от 05.04.2012 г. до 01.10.2012 г. по констативен
протокол от 01.10.2012 г. за обект с клиентски № ********** и абонатен №
********** с адрес на потребление с.Каспичан, ул. „Добри Войников“ № 21, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от
12.11.2017 г. сключен между **с ЕГН ********** и „С.Б.“ ЕООД, за което „Е.П.“ АД са уведомени по имейл на 12.11.2017
г.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: **с ЕГН **********
е потребител на електрическа енергия за обект с обект с клиентски № **********
и абонатен № ********** с адрес на потребление с.Каспичан, ул. „Добри Войников“ № 21. На 01.10.2012 г. била извършена проверка на монтирания да отчита
потреблението в обекта електромер. Въз основа на проверката „Е.ОН
България Продажби” АД изготвили справка и издали дебитно известие № **********
от 04.10.2012 г. на стойност 1211.94 лева, начислена по корекция на сметка за
периода от 05.04.2012 г. до 01.10.2012 г., представляваща корекция на сметка за
потребена електроенергия, с изминал период, с период на корекцията 17.02.2012г.
до 14.08.2012г. Абоната заплатил
сумата на ответника. Твърди, че не е консумирана
начислената допълнителна ел. енергия, поради
което и не се дължи процесната сума, с която е извършена корекцията. Ищецът
придобил вземането за неоснователно платената сума по корекционна процедура,
съобразно договор за цесия от 12.11.2017 г., за което
уведомил ответника.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник,
с който изразява становище за неоснователност на иска. Не
оспорва, че с **са били страни по договор за доставка на ел. енергия относно процесния обект, както и че процесната сума
е заплатена.
Твърди, че съобразно констатацията за неправомерно
въздействие върху схемата на СТИ е извършена корекция на количеството доставена
и потребена електроенергия на абоната на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ,
определено по обем чрез изчислителна методология. Оспорва
наличието на валиден договор за цесия, като твърди, че е нищожен поради липсата
на предмет и съгласие. Прави възражение за погасяване
на вземането по давност. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По
частно гражданско дело № 4396/2018 г. на ВРС е издадена Заповед № 2556 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „С.Б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу длъжника „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, за сумата от 205.70 лева - главница, представляваща
заплатена от **с ЕГН ********** в полза на „Е.П.“ АД на 25.03.2013 г. трета
вноска по Договор за разсрочено плащане № ДР 10999 от 27.11.2012 г. по издадена
фактура № ********** от 04.10.2012 г. на стойност 1211.94 лева, начислена по
корекция на сметка за периода от 05.04.2012 г. до 01.10.2012 г. по констативен
протокол от 01.10.2012 г. за обект с клиентски № ********** и абонатен №
********** с адрес на потребление с.**, като вземането
е прехвърлено с договор за цесия от 12.11.2017 г. сключен между **с ЕГН **********
и „С.Б.“ ЕООД, за което „Е.П.“ АД са уведомени по
имейл на 12.11.2017 г. и
законната лихва от 27.03.2018 г. до изплащане на вземането, както
и сумата 25.00 лева разноски по делото, представляваща заплатена държавна такса
Съдът е
приел за безспорно и не нуждаещо се от доказване между страните по делото, че **е
бил клиент на ответното дружество за доставяне от него електроенергия на за обект с клиентски № ********** и абонатен № ********** с адрес на потребление
с.**, както
и че на 01.12.2012 г. служители на „Е. ОН България Мрежи“ АД извършили проверка на СТИ и съставили
констативен протокол, въз основа на който ответното дружество издало дебитно известие № **********/04.10.2012г., представляваща
корекция на сметка . Както и че сумата от 263,08 лева е заплатена.
От представения по делото
констативен протокол от 01.10.2012 г. се
установява, че на същата дата, служители на „Енерго -Про“ са извършили проверка
на средството за търговско измерване /СТИ/ монтирано на обекта на абоната, и са
констатирали, че е прикачен проводник на ПВМ 2,5 мм 2 в единия крой към главен
витлов предпазител преди СТИ, като проводника е свален и схемата възстановена.
Въз
основа констатациите от извършената проверка „Енерго-про Мрежи” АД е начислило
служебни количества ел. енергия в съответствие с чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕ
на сметката на потребителя за период от общо 168 дни, на база на което за този
период „Е.П.” АД /Е-ОН България Продажби АД/ е съставило дебитно известие № **********/04.10.2012г.
на стойност 1211,94 лева, с получател **.
С
договор за прехвърляне на вземане от 12.11.2017 г. **, представляван от
пълномощника си Петър Николов Колев е прехвърлил на ищцовото дружество
вземането си за сумата от 205,70 лева представляваща недължимо заплатена от
цедента в полза на Е.П. АД на 25.03.2013г. , относно издадена фактура № **********/04.10.2012г., на стойност 1211,94 лв., начислена от
длъжника при първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка
за потребена електроенергия, с изминал период, с период от 05.04.2012 г. до
01.10.2012 г. по констативен протокол от 01.10.2012 г. за обект с клиентски №
********** и абонатен № ********** с адрес на потребление с.Каспичан, ул.
„Добри Войников“ № 21, с титуляр **.
Ответното
дружество е уведомено за извършеното прехвърляне на вземането на **.,
с уведомление приложено към исковата молба, подписано от пълномощника на
цедента *** .
Представени са извадки от електронната поща
Gmail с датата на уведомлението на ответника за
извършената цесия.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415
от ГПК има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.Ищецът следва да докаже, при наличие на изрично
оспорване, че е приобретател по валидна цесия, както и че праводателят по
същата е платил процесната сума като стойност на потребена, но незаплатена
ел.енергия за процесния период. В тежест на ответника е да установи, че е
налице основание за плащането , съответно налице е основание да задържи
платената сума.
Анализът
на съдържанието на договора за цесия сочи за неговата действителност, с оглед
на което вземането е прехвърлено на ищеца, поради което ответникът дължи
плащане на същия, доколкото договорът за цесия му е съобщен. Предмет на прехвърляне
е съществуващо, макар и спорно вземане от неоснователно обогатяване/при начална
липса на основание/ от цедента **.,чрез
надлежно упалномощено лице Петър Колев,за сумата от 205.70 лева, представляваща
получена при начална липса на основание стойност на коригирана сметка за
електрическа енергия при неизмерване или неправилно/неточно измерване на ел.
енергия за периода от 05.04.2012г. до 01.10.2012г. начислена служебно за
обект с клиентски № ********** и абонатен № ********** с адрес на потребление
с.Каспичан, ул. „Добри Войников“ № 21.
Предмет на договор за цесия може
да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен,
така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат
включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по
силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за
цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е
прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането
произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване, е годен предмет на
договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането
по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т. 7 от Постановление №1 от
28.05.1979 г., постановено по гр. д. № 1/1979 г., Пленум на ВС, е изискуемо от
момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за
връщане на даденото, както и размерът на сумата, идентичен на даденото. Предвид
гореизложеното следва да се приеме, че към датата на прехвърляне на вземането
цедентът е имал съществуващо вземане към ответника, поради което и ищецът към
датата на подаване на исковата молба е носител на процесното вземане,
произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника. Ето защо, са
неоснователни възраженията на ответника в тази насока.
За успешното провеждане
на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се
намирали в договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е. че
последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя
страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от
страна на ищеца, той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за
възникване на вземането предпоставки и неговия размер. В случая не се спори, че
праводателят на ищцовото дружество е ползвател на ел. енергия, т.е. с ответника
са в договорни отношения за доставка на електрическа енергия и в този смисъл
следва да се приеме, че последният е пасивно материалноправно легитимиран да
получи начислената сума. Поради това ответникът следва да докаже, че има право
да извърши корекция на сметката, че корекцията е извършена правилно и че
вписаната в дебитното известие сума се дължи. Да установи чрез пълно и главно
доказване, че е налице основание за плащането , съответно налице е основание да
задържи платената сума.
Регламентацията на договорните отношения към посочения период на корекция се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕМ на "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ
, одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, в сила от 17.05.2009 г., действащи към датата на извършване на проверката - 02.05.2011 г. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената специална норма дерогира общото правило на чл.298, ал.1, т. 1 от ТЗ, поради което следва да се приеме, че абонатът е обвързан от съдържащата се в тях регламентация.Съобразно
предвиденото в чл.24 от ОУ на ДПЕЕ на "Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ" АД, ответното дружество
е оправомощено да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана
от потребителите ел.енергия за изминал период. Тези
действия се извършват въз основа на представени от "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ"
АД констативни протоколи и справки за начислена енергия.
Дори при
осъществена по реда на ОУ на ДПЕЕЕМ корекционна процедура обаче, възможността
да бъде едностранно коригирана сметката на потребителя за минал период не може
да породи правни последици.Причина за това е обстоятелството, че по своя
характер разпоредбата на чл.38 от Общите условия предвижда ред за санкциониране
на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение на последния,
с което по същество се въвежда обективна отговорност за абоната.Този тип дълг е
изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от
неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на
законодателя. Нито в ЗЕ, в редакцията му към датата на извършване на
корекцията – 04.07.2011 г., нито
в действащите към датата на корекцията Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, е
предвидена възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената
електрическа енергия и на сметките за минал период. Подобна
хипотеза не е уредена и в действащите към датата на корекцията Правила за търговия с електрическа
енергия и в Правила за измерване на количеството
електрическа енергия.
Ето защо въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по чл.9 ЗЗД, а именно - императивните правила на закона.Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ противоречат и на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в чл.82 ЗЗД. Поради изложеното и на основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД
клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна процедура, се явяват нищожни и не могат да произведат правно действие (в този смисъл са Решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г., ІІ т. о., решения на ВКС по т. д. № 103/2009 г., ІІ т. о., по т. д. № 885/2009 г., ІІ т. о., т. д. № 427/2010 г., ІІ т. о., по т. д.№ 225/2010 г., ІІ т. о.).Нищожността на посочената разпоредба - чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ води до
неправомерност на извършената корекция на сметката, предвид което и издадената
справка не може да установи вземане в полза на ответника.
Относно
направеното от ответното дружество възражение, че абонатът е заплатил сумата от
205,70 лв. по договор за разсрочено плащане № ДР 10999/27.11.2012г., то същото
съставлява споразумение за разсрочване на плащанията, но не е договор за
спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор чрез взаимни отстъпки. В
случая, видно от представеното споразумение, същото е сключено „във връзка със
забавяне плащанията за консумирана електрическа енергия и разсрочването им“ и
както се посочи, представлява по същността си именно споразумение за
разсрочване на плащанията. Същото не представлява извънсъдебно признание на
задължението и не променя основанието за извършеното плащане, а именно –
извършената едностранна корекция на сметката за ел. енергия на абоната. В
случая не е налице признание на вземането. Отбелязано е още, че този протокол
следва да се счита за писмено предизвестие за прекъсване на
електрозахранването, ако не се плащат в срок предвидените в него разсрочени
вноски. Начислените суми по корекционната справка не са за действително
консумираната от абоната за периода електроенергия, отчетена от СТИ, а е
предвидена в ОУ санкционна отговорност за абоната, без да се изисква доказване
на неговото виновно поведение. Съдът приема, че така подписаното споразумение
не може да има последиците по чл. 365 ГПК, с оглед на което не съставлява
основание за дължимост на сумите.
Ответникът е направил възражение, че вземането е
погасено по давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от е входирано в съда на 27.03.2018 г.,
подадено по пощата, видно от пощ. клеймо на 24.03.2018г. /л.6 от ч.гр.д. №
4396818г./, съответно
претендираната сума е била платена от праводателя на ищеца в полза на ответното
дружество на дата 25.03.2012 г. Петгодишния давност срок за погасяване на вземането е прекъснат
в последния ден на изтичането му - 24.03.2018 г. Ето защо , възражението за
погасяване на задължението по давност е неоснователно.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена
държавна такса 26,50
лева и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г.на ВКС на
ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното
производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да
се присъдят в пълен размер 26,50 лв. внесена д.т.и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение за подадено възражение или общо сумата в размер на 76,50
лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
ОСЪЖДА„Е.П.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплатина „С.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 326,50лв (триста двадесет
и шест лева и петдесет стотинки ), представляваща направените
разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.