РЕШЕНИЕ
№260201 24.08.2021
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на втори юли
през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 140 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Етажната
собственост „А.”, находяща се в КК „Слънчев бряг”,
западна част, представлявана от Ю.М., против Е. Алекснадровна
К., БУЛСТАТ ......, и И.Е.К., БУЛСТАТ ......., двамата с адрес КК „Слънчев
бряг”, ПИ № 51500.507...., ет.5, обект ... Твърди се, че ответниците били
съсобственици на недвижим имот, находящ се в КК
„Слънчев бряг”, комплекс А., ПИ № 51500.507...., ет. 5, обект .., с площ от
81.10 кв. м, ведно с 1.44% ид.ч. от общите части на
сградата, равняващи се на 23.30 кв. м, с идентификатор на обекта № 51500.507.....1.141.
Сочи се, че с решение от 17.08.2016 г. на проведено общо събрание на ЕС на
комплекс А., бил определен размер на паричните вноски от 12 евро/кв.м. с
включени общи части, за периода 01.01.2017 г.-
30.06.2017 г. С решение от 31.07.2017 г. размерът бил намален на 10 евро/кв.м.
с включени общи части, за периода 01.07.2017 г.- 30.06.2018 г., а с решение от
30.07.2018 г.- на 8 евро/кв.м. с включени общи части, за периода 01.07.2018 г.-
30.06.2019г. И трите решения били влезли в сила. Сочи се, че на проведеното на
30.07.2018 г. общо събрание се взело решение и бил определен срок до 01.10.2018
г. за доброволно плащане на неплатените такси поддръжка, дължими за периода 01.01.2017 г. до 30.06.2018 г., като било възложено на УС да
започне процедура по съдебно събиране на неплатените такси след изтичане на
срока за доброволно плащане. В тази връзка на ответниците било изпратено
електронно писмо, в което им било напомнено, че дължали за първия период 126 евро, за втория-1044 евро, и за третия- 835.20 евро. Заявява се, че
заплащане на настъпило. Предвид на това се моли да бъдат осъдени ответниците да
заплатят поравно на ищцовата ЕС сочените по- горе
суми, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното им
изплащане, както и сумата от 246.21 лв.- мораторна
лихва за периода от 01.07.2019 г. до 11.02.2020 г.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от особеният
представител на ответниците, с който се навеждат доводи за недопустимост на
иска предвид на това, че по делото нямало доказателства, че за председател на
УС е избрано лицето Ю.М.. На следващо място се сочи, че в представените
протоколи от проведените общи събрания няма идентичност при описанието на ЕС.
Оспорват се предявените претенции по основание и по размер. Заявява се, че
решение за определяне размера и начина на плащане на такса за периодите от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г., и от 01.07.2017 г. до
30.06.2018 г. нямало взето. Сочи се, че в протокол от общо събрание от
30.07.2018 г. имало неяснота по отношение определянето на сумите, тъй като не
ставало ясно на каква база се определяли. По отношение на претендираната
мораторна лихва се твърди, че същата била неясна. На
следващо място се заявява, че трите представени протокола към исковата молба не
отговаряли на изискванията на ЗУЕС за необходимо съдържание- липсвало идентичност
на описанието на ЕС, липсвал посочен дневен ред, явилите се лица, идеалните
части от ЕС, които те представлявали, номера на самостоятелните обекти и
подпис. Заявява се, че на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС не се дължат сумите,
тъй като ответниците не пребивавали в ЕС повече от 30 дни за календарните 2017,
2018, 2019 години. Прави се и възражение за погасяване по давност на вземането
в размер на 126 евро за периода 01.01.2017-
30.06.2017 г.
Съдът, като взе предвид становището на страната,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 6, ал.1, т.8 и т.10, вр. чл. 11, ал.1, т.5 вр. чл.38,
ал.1 от ЗУЕС, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За установяване на твърденията си ищецът е представил протоколи от
15.08.2016 г., 31.07.2017 г., 30.07.2018 г. от проведени общи събрания на
собствениците на самостоятелни обекти в ответната Етажна собственост. От същите
е видно, че общото събрание е приело, че всеки собственик дължи годишна такса
за поддръжка и управление на общите части в етажната собственост, която за
периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. да е в
размер на 12 евро/кв.м.; за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. да е в размер
на 10 евро/кв.м.; за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. да е в размер на
8 евро/кв.м.
По делото е представен и нотариален акт № 113, т.ІХ, рег.№ 8707, н.д. №
1673/30.10.2009 г., съгласно който ответниците са закупили обект .., съставляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №
51500.507.....1.110 по КККР на гр.Несебър, КК „Слънчев бряг- запад”, с
площ от 81,10 кв.м. и 23,30 кв.м.ид.ч.
от общите части на сградата, или общо 104,40 кв.м.
От страна на ответникът се
навеждат твърдения, че представените протоколи от проведени общи събрания не
можело да бъдат съотнесени към настоящото
производство, доколкото в същите липсвало описание или било дадено различно
такова на ЕС. Действително във всеки протокол описанието на ЕС е различно, но
като се има предвид описанието на притежавания от ответниците имот, сторено в
нотариалния акт, както и представените от Община Несебър документи, касаещи ищцовата ЕС, съдът намира, че представените протоколи
касаят проведени общи събрания именно на ЕС на комплекс „А.“, като няма спор,
че имота на ответниците се намира точно в тази ЕС. От представеното по делото
уведомление от Община Несебър и протокол от заседание на УС е видно, че Ю.М. е
избран за представляващ ЕС, поради което възраженията за липса на активна
процесуална легитимация на ищеца се явяват неоснователни.
Не се споделят и възраженията за
липса на взети решения относно размера на дължимите такси от всеки етажен
собственик. Видно от т.5 от протоколът на ОС, проведено на 15.08.2016 г., е приета
такса в размер на 12 евро на квадратен метър. С решение по т.3 на проведеното
на 31.07.2017 г. общо събрание таксата е била намалена на 10 евро на кв.м. за
периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. С решение по т.3 от проведеното на
30.07.2018 г. общо събрание е прието таксата да бъда намалена на 8 евро на
кв.м. за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г.
От страна на ищецът се твърди, че
решенията на общото събрание са влезли в сила. От страна на особеният
представител на ответницата се наведе възражение, че решенията противоречат на
нормата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС и в този смисъл не въвеждат задължение на ответниците
да заплащат търсените суми. Съдът не споделя това възражение. Константна и
непротиворечива е практиката както на въззивната,
така и на касационната инстанция, че съображения относно незаконосъобразността
на решенията на общото събрание на ЕС, включително и досежно
възражения относно съставения протокол, могат да бъдат предмет само на
специално инициирано производство по реда на ЗУЕС, което се провежда в определени срокове,
които важат и относно възражения за нищожност на взетите решения. По делото
няма данни такива производства да са били провеждани. ЕС се управлява от общото
събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни
волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма
насрещни права и задължения, както и сделките. Субективните предели на действие
на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на
многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези,
които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата,
които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Ето защо настоящата
инстанция приема, че решенията на проведените общи събрания са влезли в сила и
са задължителни за изпълнение от страна на всички етажни собственици, каквито
няма спор по делото, че са ответниците. В този смисъл за последните е
възникнало задължение да заплатят съответните вноски съобразно гласуваните
решения.
От страна на ответниците се наведе и
възражение, че не дължат процесните суми предвид на
това, че за сочените периоди не са обитавали имота си. Действително, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС,
не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както
и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост
не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Според чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от
общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства
повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на
отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1. За
отсъствието законът е въвел изискване да се уведомява писмено председателят на
управителния съвет (управителят). Двете разпоредби следва да се тълкуват
систематично като по делото липсват доказателства, от които да се установи, че
собственикът е уведомил председателят за отсъствие и липсват доказателства,
които да водят до основателност на правоизключващото
възражение на ответника. В тежест на ответниците бе да докажат, че обектът е
ползван по-малко от 30 дни, като не е достатъчно само да се твърди този факт.
Фактът, че обектите са обитавани по-малко от 30 дни в календарната година е
благоприятен за ответниците и затова те носят доказателствената
тежест да го установят, което в случая не е сторено. Въззивната
инстанция също е имала повод да се произнесе по този въпрос, приемайки, че по
въпроса за разпределението на доказателствената
тежест и начина за доказване на отрицателни факти е налице трайна съдебна
практика на ВКС. Съгласно последната доказването на отрицателни фактически
твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), за да се приеме, че отрицателният факт не се е
осъществил (в този смисъл са и мотивите по ТР №
6/15.07.2014г. по
т.д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС. След като ответниците се позовават
на правната възможност по чл.51, ал.2 ЗУЕС да не заплащат разходи за
управление и поддръжка на ЕС, то в тяхна тежест е да установят и
докажат обстоятелствата, които твърдят, в т.ч. и личното си отсъствие
от обекта, както и отсъствието в него на други обитатели за процесния
период, като ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е бил
обитаван. В този смисъл Решение № ІІ-2/11.06.2021 г. по в.гр.д. №
2699/2020 г. по описа на БОС.
По отношение размера на дължимите
суми, вземайки предвид общата квадратура на обекта на ответниците, както и
приетата за всеки период такса на кв.м., съдът намери, че дължимите такси са
претендират в точните размери. От страна на ответниците бе направено възражение
за погасяване по давност на претенцията, касаеща сумата от 126 евро, дължима за
периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. По повод на
това от ищецът бе направено уточнение, че съгласно протоколно решение от
30.07.2018 г. падежа за плащане на това задължение бил 01.10.2018 г. Видно от
представения протокол, действително е посочена датата 01.10.2018 г., но същата
касае срок за доброволно плащане на вече изискуеми задължения, а не определя
падеж на плащане на същите. В тази връзка не може да се сподели твърдението, че
именно тази дата следва да се счита за падеж на плащане. Доколкото липсват
представени доказателства за датата на настъпване на изискуемостта на
вземането, и като съобрази ноторната практика, че
таксите се дължат предварително, съдът намира, че падежа на плащане на сумата,
касаеща сочения период е 01.01.2017 г. Този извод се
налага и от приетият на събранието от 31.07.2017 г. бюджет на ЕС за следващ
период, в който са заложени разходи за поддръжка на общите части при
предварителна събираемост на таксите. Задълженията за
плащане на разходите за управление и поддържане на общите части са периодични
вземания, които се начисляват ежегодно. За да определи характера на вземанията
като периодични вземания съдът изследва правопораждащият
им факт- решенията на Общото събрание на етажните собственици, по силата на
които сумите се определят по основание и размер. Видно от протокола от
проведеното на 15.08.2016 г. общо събрание на
етажната собственост вноските за управление и поддръжка на общите части на
етажната собственост се определят, като повтарящи се задължения за предаване на
пари, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени периоди. Поради това съдът приема, че процесните задължения отговарят на критериите, определени
от ВКС в ТР № 3 от 18.05.2012 г. и представляват периодични вземания, които по
силата на чл.111, б.”б” ЗЗД се погасяват с кратката 3-годишна давност. Доколкото задълженията са
годишни и представляват периодично вземане, съдът приема, че стават изискуеми с
настъпването на падежа- 01.01.2017 г., поради което
към датата на подаване на исковата молба- 13.02.2020 г., давностния
срок е изтекъл и претенцията следва да се счита за погасена.
С оглед на всичко гореизложено се налага извода за основателност само на
претенциите, касаещи такси за периодите от 01.07.2017 г. до 30.06.2019 г. в
размер на 1044 евро, респективно 835,20 евро. В този смисъл основателни се
явяват и акцесорните претенции за заплащане законната
лихва за забава, считано от подаване на исковата молба- 13.02.2020 г., до
окончателното изплащане на сумите.
От страна на ищецът се претендира и законна лихва за забава в размер на
246,21 лв., като периода, за който се претендира лихвата е 01.07.2019 г. до
11.02.2020 г. С оглед основателността само на два от главните искове, следва да
бъде присъдена законна лихва за забава в размер на 230,73 лв., като за
останалата част до претендираните 246,21 лв. следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на ищецът следва да бъдат
присъдени сторените разноски, съобразно уважените искове, които възлизат на
сумата от общо 1562 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Алекснадровна К.,
БУЛСТАТ ......, и И.Е.К., БУЛСТАТ ......., двамата с адрес КК „Слънчев бряг”,
ПИ № 51500.507...., ет.5, обект .., да заплатят поравно на Етажната собственост
„А.”, находяща се в КК „Слънчев бряг”, западна част,
представлявана от Ю.М., сумата от
1044 евро, представляваща дължима
такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.07.2017 г. до
30.06.2018 г.; сумата от 835,20 евро, представляваща
дължима такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.07.2018
г. до 30.06.2019 г., ведно със
законните лихви върху сумите, начиная от 13.02.2020
г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 126 евро, представляваща такса за управление и поддръжка за
периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 13.02.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е. Алекснадровна К.,
БУЛСТАТ ......, и И.Е.К., БУЛСТАТ ......., двамата с адрес КК „Слънчев бряг”,
ПИ № 51500.507...., ет.5, обект .., да заплатят поравно на Етажната собственост
„А.”, находяща се в КК „Слънчев бряг”, западна част,
представлявана от Ю.М., сумата от
230,73 лева, представляваща лихва за
забава върху посочените по- горе главници за периода от 01.07.2019 г. до
11.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до претендираните 246,21 лв.
ОСЪЖДА Е. Алекснадровна К.,
БУЛСТАТ ......, и И.Е.К., БУЛСТАТ ......., двамата с адрес КК „Слънчев бряг”,
ПИ № 51500.507...., ет.5, обект .., да заплатят поравно на Етажната собственост
„А.”, находяща се в КК „Слънчев бряг”, западна част,
представлявана от Ю.М., сумата от
1562 лева, представляваща сторените
в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
На адв. Е.Г. да се изплати
сумата от 740 лв. за положения труд като особен представител на ответниците.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: