№ 3722
гр. В., 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110104166 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от И. Б. И., ЕГН **********, с адрес: с. Ч.,
община В.д., област В., чрез процесуалния му представител – адв. И. Р., срещу
М. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ******, иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 6483
лв., представляваща заемна сума по договор за паричен заем, предоставена по
банкова сметка на ответницата в периода 11.03.2022 г. – 12.02.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата в съда – 05.04.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, предявява
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата 6483 лв., представляваща получена без правно
основание сума от ответницата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата в съда – 05.04.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът И. Б. И.
излага, че с ответницата се запознали преди три години, тъй като искал да си
прави татуировка, а тя трябвало да му я изготви. Дал й капаро в размер на 100
лв. в началото на м. февруари 2022 г. във връзка с изготвянето на проект на
картината. През следващия месец ответницата започнала да му иска
допълнително пари назаем, тъй като твърдяла, че имала проблеми с мъжа си, а
детето й било болно. През м. март 2022 г. й предоставил сумата 500 лв. по
нейна банкова сметка. При случайна среща между двамата в Гранд Мол,
ответницата му върнала сумата 150 лв., с което погасила задължението си за
1
връщане на капарото от 100 лв. и частично превода от 11.03.2022 г. През м.
август 2023 г. М. отново му се обадила с молба да й заеме дребна сума пари, а
в началото на 2024 г. му поискала и по-голям заем. Твърди, че в периода
11.03.2022 г. – 12.02.2024 г. предоставил на ответницата общо сумата в размер
на 6483 лв., с уговорка да бъде върната до 28.02.2024 г. Плащане обаче не
последвало. По изложените съображения моли искът да бъде уважен. Ако се
приеме, че тази сума не е получена от ответницата по договор за заем, моли да
бъде уважен предявеният в условията на евентуалност иск.
Ответницата М. С. П. не е депозирала писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 16.10.2024 г. открито съдебно заседание
редовно призованата ответница не се е явила и не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. Процесуалният представител на
ищеца от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответницата са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване й в
съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание същата
не е оспорила твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от
представените писмени доказателства.
Следва да се отбележи още, че ответницата не е оспорила размера на
претендираните суми, съответно, че същите реално са й били предоставени в
заем от ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този
ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 1163.35 лв. /държавна
такса – 263.35 лв. и адвокатско възнаграждение – 900 лв./, които следва да
бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ******, да заплати
на И. Б. И., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., община В.д., област В., сумата
6483 лв. /шест хиляди четиристотин осемдесет и три лева/, представляваща
заемна сума по договор за паричен заем, предоставена по банкова сметка на
ответницата в периода 11.03.2022 г. – 12.02.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата в съда –
05.04.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД.
2
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ******, да заплати
на И. Б. И., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., община В.д., област В., сумата
1163.35 лв. /хиляда сто шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/ ,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3