№ 789
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110202769 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалбата на М. П.
М. с ЕГН ********** от гр.Несебър,обл.Бургас срещу електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство , серия К № 2437064
издаден от ОД МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП в качеството и на собственик, на когото
е регистрирано МПС е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 100.00
(сто ) лева.
С жалбата се иска обжалвания електронен фиш да бъде отменен изцяло като неправилен и
незаконосъобразен. Твърди се, че в електронния фиш не било посочено къде може да бъде
обжалван, както и в какъв срок.Навеждат се доводи, че електронния фиш е издаден след
изтичане на едногодишния срок предвиден в чл.34 от ЗАНН;че връчването на електронния
фиш е станало на граничен пунк при напускане на жалбоподателката на Рбългария, като се
твърди, че това е било извън правомощията на служителите на Главна дирекция « Гранична
полиция»; твръди се, че в електронния фиш не е бил отчетен толеранс на скоростта от 3 км/
час, както и че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител,
депозира писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
1
От фактическа страна:
Съставен е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство Серия К № 2437064 издаден от ОД МВР Варна, с който на
жалбоподателя М. П. М. с ЕГН ********** , в качеството и на собственик на когото е
регистрирано МПС , за допуснато нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 ( сто) лева. Същия е
издаден затова, че на 15.12.2018 год. в 23,05 часа в гр.Варна по бул.” Христо Ботев” в
посока центъра на града до автобусна спирка „ Корабостроител” с МПС лек автомобил „
БМВ Х3 3.0 Д” с рег. № *** е извършено нарушение за скорост установено и заснето с
автоматизирано техническо средство АТСС ( ARH CAM S 1 ) № 11743с9 , като при
разрешена скорост 50 км/ч, е установена скорост на движение на посоченото МПС – 80 км/ч
и превишението е 30 км/ч.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните писмени
доказателства: електронен фиш за налагане на глоба за нарушения, установени с
автоматизирано техническо средство серия К, № 2437064, издаден от ОД МВР Варна,
снимка № 11743С9/0043292,протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система № 819р-28600/15.12.2018 год., справка по регистрационен номер на МПС,
протокол от проверка № 70-С-ИСИ/29.10.2018 год. на БИМ, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ, технически характеристики на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства,приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
От правна страна:
Ел.фиш е обжалван по реда на чл.59 от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП в
законоустановения четиринадесетдневен срок.
Съдът намира направените възражения касаещи приложението на разпоредбата на чл.34 от
ЗАНН за неоснователни.
Действително в административнонаказателните производства, каквото е и настоящото
намира приложение чл.34 ЗАНН, но ал.1 на разпоредбата, където се съдържат описани
давностни срокове, за които съдът следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и
1 година от извършване на нарушението, след изтичането на които се погасява
възможността за осъществяване на наказателно преследване. Ал.3 на чл.34 ЗАНН обаче се
явява неприложима в случая, доколкото производството по издаване на електронни фишове
е опростено и специфично производство, при което електронният фиш се приравнява по
правното си действие едновременно на АУАН и на НП /вж. мотивна част на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Л.П./. В този
смисъл съдът дължи преценка не дали е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН, а този по чл.34,
ал.1 ЗАНН и намира съответно, че сроковете са били спазени, поради което производството
не подлежи на прекратяване. Съдът намери за доказана датата, на която електронният фиш е
бил издаден, макар същата да не е вписана в самия фиш и това е 18.12.2018 г., която дата е
2
отразена в информационните масиви на КАТ. От датата на нарушението- 15.12.2018 г. до
датата на издаване на фиша- 18.12.2018 г., когато се счита, че е установен и деецът, са
изминали по-малко от 3 месеца, който тримесечен срок е максималният за съставяне на
АУАН /според чл.34, ал.1 ЗАНН/, а в случая- за издаване на електронния фиш.
Съгласно чл.189,ал.4 от ЗДвП в редакцията, относима към датата на процесното деяние / ДВ,
бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от
2017 г./, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
Според текста на §6, т.65 от ДР на ЗДвП «автоматизирани технически средства и системи»
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията , които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес.
Използването на заснемащи технически средства е позволено ( чл.165,ал.2,т.7 от ЗДвП), тъй
като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред
с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност
(изключващо намесата на субективен фактор).
На базата на ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС е приета нова ал.3 на чл.165 от ЗДвП, с
която на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, в резултат на която е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
на МВР (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на
извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от
този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само
3
чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол. Видно от приложението към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 год. на БИМ е, че „автоматизираното
техническо средство 11743с9 представлява преносима система ARH CAM S1, което е
мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на регистрационните номера и комуникации. Измерва скоростта и разстоянието на
преминаващите моторни превозни средства (МПС) само в автоматичен режим от статив
(тринога) или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение (режим) на
устройството. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да
произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни
средства.
Лазерния модул на устройството предава няколко лазерни импулси в рамките на много
кратък период от време. След, като лазерния импулс (сигнала) се отрази от МПС, той се
връща към системата. От времето на пробега на лазерния импулс на отиване и връщане на
този сигнал, модула може да изчисли целевото разстояние. След няколко изчисления на база
на измерени единични сигнали, модулът е в състояние да определи валидно разстояние до
обекта. От разликите между тези валидни разстояния може да бъде изчислена и скоростта на
МПС. Измерванията се документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с
обективи с различни фокусни разстояния. След всички измервания и направени изчисления
устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните
МПС. Ако измерванията съдържат некоректно измерени скорости, системата ще игнорира
измерването“.
Според състава на съда събраните доказателствата по делото безспорно установяват
противоправно управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът
на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В ЕФ
правилно, при текстовото описание на нарушението, е посочена установена скорост на
движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването.
Посочена е също така максимално допустима скорост – 60км/ч., както и пътният знак, с
който е въведена. Нарушението е фиксирано с автоматизирано техническо средство 11743с9,
за което по делото са представени писмени доказателства, установяващи по категоричен
начин изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното
нарушение. Приложеното е удостоверение от БИМ, от което се установява, че системата е
одобрен тип средство за измерване. Освен това, по делото е приложен протокол за
последваща проверка, от който е видно, че радарната система съответства на одобрения тип.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория
В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140
км/ч, а според ал.2 на цитираната правна норма когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
4
С оглед гореизложеното, съдът намира, че на посочените в електронния фиш дата, място и
час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно-наказващият орган
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От обективна страна същият, като водач на моторно
превозно средство е управлявал МПС с превишена скорост - 83 км/ч, при ограничение за
населено място 50 км/час в гр.Варна, по бул.”Христо Ботев” , като при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена на 80 км./ч., т.е.
налице е наказуемо превишение с 30 км/ч.
Правилно е определен субекта на нарушението. Безспорно е по делото, че процесния
автомобил „ БМВ Х3 3.0 Д” с рег. № *** е собственост на жалбоподателката Паскалева.
Нормата на чл. 188, ал1 от ЗДвП регламентира че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Предвид чл. 188, ал. 1 от ЗДвП,
жалбоподателят, в качеството му на собственик се явява наказателноотговорното лице,
чиято отговорност следва да бъде ангажирана. Същият в законоустановения срок от
получаване на обжалвания електронен фиш не е представил в ОД МВР Варна , сектор ПП
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не е
упражнил предоставеното му право предвидено в нормата на чл.189,ал.5 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят, като
правоспособен водач е бил длъжен да знае задължението си по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и да
съобрази поведението си със същото.
От приложените по делото доказателства се установява годността на техническото средство,
с което е измерена скоростта на управляваното от жалбоподателя МПС.
Управлението на пътно превозно средство с превишена скорост в населено място е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182,ал.1 от ЗДвП, като законодателят в разпоредбата
на чл.182, ал. 1, т. 3 от ЗДП е предвидил, че водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.
Размерът на административното наказание за този вид нарушение е фиксиран и
административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с него, поради което съдът
намира, че е правилно определен и индивидуализиран в конкретния случай.
Не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост, ограничена с пътен знак,
следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен
интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен
случай.
По отношение на разноските:
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание
5
субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл.
78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не
се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради които съдът счита, че
присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на
основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Варна.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и следна да бъде потвърден, поради което и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство , серия К, № 2437064 издаден от ОД МВР Варна, с
който на М. П. М. с ЕГН ********** от гр.Несебър,обл.Бургас за извършено нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП в качеството и
на собственик, на когото е регистрирано МПС е наложено административно наказание „
глоба“ в размер на 100.00 (сто ) лева.
ОСЪЖДА М. П. М. с ЕГН ********** от гр.Несебър,обл.Бургас да заплати в полза на ОД
МВР Варна сумата от 80.00 лв., представляваща юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6