Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично
заседание на осми февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Анелия Груева, разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 14 784 по описа за
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК на Д.Л.П.
срещу Л.Й.Г., М.М.Г., И.З.Н. и В.Г.Н., че Д.Л.П. е
собственик на недвижим имот. Този недвижим имот представлява апартамент 49, таванско
помещение № 11 и 1,536% идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото. Апартаментът се намира в гр. София, ж. к. „*******.
Той е с площ
[2] ОСЪЖДА Л.Й.Г., М.М.Г.,
И.З.Н. и В.Г.Н. да заплатят на Д.Л. П. 4 180,02 лева разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от
уведомлението за изготвянето му.
[4] Ако ответниците
обжалват решението изцяло, с въззивната си жалба те следва да представят
доказателство, удостоверяващо внасянето на 535,00 лева държавна такса по сметка
на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
1.
На ищеца
[5] Д.П. e заявила в
искова молба от 13.10.2013 г., че на 26.10.2010 г. е закупила от И. и В. Н.недвижим
имот. Преди това, на 01.06.2010 г., И. и В. Н.са били закупили имота от Л. и М.
Г..
[6] Тъй
като Л. и М. Г. не са предали владението на имота на И.Н., последният се е
снабдил с изпълнителен лист на 10.03.2011 г. На 17.02.2012 г. обаче, СГС е
издал обратен изпълнителен лист в полза на Л.Г. срещу И.Н. за въвод във владение на недвижимия имот, закупен от Д.П.. По
този обратен изпълнителен лист ЧСИ И.Ч.е бил насрочил въвод
във владение за 25.10.2013 г., който е бил отложен за 12.11.2013 г.
[7] Д.П.
твърди, че тя е собственик на недвижимия имот, който е закупила от И. и В. Н..
Затова тя моли съда да признае това за установено по отношение на ответниците И. и В. Н., и Л. и М. Г. (исковата молба л.
4-7).
2. На ответниците
2.1 на ответниците
И. и В. Н.[8] В срока за писмен отговор ответниците не са подали такъв.
2.2 на ответника М.Г.
[9]
Ответникът М.Г. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
1. ищцата
не е собственик на недвижимия имот, защото го е придобила от И. и В. Н., които
не са били собственици на имота;
2.
той не е предоставял съгласие на Л.Г. да продаде имота на И. и В. Н.;
3.
по тази продажба И. и В. Н.не са заплатили цената. Затова той моли съда да
отхвърли иска (писмения отговор, л. 90-92).
2.3. на ответницата Л.Г.
[10]
Ответницата Л.Г. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че тя и М.Г. са
собственици на имота (писмения отговор, л. 101).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[11] Л. и М. Г. са сключили граждански брак на
21.09.1985 г. (удостоверение за граждански брак, л. 168). На 17.04.1991 г. те
са закупили апартамент 49, находящ се в гр. София, ж. к. *******ет. 10 (договор
за продажба на държавен недвижим имот, л. 102).
[12] На 01.06.2010 г. Л.Г., действаща лично и като
пълномощник на М.Г., е продала апартамент 49 на И.З.Н.. При сделката Л.Г. е
представила пълномощно с № 1746/ 18.03.2010 г. от М.Г., с което е била
упълномощена от него да го представлява по сделката. Съдържанието и подписът
под пълномощното са били заверени от нотариус В.С., която е била с район на
действие Районен съд гр. Хасково (нотариалния акт, л. 17-18; пълномощното,
л. 241). Цената по сделката е била 54 500,00 лева, като Л.Г. е заявила, че
я е получила (нотариалния акт, л. 17-18)..
[13] На 26.10.2010 г. И.Н. и В.Н. са продали на Д.П.
апартамент 49 за 37 000,00 евро, от които 5 112,91 евро продавачите
са били получили преди, а 1 887,08 евро при сключването на договора за
покупко-продажба. Остатъкът от 30 000,00 евро Д.П. се е задължила да
заплати чрез кредит от „Б.ДСК“ ЕАД (нотариалния акт, л. 8-9).
[14] Не се спори, че
на 10.03.2011 г. по гр. д. 61 935/2010 г. СРС, 32 с-в е издал изпълнителен лист
на И.Н. срещу Л.Г. за въвод във владение в апартамента 49. На 17.02.2012 г. по гр. д.
10 773/2011 г. СРС, 32-ри с-в е издал обратен изпълнителен лист в полза на
Л.Г. срещу И.Н. за въвод във владение в апартамент 49
(изпълнителния лист, л. 99).
[15] Въз основа на издадения обратен изпълнителен
лист и по молба на Л.Г. ЧСИ И.Ч.е образувал изпълнително дело. На 15.10.2013 г.
Д.П. е получила съобщение за принудително изпълнение по образуваното изпълнително
дело с посочени дата и час за въвод във владение в имота (съобщението, л. 10).
[16] Д.П. е заплатила: 2 140,02 лева държавна такса (л. 3); 2 000,00 лева на
адвокат (л. 19); 40,00 лева държавна такса за молба за допускане на обезпечение
на иска (л. 20). Л.Г. е заплатила 50,00 лева на адвокат (л. 77). М.Г. е
заплатил 2 000,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 140).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ
ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО
ДЕЛОТО
[17] Д.П. е предявила иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за установяване спрямо
ответниците, че тя е собственик на процесния недвижим имот.
1. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК
[18]
Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването на едно правно отношение. Следователно предпоставките
за уважаване на иска са: 1. ищцата да е собственик на недвижим имот; 2. тя да
иска това да бъде установено спрямо ответниците.
[19] Съдът установи, че ищцата Д.П. е закупила апартамент 49 от ответниците И. и В. Н., които пък са го закупили преди това
от Л. и М. Г.. Следователно Д.П. е собственик на апартамент 49. Те иска това да
бъде установено спрямо ответниците.
[20] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова
съдът признава ищцата за собственик на процесния имот по отношение на
ответниците.
[21] Ответникът М.Г.
е възразил, че:
1. Д.П.
не е собственик на апартамент 49, защото го е придобила от И. и В. Н., които не
са били негови собственици;
2.
той не е изразявал съгласие за продажбата на имота на И. и В. Н.;
3.
по тази продажба И. и В. Н.не са заплатили цената.
[22]
Съдът установи, че М.Г. е упълномощил Л.Г. да продаде апартамент 49, който те
са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност. Липсват доказателства
М.Г. да не е подписал пълномощното за това. Точно обратното, както съдържанието
на пълномощното, така и подписът под него за М.Г. е бил заверен от нотариус.
Нотариалното удостоверяване се ползва с доказателствена
сила, обвързваща съда до доказване на противното, а противното не е доказано.
Следователно М.Г. е бил съгласен с продажбата, тя е действителна и И. и В. Н.са
станали собственици на апартамент 49. Тъй като Д.П. е закупила апартамент 49 от
И. и В. Н., тя също е станала негов собственик.
[23]
Без значение за прехвърлянето на собствеността на И. и В. Н.е обстоятелството,
дали те са заплатили цената на Л. и М. Г.. В нотариалния акт обаче, изрично е
вписано, че цената е била заплатена, а доказателства за противното липсват.
Затова съдът приема, че цената е била заплатена. Ето защо възраженията на М.Г.
са неоснователни.
2. По разноските
[24] Д.П. е поискала присъждането на разноски. Тя е
направила такива за 4 180,02 лева.
[25] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда разноски на ищеца съобразно уважената част от иска.
Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда ответниците да заплатят на Д.
П. 4 180,02 лева разноски по делото.
Съдия: