№ 537
гр. Пещера, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Севделина М. П.а
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20255240101015 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД , вр. с чл.22 от ЗПК,вр. с чл.11 и
чл.19,ал.4 от ЗПК във вр с чл.143 и чл.146 от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от Е. С. Х. от гр.*** с ЕГН-**********, чрез
адв.П. срещу ответника „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София,бул.“Цариградско шосе“ №
115е,ет.5,представлявано от Н. П. ,в която твърди,че на 31.05.2023 година
между ищцата по настоящото дело и ответника е бил сключен Договор за
паричен заем № 872537/31.03.2023 година, по силата на който на ищцата е
била заета сумата от 1300 лева,която е следвало да бъде върната чрез 30
седмични вноски.Съгласно клаузите на договора ,а именно чл.11,ал.1
заемателят е следвало да заплати и неустойка в размер от 957.70 лева като
по този начин задълженията на заемателя по договора били в общ размер от
2460лева.Счита,че така търсената неустойка по договор за потребителски
кредит в размер на 957.70 лева е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД
,вр.с чл.143,ал.1 и чл.146,ал.1 от ЗЗП както и поради нарушение на чл.19,ал.4
от ЗПК.Счита,че е налице накърняване на принципа на добрите нрави тъй
като в случая е налице не еквивалентност на насрещните престации.Съгласно
1
договора на заемателя е била заета сумата от 1300 лева, а посоченото
възнаграждение за допълнителни услуги е в размер на 957.70 лева, която е
необосновано висока, като се нарушавал и принципа за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения,защото ще е
налице несправедливо обогатяване на едната страна за сметка на другата.
Счита,че търсената неустойка като противоречаща на добрите нрави е
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗПК. Твърди се още ,че в ЗПК е
уредено задължение за кредитора преди да сключи договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже да сключи договор за кредит.Сочи още ,че подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличение на
размера на задълженията.Твърди още ,че с търсената неустойка по
процесния договор в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.Поради това,че
процесната неустойка всъщност представлява допълнителна лихва ,то
кредиторът не е изпълнил условията на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК тъй като не е
разписал в съдържанието на договора действително приложените в
провоотношението лихви и съгласно чл.21 от ЗПК договорена клауза,която
има за цел или резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК е нищожна.
Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи
нищожността на чл.5 от Договор за потребителски кредит № 872537 от
31.05.2023 година на основание чл.26,ал. от ЗЗД във вр. с чл.143,ал.1 от ЗЗП и
чл.146,ал.1 от ЗЗП.Моли да се прогласи и нищожността на чл.11,ал.1 от
Договор за потребителски кредит № 872537 от 31.05.2023 година на
основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.143,ал.1 и чл.146,ал.1 от ЗЗП.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
оспорва предявения иск със становището ,че действително между страните по
делото съществували договорни отношения, по силата на договор за
потребителски кредит с условия посочени в исковата молба.Сочи още ,че
неустойката е била уговорена като санкция за неизпълнение на задължението
2
на кредитополучателя да представи обезпечение- банкова гаранция или
поръчител ,а съгласно чл.11,т.18 от ЗПК-предоставянето на обезпечения при
потребителско кредитиране е съобразена със закона практика,която не води
задължително до неравновесие в правата и задълженията на
страните.Счита,че всички доводи за нищожност на процесната клауза за
неустойка са неоснователни.Моли да се отхвърли иска са присъждане на
разноски по делото.Депозирано е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. В
подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:договор за
потребителски кредит № 872537 от 31.05.2023 година,ведно с погасителен
план;Стандартен европейски формуляр; искане за сключване на договор се
установява ,че на 31.05.2023 година между „Сити-Кеш“ООД гр.София от една
страна ,в качеството на кредитодател и Е. С. Х. от гр.Брацигово от друга
страна в качеството й на кредитополучател е сключен писмен договор ,по
силата на който кредитодателят предоставя в заем на кредитополучателят
сумата от 1300 лева ,която същият е следвало да върне на вноски -чрез 30
седмични вноски ,при фиксиран лихвен процент от 44.50% и годишен
процент на разходите от 56.71% като общата сума за плащане е в размер на
1502.30 лева.В договора изрично е разписано ,че размерът на годишния
процент на разходите е определен в съответствие с чл.19,ал.2 от ЗПК,съгласно
формулата по приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената
между страните възнаградителна лихва.В чл.5 от договора е разписано,че
страните се споразумяват за това ,че договорът за кредит ще бъде обезпечен
като кредитополучателят следва да представи в срок до три дни от
сключване на договора поне едно от посочените обезпечения:1./безусловна
банкова гаранция ,издадена от лицензирана в БНБ търговска банка,за периода
от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна погасителна вноска и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора(включваща главница и
3
лихва);2./поръчител на едно или две физически лица ,които отговарят
кумулативно на следните условия:един поръчител чийто осигурителен доход
следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната
работна заплата за страната,а при двама поръчители осигурителния доход на
всеки следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна
заплата за страната; да не е/са поръчители и по други договори за
кредит,сключен/и с кредитора;да не е/са кредитополучател/и и по други
договори за кредит,сключени с кредитора ,по които е налице неизпълнение;да
нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация,различна от „редовен“ както по активни така и по погасени
задължения;да представи служебна бележка от работодателя си или друг
съответен документ удостоверяващ размера на получавания доход като в
случай че не се предостави едно от посочените обезпечения или ако
предоставеното обезпечение не отговаря на условията посочени в договора
,то кредитополучателят се считал за уведомен ,за това че ще дължи на
кредитодателя неустойка в размер на 957.70 лева ,съгласно чл.11 от
договора.В погасителен план към договор за кредит № 872537 са разписани:
броя на падежните вноски,размерът на всяка и падежната дата като общото
задължение на кредитополучателя е в размер на 2460 лева.Видно от
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
кредитополучателят е уведомен са следните параметри на договора:общ
размер на кредита от 1300 лева;срока на договора от 30 седмици;размерът на
главницата -1300 лева;лихвата от 202.30 лева; общото задължение по кредита
от 1502.30 лева ;ФЛП от 44.5%;ГПР от 56,71 %;размерът на неустойката ,при
не представяне на обезпечение ,а именно сумата от 957.70 лева.
Видно от представената справка (изходяща от кредитодателя) по договор
872537 ,по който кредитополучател е Е. С. Х. към 27.12.2023 година е
начислена сумата от 2048.06 лева като са погасени следните суми:неустойка в
размер на 594.40 лева;лихва в размер на 153.66 лева и главница в размер на
1300 лева.
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
4
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно клаузите на договора в тежест на заемателя е било възложено
да осигури едно от описаните по-горе обезпечения,а в случая че не представи
такова дължал неустойка. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем налага
разбирането, че по своето естество тя представлява скрито възнаграждение за
кредитора ,което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.
Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойки" към
договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по
този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са
красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор,, изначално
разсрочва вземането за "неустойка при липса на обезпечение".
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване
на вредите от неплащане на погасителните вноски не се гарантира. По начина,
по който е уговорена, неустойката е лишена от основната си характеристика –
да служи за обезщетение на вреди, понесени от кредитодателя при
неизпълнение на договорни задължения. По силата на процесния договор
обаче, дори и кредитополучателят да изпълнява редовно задълженията си по
връщане на кредита, като заплаща месечните погасителни вноски редовно и
на уговорения падеж, ако не предостави обезпечение на кредита в срок от 3
дни от получаване на сумата, ще дължи допълнителна сума. Без отговор
остава въпросът в тази хипотеза какви са вредите, които би понесъл
кредитодателят. Очевидно е, че неустойката е уговорена, за да генерира
допълнителна печалба за кредитодателя, многократно надвишаваща размера
на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност.
5
В интерес на кредитора е да си подсигури длъжник, който да бъде
надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва
да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. При наличието на така въведеното задължение за
представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът не желае да
извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно
противоречие с чл. 143, т. 3 от ЗЗП.
Не може да се приеме, че в случая неустойката изпълнява и
санкционната си функция, тъй като задължението на кредитополучателя
отнасящо се до осигуряване на поръчители, не е определено като
предварително условие за сключване на договора, а регламентираните
изисквания към поръчителите съдът преценява като утежняващи и
затрудняващи събирането и получаването на информация за тях, поради което
реалното изпълнение на това изискване на кредитодателя е невъзможно в
предвидения 3-дневен срок от подписване на договора за заем, като по този
начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на
страните. Очевидно липсата на предварителна информация по този щекотлив
въпрос цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и води до
оскъпяване на кредита. В случая неустойката не е обоснована от
предвидимите вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за
връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът
би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за
кредит задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на
основното задължение на длъжника по договора.
Неустойката противоречи и на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, който предвижда
забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Цитираната разпоредба не прави разграничение относно вида на
неустойката, а се акцентира върху нейния необосновано висок размер, какъвто
6
безспорно е настоящият случай.
Основен принцип в гражданските и търговските взаимоотношения е
добросъвестността и справедливостта, а целта на неговото спазване е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В конкретния случай накърняването на принципа на добрите нрави
в търговския оборот по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е довело до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение и до злепоставяне на интересите на ищеца както с клаузата за
неустойка, излизаща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции,
Наред с изложеното и в предвид предпоставките ,при които става
изискуема разписаната в чл.11,във вр. чл.5 от договора "неустойка", то тя е с
характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при
формирането на ГПР,при което посочения в договора процент на ГПР от
56.71% процента не е действителния прилаган в договорните отношения
между страните.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен така както е предявен.
В предвид на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което да
уважи предявения.
С оглед изхода от спора в и обстоятелството ,че ищцата е освободена от
внасяне на д.т то ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПщРС д.т. в размер на 50 лева.
В производството ищцата е представлявана от адв.П. като съгласно
договор за правна защита и съдействие страните са договорили
възнаграждение в размер на 1170 лева ,платимо в брой към момента на
разписване на договора,който служи като разписка за получената сума.
В производството ответникът е направил възражение за прекомерност ,а
съгласно чл.78,ал.5 от ГПК –ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото,съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част ,но непо-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от ЗА.
7
В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност поради
което адвокатското възнаграждение следва да се редуцират до минимума
предвиден в чл.7,ал.2,т.2 от Наредба 1/2004 година в размер на 400лева.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 5 и клаузата на чл. 11
от Договора за потребителски кредит №872537 от 31.05.2023 година, сключен
между Е. с. Х. с ЕГН-********** от гр. *** и "СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско
шосе“ № 115е, ет.5, представлявано от Н. П. за заплащането на неустойка,
като противоречащи на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД,
вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА "СТИК КЕШ“ ООД да заплати по сметка на ПщРС д.т. в
размер на 50 лева.
ОСЪЖДА "СТИК КЕШ“ ООД да заплати на Е. С. Х. разноски по делото
в размер на 400 лева - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
8