ПРОТОКОЛ
№ 255
гр. Бургас, 15.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Светлин Ив. И.
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Иванка Анг. Козарова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20252000600264 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура-Бургас, се явява представлява от прокурор
Козарова.
Осъденият се явява лично и с упълномощеният си защитник адв. Ж. Н.
от АК-Бургас.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се гледа делото днес.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата
на страните, съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон
за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Съдията докладчик докладва делото.
Производството е образувано по въззивна жалба на адв. Н. срещу
определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение
искането на осъденото лице за кумулация на две наказания лишаване от
свобода.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Н.: Няма да соча доказателства.
След като изслуша становищата нас страните и не намери служебна
необходимост от събиране на допълнителни доказателства, съдът счита
делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Постановеното Определение № 1183 от 27.10.2025 г.
по ЧНД № 1085/2025 г. по описа на Окръжен съд-Бургас се оспорва като
неправилно от осъденото лице Д. И. Д. и упълномощения от него защитник,
като се твърди, че отказът да се определи общо наказание между наказанията,
наложени съгласно националните законодателства на две държави-членки на
ЕС, а именно по НОХД № 1573/2024 г. по описа на Окръжен съд-Бургас и по
наказателно дело № Kov-14/2024 на Opinski sud Sisak, Република Х.,
противоречи на разпоредбите на чл. 8, ал. 2 от НК и на Рамково Решение
2008/675/ПВР на Съвета на ЕС. Изложени са аргументи за това, че
неприлагането на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК поставя осъденото от
чужд съд лице в по-неблагоприятно наказателноправно положение.
2
Жалбата е процесуално допустима, но по съществото си тя е
неоснователна, поради което моля да бъде оставена без уважение.
Оспорваният пред вас съдебен акт е подробно и изчерпателно
мотивиран, като изрично са посочени и анализирани фактите и обстоятелства,
относими към направените изводи за липса на основание за определяне на
общо наказание.
Посочените факти са установени по надлежния ред с позоваване на
съдебните актове, от които произтичат, поради което не се оспорват от
жалбоподателя. Видно от съдържанието на тези актове, съгласно българското
законодателство, регламентирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК, е
налице формално основание за определяне на общо наказание между
наказанието лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца, наложено
по НОХД № 1573/2024 г. по описа на Окръжен съд-Бургас и наказанието
лишаване от свобода в размер на 13 месеца, наложено по наказателно дело №
Kov-14/2024 на Opinski sud Sisak, Република Х.. И това е така, защото
разпоредбата на чл.8, ал. 2 от НК, с която е транспонирано Рамково Решение
2008/675/ПВР на Съвета на ЕС дава възможност влязлата в сила присъда,
постановена в друга държава-членка на ЕС, да се вземе предвид във всяко
наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република
България, доколкото поражда същите правни последици за осъденото лице,
както постановената и влязла в сила присъда на български съд, което обаче е
допустимо при определени условия.
Съгласно § 3 на чл. 3 от горепосоченото рамково решение това
задължение не е безусловно и българският съд следва да прецени дали не се
касае за недопустима намеса в изпълнението на присъдата на чуждия съд.
Тълкуване на посочената разпоредба от Рамковото Решение е дадено и с
Решение от 21.09.2017 г. по дело № С-171/2016 г. на Съда на ЕС,
задължително за всяка юрисдикция, съгласно което е недопустимо
националният съд, сезиран с искане за определяне на общо наказание
лишаване от свобода, да променя начина на изтърпяване на наказанието,
постановено с предишна присъда на друга държава-членка. В тази насока е и
цялостната трайно установена съдебна практика в страната, която приема, че
съгласно чл. 3, § 3 от Рамково решение 675/2008 г. на Съвета на ЕС, вземането
предвид на постановени в други държави-членки предишни присъди, както е
3
предвидено в § 1, няма за последствие намеса, отмяна или преразглеждане на
предишни присъди или на каквото и да е друго решение, свързано с
изпълнението им от държавата, провеждаща новообразуваното производство.
В тази насока възражението, че мотивите в Определение № 1183 от
27.10.2025 г. по ЧНД № 1085/2025 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, с което
искането за определяне на общо наказание е оставено без уважение,
противоречат на транспонираното в нормата на чл. 8, ал.2 от НК Рамково
Решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС, съставлява превратно тълкуване на
правните норми на правото на ЕС, които, както посочих, изключват намеса,
отмяна или преразглеждане на предишна присъда или каквото и да е друго
решение, постановено в друга държава-членка на ЕС, свързано с
изпълнението им от държавата на новообразуваното производство. В това
възражение напълно се игнорира и не се обсъжда задължителната по своя
характер преценка, дали ще бъде извършена такава недопустима намеса в
изпълнението на присъдата на чуждия съд, аргументи за което не са изложени.
Законовите предпоставки за определяне на общо наказание, изрично
посочени в мотивите на проверявания съдебен акт, изискват не само влизане в
сила на присъда на държава членка на ЕС и наличие на предпоставките на чл.
25, ал. 2 от НК, но и наложеното наказание с присъдата на чуждестранния съд
да е изтърпяно, каквото то очевидно не е в настоящия случай. В настоящето
производство не се спори, че 6 месеца от наложеното наказание от
компетентния съд в Република Х. следва да бъдат изтърпени и са изтърпени
ефективно, а изтърпяването на останалите 7 месеца е отложено за изпитателен
срок от 3 години, т.е. тази част от наказанието не е изтърпяна. Приложението
на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК в този случай, т.е. определяне на общо
най-тежко наказание лишаване от свобода, подлежащо на ефективно
изтърпяване, в което е включено и наказанието, определено от съд на
държава-членка на ЕС, би имало на практика за последица преразглеждането
на присъдата, постановена от съда в Република Х., в частта относно начина и
условията на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, което е
недопустимо с оглед разпоредбата на § 3 на чл. 3 от горепосоченото рамково
решение. Българският съд няма правомощия да отмени условното осъждане и
да го замени с наказание лишаване от свобода, подлежащо на ефективно
изпълнение.
4
Направените с жалбата разсъждения за това, че за постигане на целите
на ЕС правните институти в различните държави-членки на ЕС следва да се
унифицират, т.е. съгласуват и уеднаквят, са изцяло теоретични и пожелателни
по своя характер, но не съставляват реална правна регламентация.
Българското законодателство не допуска при постановяване на съдебен акт с
ефективно наложено наказание лишаване от свобода предварително да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване от изтърпяването му.
Предвид гореизложеното, моля да оставите жалбите на осъденото лице
Д. и упълномощения от него защитник без уважение като неоснователни, като
потвърдите Определение № 1183 от 27.10.2025 г. по ЧНД № 1085/2025 г. по
описа на Окръжен съд-Бургас.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, фактите по делото са
установени коректно според нас, от първоинстанционния съд. Мотивите на
първоинстанционния съд бяха преповторени в днешно съдебно заседание от
представителя на държавното обвинение. Тълкуването, което се прилага,
кореспондира със съдържанието на правните норми, които са приложими.
Истината е, че в цитираното Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета
на ЕС, наистина е предвидена правна възможност, която е приета и
транспонирана в българския НК чрез нормата на чл. 8, ал. 2 НК, а именно, че
когато се приема за изпълнение присъда, постановена от съд в друга държава -
членка на Европейския съюз, следва да се пораждат същите и еднакви правни
последици като присъда, постановена от национално съдилище, а именно
българския съд. Тази правна норма, както и съдържанието на § 8 от Рамковото
решение, ми дават основание да твърдя, че наистина в конкретната хипотеза
сме изправени пред нееднакво третиране на подзащитния ми поради причина,
че едното от кумулираните наказания, постановено в чужбина не подлежи на
кумулация съгласно българския закон, а именно точно това се цели с
правната норма на § 8 от Решението, според което следва да се избягва
доколкото е възможно, цитирам „лицето да се третира по-малко благоприятно
отколкото, ако предишната присъда е била национална присъда“.
Ако беше национална присъдата нормата на чл. 25 НК е категорична и
не мисля, че би имало някакво съмнение да се определи едно общо наказание
по цитираните присъди.
5
Ето защо, моля да прецените как да бъде приложена правната норма на
цитираното Рамково решение на Съвета на ЕС и ако възприемете
предложеното от защитата тълкуване на закона, да извършите кумулацията.
Изцяло поддържам и това, което съм посочил в жалбата.
Следва да посоча още, че нормата на § 7 от Рамковото решение е в
смисъл, че не трябва при приложението на решението да се постига
неравностойност досежно приложението на закона по отношение на
осъжданите лица.
Съдът предоставя възможност на осъдения да упражни правото си
на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНИЯ: Поддържам становището и
исканията на моя защитник. Моля да ми бъде направена кумулация по Ваша
преценка.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
осъдения да упражни правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ: Моля да ми бъде извършена
кумулация на двете наказания. Съжалявам за деянията, които съм извършил.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе с решението си в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6