Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1036
16.06.2015
година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХХI –ви граждански състав
На пети юни две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Моника Яханаджиян
при секретаря Ж.С.
като разгледа докладваното от
съдията М.Яханаджиян
гражданско дело № 7708 по описа
за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от Д.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес *** чрез адв.Р.Ц., срещу „Т. Д. Б.” ООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление в гр.Б., П. на
„Л. Н.Б.” АД, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца следните суми: 1067,94 лева - обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван
платен годишен отпуск за 2014 г. за времето от 01.01.2014 г. до датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение – 23.06.2014 г. – за 17 работни
дни, ведно с дължимата лихва за забава считано от момента на
дължимото плащане на сумата, а именно от датата
на прекратяване на трудовото му правоотношение - 23.06.2014 г. до 02.11.2014 г. в размер на 39,57
лева и законната
върху сумата за времето от предаване на иска - 03.11.2014 г. до окончателното й изплащане; 1382,08 лева - обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на едно
БТВ, ведно с
дължимата лихва за забава от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на 23.06.2014
г. до 02.11.2014 г. в размер на 51,21
лева, както и
законна лихва върху същата сума за времето от предяване
на настоящия иск - 03.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата; 1884,64
лева - обезщетение по
чл.226, ал.3 от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка от работодателя
след прекратяване на трудовото правоотношение в размер на БТВ на ищеца за
периода от 23.06.2014 г. до 01.08.2014 г., ведно с дължимата лихва за забава за
периода от 01.08.2014 г. до 02.11.2014 г. в размер на 49,36 лева, както и законната лихва върху същата сума за времето от
предявяване на иска – 03.11.2014 г. до окончателното й изплащане; 700,00 лева – обезщетение, дължимо
съгласно чл.75, ал.9 от КТД 2013-2014 г., представляващо допълнително трудово
възнаграждение при ползван платен годишен отпуск за 2013 г., ведно с дължимата лихва за забава от 01.01.2014 г. до 02.11.2014 г.
в размер на 59,64 лева, както и законна
лихва върху главниците за времето от предаване на настоящия
иск - 03.11.2014 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Ищецът се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който в съдебно заседание на
12.05.2015 г. изменя размерите на предявените искове по следния начин: по иска
с правно основание чл.224, ал.1 от КТ – до размера от 1095,30
лева, а по
отношение на дължимата лихва за забава – до размера от 40,59
лева за времето
от 23.06.2014 г. до 02.11.2014 г.; по иска с правно основание чл.221 ал.1 от КТ
– до размера от 1460,40 лева, а по отношение на дължимата лихва за забава – до размера от 54,12
лева за времето
от 23.06.2014 г. до 02.11.2014 г., по иска с правно основание чл.226, ал.3 от КТ – до размера от 2117,58 лева, а по отношение на дължимата
лихва за забава – до размера от 55,46 лева за времето от 01.08.2014 г. до
02.11.2014 г.; досежно дължимата лихва за забава върху обезщетението от 700
лева, дължимо съгласно чл.75, ал.9 от КТД 2013-2014 г. – до размера от 55,53
лева за времето
от 01.01.2014 г. до 02.11.2014 г., като така направеното изменение бе прието от
съда. В подкрепа на исковете се ангажират доказателства; претендират се
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, от
ответника е постъпил отговор
на исковата молба, с
който предявените осъдителни искове се оспорват по
основание и размер. Същият не отрича, че с ищеца са били в трудовоправни
отношения, но твърди, че не са били налице предпоставките на чл.327, ал.1, т.2 от КТ за прекратяване на трудовия договор, че няма задържане
на трудовата книжка на работника, тъй като същият е бил уведомен за отсъствието
на управителя на ответното дружество от страната, а така също оспорва, че
ищецът е присъединен към КТД, като заявява, че не му е известно, че се е
задължил със сумата от 700 лева допълнително възнаграждение съгласно КТД за
2013 г. Оспорват се и акцесорните лихви за забава по отношение на предявените
главни искове.
В срока за отговор са предявени от
ответника насрещни искове за осъждане на ищеца по пръвоначалния иск Д.С.К. да
заплати на «Т. Д. Б.» ООД сумата
от 1884,64 лева, представляваща обезщетение по чл.220 от КТ, а именно за неспазено
предизвестие за прекратяване на трудовия договор от работника, поради липса на
предпоставките за прекратяването му на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ и
сумата от 357,60 лева, представляваща
направени от работодателя разходи за обучение – придобиване на правоспособност за работа с ИЙЛ
– 100 лева и 257,60 лева – командировъчни дневни и квартирни във връзка с курса
за придобиване на правоспособност за работа с ИЙЛ-НЦРРЗС С., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до пълното й
изплащане.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
отговора на исковата молба и предявените насрещни осъдителни искове срещу ищеца
по първоначалния иск Д.К., включително и след приетото от съда изменение в
размера на предявените от последния искове, ангажира доказателства, претендира
присъждане по съдебно-деловодни разноски, като прави възражение за прекомерност
на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпил писмен отговор по
насрещните претенции, в който същите се оспорват като недопустими и
неоснователни. Поддържа
се, че при прекратяване на
трудовия договор на работника е била налице хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 и 3 от КТ, както и че задължение на работодателят е да осигури условия за
поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците и
служителите.
В съдебно заседание ответникът по
насрещните искове, чрез процесуалният си представител поддържа отговора си по
тях и моли за отхвърлянето им.
Предявените от ищеца Д.С.К. осъдителни искове
са с правно основание чл.224, ал.1, чл.221, ал.1, чл.226, ал.3 от КТ и чл.59 от КТ, вр.чл.75,
ал.9 от КТД 2013-2014 г. и чл.86 от ЗЗД, а последващо съединените насрещни осъдителни
искове на „Т. д. Б.” ООД са с правно основание чл.220, ал.1 от КТ и чл.234 от
КТ.
Бургаският районен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата на страните и като съобрази разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не се
спори, че са били в трудово правоотношение помежду си, че ищецът К. е заемал при
ответника длъжността «..........................», че е отправил до
работодателя си писмено заявление за прекратяване на трудовото му
правоотношение, в което като основание е посочил чл.327, ал.1, т.2 и т.3 от КТ,
че същото е било прието от работодателят му с вх.№........../23.06.2014 г.,
както и че трудовото правоотношение между тях е било прекратено, считано от
23.06.2014 г., със Заповед №....-......от 30.07.2014 г. на Управителя на ответното дружество, в която като основание е
посочена разпоредбата на чл.327, т.2 от КТ, а като причини – Протокол №........./17.07.2014
г. на Дирекция «Инспекция по труда» гр.Б.
Съгласно нормата на чл.327, т.2
от КТ, работникът или служителят
може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато: работодателят забави изплащането на
трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото
осигуряване.
Именно поради твърдение за
забавено плащане на възнаграждение и осигуровки за м.май 2014 г., ищецът е
подал до работодателя си цитираното по-горе заявление, вх.№ ......./23.06.2014
г., а за основателността му съдът изхожда от заключението на вещото лице К. по
изготвената от нея основна съдебно-икономическа експертиза, от което се
установява, че за периода от м.юни 2013 г. до м.юни 2014 г., заплатите са били
редовно изплащани по банков път и осигурителните вноски и данъка върху дохода
са били внасяни до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда,
което е ставало в съответствие с издадената от Управителя на ответното
дружество Заповед №...../22.02.2014 г. на Управителя на ответното дружество, но
в противоречие със сключения между страните трудов договор №....../15.02.2006
г., в т.7 от който се предвижда, че възнагражденията се изплащат ежемесечно, на
едно плащане. Дори и сключените впоследствие между страните допълнителни
споразумения с №№....../28.06.2006 г., №...../28.09.2007 г., №...../29.06.2007
г., №...../23.06.2008 г., №....../26.09.2008 г., №....../25.02.2009 г., №...../23.10.2009
г., №....../22.02.2010 г., №......./26.04.2010 г., №....../23.02.2011 г., №......./17.06.2011
г., №...../27.12.2011 г. и №....../26.10.2012 г., представени и приети като
доказателство по делото, не изменят така уговорените с трудовия договор срок и
начин на плащане на трудовото възнаграждение, като такова изменение не може да
се обосновава и с издадената на 22.02.2014 г. от Управителя на ответното
дружество Заповед №....., също представена и приета като доказателство по
делото, тъй като съдържанието й противоречи на нормата на чл.118, ал.1 от КТ,
която предвижда забрана за едностранна промяна на трудовото правоотношение.
Изложеното мотивира
съда да приеме за неоснователно възражението на ответника, че не са били налице предпоставките на чл.327, ал.1, т.2 от КТ за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение, тъй като към датата на подаване на заявление, вх.№........
– 23.06.2014 г., работодателят е бил в забава по отношение на задължението си
да му заплати на 31.05.2014 г., дължимото за м.май 2014 г. трудово възнаграждение.
Ето защо, с оглед на
основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение – чл.327, ал.1, т.2
от КТ, както е възприл междувпрочем и самия ответник при издаване на Заповед №.....-.... от
30.07.2014 г., на ищеца се дължи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.
Съгласно цитираната разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение
от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.2, 3
и 3а
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер
на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
В настоящият случай, с оглед
заключението на вещото лице К. по изготвената от нея основна
съдебно-икономическа експертиза и направеното в съдебно заседание на 12.05.2015
г. изменение на иска от страна на процесуалният представител на ищеца, прието
от съда, дължимото на ищеца обезщетение
по чл.221, ал.1 от КТ възлиза в размер на 1460,40 лева.
От представеното и прието като
доказателство по делото заявление на ищеца, прието от ответното
дружество с вх.№......, става ясно, че на 23.06.2014 г. ответникът е бил
поканен от ищеца да му заплати претендираното обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и тъй като
нито се твърди, нито се доказа плащането му до предявяване на иска, ответникът
се намира в забава, поради което и акцесорната претенция на ищеца по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва за времето от 23.06.2014 г. до 02.11.2014 г. се
явява основателна и доказана до размера от 54,12
лева, в който
размер се претендира и от ищеца, съгласно приетото в съдебно заседание на
12.05.2015 г. изменение на иска, направено от пълномощника му по делото.
От приетото като доказателство
заявление, вх.№....../23.06.2014 г. се установява, че освен покана за заплащане
на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, до работодателят е била отправена от
ищеца и покана за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.
Съгласно цитираната разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на
чл.176, правото за който не е погасено по
давност.
От приетото като неоспорено от
страните заключение на вещото лице К. по изготвената от нея основна
съдебно-икономическа експертиза става ясно, че ищецът е ползвал изцяло платения
си годишен отпуск в размер на 33 работни дни през 2013 г. и в размер на 16
работни дни през 2014 г., поради което и за неползваните 15 работни дни за 2014
г., му се дължи обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ в размер на 1095,30 лева,
в който размер се претендира и от ищеца, след направеното от пълномощника му
изменение на иска, прието в съдебно заседание на 12.05.2015 г., тъй като при
прекратено трудово правоотношение обективно е невъзможно ползването на
неползваните 15 работни дни отпуск.
Изложеното обосновава уважаване на исковата претения по чл.224,
ал.1 от КТ като основателна и доказана и тъй като от 23.06.2014 г., ответникът,
след покана за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, е в забава по
отношение и на това си задължение, тъй като нито твърди, нито се доказа да го е
платил, същият дължи на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД и лихва за забава за времето от 23.06.2014 г. до 02.11.2014 г.,
която съгласно заключението на вещото лице възлиза на 40,59 лева, в който размер се претендира и от ищеца след
направеното от пълномощника му и прието в съдебно заседание на 12.05.2015 г.
изменение на иска.
По делото е представено като
доказателство, на л.8 от делото, писмено уведомление
на ищеца, отправено до ответника и неоспорено от последния, от съдържанието на
което се установява, че трудовата книжка на ищеца му е била върната на 01.08.2014
г., т.е., считано от 23.06.2014 г. работодателят е в забава по отношение на
задължението си да му я върне, което задължение е дължимо от него към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение. Действиетлно, от показанията на
св.Т., на които кореспондират съдържанията на събраните като доказателства заявление
от Управителя на ответното дружество и Заповед №........./19.06.2014 г., поради
което и съдът ги кредитира като достоверни, се установява, че считано от
20.06.2014 г., представляващият ответното дружество управител – Д. Б. е ползвал
полагащият му се платен годишен отпуск. Това обстоятелство обаче е ирелевантно
за отговорността му по чл.226, ал.3 от КТ, тъй като същият като работодател е длъжен да
знае изискванията на нормативните актове, свързани с трудовите отношения между
работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено
свързани с тях и да съобрази поведението си с тези правила,
упражнявайки нужния контрол.
Ето защо, за установените 29
работни дни задържане на трудовата книжка на ищеца, а именно за времето от
23.06.2014 г. до 01.08.2014 г., ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.226, ал.3 от КТ, което съгласно заключението по
основната съдебно-икономическа експертиза, възлиза в размер на 2117,58 лева, в какъвто размер се
претендира и от ищеца, чрез пълномощника му, след направено и прието в съдебно
заседание на 12.05.2015 г. изменение на иска, поради което и исковата му
претенция следва да бъде изцяло уважена като основателна.
С оглед на обсъдения до момента
доказателствен материал и по-конкретно отправено до ответника уведомление,
приложено на л.8 от делото, съдът приема, че неоснователно се претендира от
ищеца мораторна лихва за забава по отношение на обезщетението по чл.226, ал.3
от КТ с начална дата 01.08.2014 г. и това е така, тъй като от текста на
цитираното уведомление става ясно, че до ответника е била отправена покана за
заплащане на това обезещетение, но в 14-дневен срок от получаването на
уведомлението, а същото видно от приложената на гърба на л.9 от делото
разписка, издадена от куриерска фирма, е било получено от работодателя му на
11.08.2014 г.
Предвид на изложеното акцесорната
претенция на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД
се явява основателна за периода от 26.08.2014 г. до 02.11.2014 г., а от там и
доказана до размера от 40,71 лева, като
за разликата от 14,75 лева до предявения размер от 55,46 лева, до който се
претендира след направеното на 12.05.2015 г. и прието от съда изменение на
иска, относима за времето от 01.08.2014 г. до 25.08.2014 г. включително, искът
следва да бъде отхвърлен.
По делото е изготвена от вещото
лице Н.К. и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която,
прието като неоспорено от страните, се установява, че за 2013 г. и 2014 г. има
сключено на 22.02.2013 г. КТД между ответното дружество и Синдиката на
българските нефтохимици «Л.». От събраната като доказателство по делото
служебна бележка, изх.№........./02.02.2015 г., издадена от Президента на СБН
«Л.» става ясно, че ищецът е бил член на този синдикат за времето от 01.01.2011
г. до 28.02.2014 г., което обосновава уважаване на исковата му претенция по чл.59 от КТ, вр.чл.75, ал.9 от КТД
2013-2014 г. за осъждане на ответното дружество да му заплати дължащото му
се допълнително
трудово възнаграждение в размер на 700 лева
за изцяло ползвания от него през 2013 г. платен годишен отпуск.
С оглед съдържанието на обсъденото
по-горе заявление, вх.№......, приложено на л.7 от делото и при липса на
уговорен в КТД 2013-2014 г. момент за дължимост на това допълнително
възнаграждение по чл.75, ал.9 от КТД, съдът приема, че ответникът е в забава,
считано от 24.06.2014 г., поради което и при липса на твърдения и доказателства
за плащането му в срок до подаване на исковата молба, същото се дължи в размер
на 25,74 лева за времето от
24.06.2014 г. до 02.11.2014 г., като за разликата от 29,79 лева до предявения
размер от 55,53 лева
за времето от 01.01.2014 г. до 23.06.2014 г. включително, акцесорния иск по чл.86,
ал.1 от ЗЗД, следва да
бъде отхвърлен.
Върху уважените искове за
главниците ответното дружество дължи и законната лихва за забава, считано от
датата на предявяване на иска на 03.11.2014 г.
Ответникът от своя страна
претендира от ищеца обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, в какъвто смисъл е и
приетият насрещен иск.
Съгласно цитираната разпоредба, страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече
срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестието.
По делото беше доказано, че
ищецът надлежно е упражнил правото си по чл.327, т.2 от КТ да прекрати
едностранно трудовото си правоотношение с ответника, за което не е необходимо
предизвествие, тъй като се основава на забавено изплащане на трудовото му
възнаграждение за м.май 2014 г. Нещо повече, волеизявлението му е достигнало до
ответника, поради което и не му дължи претендираното обезщетение, което
мотивира настоящият съдебен състав да отхвърли насрещната искова претенция с правно
основание чл.220, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата претенция до пълното й изплащане, като неоснователна.
Наред с обезщетение по чл.220,
ал.1 от КТ, ответникът неоснователно претендира от ищеца и заплащане на направените
от него, в качеството му на работодател, разходи за обучението на ищеца – ответник по насрещните искове, а
именно за придобиване на правоспособност за работа с ИЙЛ, командировъчни дневни
и квартирни във връзка с курса за придобиване на правоспособност за работа с
ИЙЛ-НЦРРЗС С., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
претенция до пълното й изплащане, тъй като както се установи по делото, че трудовото
правоотношение не е било прекратено вследствие неизпълнение на задълженията на
работника, а поради неизпълнено в срок задължение на работодателя да му заплати
уговореното за м.май 2014 г. трудово възнаграждение. Нещо повече, по делото не
са ангажирани каквито и да е доказателства – писмени или гласни, за сключен
между страните договор за повишаване квалификацията на работника или служителя или за придобиване на
квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), за да се претендира сумата на
основание чл.234 от КТ.
Предвид основателността на
главните искове и на част от акцесорните искове и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, дължимите на ищеца съдебно-деловодни разноски възлизат на 2460,20 лева,
съгласно представения списък. Що се отнася до възражението за прекомерност и искането
за намаляване на уговореното адвокатско възнаграждение и като съобрази чл.36 от
ЗА, фактическата и правна сложност на делото, съдът намира същото за неоснователно.
Частичната основателност на част
от исковете за мораторна лихва обосновават правото на ответника да получи и
част от направените от него разноски, която на основание чл.78, ал.3 от ГПК
възлиза на 7,66 лева.
След компенсиране на взаимно
дължащите се разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 2452,54 лева,
представляваща направените от последния съдебно-деловодни разноски.
С оглед крайното
решение на съда по съществото на спора и предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на БРС държавна такса в размер от 214,93 лева, дължима по главните
искове и 200,00 лева – дължима по исковете за обезщетение за забава, или всичко
в общ размер на 414,93 лева.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА «Т. д. Б.» ООД, ЕИК................,
със седалище и адрес на управление гр.Б., производствена площадка на «Л. Н. Б.»АД, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес *** чрез адв.Р.Ц., сумата от 1095,30 лева /хиляда деветдесет и пет лева и тридесет стотинки/,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен
отпуск за 2014 г., а именно за времето от 01.01.2014 г. до датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение на 23.06.2014 г., или за 17 работни
дни, ведно с дължимата лихва за забава, считано от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение на 23.06.2014 г. до 02.11.2014 г. в размер на 40,59
лева /четиридесет лева и петдесет и девет стотинки/, ведно със законната върху главницата за времето от
предаване на иска на 03.11.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА «Т. д. Б.» ООД, ЕИК...................,
със седалище и адрес на управление гр.Б., производствена площадка на «Л. Н. Б.»АД, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес *** чрез адв.Р.Ц., сумата от 1460,40 лева
/хиляда четиристотин и шестдесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на едно
БТВ, ведно с
дължимата лихва за забава от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на 23.06.2014
г. до 02.11.2014 г. в размер на 54,12
лева /петдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, ведно със законна лихва върху главницата
за
времето от предяване на настоящия иск - 03.11.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА «Т. д. Б.» ООД, ЕИК.............,
със седалище и адрес на управление гр.Б., производствена площадка на «Л. Н. Б.»АД, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес *** чрез адв.Р.Ц., сумата от 2117,58 лева /две
хиляди сто и седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение по
чл.226, ал.3 от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка от работодателя
след прекратяване на трудовото правоотношение, в размер на БТВ на ищеца за
периода от 23.06.2014 г. до 01.08.2014 г., ведно с дължимата лихва за забава за
периода от 26.08.2014 г. до 02.11.2014 г. в размер на 40,71 лева /четиридесет лева и седемдесет и една стотинки/, ведно
със законната лихва върху главницата за времето от предявяване на иска –
03.11.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
периода от 01.08.2014 г. до 25.08.2014 г. и за размера над 40,71 лева до
претендирания от 55,46 лева.
ОСЪЖДА «Т. д. Б.» ООД, ЕИК...................,
със седалище и адрес на управление гр.Б., производствена площадка на «Л. Н. Б.»АД, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес *** чрез адв.Р.Ц., сумата от 700,00 лева
/седемстотин/, представляваща обезщетение,
дължимо съгласно чл.75, ал.9 от КТД 2013-2014 г. за допълнително трудово
възнаграждение при ползван платен годишен отпуск за 2013 г., ведно с дължимата лихва за забава от 24.06.2014 г. до 02.11.2014 г.
в размер на 25,74 лева /двадесет и пет лева и седемдесет и четири
стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата за времето от
предаване на настоящия иск - 03.11.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
периода 01.01.2014 г. до 23.06.2014 г. и за размера над 25,74 лева до
претендирания от 55,53 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни
искове за
осъждане на ищеца по пръвоначалния иск Д.С.К., ЕГН
**********, съдебен адрес *** чрез адв.Р.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на «Т. д. Б.» ООД ЕИК.................,
със седалище и адрес на управление гр.Б., производствена площадка на «Л. Н. Б.»АД,
сумата от 1884,64
лева, представляваща обезщетение по чл.220 от КТ за неспазено предизвестие за
прекратяване на трудовия договор от работника, поради липса на предпоставките
за прекратяването му на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ и сумата от 357,60
лева, представляваща направени
от работодателя разходи за обучение – придобиване на правоспособност за работа с ИЙЛ – 100 лева и
257,60 лева – командировъчни дневни и квартирни във връзка с курса за
придобиване на правоспособност за работа с ИЙЛ-НЦРРЗС С., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата претенция до
пълното им изплащане.
ОСЪЖДА «Т. д. Б.» ООД, ЕИК.................,
със седалище и адрес на управление гр.Б., производствена площадка на «Л.Н.Б.»АД, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес *** чрез адв.Р.Ц., сумата от 2452,54 лева /две хиляди
четиристотин петдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/,
представляващи съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА «Т. д. Б.» ООД, ЕИК.................,
със седалище и адрес на управление гр.Б., производствена площадка на «Л. Н. Б.»АД, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-гр.Бургас
сумата от 414,93 лева /четиристотин и
четиринадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща дължими
държавни такси.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.