Р Е Ш Е Н И Е
№ 1664 01.07.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на
тридесети май две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдията Сияна
Димитрова
гражданско дело № 6051
по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба вх. № 34234/16.08.2018 г., уточнена с молба вх. №
36573/05.09.2018 г. от „ВЛАДИВАН“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Възраждане“, бл. 1А, партер, представлявано от управителя – Илия Атанасов
Атанасов, чрез юрисконсулт Петя Станчева-Минкова, срещу „ПРОМОД 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 5, ет. 3, представлявано от
управителя – Десислава Славчева Райкова, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 6126,19 лева,
представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на
стоки с отложено плащане от 10.10.2016 г. и издадени въз основа на него 31 броя
фактури в периода от 01.12.2016 г. до 23.12.2016 г., както и сумата от 959,98 лева, представляваща
лихва за забава върху процесното вземане за периода от 24.01.2017 г. до
15.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная датата на подаване на исковата молба до пълното ѝ
изплащане.
Излагат се твърдения, че
ищцовото дружество е изправна страна по сключения договор, по силата на който
предоставило на ответника кредитен лимит от 10 000 лева и извършвало
периодични доставки на стоки. Сочи, че за всяка доставка е издавал надлежна
фактура и е съставял приемо-предавателен протокол, като договорът бил
изпълняван надлежно за известен период от време и ответникът заплащал дължимите
продажни цени по доставките съгласно клаузите му. В последствие ответното
дружество започнало да допуска забава в плащанията, като към настоящия момент
незаплатени останали доставки, за които били издадени процесните фактури на
обща стойност заявената претенция. Предвид изложеното се обосновава правен
интерес от водене на настоящото съдебно производство и претендира обезщетение
за допуснатата забава на плащанията. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок
по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
В
проведеното по делото съдебно заседание, ответникът, редовно призован по реда
на чл. 50, ал. 2 от ГПК на обявения адрес на управление по партидата му в
Търговския регистър, не изпраща представител.
Ищцовото
дружество, чрез упълномощен юрисконсулт, поддържа исковата молба в открито съдебно
заседание, ангажира гласни доказателства и моли за уважаване на исковете и
присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
не спорят, че между тях е съществувало търговско правоотношение по силата на сключен
договор за покупко-продажба на стоки с отложено плащане от 10.10.2016 г., което
се установява и от представения от ищеца и неоспорен от ответника договор /л.
66-67 от делото/. Видно от съдържанието
на договора, ищецът, в качеството си на продавач, се е задължил да доставя, по
заявка на ответника-купувач, строителни материали от продуктовата си листа
/стоки/, при договорен кредитен лимит от 10 000 лева с ДДС. Съгласно
договорните клаузи, ответникът се е задължил да заплаща стойността на
доставените стоки в 30-дневен срок от получаването им, а при превишаване на
договорния лимит – в деня на продажбата.
В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира 31 броя двустранно разписани
фактури и приемо-предвателни протоколи към тях /л. 16-65 от делото/, издадени в
периода от 01.12.2016 г. до 23.12.2016 г. и въз основа на процесния договор за
покупко-продажба на стоки, неоспорени от ответника. Видно от неоспорените
писмени доказателства, в посочения период, ищецът е доставил, а ответникът е
приел стоки на обща стойност от 6126,19 лева с вкл. ДДС., като не се сочат доказателства за
отправяни от ответника възражения относно тяхното количество или качество.
По
делото са събрани гласни доказателства, чрез изслушване показанията на трима
свидетели, водени от ищеца – Г. М. П. – “шофьор-доставчик” при ищеца от м.
август 2015 г. до понастоящем, С.Г. В. – служител при ответника през 2016 г. на
длъжност “технически ръководител”, и Д. К. К. – служител при ищеца през
последните 8-9 години на длъжността “шофьор и търговски представител”. От
показанията на свидетелите еднозначно се установява, че в периода 2015 г. –
2017 г. между страните – търговски
дружества са съществували трайни търговски взаимоотношения, при което ищецът е
извършвал доставки по заявка на ответника на строителни материали за обект на
ответника на ул. “П.” в гр. Бургас – жилищна сграда. Свидетелите заявяват, че
продажбите са извършвани по предварителна заявка и на място в склада на ищеца,
както и че всяка продажба е била удостоверена с двустранно разписана фактура и
примо-предавателн протокол, в случай на доставка до обекта на ответника.
Свидетелят К. заявява пред съда, че знае за налични задължения на ответника към
ищеца, като сочи, че освен фактури на хартиен носител, на ответника са
изпращани и електронни фактури по имейл, а заплащането по тях е било договорено
да е отложено.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 от
Търговския закон /ТЗ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .
Сделките,
сключени между страните, са търговски, тъй като отговарят на изискванията на
чл. 286, ал. 1 от ТЗ - сключени са от търговци и са свързани с упражняваното от
тях занятие. Съгласно чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на сделката е
необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. По
аргумент от противното и с оглед уредбата на чл. 318 и сл. от ТЗ, за сключения
между страните договор за покупко-продажба не се изисква писмена форма за
валидност по закон и същият е действителен като сключен в устна форма.
В
процесния случай, договореностите между страните се установяват от представения
договор и приложени фактури и приемо-предавателни протоколи, както и от
безпротиворечивите и еднозначни свидетелски показания, които съдът кредитира в
цялост като последователни и логични. Ищецът е изпълнил своите договорни задължения
да достави уговорените стоки/материали, за което е съставил 31 броя фактури, в
изпълнение на регламентираното в ТЗ задължение за продавача. Представените
данъчни фактури са първични счетоводни документи, съгласно чл. 7 от ЗСч. Те
съдържат задължителните реквизити: наименование, номер, дата на издаване,
предмет и стойностно изражение на стопанската операция, име, фамилия и подпис
на съставителя. Фактурите са подписани и от получателя.
Съгласно
чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга
покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени
преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня,
следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това. В случая, страните са договори отсрочено
плащане по издадените фактури, съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, като
ответникът се е задължил да заплати всяка фактурирана продажна цена в 30-дневен
срок от получаване на стоката. От представените писмени доказателства е видно,
че последната продажба е осъществена на 23.12.2016 г., на която дата е съставен
и приемо-предавателен протокол за получаване на стоките от ответника, като не
се ангажират насрещни доказателства от ответната страна за заплащане на
претендираните продажни цени по фактури.
Въз
основа на горните съображения съдът приема претенцията на ищеца за основателна
и доказана в посочения в исковата молба размер 6126,19 лева, предвид което и следва да бъде
уважена в цялост. Уважаването на главната претенция предпоставя основателността
и на акцесорното искане на ищеца за присъждане на законна лихва за забава върху
вземането, начиная датата на завеждане на иска до окончателното изплащане,
както и на акцесорния иск за присъждане на лихва за забава върху
процесното вземане за периода от 24.01.2017 г. до 15.08.2018 г. в размер на
сумата от 959,98 лева. Съобразно изложените по-горе мотиви, за съдът се налага
извода, че последната фактурирана продажна цена е станала изискуема с изтичане
на договорения между страните 30-дневен срок за плащане от ответника, а именно
на 24.01.2017 г., към която дата са били изискуеми вземанията на ищеца за
продажните цени по предходните 30 продажби, удостоверени с издадени в процесния
период фактури. При това положение и след извършени от съда математически действия по
умножаване, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с интернет
адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи дължимите мораторни лихви в общ
размер от 969,98 лева, която сума се явява по-висока от заявеното от ищеца
вземане в размер на 959,98 лева, предвид което акцесорната претенция следва да
бъде уважена в цялост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1
от ГПК, в
тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски в
настоящия процес, възлизащи в размер на общо 433,45 лева, включващи държавна
такса /283,45 лева/ и юрисконсултско възнаграждение /150 лева/, определено от
съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37
от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП
Мотивиран от горното и на основание чл. 235
от ГПК,
Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПРОМОД
2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 5, ет. 3, представлявано от
управителя – Десислава Славчева Райкова,
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „ВЛАДИВАН“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“,
бл. 1А, партер, представлявано от управителя – Илия Атанасов Атанасов, сумата
от 6126,19 /шест
хиляди, сто двадесет и шест лева и деветнадесет стотинки/ лева с вкл. ДДС, дължима продажна цена по
договор за покупко-продажба на стоки с отложено плащане от 10.10.2016 г. и
издадени въз основа на него 31 броя фактури в периода от 01.12.2016 г. до
23.12.2016 г., както и сумата от 959,98
/деветстотин петдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща лихва за забава върху процесното вземане за периода от
24.01.2017 г. до 15.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 6126,19 лева, начиная датата на
подаване на исковата молба – 16.08.2018 г. до пълното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА ПРОМОД
2014“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 5, ет. 3, представлявано от
управителя – Десислава Славчева Райкова,
да заплати на „ВЛАДИВАН“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 1А, партер, представлявано от управителя – Илия
Атанасов Атанасов, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 433,45 /четиристотин
тридесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/ лева –
съдебно-деловодни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени
по банкова сметка ***, както следва:
IBAN: ***, BIC: ***, Уникредит Булбанк ЕАД, титуляр: “ВЛАДИВАН”
ООД.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Бургас, в двуседмичен срок от връчването му в препис
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ С.Димитрова
Вярно с оригинала:
И.Г.